Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 22.11.2021 г. Гр. **
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На
3 ноември 2021
г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Е.Е.
Секретар: И.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Е.Е.
гр. дело
№ 4895 по описа за 2020 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът Р.П.П. твърди в исковата си молба, че срещу ответницата
Д.И.Ж. и солидарен длъжник заедно с други физически и юридически лица, имало издаден изпълнителен лист в негова
полза по в.т.д. № 249/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. На
основание този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20198680400**от ЧСИ Р.М.с район на действие Окръжен съд - **. Към 24.11.2020 г.
задължението на Д.И.Ж. като солидарен съдлъжник по
това изпълнително дело, по което бил взискател
възлиза на сумата от 11000.73
лв.
Значително след издаването на
изпълнителния лист след образуването на изпълнителното дело на 21.01.2020 г.
първият ответник Д.Ж. прехвърлила на сина си - вторият ответник Р.Р. срещу задължение за гледане и издръжка притежаваната от
нея по наследство 1/12 идеална част от следните недвижими имоти, като сделката
била обективирана в нотариален акт № 19, том I, нот. дело № 17/2020 г., рег.№ 256 на Нотариус С.Ч., който
нотариален акт бил вписан в Служба по вписванията с вх.номер 374/21.01.2020 г.,
акт № 159, том I, дело № 184/2020 г., а именно:
1. Дворно място, празно, незастроено, находящо
се в с. **, общ. **, обл. **, представляващо УПИ /парцел/ № **-**в кв. 2 по ПУП
- ПР на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993
г., с площ на УПИ от 1500 кв.м., при граници и
съседи: север - улица с осови точки 29б - 29а; запад УПИ **-**и УПИ ХІІ-**, на юг ПИ **-
за комплексно административно обслужване и изток - УПИ
**-**, както и заедно с всички подобрения и приращения
в поземления имот.
2. Дворно място, застроено, находящо се
в с. **, общ. **, урегулирано в УПИ /парцел/ **-**в
квартал 2 по ПУП - ПР на
селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ
от 1545 кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови
точки 29б - 29а; запад УПИ **-**; от юг ПИ **и **- за комплексно административно
обслужване, и изток - улица с осови точки 40а-29б, заедно с всички постройки в дворното място, в т.ч.
Жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; Лятна кухня, представляваща по
данъчно записване Жилище с площ от 30 кв.м. и Стопанска сграда с площ от 196
кв.м., както и заедно с всички подобрения и приращения
в поземления имот.
Данъчната оценка на
прехвърлените имоти била общо 619,38 лв., от които 237 лв. за незастроения УПИ **-**и 382,38 лв. за застроения УПИ
**-**, съгласно посоченото в нотариалния акт.
С така извършеното възмездно
прехвърляне на сина си Р.С.Р. ответницата Д.И.Ж. го увредила като неин
кредитор, тъй като отчуждила имущество, върху което можел да насочи
изпълнението за събиране на вземането си. При сключване на сделката същата
безспорно знаела за увреждането, което му причинява чрез извършеното
разпоредително действие, защото към 21.01.2020 г. била надлежно уведомена за
образуваното срещу нея изпълнително производство. Ответникът Р., с когото Ж.
договаряла, като неин низходящ – син, също знаел за увреждащото действие на
прехвърлянето на идеалната част от описаните имоти, съгласно презумпцията на
чл. 135, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното и
приложените към исковата молба доказателства, на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД
моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение
на ищеца сделката от 21.01.2020 г., сключена между ответниците
Д.И.Ж. с ЕГН ********** и Р.С.Р. с ЕГН **********, с нотариален акт № 19, том
I, рег. № 256, дело № 17/2020 г. на Нотариус С.Ч. с район на действие Районен
съд - **, вписан в Служба по вписвания с № 159, том I, дело № 184/2020 г.,
вх.рег. № 374/21.01.2020 г., с която са прехвърлени срещу гледане и издръжка
следните недвижими имоти:
1. 1/12 идеална част от дворно
място, празно, незастроено, находящо се в с. **, общ.
**, обл. **, представляващо УПИ
/парцел/ № **-**в кв. 2 по ПУП - ПР
на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ от 1500 кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови точки 29б - 29а; запад УПИ **-**и УПИ ХІІ-**, на юг ПИ **- за комплексно административно
обслужване и изток - УПИ **-**, както и заедно с
всички подобрения и приращения в поземления имот и
2. 1/12 идеална част от дворно
място, застроено, находящо се в с. **, общ. **,
урегулирано в УПИ /парцел/ **-**в квартал 2 по ПУП - ПР на селото, утвърден със
заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ от 1545
кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови
точки 29б - 29а; запад УПИ **-**; от юг ПИ **и **- за комплексно административно
обслужване, и изток - улица с осови точки 40а-29б, заедно с всички постройки в дворното място, в т.ч.
Жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; Лятна кухня, представляваща по
данъчно записване Жилище с площ от 30 кв.м. и Стопанска сграда с площ от 196
кв.м., както и заедно с всички подобрения и приращения
в поземления имот.
Моли съда да присъди в полза на
ищеца направените разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е
постъпил писмен отговор от Д.И.Ж., в който заявява, че оспорва предявеният иск
като неоснователен.
Сочи, че не познава лицето Р.П.П. и никога не го виждала. Действително съгласно решение по
т.д. № 249/2019 г.на Апелативен съд - Пловдив с още пет лица - И.Т.И., С.И.И., „С." ЕООД и С.Р.Ж.били осъдени да заплатят
солидарно на Р.П. като цедент след трета поредна
цесия, сумата от 83 583,55 лева, която сума И.Т.И. дължал на „Обединена
българска банка" АД като кредитополучател. Задължението на господин И.било
обезпечено с ипотеки, включително и върху имот на „С." ЕООД с едноличен
собственик на капитала Б.Г.Т.. Въпреки, че г-н И.винаги твърдял, че има
финансова възможност да погаси задължението си, той умишлено не го направил.
Видно и от изпълнителното дело, изпълнителни действия спрямо негови и на
семейството му имоти не били предприемани.
Съпругът й С.Ж.разговял в нейно
присъствие с Р.П. по телефона и същият заявил, че тя на него нищо не дължала.
Действително прехвърлила на
единственото си дете Р. Ж.имот в с. **, каквато била волята на неговия дядо,
който още приживе не веднъж я
предупреждавал, че имотът в село ** е на Р. и никой от наследниците нямали
право да оспорват волята му.
За желанието на баща й, синът й
бил уведомен и след навършване на пълнолетие му прехвърлила наследствената си
част, но никога не споменавала пред него за нейни задължения, тъй като знае, че
лично не дължи на никого нищо, още повече пък на Р.П., който счита за
подставено лице на И.И., като последният поради
враждата, която имал със съпруга й във връзка с наказателното дело, по което
били осъдени двамата, решил чрез други лица, цесии и дела да отнеме имотите им,
с които гарантирали за негови задължения. За това, че именно И.използвайки Р.П.
насочил изпълнение умишлено само върху техни имоти говорил и факта, че адвокат
на всички фирми и физически лица, които ползвал той е И.З./пример: Договор за
цесия от 05.10.2016 г., пълномощно за публична продан/, а договорите за цесия,
съобщенията и всичко останало по схемата били изготвяни от И.- Уведомление до С.Ж.с
приносител И.И./.
Р. бил единственото й дете,
чакано прекалено дълго и счела, че било абсолютно излишно да му споменава за
отношенията на баща му с И.и неговите роднини и за изпълнителните дела, които
последният образувал. Той и до сега не бил наясно с нещата.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е
постъпил писмен отговор от Р.С.Р., в който заявява, че оспорва предявеният иск
като неоснователен.
Заявява, че Д.И.Ж. е негова
майка и действително след навършване на пълнолетие тя му прехвърлила идеалната
си част от наследствен от дядо му имот в с. **. Още от малък знаел, че този
имот дядо му го определил и само той го поддържал и стопанисвал.
Никога нито майка му, нито баща
му споменавали, че дължат пари на някого. От навършването си на 17 години
живеел отделно от тях и когато се виждали никога не разговаряли пред него за
техните проблеми.
Съдът
след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно
със становищата и доводите на страните и
на основание чл.235 от , намира за установено
следното:
От представения и приет като
писмено доказателство по делото нот. акт № 159, д. №
184/2020 г., на нотариус С.Ч.с район на действие РС Ст.**, вх.рег.№ 374/ 2020
г. на Служба по вписванията - **, се установява, че първата ответница Д.Ж. е
прехвърлила на сина си Р.Р. – втория ответник 1/12 ид.части от процесните две дворни
места, находящи се в с. **, общ. Ст.**, срещу
задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката.
Видно от Удостоверение за размера на
задължението по изп.д. 20198680400**на ЧСИ Р.М., първата ответница Д.Ж. е сред солидарните длъжници за заплащане на суми по изпълнителен лист, издаден
по в.т.д. № 249/2019 г. по описа на АС Пловдив, като общият размер на
задължението е 110 000.73 лв.
От представеното по делото
удостоверение от ЧСИ Р.М.№ 11087/27.08.2021 г. се
установява, че има образувани пет изпълнителни дела с длъжник Д.Ж. и шест
изпълнителни дела с длъжник нейния съпруг и баща на втория ответник С.Ж.. По
тези изпълнителни дела, първата ответница Д.Ж. е получавала съобщения и съдебни
книжа на адрес ул. „**, на който адрес е регистриран и синът й - втория ответник Р.С.Р. /видно от
удостоверение за настоящ адрес ***.**/, т.е. майката и бащата на втория ответник Р.Р. са получавали
призовки и съобщения, на адреса на който и той е живял, макар и като малолетен
и непълнолетен. Извън житейската логика е, при толкова много съдебни дела,
синът на длъжниците да не е присъствал или дори да не
е получавал нито веднъж такива призовки и съобщения, вкл. и съобщения от ЧСИ след образуването на изпълнителните дела.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД, не
е задължително третото лице- приобретател по
сделката, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена да е
знаел, че майка му като прехвърлител на имуществените
права дължи конкретно на ищеца по делото. Достатъчно е той да е знаел, че майка
му постоянно е в състояние на страна по редица съдебни и съдебно-изпълнителни
дела. Следователно дължи пари на различни нейни кредитори.
За да бъде
уважен искът по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е
необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно – ищецът
да има качеството на кредитор, длъжникът да е знаел за увреждането при
продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело също за
увреждането на кредитора, тъй като се касае за възмездна сделка.
Съдът намира,
че несъмнено ищецът Р.П. е кредитор на първия ответник по сключената между тях
сделка. Видно
от приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 17.06.2010 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД от
една страна и И.Т.И. /свидетел по делото/ като кредитополучател и първата
ответница като ипотекарен длъжник от друга, Банката е предоставила
ипотечен кредит на св. И.Т.И., в размер на 44 250 евро, при посочените
конкретно в договора условия. Първата ответница Д.Ж. и съпруга й - свидетеля С.Р.
са обезпечили договора за кредит с имот-апартамент
на ул. „** в гр. **, видно от представения по делото нот.акт
за договорна ипотека върху недвижим имот №126, т.ІІІ, рег.№2429, дело №187 от
18.06.2010 г. на нотариус С.Ч..
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземане /цесия/,
на 27.06.2016 година, кредиторът ОББ АД е продал на “Д.” ЕООД всички свои
вземания, произтичащи от Договора за предоставяне на ипотечен кредит, които
вземания са индивидуализирани като “непогасени суми по договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 17.06.2010 г.“
От представения по делото Договор за прехвърляне на вземане /цесия/, се
установява, че на 18.08.2016 година, кредиторът “Д.” ЕООД е продал на „Ф."
ООД всички свои вземания, произтичащи от Договор за цесия от 27.06.2016г., сключен между ОББ АД и “Д.” ЕООД, като в т. 1.1. от договора е описан обема на прехвърлените права, а
именно вземанията към 17.08.2016г., като съдлъжник отново е първата ответница Д.Ж. и съпруга й св. С.Р..
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземане /цесия/,
на 05.10.2016 година, кредиторът „Ф." ООД е продал на ищеца Р.П. всички
свои вземания, произтичащи от Договор за цесия от 18.08.2016г.,
сключен между “Д.” ЕООД и „Ф." ООД, като в т.1.1.
от договора е описан обема на прехвърлените права, а именно вземанията към
27.06.2016г. - „непогасените суми по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2016 г. като съдлъжници
са отново първата ответница Д.Ж. и съпруга
й св. С.Р.. Задължението
на първата ответница Д.Ж. е установено с
гореописаните документи.
От представените договори за
цесия е видно, че краен приобретател на вземането,
което произтича от отпуснат кредит на първата ответница от Обединена българска
банка. Тези договори за цесия не са оспорени от ответниците
и от тях е видно, че настоящ титуляр на вземането е ищеца.
Съдът намира за безспорно
установено, че първата ответница-длъжник по договора е знаела, че уврежда ищеца
с прехвърлителната сделка на трето лице /сина
си-втория ответник/, тъй като го лишава от възможността да насочи
принудителното изпълнение към тази недвижима вещ. Съобразно константната
практика на ВКС всички разпореждания със секвестируеми
имущества на кредитополучателите биха били относително недействителни по
отношение на кредитора, дори и падежът на задължението още да не е настъпил.
За
да се обори законовата презумпция за знание на низходящия родственик по делото
са събрани гласни доказателства. От
показанията на св. С.Ж., се установява,
че не бил казал на сина си, че той и
майка му дължат пари на различни кредитори и са страни по множество съдебни и
съдебно-изпълнителни дела като длъжници. Не бил казал
на Р., че ипотекирали жилището в полза на И.И.за
заложната му къща. Умишлено криели всичко и впоследствие синът им разбрал, че
са осъдени. Обяснил на сина си, че И.И.е човекът,
който взема парите и ги тормози с фалшиви документи. Този свидетел е баща на втория ответник и е заинтересован от изхода на делото и неговите
показания следва да се ценят с оглед останалите доказателства по делото. Но
дори и да не е казвал директно на сина си за тези свои и на майка му
задължения, то Р.С.Р. е знаел за тях от множеството съдебни и
съдебно-изпълнителни дела, за които са изпращани съобщения и призовки, връчвани
на двамата му родители и на адреса, на който живее Р.Р..
Твърденията на св. С.Ж., че той и
съпругата му живеели на друго място - на **, не могат да доведат до изключване
на възможността синът им да научи за съществуването на тези задължения, тъй
като този свидетел не установи от кога живеят на „**“ и дали са живели разделно
със сина си и през периода на неговото непълнолетие. Ето защо, съдът намира, че
не беше оборена презумпцията на чл. 135 ал.2 от ЗЗД.
Родителите
са длъжни да живеят в едно домакинство с непълнолетните си деца; да се грижат
за тях и тяхното възпитание и няма данни по делото това тяхно задължение според
чл. 126 от да не се е осъществявало. Задълженията
на Д.Ж. са възникнали още от 2010 г. когато Р.С. е бил 9 годишен и определено
семейството е живяло заедно като едно домакинство на един адрес. Не бяха
представени доказателства в обратния смисъл. Още през 2015 г. са започнали
съдебните дела срещу родителите му и непълнолетното им дете е живяло заедно с
тях.
От показанията на св. И.И.се установява, че първата ответница Д.Ж. и свидетеля С.Р.
са били работници в неговата фирма и синът им Р. е присъствал на много
разговори. В периода 2013 г.-2017 г. са водили много разговори и пред Р.. От тези показания може да се направи
обоснован извод, че Р. е знаел, че родителите му са длъжници,
като е без значение обстоятелството дали е знаел за точния размер и вид на
задълженията.
Относно възражението
на ответниците, че процесната
сделка не била насочена към увреждане на кредиторите, а била в изпълнение на
устни завещателни разпореждания на дядото на втория
ответник Р.Р.
- тези два поземлени имота да останат като собственост на неговия внук.
Не се ангажираха доказателства, макар и косвени в тази насока. Видно от акта за смърт на дядото И.Я.К., той е
починал на 4.10.2008 г. На тази дата е открито наследството и към тази дата
неговата дъщеря Д.И.Ж. още не е била длъжник по никакви дела, тъй като
договорът за кредит е от 17.06.2010 г. Следователно, не имало никаква пречка Д.Ж.
да изпълни това желание на своя баща и да прехвърли безвъзмездно получената от
нея наследствена идеална част на сина си. Това е сторила значително по — късно,
когато вече задълженията са станали изискуеми, съдебно признати и дори е
образувано и изпълнителното дело с взискател ищеца. Съдът
намира, че процесната сделка определено не е била с
цел да се изпълни някакво устно завещателно
разпореждане на бащата на първата ответница, тъй като сделката е възмездна -
срещу задължение за издръжка и гледане. Тази възмездна сделка не може да се
тълкува ,че е в резултат на желанието внукът на И.К.да получи част от неговото
наследство. В настоящия случай съдът приема, че
осъществената възмездна сделка не е в изпълнение на завещателни
разпореждания.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че са
налице предпоставките, при които искът по чл. 135, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
уважен, а именно: ищецът има качеството на кредитор по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 05.10.2016 година; длъжникът по договора е знаел
за увреждането при прехвърлянето на идеални части от процесните два
недвижими имота; третото лице е знаело
за увреждането на кредитора /чл. 135, ал.1, изр.2/.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за обявяване
недействителен спрямо Р.П.П. като кредитор,
сделката за покупко-продажбата на 1/12 ид.част от два недвижими имота в с. **, обл.
Ст.** от първия ответник на втория ответник се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78, ал.1 ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от последния разноски
в размер на 630 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, ДТ за образуване на делото, такси за издаване на
удостоверения, скици и дан.оценка, съгласно представения списък на разноските
по чл. 80 от / л.111 от делото/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА
по отношение на Р.П.П.,
ЕГН ********** *** /чрез адв. А.К.***/, сделката от
21.01.2020 г., сключена между Д.И.Ж. с ЕГН ********** и Р.С.Р. с ЕГН **********, с нотариален
акт № 19, том I, рег. № 256, дело № 17/2020 г. на Нотариус С.Ч. с район на
действие Районен съд - **, вписан в Служба по вписвания с № 159, том I, дело №
184/2020 г., вх.рег. № 374/21.01.2020 г., с която са прехвърлени срещу гледане
и издръжка следните недвижими имоти:
1/12 идеална част от дворно
място, празно, незастроено, находящо се в с. **, общ.
**, обл. **, представляващо УПИ
/парцел/ № **-**в кв. 2 по ПУП - ПР
на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993 г., с площ на УПИ от 1500 кв.м., при граници и съседи: север - улица с осови точки 29б - 29а; запад УПИ **-**и УПИ ХІІ-**, на юг ПИ **- за комплексно административно
обслужване и изток - УПИ **-**, както и заедно с
всички подобрения и приращения в поземления имот и
1/12 идеална част от дворно място, застроено, находящо се в с. **, общ. **, урегулирано в УПИ /парцел/ **-**в квартал 2 по ПУП
- ПР на селото, утвърден със заповед № 334/04.03.1993
г., с площ на УПИ от 1545 кв.м., при граници и съседи:
север - улица с осови точки 29б
- 29а; запад УПИ **-**; от
юг ПИ **и **- за комплексно административно обслужване, и изток - улица с осови точки 40а-29б, заедно с
всички постройки в дворното място, в т.ч. Жилищна сграда с мазе с площ от 80
кв.м.; Лятна кухня, представляваща по данъчно записване Жилище с площ от 30
кв.м. и Стопанска сграда с площ от 196 кв.м., както и заедно с всички
подобрения и приращения в поземления имот.
ОСЪЖДА Д.И.Ж. с ЕГН ********** и Р.С.Р.
с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Р.П.П.
ЕГН ********** *** /чрез адв. А.К.***/, сумата в
размер на 630 лв., представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред
Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: