№ 15324
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110148036 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Изи Финанс" ЕООД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.6
ЗПФУР и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Г. Б. К. за сумата 1250 лева - главница по договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 433392/12.04.2023, ведно със законна лихва за период от 21.05.2024г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането,
за сумата 123,75 лева - възнаградителна лихва за период от 12.05.2023г. до 09.10.2023г. и за сумата
105,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 09.10.2023 г. до
20.05.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 30016
по oписа за 2024г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 12.04.2023г. е сключил с ответника договор за кредит от разстояние №
433392. Сключването на договора се извършвало на база подробно изненесена информация
относно договора за кредит и Общите условия към него на уеб адрес : www.minizaem.bg. То било
предшествано от регистрация на кандидата за отпускане на кредит, попълване на въпросник и
отбелязване на полето „Съгласен съм с Общите условия“. След това кандидатът за отпускане на
кредит получавал по имейл адреса си преддоговорна информация относно договора за кредит. След
одобрението от ищеца за отпускане на кредит кандидатът получавал по имейл договора и Общи
условия към него за потвърждение. Потвърждението се давало след като на посочения мобилен
телефон се изпращал четирицифрен код, който се въвеждал в специално изпратен линк на ел.
пощата. В исковата молба е посочен номера на конкретния мобилен телефон, конкретният
четирицифрен код за потвърждение и конкретния имейл адрес, чрез които е дадено съгласие от
ответника за сключване на процесния договор за кредит. В хода на кандидатстване на договора за
кредит ответникът изпратил и своя снимка заедно с личната си карта в потвърждение на личността
на лицето, което кандидатства за отпускане на кредита. Въз основа на така сключения договор за
кредит от разстояние на ответника бил предоставен кредит в размер на 1500 лева, като сумата била
преведена по посочена от ответника банкова сметка. Било уговорено главницата да бъде върната на
6 бр. погасителни вноски, всяка от които в размер на 250 лева за периода 12.05.2023г. – 09.10.2023г.
Била погасена сума в размер на 250 лева - вноска за главница за 12.05.2023г. Възнаградителната
лихва била уговорена в размер на 40,15 %, като същата била погасена за период 12.04.2023г. –
12.05.2023г. След настъпване на уговорения падеж процесните задължения останали неплатени.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
1
исковете. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние №
43392/12.04.2023г., както и че сумата по кредита е била преведена по сметка на ответника.
Направено е възражение за недействителност на договора за кредит поради противоречие с
нормите на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19 и чл.22 ЗПК, като се възразява, че ГПР не е ясно и
недвусмислено определен в договора за кредита. Ищецът заблудил потребителя за действителният
размер на ГПР. Уговореният лихвен процент на кредита бил неморално висок и противоречащ на
добрите нрави, защото уговорената възнаградителна лихва надвишавала повече от три пъти
размера на законната лихва. При това в случая приложение следвало да намери нормата на чл.23
ЗПК, съгласно която се дължала само чистата стойност на кредита.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове и доказателствата по делото,
намира следното:
От изложеното в исковата молба следва, че претендираните вземания се основават на
твърдения за сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. По делото не е
спорно, че между ищеца „Изи Финанс“ ЕООД и ответника Г. Б. К. е сключен договор за кредит №
433392 от 12.04.2023г., по който ищецът е предал на ответника уговорената главница в размер на
1500 лева. Уговореният срок на договора е 180 дни (клаузата на т.2.1 от договора). Уговорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 40,15 % (т.3). Общо дължимата сума по кредита е уговорена
в размер на 1673,25 лева (т.4), а при непредоставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 – 2114,25 лева
(т.4.1). Определен е годишен процент на разходите по кредита в размер на 48,44 % (т.5). В договора
за кредит е обективиран погасителен план при предоставяне на обезпечение и погасителен план
при непредоставяне на обезпечение. В първия случай е уговорено да се направят 6 бр. погасителни
вноски в размер на по 250 лева всяка една от тях, а във втория случай е предвидена и допълнителна
вноска за погасяване на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на по 73,50 лева.
Уговорено е вноските да се издължат в периода 12.05.2023г. – 09.10.2023г.
Съгласно клаузата на чл.3, ал.1 от договора за кредит в случай че кредитополучателя не
заплати общото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който трябва да отговоря на
конкретно упоменати в договора условия, свързани с възраст, минимален осигурителен доход,
липса на непогасени кредити. В случай че кредотополучателят не предостави допълнителното
обезпечение в уговорения срок е уговорено кредотополучателят да дължи неустойка в размер на
441 лева – чл.3, ал.2 от договора. Ирелевантно е позоваването на ответника на писмо на КЗП от
04.11.2024г. Следва да се има предвид, че съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. В конкретния случай страните не са сключвали анекс, съгласно
който посочените клаузи от договора, касаещи задължение за неустойка при непредоставяне на
обезпечение, да отпаднат от договора, поради което посочените клаузи относно задължение за
предоставяне на обезпечение и неустойка поради неизпълнение на това задължение са част от
съдържанието на процесния договор.
Съдът приема, че клаузата в процесния договор за кредит, която предвижда заплащането на
неустойка при неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение,
е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи, като такива са принципът на справедливостта и добросъвестността в
гражданско правните отношения. Недопустимо е при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката (обезпечителната)
е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат. В случая така предвидената
неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с
договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Дължимият по
договора резултат не е даването на обезпечение, то е само гаранция за постигане на резултата. Така,
както е уговорена неустойката, означава, че тя би се дължала и тогава когато потребителят
надлежно изпълнява договора, което не съответства на добросъвестността. Санкцията за недадено
обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с
допълнителни парични задължения – арг. чл.71 ЗЗД. Отделно от това в случая следва да се държи
2
сметка, че по договора за потребителски кредит задължение на кредитодателя е да направи
предварителна оценка за кредитоспособността на потребителя, за да се избегне свръхзадлъжнялост
и неплатежоспособност на потребителя – чл.16 ЗПК, съображения 26 и 28 от Директива и чл.8
2008/48/ЕО. Сключването на необезпечен кредит безспорно съставлява риск за кредитодателя от
несъбираемост на отпуснатите парични средства, който риск обаче не може да се компенсира с
натоварване на потребителя с допълнителни парични задължения за непредоставеното обезпечение
под формата на неустойка. Несъответно на целта на предвиденото в ЗПК (транспонирано от
Директива 2008/48/ЕО) задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на
потребителя е предвиденото в договорите задължение за потребителя да предостави обезпечение
след сключване на договора за кредит. Отделно от това предвидените условия относно
задължението за предоставяне на обезпечение, свързани с предоставянето му в изключително
кратък срок и завишените изисквания към отделните видове обезпечения, прави това задължение
практически неизпълнимо. Като се вземе предвид още размера и начина на уговаряне за плащане на
неустойката за предоставяне на обезпечение – на вноски по погасителен план, се формира извод, че
единствената цел, с която е уговорена дължимост на неустойката е натоварване на длъжника с
допълнително задължение, което оскъпява кредита, без това оскъпяване да е оповестено по начина,
указан в закона, а именно чрез включването на този разход, привидно уговорен като неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК. С
уговорката за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение се създава конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по договора за кредит и по същество се касае за
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК - решение на СЕС по дело C-714/22 (задължително
за настоящия съд по чл.633 ГПК). Така наречената „скрита лихва“ под формата на неустойка не е
обявена по надлежния ред чрез включването й в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК,
вр. чл.21, ал.1 ЗПК. Налице е нарушение, което препятства потребителя да разбре обхвата на
задължението си и икономическите последици от сключване на договора за кредит. Неточното
обявяване в договора за кредит на действителния ГПР, който следва да включва и задължението,
уговорено привидно като неустойка, но имащо характер на възнаградителна лихва, е равнозначно
на липса на посочено ГПР в договора и обосновава извод за недействителност на договора за
кредит по арг. на чл.10, ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК– в този смисъл решение № 50013 от 5.08.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК. В този случай съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички предвидени по закон и реално уговорени разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер – решение C – 714/2022г.
Предвид горното договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и се дължи само
чистата стойност на кредита, който е в размер на 1500 лева. Ищецът признава, че по кредита е
извършено плащане на първата вноска за главница и възнаградителна лихва, които според
погасителния план възлизат на 299,50 лева. Това плащане погасява единственото валидно
възникналото вземане по договора – това за чистата стойност на кредита. При това непогасеният
остатък от усвоената чиста стойност на кредита възлиза на сумата от 1200,50 лева.
Предвид горното съдът приема, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от
1200,50 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато искът се счита предявен, до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Останалите искове следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете. За настоящото производство при пълен размер на разноските от 125 лева (държавна такса
– 25 лева и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер
съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) следва да се присъди сумата от 101,43 лева. За
заповедното производство при пълен размер на разноските от 75 лева (25 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение) съразмерно на ищеца се следва сумата от 60,86 лева.
На адв. Ю. Г., предоставила безплатна правна помощ на ответника, видно от представения с
възражението по чл.414 ГПК договор за правна защита и съдействие, се дължи адв.
3
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. При присъждане на адв. възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗА съдът не проверява наличието на основанието, на което почива уговорката за
бевъзмездност на правната услуга. Размерът на адвокатското възнаграждение, подлежащо на
присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА, се определя от съда. Макар установените в Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа (предишно наименование „Наредба за минималните размери
на адвокатското възнаграждение) размери да не са обвързващи за съда съобразно решение на СЕС,
същите могат да служат за ориентир при определяне на обоснован и справедлив размер на
възнаграждението. В случая съдът приема, че размерът на дължимото възнаграждение на адвоката
следва да се определи съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата в размер на 447,95 лева за настоящото
производство (правната и фактическа сложност на делото не е ниска) и в размер на 50 лева за
заповедното производство (доколкото правните действия се изчерпват в подаване на възражение по
чл.414 ГПК по образец, което не изисква обосновка), като съразмерно адв. възнаграждение
подлежи на присъждане в следните размери : 84,73 лева и 9,45 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Г. Б. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „Искър“ № 69 – адв. Ю. Г., дължи на „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17,
ап.1, на основание по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.6 ЗПФУР сумата от 1200,50 лева -
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 433392/12.04.2023, ведно със
законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата до пълния предявен размер от 1250 лева, изцяло иска за сумата 123,75 лева
- възнаградителна лихва за период от 12.05.2023г. до 09.10.2023г. и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата 105,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 09.10.2023 г.
до 20.05.2024г.
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Искър“ № 69 – адв.
Ю. Г., да плати на „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 101,43
лева – разноски за настоящото производство и сумата от 60,86 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, да плати на адв. Юлияна О. Г., САК, ЕГН
**********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17,
ап.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 84,73 лева – адв. възнаграждение за настоящото
производство и сумата от 9,45 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4