Р
Е Ш Е
Н И Е
№Гр.Плевен, 28. 11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на
дванадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря ЛИЛИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2869 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано от искова молба от Т. П.
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, против М.А.Б., ЕГН **********,***,
с приложени към нея доказателства, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК
и цена на иска 382, 51 лв.
В исковата молба ищецът се посочва, че дружеството
е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против М.А.Б., ЕГН **********,*** / 2018 г. по описа на ПРС е уважено искането
на ищеца и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. В срока по чл. 414
от ГПК е депозирано възражение против
заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдът е указал, че дружеството може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. В законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен
иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ против М.А.Б., ЕГН **********,***, за неин топлоснабден
имот. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането са следните: като собственичка на топлоснабден имот, находящ се в ***,
ответницата е потребителка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от
25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006
г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2005 г./, съгласно който "потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара
за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответницата е потребител на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150,
ал. 1 от
ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация - Плевен" ЕАД на потребители за битови нужди
в ***, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди
се, че ответницата, видно от приложеното в ч. гр. дело № 1205 / 2018 г. извлечение
от сметка за абонатен № 40639. е използвала доставяната от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.01.2015 г. - 31.12.2017 г. и не е погасила
задължението си.
Съдът е сезиран с искане да се произнесе с
решение, с което да признае за установено по отношение на М.А.Б., ЕГН **********,***, че дължи на
Топлофикация – Плевен ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 329, 51 лв, за периода 01. 01. 2015 г. - 31. 12. 2017 г.
от които 52, 85 лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2015г. до 13.02.2018 г,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1205 / 2018 г. по
описа на ПРС до окончателното изплащане на сумите и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който се оспорва искът, като се излагат подробни аргументи. Посочва се, че
консумираната енергия не е за битови нужди, а за стопански.
Ищецът, редовно призован, се представлява от юрк. В., която поддържа
исковата молба.
Ответницата
не се явява и се представлява от адв. ***, поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно по се
установява от приложеното ч. гр. д. № 1205 / 2018 г, че съдът е разпоредил длъжникът М.А.Б. ЕГН**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД с ЕИК114005624, с адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител ***, чрез пълномощника си юрк.В.В., сумата от
1299,20лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2010г. до 31.12.2017г., лихва върху главницата в размер на 615,52лв. за
периода от 02.03.2010г. до 13.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 20.02.2018г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 38,30лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50лв. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: М.А.Б. е
ползвала доставената от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2017г., в посочения
в заявлението недвижим имот, без да заплати горепосочената сума.
По делото е установено,
че процесният имот е Кафе – аперитив.
Кафе – аперитивът
трябва да отговаря на утвърдените изисквания, а именно:
Кафе - аперитив е
обект, в който могат да се предлагат алкохолни, безалкохолни и топли напитки,
сандвичи, топли и студени предястия, печени на скара продукти, салати , готови
за консумация сладкарски изделия, ядки, сушени плодове, захарни и шоколадови
изделия. Всички групи храни могат да се предлагат, само ако бъдат осигурени
необходимите условия. Не е задължително да се предлагат всички групи храни.
I. Изисквания към
материално - техническата база - необходимо е да се осигури подходящо помещение със статут на търговско
помещение за храни, в което да се обособи:
1. Складова площ или
склад (при по- голям капацитет), оборудван със съоръжения (рафтове, стелажи и
др.) за съхранение на суровини, неизискващи хладилни условия на съхранение,
както и с хладилници, за съхранение на суровини, изискващи хладилни условия на
съхранение, ако е необходимо. Не е задължително да има склад или складова площ,
суровините могат да се съхраняват директно в работното (кухненско) помещение.
2. Работно (кухненско)
помещение, оборудвано с две мивки, скара, фритюрник (ако се приготвят пържени
храни), уреди за приготвяне на сандвичи (тостери, парти грил и др.). До мивките
се осигуряват и плотове. Едната мивка с плот се използва за подготвителен кът,
а другата за измиване на работната посуда.
3. Умивалня за трапезна
посуда (ако се предлага храната в трапезна посуда), оборудвана с мивка, с миялна машина или две мивки. Умивалнята
трябва да е в изолиран кът и да има функционална връзка с търговското
помещение. Осигурява се шублер за подаване на мръсните съдове от залата за
клиенти. Не е необходимо да се осигурява умивалня, ако се предлагат храните в
еднократна посуда.
4. Търговска част за
клиенти, оборудвана с бар - плот с мивка/и, рафтове и стелажи (за поставяне на
напитки и храни), хладилно съоръжение (ако е необходимо) за съхранение на
суровини за приготвяне на напитки (отворени, кутии с прясно мляко и сокове,
съдове за сметана, измити плодове и др.) и хладилни витрини за напитки. Може да
се осигурят и витрини за съхранение на малотрайни сладкарски изделия, които се
получават готови, както и подноси за трайни сладкарски изделия. Мивката на бар -
плота се използва за измиване на чаши и подложни чинии за напитки. В подложните
чинии може да се сервират малотрайни сладкарски изделия.
В търговската част се
осигуряват места за клиенти, както и санитарен възел (тоалетна).
II. Необходими
документи и разрешителни:
1. Документи за
безопасност на храните:
1.1. НАССР система за
анализ и контрол на критично - контролните точки;
1.2. Система за
самоконтрол, свързана с добрите търговски и добрите хигиенни практики;
1.3. Мониторингова
програма за изследване на храните (изисква се само в София).
След оборудване на
помещението и осигуряване на документите за безопасност на храните, се подава
заявление и списък с групи храни в ОДБХ (Областна
дирекция по безопасност на храните). Попълва се образец 109 и 85 на БАБХ (Българска агенция по
безопасност на храните).
Извършва се проверка на
обекта, след което се издава протокол, с който може веднага за се започне
работа. До 2 седмици се получава удостоверение за регистрация на обекта с печат
и подпис на директора на ОДБХ. По принцип, срокът определен по закон за
извършване на проверката, е 30
календарни дни, но на практика, проверките
се извършват до една седмица от подаване на документите.
При започване на работа
е необходимо да се направи разработка по
трудова медицина, ако има наети работници. Ако работят само управителите на фирмата, не е необходимо. Документът се проверява от службата по
трудова медицина. При започване на работа е необходимо да има инструкция по
пожарна безопасност.
Фактическите твърдения
в исковата молба не са доказани по несъмнен начин. По делото не се установи
ответницата да е потребител на ТЕ за битови нужди или да има договор като потребител на ТЕ за стопански нужди,
както и че партида с аб. номер 40639 касае неин имот и кой имот, както и че
ответницата е титуляр на тази партида. Не се установи ответницата да притежава
топлоснабден имот - апартамент с аб. номер
40639, както се твърди в иска и в този смисъл, тя не е клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
За да отговори на
спорния въпрос по делото въпрос, дали за имота е била открита процесната
партида при топлопреносното предприятие и че ответницата е титуляр на тази
партида, съдът взе предвид следното:
Видно от представената справка по лице от АВ, притежаваният от Б. имот на посочения в ИМ адрес е КАФЕ - АПЕРИТИВ.
Същият поради естеството си / съгласно ЗУТ, както е заявено и в отговора на ИМ,
и неоспорено от ищеца/ се ползва за стопански нужди, а не за битови. Съгласно
чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди на „Топлофикация-Плевен” ЕАД / в сила от 03. 12. 2007 г. и налични на
сайта на ищеца/, продажбата на топлинна енергия от ищеца на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди в *** се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач. Такъв договор по отношение на ищцата и имота и на ***
не е представен и такъв не съществува за процесния период, няма и такива
твърдения или доказателства за наличие от ищеца. С оглед на това, не може да се приеме наличие на правоотношение
по продажба на ТЕ за стопански нужди, по което ищцата да е купувач.
Следователно , тя не е купувач на ТЕ, макар и съгласно чл.153 ЗЕ да е клиент на
ТЕ. Чл.150 ЗЕ в настоящия случай е неприложим, тъй като касае продажбата на ТЕ
на клиенти за БИТОВИ НУЖДИ и съответно представените с ИМ ОУ за битови нужди са
неотносими. Несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че
след като имотът е закупен от физическо лице, то ползването е за битови нужди. Естестството на ползването се определя от
характеристиките и предназначението на имота, а не от качеството на неговия
собственик. В този смисъл и в самите ОУ за стопански нужди, приети като
доказателство по делото, чл. 3 постановява, че Купувач на топлинна енергия за
стопански нужди може да бъде физическо или юридическо лице потребител на
топлинна енергия за стопански нужди. По делото не е спорен въпросът, че имотът
на ищцата на посочения адрес се ползва по предназначение - като небитов, няма и
такива доказателства или твърдения от ищеца. За пълнота на фактите е представено
нововъзникнало обстоятелство - писмо от ищеца, с което на *** Б. ***, след приключване на делото, са изпратени 2 екземпляра договори за продажба
на ТЕ за стопански нужди, т.е. обратно на доводите на процесуалния си
представител, ищецът потвърждава, че ТЕ относно имота на ответницата е за
стопански нужди и именно тези Общи условия са приложими, а не за битови нужди.
Към момента, но след приключване на с.з, между ищеца и ответницата е подписан договор
за продажба на ТЕ за стопански нужди, екземпляр от който все още не е върнат.
Отделно, имот Кафе
- аператив на ***, ответницата е закупила от Община - Плевен през
декември 2006 г. и съгласно чл.84 от ОУ
за продажба на ТЕ за стопански нужди от 03.
12. 2007 г, същата се явява заварен потребител и е била длъжна да сключи
договор с ищеца в 1- месечен срок от получаване на уведомление за сключване на
договор, каквото тя до приключване на делото не е получавала, не се твърди да и
е изпращано, нито се представя като доказателство по делото.Такава покана е
налице едва след приключване на делото по същество.
Отделно и самостоятелно
основание за отхвърляне на иска е и това, че не се доказа ответницата да е
титуляр на процесната партида, нито, че тази партида касае неин имот. Още с
отговора на ИМ е оспорено, че
ответницата е титуляр на партида с аб. № 40639. Не са представени доказателства
тази партида да е открита или прехвърлена на името на ответницата в
съответствие със ЗЕ и чл. 83 ал.1 от ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди
068 / 03. 12. 2007 г. Прехвърлянето и на името на ответницата е нищожно, тъй
като е извършено в нарушение на закона. В
случая важи правилото, че никой не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение. Не се представиха
и доказателства процесната партида да е за имот - собственост на Б. и за кой
точно имот е. Видно от доказателствата по делото / акт за собственост - договор/
на *** е разположена 9 - етажна сграда, а в съседство с кафе - аператива на
ответницата има магазини и гаражи.
Въпреки възраженията на
ответната страна, още с ИМ ищецът не е представил
документите, въз основа на които е
открита процесната партида и договорите за доставка на ТЕ с предходния
собственик на имота и с предходния титуляр на партидата с аб. № 40639. Съгласно ЗЕ и чл.83 ал.1 от ОУ, за
продажба на ТЕ за стопански нужди, партида се открива въз основа на договор с
купувача. След като партидата е открита, следва, че такъв договор съществува за
същата, макар да не е представен от ищеца. Видно от представената от „Техем
сървисис” Справка за потребление по абонатен № 40639 е, че до 01 март 2017г.
въпросната партида е с друг титуляр. Следователно, до 01. 03. 2017г. купувач на ТЕ за въпросната
партида № 40639 е ИРА - *** и с него ищецът има облигационно правоотношение. Съгласно
чл. 90, ал. 2, купувачът заплаща всички дължими суми до
момента на промяната на партидата от продавача. В този смисъл, дори партидата да е за имота на Б.,
неоснователна е претенцията на ищеца към нея преди 01. 03. 2017 г, тъй като
това плащане всъщност е дължима престация на купувача по сключен договор за
продажба на ТЕ с друго лице. В този смисъл е и практиката на РС и ОС - Плевен
по идентични казуси - решения по гр. д. № 5455 / 2016 г. и 5278 / 2016 г. - РС, потвърдени от ОС - Плевен
с решения по в. гр. д. № 956 / 2016 г. и
в. гр. д. 39 / 2017 г.
Дори да бяха обвързващи
ОУ за ТЕ за битови нужди, чл.62 ал.1 предвижда, че ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до
датата на откриване на партида на новия собственик.
По изложените
съображения, съдът следва да отхвърли
иска и да присъди на ответницата направените разноски в исковото
и в заповедното производство.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата сумата от 600 лв,
представляваща направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен така предявения иск от ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД с ЕИК114005624 с адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си юрк. В.В.,
с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на М.А.Б., ЕГН **********,***, че дължи на
Топлофикация – Плевен ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 329, 51 лв, за периода 01. 01. 2015 г. - 31. 12. 2017 г.
от които 52, 85 лв. – лихва за
забава за периода от 05.03.2015г. до
13.02.2018 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1205 /
2018 г. по описа на ПРС до окончателното изплащане на сумите и направените по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН ЕАД с ЕИК114005624
с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, чрез
пълномощника си юрк. В.В., ДА ЗАПЛАТИ на
М. А. Б.
ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 600 лв, представляваща направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: