Решение по дело №1054/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260352
Дата: 14 август 2020 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20203100501054
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………

                                        

                                               гр.Варна,……………….

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в

в открито съдебно заседание на четиринадесети юли 2020г

в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:                   ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА

                                                                   ИВАНКА ДРИНГОВА

при участието на секретаря Доника Христова

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

въззивно гр.д. № 1054 по описа за 2020г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх.№ 18538/4.03.2020г срещу решението на ВРС № 577/07.02.2020г по гр.д.№ 14803/2019г, с което е прието за установено, че Д.К.И. ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна тауърс Г, ЕИК *********, сума в размер на 777,02лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за периода от 5.09.2017г до 04.09.2018г за обект на потребление, находящ се в гр.Варна ул.Йордан Йовков“ № 3 ап.5 с кл.№ ********** и аб.№ **********, за която е издадена фактура № **********/19.08.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да заплати на ищцата сумата от 357лв - реализирани съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.

Доводите са следните:

Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното дружество. Процесната сума представлявала цената за потребеното в обекта на ищеца количество ел.енергия и се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД. Всички предпоставки на фактическия състав били налице:

1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, бил присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел.енергия. Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение за обекта.

2. Извършена е била техническа проверка на средствата за търговско измерване /СТИ/ от служители на „ЕРП Север" АД. На последното няма вменено задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване неправомерните въздействия върху СТИ. „ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346 б."а" ДР на ЗЕ и собственик на електромера /СТИ/ в съответствие с чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на СТИ и измервателната система.

На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Периодичността на проверките е определена със Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за метрологичен и технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.

3.За извършената проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития регистър 1.8.4. имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при редовния отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в БИМ.

4.Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е бил съставен КП и установено, че била осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане било констатирано, че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната четвърта тарифа, в която са отразени натрупаните киловати.

КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД становище за начисляване на ел.енергия е посочено, че след прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството ел.енергия, изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера (1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).

6. В издадената от „Енерго-Про Продажби" АД фактурабила  определена цената на ел.енергия, реално доставена и потребена от абоната.

В конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на начисленото количество ел.енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално потребена от потребителя ел.енергия. Начислена е била сума, представляваща стойността на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.

Несъответствието в измерването е било установено едва при извършената техническа проверка и затова неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електрическа енергия не представлява служебно начисление от страна на ЕРП-дружество, а било реално потребено количество, отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.

Процесната сума се дължала от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на ел.енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура е била издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.

Ето защо се касаело за специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време, различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез която се остойностява действително консумирана електрическа енергия, която е била отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално консумираното количество ел.енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят не само не е ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не би била извършена и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия. В горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№ 1370/2015г по описа на ВОС.

7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според заключението на която  електромерът е бил в метрологична годност към момента на проверката и се касаело за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че натрупаните в скрития регистър 66674квт са преминали през процесния електромер, като същите са били доставени и потребени от абоната.

В с.з. вещото лице е потвърдило обстоятелството, че бил монтиран нов електромер на обекта на потребление. В тази връзка в.лице прави заключение, че и невизуализираните (скрити) регистри били с нулеви показания, тъй като нямало как да се натрупа ел.енергия без електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това.

Ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на вещта.

Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.

Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ ГО.

Поради изложеното моли за изцяло за отмяна решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да постановите ново решение, с което да признаете предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан.

Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.

Направено е в евентуалност възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за въззивната инстнация  в случай, че надвишава минимлания размер.

 

 

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 23492/27.03.2020 от Д.И.К., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това число и заплатено адв.възнаграждение.

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена от Д.К.И. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, в която излага, че е потребител на ел.енергия в процесния обект на потребление.

Твърди, че не дължи претендираната от ответника сума в размера, посочен в издадената фактура

Счита, че не е налице законово или договорно основание, въз основа на което да претендира вземане за нереално доставена стока.

Оспорва, че такова количество ел.енергия по вид количество и качество е било доставено и консумирано.

Твърди също така, че СТИ не било годно средство да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за което потребителят ищец нямал вина и не следвало да носи отговорност за начислена сума, като едностранна корекция на сметката му за изминал период. Оспорва процедурата и констатациите, за които ответното дружество приема, че са основание за начисляване на спорната сума.

Предвид изложеното моли за постановяването на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 777,02лв по фактура № **********/19.08.2019г, начислена за периода 5.09.2017г до 4.09.2018г за потребена ел.енергия за обект с адрес на потребление: гр.Варна ул.“Й.Йовков“ № 3 ап.5, с кл.№ ********** и аб.№ **********.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл.и за адв.възнаграждение.

Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК

 

Ответната страна „Енерго Про-Продажби“АД в срока по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Процесната сума представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер 4130кВтч и се дължала от ищеца, на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.

Не се оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия.

Потвърждава обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на СТИ на посочения адрес, както и че резултатът от нея бил обективиран в констативен протокол.

Сочи, че е налице основание за възникване на вземането на отв.дружество за потребена ел.енергия.

1.Ищцата и отв.дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север" АД.

2.Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество ел.енергия за обекта, находящ се в гр.Варна ул.„Й.Йовков" бл.З ет.4 ап.38 с аб.№ ********** и кл.№ **********.

3.На 4.09.2018г била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „ЕРП Север" АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и СТИ.

4.За извършената проверка бил съставен КП № 1202323. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания в размер на 4130кВтч. В регистър 1.8.1. били отчетени 383 кВтч; в регистър 1.8.2.-1674кВтч; в регистър 1.8.3.-4130кВтч, а в сумарния регистър 1.8.0.-6188кВтч.

Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508016 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

5. Експертизата била извършена от БИМ, ГД“МИУ“, РО-Русе.

За извършената експертиза бил съставен КП № 1525/8.08.2019г. При софтуерното четене била установена намеса в тарифната схема на електромера. Имало данни на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 4130,787кВтч., която не била визуализирана на дисплея. КП на БИМ ГД„МИУ" РО-Русе като официален свидетелстващ документ, съобразно чл.179 ал.1 ГПК, се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

6.На 13.08.2019г „ЕРП Север"АД е изготвило становище за начисляване на ел.енергия и е конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено е точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 4130кВтч.

Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел.енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.

Този тип вмешателство има за цел част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.

При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи натрупване на ел.енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.

7.На 19.08.2019г „Енерго-Про Продажби" АД издало фактура № **********, с което била определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 777,02лв.

8.С писма от „ЕРП Север" АД изх.№ 54532/14.08.2019г и от „Енерго-Продажби" АД /изх.№ 54532/19.08.2019г/ са приложени КП от техническата проверка и фактурата.

Въпреки, че била извършена корекция на осн.чл.50 ПИКЕЕ, ел.енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 предл.1-во ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.

Процесната сума се дължала от ищцата на осн.чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.

В случай, че се счете, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли да се отхвърли иска на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия.

Предвид гореизложеното, моли за постановяване на решение, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. за адв.възнаграждение.

 

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

Между страните не се оспорва факта на валидно сключения договор за продажба на ел.енергия при действащите публично известни Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия, както и обстоятелството, че  ищцата е битов клиент по смисъла на § 1 т.2а ДР ЗЕ за описания в ИМ обект на потребление в гр.Варна ул.“Й.Йовков“ № 3 ап.5 с кл.№ ********** и аб.№ **********, на осн.чл.146 ал.1 т.4 ГПК.

От представения по делото КП № 1202323/4.09.2018г се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се на горепосочения адрес.

При проверката са констатирани показания на СТИ, подробно описани в протокола, както следва: в регистър 1.8.3 - 4130кВтч. Посочено е, че била установена грешка при отчитане на електромера „-00,19%“, вследствие на което електромерът бил демонтиран и подменен с нов, а сваленият бил поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 508016. КП бил съставен и подписан от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД , както и от двама свидетели.

Видно от представения по делото КП от метрологична експертиза на СТИ № 1525/8.08.2019г на РО-Русе към БИМ, ГД“МИУ“, електромерът бил представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 508016. При огледа било установено съответствие с КП № 1202323/4.09.2018г. Посочени са били показанията на тарифите, както следва: Тарифа 1-1674,6кВтч, Тарифа 2-383,5кВтч. Установено е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 - 4130,787 кВтч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на ел.енергия. При продължително включване с отчитане на показващото устройство се констатира грешка „-0,02 %“ при максимално допустима грешка „+/- 2,0“.

Видно от становище за начисление на ел.енергия относно КП № 1525/8.08.2019г било одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия в размер на 4130кВтч за периода от 5.09.2017 до 4.09.2018г, от които 3383кВтч за периода от 5.09.2017г до 30.06.2018г и 747кВтч за периода от 1.07.2018-4.09.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Представена е актуална справка за потреблението на ищеца през последните 12/24/36 месеца.

Представена е фактура № **********/19.08.2019г с получател ищцата за начисляване на сумата от 777,02лв от отв.дружество, представляваща потребена и незаплатена ел.енергия за процесния обект на потребление с кл.№ ********** и аб.№ ********** за периода от 5.09.2017г до 4.09.2018г по посочените в становището данни, съответно: 3383кВтч и 747кВтч.

Видно от уведомителни писма от „ЕРП Север" АД и от „Енерго-Продажби" АД ищецът е уведомен за извършената проверка на измервателната система на процесния обект с кл.№ ********* и аб.№ **********, като му е изпратено и копие на съставения КП № 1202323/4.09.2018г. Ищцата била уведомена за дължимостта на сумата в размер на 777,02лв по ф-ра № **********/19.08.2019г със срок на плащане до 29.08.2019г. Приложени са обратни разписки за изпращане на уведомленията до ищцата.

Представено е актуално извлечение за фактури и плащания на ищцата с кл.№ **********, от което е видно, че процесната фактура не е била заплатена от ищеца .

Видно от приетия по делото КП за монтаж на СТИ № 11150102/ 16.02.2016г в процесния обект на потребление е подменено СТИ с нулеви показания на дневна и нощна тарифа.

Съгласно заключението на в.л.Кирил Д.Малеев по проведената СТЕ, неоспорено от страните, процесният електромер е от одобрен тип. Характеристиките му са посочени в раздел IV т.1. Вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е от 2015г /М15/. Метрологичната му годност е шест години - монофазен. При неманипулирана /нормална/ схема на присъединяване на абонат към ел.разпределителната мрежа, следва цялото количество потребявана ел.енергия от абоната да преминава през измервателната схема на СТИ. В КП № 1202323/14.08.2018г на „ЕРП-Север“АД не била констатирана намеса в схемата. Следва цялата ел.енергия от тарифа ТЗ в размер на 4130кВтч да е преминала и отчетена, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея. Според констатациите на КП № 1525/8.08.2019г на БИМ, РО-Русе е: "...установена външна намеса в тарифната схема на електромера...". Процесната намеса е софтуерна и се изразява във въвеждането на още една тарифа ТЗ, която регистрира част от потребената ел.енергия /примерно върхова/, но без същата да се визуализира. Постига се посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.

В о.с.з. вещото лице излага, че не можело да установи в кои часови диапазони на дневна и нощна тарифа била потребена начислената ел.енергия.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

        По допустимостта

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.

        В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

По основателността.

В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.

В случая няма спор, че титуляр на откритата партида е бил ищцата и той се е явявал клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.

Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.

В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.

Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.

По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер

С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.

При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.

Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.

Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.

По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.

В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Процесната корекция е била извършена през м.септ.2018, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.

В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д. 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.

На следващо място, може да се посочи и това, че въззивното дружество от една страна се позовава на твърдение за реално консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче, били приложени отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ, което е хипотеза, различна от реалната консумация. За начислената сума се сочи, че била по цени за технологични разходи, които цени се различават от тези за дневна и нощна тарифи, без да става ясно какви са точно по размер, как са били изчислени и в кои случаи са приложими.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.

Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума. Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски по делото предвид своевременно отправеното искане. В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от дата 4.01.2020 /л.27/, от който е видно, че заплатеното възнаграждение за предоставената правната помощ в размер на 300лв. Договорът обективира и разписка за реалното получаване на сумата. По отношение на размера не е заявено възражение за прекомерност. За пълнота на изложението може да се посочи, че с оглед датата на извършеното плащане, към него момент са приложими разпоредбите на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата в редакцията преди изменението, обн. в ДВ бр.45/15.05.2020, в сила от същата дата.Затова заплатената сума от 300лв не надвишава установения минимум.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

                                                       

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС № 577/07.02.2020г по гр.д.№ 14803/2019г, с което е прието за установено, че Д.К.И. ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна тауърс Г, ЕИК *********, сума в размер на 777,02лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за периода от 5.09.2017г до 4.09.2018г за обект на потребление, находящ се в гр.*******с кл.№ ********** и аб.№ **********, за която е издадена фактура № **********/19.08.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да заплати на ищцата сумата от 357лв - реализирани съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на Д.К.И. ЕГН ********** ***, сумата от 300лв /триста лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: