Решение по в. гр. дело №5283/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 01.08.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Силвия Тачева

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5283 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника К.С.И. ЕГН********** срещу решение №20059170 от 05.03.2021г. по гр.д.№55535/2020г. по описа на СРС, 125 състав, с което се признава за установено по предявените от „С.в."АД с ЕИК******, срещу К.С.И. ЕГН********** искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86 от ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1075,88 лева начислена за потребена студена вода за периода от 2.03.2018г. до 3.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК — 9.7.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 105,94 лева лихва за забава за периода от 2.04.2018г. до 3.04.2020г., за които суми по ч.гр.д.№29681/2020г от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 475 лева разноски в исковото производство и 75 лева разноски в заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел че е налице валидна облигационна връзка (качеството на собственик на ответника) и извършена реална доставка на стока/услуга. Неправилно била разпределена и доказателствената тежест. Твърди, че количествата вода са начислявани „на база“, без да е установено на какво основание и за колко лица, както и да е бил отказан достъп за отчитане на водомерите. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат по чл.38 от ЗАдв.

Въззиваемата страна „С.в."АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е взел становище до приключване на устните състезания.  

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК  услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, е представил с исковата молба справка от Службата по вписвания по персоналната партида на ответницата, от която е видно че върху процесния имот са вписани няколко възбрани. Както е посочил и първостепенният съд, обезпечителната мярка „възбрана на недвижим имот“ се налага чрез вписването в нотариалните книги по партидата на ответника и съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Представената справка удостоверява извършените от длъжностното лице по вписването действия по вписването на възбраната в имотния регистър, за задължения на ответницата. По делото не са ангажирани доказателства за различен от посочения от ищеца собственик за исковия период. С подадения в срок отговор на исковата молба ответницата всъщност не е оспорила изрично обстоятелството, че притежава право на собственост върху процесния имот. Заявила е, че оспорва представената справка „като недоказваща наличието на право на собственост за процесния имот“, но не е заявила че не притежава правото на собственост върху имота. С определението по чл.140 от ГПК на ответника е указано, че следва да установи че друго лице е собственик на имота, каквито доказателства не са представени. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първостепенният съд не е допуснал твърдяното от ответника във въззивната жалба процесуално нарушение, както и че наличието на облигационно правоотношение между страните по смисъла на закона е установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Видно от заключението на вещото лице по комплексната СТЕ задължението на ответника за периода 03.02.2018г.- 12.08.2018г. е формирано не след реален отчет, а „на база“. За периода от 13.08.2018г. до 03.04.2020г. сумите са изчислявани чрез отчети от проверител през три месеца, които са електронни и няма карнети на хартиен носител. Вещото лице посочва, че имотът е водоснабден и в него се ползват ВиК услуги.

Възражението за погасяване на задължението по давност е неоснователно. В случая е приложима тригодишна погасителна давност, периодът за който се претендира плащане е от 02.03.2018г. до 03.04.2020г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, с което се прекъсва давността, е подадено на 09.07.2020г.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20059170 от 05.03.2021г. по гр.д.№55535/2020г. по описа на СРС, 125 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.