Присъда по дело №279/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2025 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110200279
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 161
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
СъдебниМ. СТ. А.А

заседатели:Н. Г. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
и прокурора Е. Т. М.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Наказателно дело от общ характер №
20221110200279 по описа за 2022 година
П Р И С Ъ Д А №

номер година 2025 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД 104 състав
На деветнадесети март две хиляди и пета година
В публичното заседание в следния състав

Председател: ГЕОРГИ Г.
Съдебни заседатели: 1/ Н. Г.
2/ М. А.а
1

Секретар: И. А.
Прокурор: Е. М.
като разгледа докладваното от съдия Г. Г.
наказателно дело общ характер номер 279 по описа за 2022 година
Въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. А., роден на 02.**********, ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.01.2021 г., около 21:00 часа, в гр.
София, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди”, модел „С8” с peг. №********* по платното за движение на бул.
„В******”, с посока на движение от ул. „*********” и в района на №110, на
пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от
ППЗДвП и пътен знак № Д17 от ППЗДвП, нарушил правилата за движението
по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
- чл.21, ал.1, пр.2 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава предвидената от
закона скорост 50 км/ч. за населено място за пътни превозни средства от
категория „В”,
- чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре”, като управлявал горепосочения автомобил със скорост от
54 км./ч. при максимално разрешена такава от 50 км./ч. за населено място, не
пропуснал пресичащият по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходец Е. Е. Ф. с ЕГН **********,
реализирал пътнотранспортно произшествие с него, като го ударил с предната
лява част на автомобила в левия крак на тялото на пешеходеца, и по
непредпазливост причинил на Е. Е. Ф. средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в:
- Счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета, наложило
поставяне на имобилизираща шина, което реализира критериите на мЕ.ко -
2
биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник” за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а”, пр.2 вр. ал.1, б.
„б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.2
от НПК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за
срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
На осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 3/ ТРИ/ години.
На основание чл.343г вр. чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а”, пр.2 вр.
ал.1, б. „б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК НАЛАГА на М. Александров А.
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 3 бр. дискове да останат по
делото да изтичане срока на неговото съхранение.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА М. А. А. да заплати по сметка на
СДВР сумата от 487,50 лева, 129,97 лева по сметка на Софийски районен съд,
както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на
СРС на основание чл.190, ал.2 от НПК.

ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ пред
Софийски градски съд в 15-дневен срок, считано от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/
2/

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
3
2._______________________

4

Съдържание на мотивите


Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М. А. А.
за това, че на 06.01.2021 г., около 21:00 часа, в гр. С., при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди”, модел „С8” с peг.
№******по платното за движение на бул. „В.”, с посока на движение от ул.
„Б.” към бул. „П.” и в района на №110, на пешеходна пътека, сигнализирана с
хоризонтална пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и пътен знак № Д17 от
ППЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
- чл.21, ал.1, пр.2 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава предвидената от
закона скорост 50 км/ч. за населено място за пътни превозни средства от
категория „В”,
- чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре”, като управлявал горепосочения автомобил със скорост от
54 км./ч. при максимално разрешена такава от 50 км./ч. за населено място, не
пропуснал пресичащият по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходец Е. Е. Ф. с ЕГН **********,
реализирал пътнотранспортно произшествие с него, като го ударил с предната
лява част на автомобила в левия крак на тялото на пешеходеца, и по
непредпазливост причинил на Е. Е. Ф. средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в:
- Счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета, наложило
поставяне на имобилизираща шина, което реализира критериите на мЕ.ко -
биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник” за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.„а”, пр.2 вр. ал.1,
б.„б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото обвинение, като счита, че в хода на съдебното следствие се
събраха достатъчно категорични доказателства за виновността на М. А. за
извършването на престъплението по чл.343, ал.3 от НК.
На първо място са свидетелските показания при съвкупната преценка,
на които се установява, че на инкриминираната дата 16.01.2021 г. подсъдимият
А. е управлявал МПС – лек автомобил Ауди Ц8, с рег. №****** в град София
по платното за движение на бул.„В*****“ със скорост 54 км. в час.
Управлявайки посочения автомобил той се приближил към пешеходна пътека,
която била сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка и с пътен знак.
Той не намалил скоростта си на движение въпреки наличието на пешеходната
пътека. По същото време пешеходецът Е. Ф. предприел пресичане на платното
за движение по бул.„Витоша“ по посочената пешеходна пътека отдясно на
1
ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от А..
От изготвената автотехническа експертиза е видно, че към момента на
навлизане на пешеходната пътека подсъдимият е бил длъжен и е имал
техническа възможност да пропусне свидетеля Ф., който пресичал на
пешеходната пътека. Въпреки, че е бил длъжен и е имал такава възможност
подсъдимият А. не пропуснал пешеходецът вследствие, на което настъпил
ударът с него.
Съгласно писменото доказателствено средство съдебно-мЕ.цинска
експертиза вследствие на произшествието на пострадалия Ф. е причинена
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Комплексната автотехническа и видеотехническа експертиза, приета от
съда категорично сочи, че причина за произшествието се явяват технически
неправилните действия на водача А., който не пропуснал пресичащият
платното за движение по обозначена пешеходната пътека Ф.. Водачът е имал
техническа възможност да предотврати произшествието от момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение. Следва да се има предвид,
че пешеходецът на пешеходна пътека е винаги с предвидимо препятствие,
което следва да се съобрази от всеки водач.
Предвид изложеното счита, че следва да се постанови осъдителна
присъда спрямо подсъдимия А..
Като смекчаващо отговорността обстоятелства следва да се вземе
предвид чисто съдебно минало.
ПлЕ.ра за справедлива присъда.
Защитникът на подс.М. А** А., адв.Й* плЕ.ра за оправдателна присъда.
Участъкът от пътя е в своеобразна реконструкция, която включително и
органите на МВР не са преценили да бъде адекватна такава, че да може да
подсигури живота, здравето и безпроблемното преминаване, както на
пешеходци, така и на МПС.
Същото нещо може да се види в разпита на всички служители на МВР,
които са разпитани по досъдебното производство, където ясно и
недвусмислено заявяват, че от идващата страна, тоест от страната на водача
има заградителни съоръжения, които изцяло пречат на видимостта на водача
да прецени на тротоара има или няма пешеходец, тоест чистото
предположение, че там винаги трябва да има пешеходец счита за
изключително неправило и необосновано дори и по настоящия казус. Това се
вижда и от скицата, това се вижда и от разрешението за реконструкцията и
поставянето на тези съоръжения, които са в кориците на делото.
При изготвяне на експертизата, която е на стр. 118 от досъдебното
производство, включително и вещите лица заявяват, че А. и управлявания от
него автомобил е имал възможността да спре, тоест хипотезата, в която той не
е упражнил едно действие остава недоказана в смисъла, в който той при
осъзнаване и виждане вече на пешеходеца прави така наречената „спасяваща
2
маневра“, издърпвайки автомобила максимално надясно, противоположно на
посоката на пешеходеца, което показва и фрактурата, която получава
пешеходецът, а именно, че той успява само и Е.нствено със спойлера на
автомобила си да закачи глезена на пешеходеца, тоест няма пряк удар в
коляно, таз, глава, все косвени показатели, където се установява абсолютно
безпротиворечиво, че водачът не е предприел действия, напротив тук се
наблюдава точно обратното, че е предприел действия.
На следващо място счита, че следва да бъде оправдан, същото е
залегнало в чл.13 от ЗДвП, правото да пресечеш на пешеходна пътека е дадено
на всеки пешеходец, но то води след себе си едно изключително задължение
такова, каквото е залегнало в ЗДвП, че няма право на рисково пресичане ако
види, че има автомобил, тоест чистата хипотеза, в която има ли пешеходна
пътека той има право да премине макар и с риск за живота е неоправдано,
необосновано, изключителна грешка.
И в кориците на делото, и съгласно свидетелските показания, а и на
самия Е. Ф. е видно, че той към онзи момент е бил със слушалки на ушите си
и е слушал музика и не е имал въобще пряка видимост към автомобила с оглед
загражденията, но въпреки това е предприел рисково за него пресичане без да
се обърне, без да направи всичко, което му е вменено като задължение в чл.13
от ЗДвП, напротив той го е направил.
Алтернативно ако съдът прецени, че е налице вина у А. моли да
съобрази следните обстоятелства:
Като смекчаващи вината му обстоятелства неправилната организация на
движението, а именно поставянето на заградителни съоръжения и след това
неправомерното поведение на пешеходеца.
По отношение на наказанието в случай, че бъде признат за виновен,
моли съдът да вземе предвид тези смекчаващи вината обстоятелства, на първо
място е оказал първа помощ на пострадалия, което е видно и от кориците на
досъдебното производство и съответно съдебното следствие.
На второ място чистото му съдебно минало.
На трето място, времето на протичане на процеса дотолкова, доколкото
е видно, че подсъдимият не е извършвал повече закононарушения.
Не на последно място поведението на пешеходеца, като моли съдът при
прилагане на осъдителна присъда да не отнема свидетелството му за
управление на МПС А. с оглед безупречното му поведение до тук при процеса
и незадължителния му характер съгласно Тълкувателно решение на
Наказателната колегия.
Подсъдимият М. А. А., редовно призован, се явява лично, ползва от
правото си да не дава обяснения.
Изразява съжаление, моли съдът да да не му отнема книжката и за
минимално наказание.
3

От фактическа страна:
На 06.01.2021 г., около 21:00 ч., в гр.С. подс.М. А. А. управлявал лек
марка “Ауди С8” с рег.№******* по платното за движение на бул.“Витоша”, с
посока на движение от ул. “Б.” към бул.“П.” в района на №110.
Платното за движение на бул.„В.“ в района се състояло от две пътни ленти
за движение на пътни превозни средства, всяка с ширина 3,40 метра и било
покрито с асфалт, без неравности и наклони. Пътната настилка била суха.
Подс.А. управлявал автомобила със скорост на движение около 54 км/ч,
като разрешената скорост била 50 км/ч. Било тъмната част на денонощието,
като имало добра видимост от уличното осветление.
Управлявайки процесния автомобил, подсъдимият приближил пешеходна
пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и
пътен знак №Д 17 от ППЗДвП, като не намалил скоростта си на движение,
въпреки наличието на пешеходната пътека. По същото време пострадалият
пешеходец, св.Е. Ф., предприел пресичане на платното за движение на бул.
„В.“ на обозначената пешеходна пътека отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила, управляван от подс.А., който въпреки че бил длъжен
и имал обективна възможност за това не пропуснал пешеходеца, не реагирал
своевременно със спиране и последвал удар с предната лява част на
управлявания от него автомобил, зоната на левия край на предната броня в
левия крак на св.Ф.. От силата на удара тялото на пешеходеца било извадено
от състоянието си на динамично равновесие и паднало на терена. След удара
подс.А. спрял, излязъл от автомобила и предложил на пострадалия да го
превози до лечебно заведение, но той отказал.
Свидетели на произшествието станали И. Я. Н. и Д. Р. Б..
Вследствие настъпилото ПТП на пострадалия Е. Ф. било причинено
счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета на левия долен
крайник.
Подс.М. А. А. е неосъждан и е правоспособен водач на МПС, притежаващ
свидетелство за управление на моторно превозно средство категория „В“.

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установи от следните доказателства и
доказателствени средства:
1. показанията на свидетелите Е. Ф., Д. Б., Л. М., И. Н., Т. С. и Б. И.,
дадени на съдебното следствие;
2. заключението на вещото лице д-р Е. И. по съдебно-мЕ.цинската
експертиза, изготвено на досъдебното производство;
3. заключението на вещите лица А. и В. по комплексната авто-техническа
и видео-техническа експертиза, изготвено на досъдебното производство;
4
4. писмените доказателства, събрани по досъдебно производство №ЗМ 11007/2021 г. по
описа на СРТП-ОР-СДВР, приобщени по реда на чл.283 от НПК;

При обсъждане на доказателствата:
С оглед липсата на съществени противоречия по фактите, свързани с
доказването на деянието, съдът не намира за необходимо да обсъди детайлно,
като посочи защо не крЕ.тира определени доказателства изцяло или частично,
както и защо крЕ.тира други и какви изводи прави в резултат на това.
Съдът крЕ.тира показанията на свидетелите Е. Ф., Д. Б., Л. М., И. Н., Т. С.
и Б. И., които са последователни и непротиворечиви.
Е. Ф., Д. Б., Л. М., И. Н., Т. С. и Б. И. дават сведения Е.нствено за това,
което лично са възприели без субективно повлияване върху интерпретацията
на фактите, което да доведе до съмнения относно достоверността на
обстоятелствата, за които те свидетелстват.
Свидетелските показания са логични, ясни, последователни и
непротиворечиви и са в допълваща се взаимовръзка.
Съдът крЕ.тира заключението на експерта д-р Елка И. по съдебно-
мЕ.цинската експертиза - то съответства, както на събраните гласни
доказателства, така и на писмените мЕ.цински документи, установяващи
получените от пострадалия травматични увреждания.
От заключението по съдебно-мЕ.цинската експертиза се установи, че на
Е. Ф. е причинено било причинено счупване на лявата малкопищялна кост в
долната трета на левия долен крайник, което е довело до трайното
затруднение на движенията на увредения крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
От заключението по комплексната авто-техническа и видео-техническа
експертиза се установява, че причина за произшествието се явяват технически
неправилните действия на водача А., който не е пропуснал пресичащия
платното за движение по обозначената пешеходна пътека пешеходец. Водачът
е имал техническа възможност да предотврати произшествието от момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение.
В заключение съдът намира, че липсват съществени противоречия, които
обективно да водят до разколебаване на обвинението относно авторството на
деянието или настъпилия престъпен резултат, както и относно причинно-
следствената връзка между деянието и резултата.
КрЕ.тираните от съда доказателства – преки и косвени – изграждат ясна
картина на фактическата обстановка, като позволяват да се направят
категорични изводи относно характера на деянието, причините, довели до
извършването му и настъпилите послЕ.ци.
Тези доказателства категорично сочат и авторството на деянието.

От правна страна:
5
Обект на процесното престъпление са обществените отношения, свързани
с безопасността на движението и транспорта.
От ОБЕКТИВНА страна - подсъдимият М. А. А. на 06.01.2021 г., около
21:00 часа, в гр. София, при управляване на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ауди”, модел „С8” с peг. № .... по платното за движение на
бул. „В.”, с посока на движение от ул. „Б.” към бул. „П.” и в района на №110,
на пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8.1
от ППЗДвП и пътен знак № Д17 от ППЗДвП, нарушил правилата за
движението по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, а именно:
- чл.21, ал.1, пр.2 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава предвидената от
закона скорост 50 км/ч. за населено място за пътни превозни средства от
категория „В”,
- чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре”, като управлявал горепосочения автомобил със скорост от
54 км./ч. при максимално разрешена такава от 50 км./ч. за населено място, не
пропуснал пресичащият по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходец Е. Е. Ф. с ЕГН **********,
реализирал пътнотранспортно произшествие с него, като го ударил с предната
лява част на автомобила в левия крак на тялото на пешеходеца, и по
непредпазливост причинил на Е. Е. Ф. средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в:
- Счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета, наложило
поставяне на имобилизираща шина, което реализира критериите на мЕ.ко -
биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник” за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от М. А.А. при форма на
вината несъзнателна непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, защото
не е предвиждал настъпването на общественоопасните послЕ.ци, но е бил
длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди.
Престъплението по чл.343, ал.3, предл. последно, б.„а”, пр.2 вр. ал.1,
б.„б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е резултатно.
За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо да
настъпи предвидения в закона противоправен резултат, поради което
обществената опасност е свързана с настъпването на конкретна вреда за
пострадалия – в случая средна телесна повреда на Е. Ф..
Ето защо съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият М. А. А. е осъществил състава на престъплението по чл.343,
6
ал.3, предл. последно, б.„а”, пр.2 вр. ал.1, б.„б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.343, ал.3, предл. последно, б.„а”, пр.2 вр. ал.1,
б.„б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Не са установени отегчаващи отговорността или вината обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК е взел в предвид причините за извършване на деянието,
степента на обществена опасност на деянието и дееца и намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени изтеклият период от време от
извършване на деянието до постановяване на присъдата, изразеното от дееца
съжаление, чистото му съдебно минало, недобрата видимост в участъка на
настъпилото ПТП и предложението на дееца за оказване помощ на
пострадалия след деянието.
Ето защо съдът намира, че наказанието следва да се определи съгласно
чл.55, ал.1, т.1 от НК.
С оглед на горното съдът счете, че по отношение на подсъдимия следва да
се определи наказание десет месеца „лишаване от свобода”.
Съдът намира, че за поправянето на дееца наказанието "лишаване от
свобода" не следва да се изтърпи ефективно, а следва да се приложи
разпоредбата на чл.66 от НК, като се отложи изпълнението му с тригодишен
изпитателен срок.
Съдът с оглед постигане на целите на наказанието приложи
императивната разпоредба на чл.343г вр. чл.343, ал.3, предл. последно, б.„а”,
пр.2 вр. ал.1, б.„б”, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, както е предвидил
законодателя и наложи на М. А. А. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от шест месеца, доколкото изпълнението на
наказанието "лишаване от свобода" е отложено с тригодишен изпитателен
срок.
С така определените по вид и размер наказания на подсъдимия М. А. А.
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на наказването, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК и освен поправянето и превъзпитаването на
дееца ще се въздейства предупрЕ.телно възпиращо и спрямо останалите
водачи на МПС да се въздържат от нарушаване на правилата за движение при
управление на МПС.

Държавни такси и разноски:
Съдът като взе пред вид, че по делото са направени разноски, то на
7
основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия М. А. А. със снета по делото
самоличност да заплати разноски по сметка на СДВР сумата от 487,50 лева,
разноски в размер на 129,97 лева по сметка на Софийски районен съд, както и
5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.190,
ал.2 от НПК по сметка на Софийски районен съд.
8
Съобщи за изтекли лични данни