№ 19249
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110142013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба с вх. № 231266/15.07.2024г. ищецът ***** е предявил против ответника
К. И. Ч. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1367.86 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и
*********– клон България с правоприемник ***** договор за потребителски кредит №
PLUS-17161060 от 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК - 14.12.2023г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 144.23 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г., както и сумата от 154.65
лв.- мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г., за които суми по ч.гр.д. №
69032/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
както и евентуални осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1367.86 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и
*********– клон България с правоприемник ***** договор за потребителски кредит №
PLUS-17161060 от 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 144.23 лв.- възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г. и
сумата от 154.65 лв.- мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 24.07.2019г. между ответника (кредитополучател) и *********–
клон България (кредитор) е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-17161060
при общи условия, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит в
размер на 4500 лева, по който последният се е задължил да върне сумата в срок до 48 месеца,
при равни месечни вноски в размер от по 179.21 лева, с краен срок за погасяване на
задълженията по договора на 20.07.2023г., олихвяван при годишен процент на разходите от
1
33.53% за целия срок на договора. Кредитополучателят се е задължил да заплати и такса
ангажимент по договора, която се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като било уговорено кредиторът да удържи сумата, посочена в договора като такса
ангажимент от общия размер на кредита. Срещу заплащането на тази такса кредиторът
предоставял фиксиран лихвен процент по договора за кредит. Предоставеният кредит бил
усвоен от ответника на дата 25.07.2019г.. като от него била удържана сумата от 157,50 лева –
такса ангажимент. Ответникът не заплатил вноски с падеж 20.11.2022 г. и 20.12.2022 г.,
поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 03.05.2023 г. поради
допуснатото просрочие на двете месечни вноски, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника. Поддържа, освен това, че дори и ответникът
да не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, то същият следва да се счита
за надлежно уведомен за това обстоятелство с получаване на препис от исковата молба на
основание чл.235, ал.3 ГПК, като в тази връзка в исковата молба се съдържа нарочно
изявление на ищеца за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Ищецът
сочи, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023г.
****** е придобил собствеността върху търговското предприятие на *********– клон
България, както и всички активи, задължения и фактически отношения. Въз основа
заявление на ищеца от 14.12.2023 г., по ч.гр.д. № 69032/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са
претендирани от ответника. В условията на евентуалност, ако предявените установителни
искове бъдат отхвърлени поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, ищецът
предявява осъдителни искове за сумата от 1367.86 лв., представляваща непогасена главница
по сключения договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от 24.07.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата от 144.23 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г. и за сумата от 154.65 лв.-
мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва длъжникът да е
валидно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесните вземания.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена справка от Търговския регистър, от която се установява, че на
06.06.2023 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписан договор за
прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, по силата на който *****
придобива търговското предприятие ***** - клон България“ КЧТ.
От представения като доказателство по делото договор за потребителски паричен
кредит PLUS-*********, сключен на 24.07.2019 г., се установява, че между *****“, клон
България, като кредитодател, и К. И. Ч., като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит за сумата в размер на 4500 лв. – за потребителски цели.
Уговорените в договора параметри и плащания са, както следва: размер на кредита 4500 лв.,
застрахователна премия – 1209,60 лв., такса ангажимент – 157,50 лв., погасителни вноски –
48 бр., размер на погасителна вноска – 179,21 лв., обща стойност на плащанията – 8602,08
лв., годишен процент на разходите – 33,53%, лихвен процент – 27,07 %. В договора за
потребителски кредит е инкорпориран и погасителен план (с падежни дати на месечните
погасителни вноски), от който се установява, че падежната дата на първата вноска е
20.08.2019 г., а на последната вноска – 20.07.2023 г.
В чл. 2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата,
посочена в поле "Общ размер на кредита". Предвидено е също така, че посочената сума в
2
поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна
погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в
съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора.
Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.
В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.
В чл. 5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на
кредитора. При просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен
размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
От приетия сертификат за застраховка PLUS-********* се установява, че К. И. Ч. е
сключила застрахователен договор с „******** и ******** с предмет покрити рискове смърт
в резултат на злополука или заболяване, инвалидизация над 70% в резултат на злополука
или заболяване, продължителни болнични в резултат на злополука или заболяване.
Ползващо се лице по застрахователното правоотношение е ***** - клон България“ КЧТ.
Приета е покана от 11.04.2023г., в която е посочено, че К. И. Ч. е преустановила
плащането на вноските по договора на 20.11.2022 г., поради което по кредита е било обявено
за предсрочно изискуемо, като по делото няма данни пооканата да е изпратена и получена от
ответника.
Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че главницата по процесния
договор за кредит е изцяло усвоена от ответника на 25.07.2019г., като по банкова сметка е
преведена сумата от 4342,50 лева след удържане на таксата ангажимент в размер на 157,50
лева. Експертът сочи, че по договора е заплатена обща сума от 6989,19 лева, разпределена
както следва: 3258,14 лева – главница; 982,80 лева – застрахователна премия и 2748,25 лева
– договорна лихва. Размерът на неплатената главница по кредита е 1241,86 лева. Посоченият
в договора за кредит ГПР в размер на 33,53% не включва в себе си застрахователната
премия в размер на 1209,60 лева, като в случай че същата бъде включена при изчислението,
то размерът на разходите ще е 60,41 %.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а при
условията на евентуалност - осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че съдът намира за недопустими евентуалните
осъдителни искове, предявени от ищеца срещу ответника, за сумата от 1367.86 лв.,
представляваща непогасена главница по сключен между ответника и *********– клон
България с правоприемник ***** договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от
24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 144.23 лв.-
3
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г. и сумата от 154.65 лв.-
мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г.
Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на предявени установителни
искове по чл. 422 ГПК кредиторът ще получи защита чрез снабдяване с изпълнителен лист в
случай на уважаването им, като идентична защита е предмет и на осъдителните искове. В
случая не е налице хипотезата на т. 11б от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, тъй като основанието на предявените осъдителните искове е идентично. Ето защо е
процесуално недопустимо същите вземания да се претендират с евентуални осъдителни
искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК – в същия смисъл Определение №
200/01.06.2021г. по ч.гр.д. № 1614/21г. на ВКС, ІV ГО; решение № 10/25.02.2020г. по т.д. №
16/2019г. на ВКС,ІІ ТО.
Според разясненията на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. Такъв осъдителен иск, при условията на чл. 210, ал. 1
ГПК, може да се предяви в същото производство и за разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.
В същото време целта на осъдителния иск е освен да бъде установено вземането,
ищецът да се снабди с изпълнителен лист срещу ответника. С проведеното заповедно
производство тази цел е постигната, поради което кредиторът би имал интерес от
предявяване на осъдителен иск само в случаите, в които заповедта за изпълнение е
обезсилена или се търси разликата между размера на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение и пълния размер на същото или при въвеждане на основание за
вземането, различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение. В тези случаи
осъдителният иск може да се предяви заедно с установителния по чл. 422 ГПК в условията
на евентуалност. (определение № 547 от 09.03.2024 г. по т. д. № 556/2023 г., т. к., ІІ ТО на
ВКС).
Като се съобразят обаче разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8 от 02.04.2019 г. по
тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 11 б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК, следва, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди
настъпването й, като няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането, тъй като вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са възникнали на едно и също
основание - договора за кредит.
Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което предявените евентуални
осъдителни искове на същото основание, за същите суми и периоди са недопустими,
доколкото имат същото основание и страни като предявените главни установителни
искове.
По изложените съображения съдът намира, че предявените евентуални осъдителни
искове следва да бъдат оставени без разглеждане.
По главните установителни искове, предявени по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е налице валидно сключен договор
за потребителски кредит, че е постигнато съгласие по елементите на договора, вкл. съгласие
на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, както и че страните са
4
уговорили заплащането на договорна лихва и нейния размер; реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя; изискуемост на претендираната сума, в това число и
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и уведомяването на заемателя за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, а по иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, следва да докаже, че ответникът е бил в забава за
заплащането на съответно претендираната сума. В тежест на ответника и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на претендираните вземания.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между ********“, клон България, като кредитодател, и К. И. Ч., като кредитополучател,
съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9,
ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на
процесния договор да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност,
а кредитодателят е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл.
предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора
последният е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в §
13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната
дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е
уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния
договор.
Доколкото договорът се урежда от правилата на Закона за потребителския кредит и
ответникът има качеството „потребител“, в настоящото производство е приложима
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи. Следва да се съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени
императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
В ЗПК са установени задължителните реквизити, на които трябва да отговаря
договорът за потребителски кредит. Предвид нормата на чл.11, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като съгласно т.10 от същата той трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „Общ разход по
5
кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя
не включва нотариални такси. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания /чл.19, ал.2 от ЗПК/.
Предвид изложеното годишният процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е
императивно регламентиран в закон. Приемането на методика за изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от предвидения от законодателя, е недопустимо. В случая в
договора за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите е 33,53 %,
но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва той. Бланкетното
посочване на крайния размер на годишния процент на разходите, обуславя невъзможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които е образуван, извън този на договорната
лихва, и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 ЗПК. Целта на това изискване е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за може той да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да сключи договора.
С решение по дело С-42/15 на СЕС е дадено разрешение, че предвид целта за защита
на потребителите при несправедливи условия в договора за кредит, преследвана с
Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22.12.1986 г. за сближаване на законовите,
подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно
потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.02.1998 г. и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, член 4 от посочената
директива изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му /в т.см. решение от 09.07.2015 г., Bucura, C-
348/14, EU:C:2015:447, т.57/. Затова се приема, че посочването на годишния процент на
разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102,
по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение
/в т.см. и определение от 16.11.2010 г., Pohotovosќ, C-76/10, EU:C:2010:685, т.70 и т.71/.
Договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява
възмездна правна сделка, като годишният процент на разходите изразява насрещната
парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи /включваща общите
разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, съобразно дефиницията по чл.19, ал.1 ЗПК/.
Предвид горното с оглед спазването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в
договора за потребителски кредит структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и
разбираемо за средния потребител на финансови услуги, в т.ч. като последният се отрази не
само като обща величина, но и изрично да се посочат всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение /т.е. от какви като вид и
стойност компоненти се състои ГПР и са отчетени при формирането му/. В този смисъл е и
практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение по дело C-448/17, EOS
KSI Slovensko. Тези съставни елементи в настоящия случай са неизвестни към момента на
сключване на договора и се създават предпоставки кредиторът да кумулира произволно
такива, завишавайки неопределено цената на ресурса, предоставен за ползване на
6
кредитополучателя. В случая се установява от представения договор за потребителски
кредит, че в него е посочен ГПР в размер на 33,53 %, като формално изискването за
посочване се явява изпълнено. В договора и в общите условия към него обаче не се съдържа
нито една клауза, която да урежда начина на формирането на посочения процент на
разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. За потребителя са останали
неясни компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на
заема. Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018г. по
дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни,
следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула. Независимо че вещото лице по счетоводната експертиза
е посочило, че при изчисляване на посочения в договора ГПР е взета предвид таксата
ангажимент в размер на 157,50 лева, съдът намира, че това обстоятелство не води до извод
за действителност на договора. Взетите предвид допускания и разходи, които се включват
при формирането на ГПР, следва да бъдат посочени в договора за потребителски кредит още
към момента на сключването му, за да станат известни на обикновения потребител, а не
същите да се изясняват допълнително посредством специалните знания на експерт, с
каквито потребителят не разполага. Така на потребителя е била съобщена единствено
информация относно стойността на годишния процент на разходите, но не и за видовете
разходи, които се включват при неговото изчисляване. При това положение съдът приема, че
при сключването на процесния договор за кредит е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1,
т.10 ЗПК, което прави този договор недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Освен това, съдът счита, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено и
поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита. Застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя,
който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително
условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при
конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на
допълнителните разходи и пр./. При наличие на посочените от закона условия,
застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от
това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от
потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по
тяхно съглашение /какъвто е настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят
да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-
кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези
хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и
оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването на
потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е необходима предпоставка за
отпускане на кредита изобщо, или за отпускането му при предоставените с договора
условия, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от
търговеца клаузи. Ето защо за този извод е ирелевантно обстоятелството, дали договорът и
общите условия определят застраховката като допълнителна незадължителна услуга.
Подобни клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на
договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло
декларативен характер, който не обвързва съда.
7
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри.
От една страна това е така, защото видно от описаното по-горе съдържание на договора за
кредит и условията към него, размерът на застрахователната премия е предварително
определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в
погасителния план. От друга страна видно от представения застрахователен сертификат,
неговата единствена цел е да покрие риска, който търговецът-кредитор носи от
неизпълнение по кредитното правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които
биха възникнали за самия застрахован потребител /респ. неговите наследници/ от
настъпилото застрахователно събитие – смърт, трайна неработоспособност, временна
неработоспособност, безработица. Застрахователната сума е приравнена на баланса по
кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, което изключва каквито и
да било плащания на застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници
и приравнява застахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно
още към датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени
неговите параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и
нейният фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на
имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно
правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване
на описаните в застрахователния сертификат събития. Ето защо съдът намира, че в случая
застрахователното правоотношение се явява необходима предпоставка за отпускане на
кредита при съдържащите се в него условия, и разходът за него, в размер на дължимата
застрахователна премия, представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по
чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.
10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. Предвид изложеното, съдът приема, че застрахователната премия
съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т.10 от ЗПК. Обстоятелството, че застрахователната премия не е била взета предвид и
включена при изчисляване размера на ГПР се установява от изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е довело до
подвеждащо оповестяване на действителния процент на разходите в противоречие с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно константната практика на ВКС, инкорпорирана в решение № 50174/26.10.
2022 г. по гр.д.№ 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д.№
1023/2020 г. на ВКС, I ТО, решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д № 2024/2022 г. на ВКС, І
ТО, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д.№ 3620/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 50005/
21.02.2024 г. по т.д.№ 1950/2022 г. на ВКС, ІІ ТО и др./ е прието, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разноски по него.
Ако тази недействителност се установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да
8
установи в решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
разпоредбата на чл.23 ЗПК изрично е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита в хипотезата на чл.22 ЗПК. Съобразно изложеното, ответникът
по исковете би дължал единствено връщането на чистата сума по кредита – непогасената
главница. Следователно, предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове по чл.
422 ГПК, вр. чл. 430, ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер
на 154,65 лева и за възнаградителна лихва в размер на 144,23 лева са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че заетата сума е
усвоена от ответника на 25.07.2019г. При това положение съдът приема, че кредитодателят
реално е изпълнил задължението си да предостави кредит на ответника под формата на заем
по сключения между страните договор за потребителски кредит. Установява се от
счетоводната експертиза, че ответникът заплатил по процесния кредит главница в размер на
3258,14 лева. След така извършените плащания, размерът на непогасената главница е в
размер на 1241,86 лева. Установява се също така, че вземането на ищеца за главница е
изискуемо към настоящия момент, а и още към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (14.12.2023г.), доколкото от погасителния
план е видно, че падежът на последната погасителна вноска настъпва на 20.07.2023г., поради
което е ирелевантно обстоятелството дали са настъпили предпоставките за предсрочна
изискуемост и дали ответникът надлежно е уведомен за това. Следва да се съобрази обаче,
че ответникът е заплатил на кредитора и възнаградителна лихва по договора в размер на
2748,25 лева, която на основание чл.23 ЗПК не е била дължима от него, респ.
кредитополучателят не е имал право да я получи. Съдът счита, че така извършените
плащания за възнаградителна лихва следва да се зачетат като вноски по кредита, погасяващи
неговата главница. В тази връзка следва да се съобрази възприетото в Решение по дело С-
170/2021 г. от 30.06.2022 г. на СЕС, съгласно което член 6, параграф 1 от Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба,
разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният
съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз
основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима
сума по договора. Решението на СЕС е задължително за националния съд на основание чл.
633 ГПК, като съдът намира, че посоченото разрешение следва да намери приложение и в
настоящия случай. Видно е, че заплатената от ответника възнаградителна лихва по
недействителния договор в размер на 2748,25 лева надхвърля размера на остатъчната
непогасена главница, поради което съдът приема че главницата е изцяло изплатена от
ответника. Предвид това, съдът намира, че искът по чл.422 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал.1, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено съществуването на вземането в размера на
сумата от 1367,86 лева, представляваща главница по процесния договор за потребителски
кредит, също е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има единствено ответникът. Последният
обаче не е доказал да е сторил разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ищеца *****, ЕИК ********9,
9
срещу ответницата К. И. Ч., ЕГН **********, евентуални осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1367.86 лв., представляваща
непогасена главница по сключен между К. И. Ч. и *********– клон България с
правоприемник ***** договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от 24.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 15.07.2024г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 144.23 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г., както и сумата от 154.65
лв.- мораторна лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца *****, ЕИК ********9,
срещу ответницата К. И. Ч., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1367.86 лв.,
представляваща непогасена главница по сключен между К. И. Ч. и *********– клон
България с правоприемник ***** договор за потребителски кредит № PLUS-17161060 от
24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -
14.12.2023г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 144.23 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 20.11.2022 г. до 20.07.2023 г., както и сумата от 154.65 лв.- мораторна
лихва за периода от 20.12.2022 г. до 22.11.2023 г., за които суми по ч.гр.д. № 69032/2023 г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10