№ 92
гр. гр. Лом, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100206 по описа за 2024 година
Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата молба
от „*********“ ЕАД с ЕИК ******* с адрес гр. *******, ул. ******* № *,
срещу Г. В. А., ЕГН **********, адрес гр. *******, ул.******* ***, с която са
предявени при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване дължимост
на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ЧГД 1668/2023г. по описа на РС Лом - искове с правна
квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.183 вр. чл. 200 вр. чл. 92 и чл.86 ЗЗД,
производство по реда на чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В исковата молба се сочи, че било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответницата, въз основа на което било
образувано ЧГД № 1668/2023г. по описа на РС Лом. Искането било уважено и
била издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това е указано на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу ответницата в едномесечен срок.
В исковата молба се твърди, че вземането произтича от неплатени суми,
дължими по договор, сключен между ответницата и ********* ЕАД, за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни
със системен партиден номер ******* като част от рамков договор,
идентифициран с неговия уникален номер **********. Твърди се още, че
задълженията са за периода от 19.02.2021г. до 15.09.2021г. и са на обща
стойност 5513.33лв., формирани, както следва: от неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 1269.84лв.;
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща
1
стойност 1887.72лв.; поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, са начислени и неустойки в общ размер на 2355.77лв. Ищецът е
уточнил подробно с допълнителна молба как са формирани сумите, описани
по-горе. Сочи се, че претендираните неустойки са компенсаторни и не са
начислени за определен период. Начислени са за прекратяването на рамковия
договор в частта му за услугите по партида № *******. Договорът е прекратен
на основание чл. 54.12 от ОУ. Размерът на неустойките, сочи ищеът, е посочен
в приложимите разпоредби за отговорност в приложенията за услугите.
Ищецът твърди, че между страните са възникнали договорни отношения,
като същите са поели задължения една към друга, въз основа на рамков
договор, идентифициран с неговия уникален номер ********** на дата
08.03.2021г. По силата на същия ищецът се задължава да предоставя интернет
и телевизионни услуги на ответницата, подробно описани в исковата молба.
Твърди се в първоначалната искова молба, че ищецът на същата дата е
сключил с ответника и два договора за продажба на изплащане, като са
съставени и приемно-предавателните протоколи за устройствата - телефон
******* ****** и таблет ********. Всеки от договорите бил със срок на
изплащане две години. С допълнителна молба ищецът е посочил, че сумата от
1887.72 лв., претендирана като цена на устройства на изплащане, е
формирана, както следва:
-По Договор за продажба на изплащане от 24.06.2020г., по силата на
който към услуга с номер 359******* е закупено на изплащане устройство
********* 20 ******+******, като се сочи, че дължимата сума за период
16.01.2021г.-15.08.2021г. е 143.67лв. Върху нея е начислена лихва в размер на
27.88лв. за период на забава 22.03.2021г. - 30.06.2023г.
-По Договор за продажба на изплащане от 23.07.2020г., по силата на
който към услуга с номер 359****** е закупено на изплащане устройство
***** ******* ******+********, като се сочи, че дължимата сума за период
16.01.2021г. - 15.08.2021г. е 433.50лв. Върху нея е начислена лихва в размер на
83.84лв. за период на забава 22.03.2021г. - 30.06.2023г.
-По Договор за продажба на изплащане от 08.03.2021г., по силата на
който към услуга с номер ******** е закупено на изплащане устройство
***** ******* ******+******, като дължимата сума за период 16.02.2021г. -
15.08.2021г. е 471.50лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 89.14лв. за
период на забава 22.04.2021г. - 30.06.2023г.
-По Договор за продажба на изплащане от 26.02.2021г., по силата на
който към услуга с номер 359****** е закупено на изплащане устройство
***** ******* ******+******, като дължимата сума за период 16.02.2021г. -
15.08.2021г. е 471.50лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 89.14лв. за
период на забава 22.04.2021г. - 30.06.2023г.
-По Договор за продажба на изплащане от 08.03.2021г., по силата на
който към услуга с номер 359******** е закупено на изплащане устройство
***** ******* ******+*******, като дължимата сума за период 16.02.2021г. -
15.08.2021г. е 367.55лв. Върху нея е начислена лихва в размер на 69.48лв. за
2
период на забава 22.04.2021г. - 30.06.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът бил надлежно запознат с всички условия,
задължения и неустойки по договора, като освен общите условия, които се
предлагат на всеки клиент, чрез допълнителни приложения бил запознат с
всички видове цени и отговорности, които би носил при неспазване на
договора и виновното му прекратяване. Вземането произтичало от неплатени
суми, дължими по посечените договори за периодите, за които, твърди
ищецът, са издадени счетоводни документи. В исковата молба се твърди, че по
силата на сключения договор и във връзка с предоставяните електронни
услуги и устройство на изплащане, ищецът е издавал ежемесечно фактури,
като съгласно чл. 26.5 от ОУ, ответницата е разполагала с 15-дневен срок след
издаването на всяка фактура да заплати посочената в нея сума, през който
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
Ищецът твърди, че на основание чл. 54.12 от ОУ във връзка с
разпоредбите на договора, същият се счита за едностранно прекратен от
страна на ********* ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Твърди се, че според
договорените между страните условия абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, за
който договорът се прекратява, по стандартен за ********* ЕАД размер без
отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено
по отношение на Г. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, ул.*******
***, че същата дължи на „*********“ ЕАД ЕИК: ******* сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1110 от 11.09.2023г., а именно: 5513.33 лв.,
формирани, както следва: неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 1269.84лв.; неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1887.72
лв.; неустойки в общ размер на 2355.77лв., начислени поради едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната - задължения за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер ********, като част от рамков Договор, идентифициран с
неговия уникален номер **********; както и мораторна лихва върху цялата
сума в общ размер на 1071.41 лв., от датата, представляваща първи ден от
забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение -
07.09.2023г.; законна лихва върху цялата сума от деня на депозиране на
заявлението в съда-08.09.2023г., до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 1281.69 лв. /от които 131.69 лв. държавна такса и
1150.00 лв. адвокатски хонорар/ за заповедното производство.
Претендират се разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от
ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се
представлява, не е посочил уважителни причини за неявяването си.
3
Ответницата в съдебно заседание също редовно призован, се явява лично
и сочи, че е купила тези телефони и е плащала, докато е работила. Сочи, че
сега не може да плаща. Предоставила е на съда да постанови решение според
доказателствата.
По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, както и
събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск,
който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със
сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника
съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от
наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига
стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на
принудително изпълнение. В случая исковата претенция е предявена на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като предметът на
делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск,
протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”, производство,
искът по чл. 422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите
изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно
от протеклото заповедно производство. Съдът има задължение да осъществи
служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска. Видно от приложеното частно
гражданско дело заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ГПК. С разпореждане от 14.12.2023г. заповедният съд е указал, че
дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на
03.01.2024г. На 01.02.2024г. е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
исковата претенция за вземането, предмет на заповедното производство, е
допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Исковете са
предявени от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното настоящият
състав приема, че са налице всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск за установяване дължимост на сумата, предмет
на заповед за изпълнение № 1110/11.09.2023г. по ЧГД 1668/2023г. на РС Лом,
които обуславят неговата допустимост. С оглед това съдът следва да разгледа
исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.
Следва да се посочи, че с допълнителна молба от 16.04.2024г. ищецът е
формулирал петитум, съобразно който е поискал установяване дължимост по
отношение на ответника на сумите, предмет на издадената заповед по ЧГД
4
1668/2023г. на РС Лом, както и разноски в размер на 1281.69 лв. /от които
131.69 лв. държавна такса и 1150.00 лв. адвокатски хонорар/ за заповедното
производство.
С определението за насрочване на делото съдът е указал на ищеца най-
късно в първото открито съдебно заседание предвид депозираната молба с вх.
№3423/16.04.2024г. касателно така формулирания петитум да уточни правния
си интерес от предявяване на установителен иск за разноските, сторени в
заповедното производство, предвид задължителното тълкуване, дадено в т. 12
на ТР № 4/2014 год. по ТД № 4/2013 год., ОСГТК. ВКС.
В проведеното на 30.01.2025г. съдебно заседание съдът е указал на
ищеца, че следва в едноседмичен срок от съобщението на осн. чл. 145 ГПК,
предвид депозираната молба с вх. № 3423/16.04.2024г. и заявеното преди това
в исковата молба, с нарочна молба с препис за другата страна, да уточни какво
е искането му до съда касателно претендираните разноски в заповедното
производство - да бъде постановен осъдителен диспозитив за същите или
установителен такъв. Указано е още, че ако ищецът не направи съответните
уточнения, предвид последвалата уточнителната молба от 16.04.2024г. и
формулирания в нея петитум, съдът ще приеме, че ищецът желае да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца подробно описаните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 11.09.2023г. по ЧГД 1668/2023г. по описа на
РС Лом, както и да се признае за установено, че дължи разноски в размер на
1281.69 лв., както е заявено в последващата молба от 16.04.2024г. Уточнения
от страна на ищеца не са постъпили, въпреки дадените указания.
Така касателно претенцията за установяване дължимост на разноските в
заповедното производство при съобразяване разясненията, дадени в мотивите
на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира искът в тази му част за
недопустим. Съгласно цитираното ТР „разноските в заповедното
производство представляват последица от уважаване на заявлението и са
изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на
заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК. В исковия процес разпределението
на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно
предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на
иска“. В случая ищецът макар да е формулирал подобен петитум и след като
не е изпълнил указанията на съда (дадени с определение от 03.01.2025г.,
връчено на ищеца на 14.01.2025г. и впоследствие отново с протоколно
определение от 30.01.2025г.) за поясняване на претенцията му, настоящият
състав намира, че ищецът няма правен интерес от предявяване на подобен
положителен установителен иск, поради което същият не следва да бъде
разглеждан. Предвид това и констатираното разминаване в претендирания
размер на разноските в исковото производство и този в заповедно (което
противоречие не е отстранено въпреки указанията на съда в тази насока
предвид бездействието на ищеца) в случая се явява ирелевантно с оглед
липсата на правен интерес от водене на установителен иск с посочения
предмет.
5
За основателността на останалите предявените претенции, предмет на
горецитираната заповед за изпълнение, издадена по ЧГД 1668/2023г. по описа
на РС Лом, следва да се установи наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: между ответницата и ищеца да е съществувало валидно
облигационно отношение, по силата на което ищецът е изпълнявал своите
задължения да престира на ответницата съгласно договорените параметри,
настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответницата
на нейните задължения по сключените договори, т.е. липса на заплащане от
страна на ответницата. Следва да е налице и неустоечна клауза в сочения от
ищеца смисъл.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал доказателствената тежест на страните и е указал за които
твърдения не сочат и не представят доказателства.
Указано е, че ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно
доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч.
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключените
договори за предоставяне на мобилни услуги и за продажба на устройства на
изплащане; качеството си на кредитор, изпълнение на договорните си
задължения, падежа и изискуемостта на вземането си. Указано е, че по иска с
квалификация по чл. 92 ЗЗД ищецът е този, който следва да докаже
съществуване на неустоечна клауза по валиден договор, сключен с ответника,
че е изправна страна, размера на претенцията си, настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, вкл. ако е налице
едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
ответника на произтичащите от него задължения. С доклада по делото съдът е
указал, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си
съгласно уговореното в договорите, т.е. да докаже плащане на задълженията
по тях, респ. погасяване чрез други способи, като ответникът носи тежестта да
докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи,
правопогасяващи). Т. е. в тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване и да установи възраженията си.
Съдът с доклада по делото е приел, че не са налице факти и права, които
да се признават от страните, както и обстоятелства, които да не се нуждаят от
доказване предвид липсата на отговор на исковата молба и съответно на
изрично признание от страна на ответницата.
Видно от приложеното ЧГД 1668/2023г. по описа на РС Лом –
представените към заявлението писмени документи не отговарят на
изискванията на чл. 183 ГПК, съгласно който когато по делото се прилага
документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в
такъв случай при поискване тя е длъжна да представи ориГ.ла на документа
или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният
препис се изключва от доказателствата по делото. Завереният от страната
препис може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната
с квалифициран електронен подпис. Предвид това същите не може да бъдат
6
ползвани като писмени доказателства по делото, т.к. не отговарят на
законовите изисквания.
По настоящото производство посочените документи са представени с
допълнителна молба, като същите отговарят на изискванията на чл. 183 ГПК –
представени са в заверени преписи.
Нито един от представените документи от ищеца обаче не носи параф
нито на представител на ищеца, нито на ответника или на техен
пълномощник. Същите са неподписани. Съгласно чл. 3 от приложените от
ищеца Общи условия за взаимоотношенията между ********* ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи
на ********* ЕАД „абонат (потребител с договор или краен ползвател с
договор) на мрежата/мрежите по смисъла на настоящите Общи условия е
всяко дееспособно физическо лице, юридическо лице, държавни органи,
дипломатически и консулски представителства и други представителства,
осъществяващи дейност на територията н Република България, сключили
индивидуален писмен договор с А1 за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги“. Тоест в общите условия също е
предвидено, че договорите с абонатите (какъвто се твърди от ищеца, че е
ответникът) следва да са в писмена форма – и следователно – подписани от
страните. Такива не са представени от ищеца по делото. Не са депозирани
никакви доказателства в насока, че са налице валидно сключени договори с
ответника с посочения от ищеца предмет на посочените дати, по силата на
които да е налице твърдяната от ищеца облигационна връзка, въз основа на
която твърди, че се основава претенцията му. Следва да се посочи, че
заявеното от ответницата, че е купила телефони и ги е плащала, докато е
работела, без конкретно уточнение от кого, кога, какви телефони и дали това
са процесните устройства, описани в претенцията на ищеца на сочените от
него дати, не може да се приеме като признание на исковете (респ. на права и
обстоятелства), тъй като не е налице изрично такова волеизявление,
съдържащо конкретика на предмета на делото до степен, че да няма съмнение
досежно идентитета между изложените от ищеца твърдения и направеното от
ответницата заявление. Посочването от последната, че може да плаща по 50
лв. на месец, но не повече, защото трябва да си плаща тока, също не може да
се приеме като признание на въведените от ищеца твърдения, което е по-скоро
общо заявление за финансовото състояние на ответницата.
С оглед горното заявленията на ответницата не могат да бъдат приети и
тълкувани като изрично признание на твърденията на ищеца касателно
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните в сочения период с твърдения от ищеца предмет и посочените
параметри, още по-малко – признание за настъпила изискуемост, за каквато по
делото впрочем също не са депозирани доказателства.
Освен това същите се отнасят само до „тези телефони“ (не е ясно кои), не
и до договор за предоставяне на мобилни услуги. Ответницата не е направила
и изявление доежно наличието на неустоечна клауза между страните, нито за
уведомяване за прекратяване на сключени договори с ищеца.
7
Предвид горното настоящият състав намира, че по делото не се събраха
доказателства за възникнало облигационно правоотношение между страните
(сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги,
договори за продажба на изплащане с предмет процесните устройства и
наличието на клауза за неустойка в сочения от ищеца смисъл), поради което не
е налице първата предпоставка от фактическия състав, който следва да
възникне, за да бъде основателна претенцията на ищеца. С оглед това, че
предпоставките следва да са налице кумулативно, е безпредметно да се
обсъжда липсата или наличието на останалите предпоставки, като само за
пълнота следва да се посочи, че ищецът не е депозирал доказателства и за
осъществяването на останалите възложени в негова тежест обстоятелства,
вкл. за наличието на неустоечна клауза, за настъпил падеж на вземанията му и
за едностранно прекратяване от страна на ищеца по вина на ответника на
твърдените възникнали между страните облигационни правоотношения,
въпреки, че му е указано, че носи доказателствената тежест за това, както и че
не представя доказателства за тези си твърдения.
Ищецът не успя в условията на пълно и главно доказване да установи
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция. При условие, че не
се установиха между страните по делото облигационни правоотношения,
едностранно прекратяване на същите и уговорена клауза за неустойка, както и
настъпил падеж на вземанията на ищеца в конкретния размер за процесния
период, то следва, че ответникът не дължи претендирантие суми.
С оглед горното и предвид акцесония характер на задължението за лихва
за забава върху главниците, следва, че претенциите за мораторна лихва от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 07.09.2023г., както и за законна лихва
върху цялата сума от деня на депозиране на заявлението в съда-08.09.2023г.,
до окончателното изплащане на вземането, също се явяват неоснователни.
Гореизложеното обоснова неоснователността на предявените от ищеца
искове за сумите, предмет на издадената по ЧГД 1668/2023г. по описа на РС
Лом заповед за изпълнение, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно цитираното ТР в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се
провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на
иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в
сила на заповедта за изпълнение съгласно чл.416 ГПК. Ако не е образувано
изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск
е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези
съображения при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.
По разноските:
8
При този изход на делото на ищеца не се следват разноски. Ответницата
не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца искове за
признаване по отношение на Г. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. *******,
ул.******* ***, че същата дължи на „*********“ ЕАД ЕИК: *******
гр.******, ул.******* *, сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение №
1110 от 11.09.2023г., а именно: 5513.33 лв./пет хиляди петстотин и тринадесет
лв. и тридесет и три ст./, формирани, както следва: неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 1269.84 лв.
/хиляда двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и четири ст./; неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност
1887.72 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и две
ст./; неустойки в общ размер на 2355.77 лв. /две хиляди триста петдесет и пет
лева и седемдесет и седем ст./, начислени поради едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната - задължения за електронни съобщителни
услуги и устройство па изплащане, предоставяни със системен партиден
номер ********, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер **********; както и мораторна лихва върху цялата сума в
общ размер на 1071.41 лв. /хиляда седемдесет и един лева и четиридесет и
една ст./, от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по
всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 07.09.2023г.; законна лихва
върху цялата сума от деня на депозиране на заявлението в съда-08.09.2023г.,
до окончателното изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от
„*********“ ЕАД с ЕИК ******* с адрес гр. *******, ул. ******* № *, срещу
Г. В. А., ЕГН **********, адрес гр. *******, ул.******* *** иск за
установяване, че Г. В. А., ЕГН: **********, дължи на „*********“ ЕАД ЕИК:
******* разноски в размер на 1281.69 лв. /хиляда двеста осемдесет и един
лева и шестдесет и девет ст./, направени заповедното производство по ЧГД
1668/2023г. по описа на РС Лом.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № 1668/2023г. по
описа на PС Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9