Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1275 Година
09.11.2022 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Вяра Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1134 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.113,
ал.2 от Закона за туризма (ЗТ).
Образувано е по жалба на Б.Б.Б.
*** против мълчалив отказ на кмета на Община Бургас по заявление вх.№ 94-01-1778/27.05.2022г.
за регистриране по реда на чл.113, ал.2 от ЗТ на стая за гости с адрес
гр.Бургас, ул. „Генерал Скобелев“ №3, ет.4, ап.9. В представени в хода на
съдебното производство писмени бележки сочи, че обжалва и постановения изричан
отказ обективиран в заповед № 2990/31.08.2022г. на кмета на Община Бургас.
Прави искане да се отмени отказа, като незаконосъобразен и да се върне
преписката на административния орган за произнасяне в съответствие с
изискванията на закона и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Кмета на община Бургас, редовно
уведомен, представя административната преписка и изразява становище за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му
се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
От Б.Б. е подадено заявление-декларация
вх.№ 94-01-1778/27.05.2022г. (л.15 от делото) с искане за регистриране за
упражняване на дейност хотелиерство в стая за гости, клас В, с брой легла 2 с
адрес гр.Бургас, ул.„Генерал Скобелев“ № 3, ет.4, ап.9 и идентификатор
07079.610.452.3.9 по КККР.
Заявлението е разгледано и с
писмо изх.№94-01-17781-/1/08.06.2022г. на директора на дирекция „Икономика и
стопански дейности“ при община Бургас (л.21 от делото), е поискано становище от
главния архитект на общината, дали заявеният обект „офис“ попада в хипотезата
на §1, т.28 от ДР на ЗУТ и в него може да се упражнява туристическа дейност –
хотелиерство или е необходимо преустройство и/или промяна на предназначението
на ползване на имота.
С писмо изх.№ 94-01-17781/1/01.07.2022г.
на главен експерт „Устройствено планиране и архитектура“ при община Бургас
(л.22 от делото), е отговорено, че самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.452.3.9 по КККР на гр.Бургас е с код 600 и предназначение „за офис“,
разположен в административна, делова сграда с код 300, съгласно Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016г. и предвид чл.114, ал.2 от Наредба № 7/22.12.2003г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, няма законова възможност за промяна на предназначението му
До Б.Б. е изпратено писмо изх.№
94-01-17781/2/18.07.2022г. (л.23 от делото), че с оглед установеното
предназначение на заявения обект – за офис и предвид това, че стаите за гости
представляват, такива които се намират в апартаменти в сграда, то искането за
регистрация не отговаря на изискванията на чл.31, ал.1, т.1, б.„г“ от
Наредбата, поради което следва в 3-дневен срок да се отстранят недостатъците по
заявлението, като се посочат данни за правото на собственост върху апартамента,
в който се намира стаята за гости. В писмото е отбелязано, че при
неотстраняване на посочените недостатъци производството по заявлението ще бъде
прекратено. Жалбоподателят е уведомен за писмото чрез устно съобщаване на
12.08.2022г., в телефонен разговор, съгласно съставен протокол (л.43 от делото).
Със заповед №2990/31.08.2022г. на
кмета на Община Бургас, на основание чл.31, ал.3 във вр. с чл.31, ал.1 т.1,
б.“г“ от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и
условията и реда за регистриране на стаи
да гости и апартаменти за гости (Наредбата), във вр. с чл.113, ал.2 от ЗТ е
отказано регистриране на място за настаняване клас В – стая за гости „Приятно
студио под звездите“ с адрес гр.Бургас, ул. „Ген.Скобелев“ №3 с идентификатор
на имота 07079.610.452.3.9 по КККР на гр.Бургас по заявление
вх.№94-01-17781/27.05.2022 подадено от Б.Б. като лице, извършващо дейността в
обекта. В мотивите на заповедта е посочено, че по данни от отдел „Устройствено
планиране и архитектура“ при община Бургас, в административна сграда, находяща
се в УПИ VI-1426, кв.88 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, с
административен адрес гр.Бургас, ул.“Ген.Скобелев“ № 3, се намират сутерен с
машинно помещение и бар, партер със сладкарница и дворно пространство със
слънцезащитно покритие, 9 бр.офиси на офисните и тавански етажи. Отбелязано е,
че процесният самостоятелен обект, представлява офис, находящ се на четвъртия
етаж в административна сграда, състояща се от офисна площ, тоалетна и тераса.
Обектът не е преустроен и не е предприета процедура за промяна на
предназначението му. Посочено е също така, че законодателят изрично
разграничава обектите по тяхното предназначение и съгласно кодовете за
основните кадастрални данни в Приложение № 4, т.4 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2006г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралните регистри, процесният обект е с код 660 и предназначение офис,
като такова е и отреждането му с инвестиционния проект за изграждане на административната
сграда, въведена в експлоатация с удостоверение № 253/30.11.2010г. (л.42 от
делото), докато отделен вид самостоятелен обект е този с предназначение „за
жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение“, който е с код 500. В заповедта е обоснован извод, че след като
обектът предмет на регистрация няма функционално жилищно предназначение, то
следва съществуващото предназначение „за офис“ да бъде променено в „за жилище,
апартамент“, като няма данни от заявителя да е предприета такава процедура за
преустройство, поради което регистрацията му като туристически обект би била в разрез
със законовата уредба, съобразно одобрените строителни книжа, в съответствие с
условията за въвеждане на експлоатация.
Заповедта е изпратена до Б.Б. с
писмо рег.№94-01-17781/3/31.08.2022г. (л.38 от делото).
С оглед разпоредбите на чл.58,
ал.3 и чл.172 от АПК предмет на настоящото оспорване и на съдебна проверка за
законосъобразност е заповед № 2990/31.08.2022г. на кмета на община Бургас,
съдържаща изричен отказ на кмета на община Бургас за регистриране по реда на
чл.113, ал.2 от ЗТ, на място за
настаняване клас В – стая за гости „Приятно студио под звездите“ с адрес
гр.Бургас, ул. „Ген.Скобелев“ №3 с идентификатор на имота 07079.610.452.3.9 по
КККР на гр.Бургас, по подадено от заявление Б.Б. вх.№94-01-17781/27.05.2022,
като лице, извършващо дейността в обекта.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед № 2990/31.08.2022г. е
издадена от компетентен орган - кмета на община Бургас, съобразно правомощията
му по чл.128, ал.2 от ЗТ и чл.31, ал.3 от Наредбата. От жалбоподателя е
подадено заявление-декларация за регистриране на упражняване на хотелиерска
дейност в стая за гости, която стая се определя като клас „В“, съгласно нормата
на чл.123, ал.1, т.3 от ЗТ. Съответно, съгласно чл.128, ал.2 от ЗТ, кметът на
общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрация на места
за настаняване от клас „В“, в които се извършва хотелиерска дейност, чрез вписване
в Националния туристически регистър.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност
на обжалваната заповед.
От жалбоподателя е подадено
заявление-декларация по образец, съгласно изискванията на чл.129а от ЗТ, което
отговаря на предвидените от законодателя изисквания, в нормата на т.1 от
посочения законов текст.
Подаденото заявление е
разгледано от служители на община Бургас, дирекция „Икономика и стопански
дейности“, като е извършена служебна справка за статута на имота в отдел
„Геодезия и техническа инфраструктура“, съгласно която е установено, че
заявения обект е с начин а трайно ползване – за офис. Съответно от главния
архитект на общината е поискано становище, дали заявени за регистрация обект
„офис“ попада в хипотезата на §1, т.29 от ДР на ЗУТ и в него може да се
упражнява туристическа дейност – хотелиерство, или е необходимо преустройство
и/или промяна на предназначението му. В отговор е получено становище, съгласно
което не се разрешава строежите да се ползват не по предназначението им или в
нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, като няма законова
възможност за промяна на предназначението на заявения самостоятелен обект. До
жалбоподателя е изпратено писмо изх.№ 94-01-17781/2/18.07.2022г., за което той
е уведомен по телефона на 12.08.2022г., съгласно изготвения протокол. С това
писмо жалбоподателя е уведомен, че искането за регистрация на стоя за гости не
отговаря на изискванията на чл.31, ал.1, т.1, б.“г“ от Наредбата и на основание
чл.31, ал.2 от Наредбата му е даден 3-дневен срок да отстрани недостатъците по
заявлението, като се посочат данни за правото на собственост върху „апартамента“,
в който се намира стаята за гости. От жалбоподателя не са представени
допълнителни доказателства и на 31.08.2022г. е издадена обжалваната заповед.
Заповед № 2990/31.08.2022г. е
незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с материалноправните
изисквания на закона.
С обжалваната заповед е
отказано регистриране на място за настаняване клас - стая за гости, по подаденото от Б.Б.
заявление, на основание чл.31, ал.3, във връзка с чл.31, ал.1, т.1, б.“г“ от
Наредбата, във връзка с чл.113, ал.2 от ЗТ.
Съгласно чл.31, ал.1 от
Наредбата, лицето, което ще извършва
хотелиерство, като предоставя услугата настаняване в стаи за
гости или в апартаменти за гости, или упълномощено от него лице подава
заявление-декларация по образец съгласно чл.129 от ЗТ до кмета на съответната
община по местонахождение на обекта. В ал.2 е предвидено, че ако искането за
регистрация на обект – стая за гости или апартамент за гости, не удовлетворява
изискванията по ал.1, т.1 и чл.129а от ЗТ, регистриращият орган или
оправомощено от него длъжностно лица уведомява заявителя да отстрани
недостатъците в 3-дневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството, а съгласно
ал.3 ако в указания срок недостатъците по заявлението-декларация не бъдат
отстранени, кметът на общината отказва със заповед регистрирането на
туристическия обект. Отказът подлежи на обжалване по реда на АПК.
Съгласно чл.31, ал.1, т.1,
б.“г“ от Наредбата, заявлението-декларация съдържа данни за правото на
собственост върху апартамента, в който се намира стаята за гости/апартамента за
гости.
В случая, не са били налице
посочените от органа основания за издаване на обжалвания отказ, доколкото в
административната преписка се съдържа нотариален акт за учредяване на право на
строеж от 17.03.2009г. и удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж от
30.11.2010г., посредством които се установява, че жалбоподателя е собственик на
обекта, чиято регистрация е заявил.
В несъответствие със законовите
норми, органа е приел, че за да бъде регистриран един обект, като стая за
гости, в която се упражнява хотелиерска дейност, е необходимо тя да е част от
апартамент, като се е позовал на нормата на чл.31, ал.1, т.1, б.“г“ от
Наредбата, а не е взел в предвид легалната дефиниция, дадена от законодателя.
Съгласно §1, т.17 от Наредбата,
по смисъла на тази наредба „Стаи за гости“ е място за
настаняване по смисъла на §1, т.28 от ДР на ЗТ.
Съгласно §1, т.28 от ДР на ЗТ, 28, по смисъла на този закон „Стаи за гости“ са до 5 стаи - самостоятелни или в
апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
Видно от цитираните
разпоредби, законодателят е предвидил алтернативно, че стаите за гости могат да
са самостоятелни или в апартаменти, тоест неправилно е прието от
административния орган, че за да се регистрира един обект като „стая за гости“
по реда на ЗТ и Наредбата, е необходимо той да е част от апартамент.
Действително в цитираната норма на чл.31,
ал.1, т.1, б.“г“ от Наредбата, е посочено, че в заявлението следва да се
съдържат данни за правото на собственост върху апартамента, в който се намира
стаята за гости, но така формулирано това изискване е неприцизно, тъй като
посредством него се въвеждат допълнителни ограничения спрямо стаите за гости,
които се различават от тези зададени от законодателя. Това изискване, следва да
се прилага, като се вземе в предвид смисъла на закона, а именно, че следва да
се съдържат данни за правото на собственост върху конкретния обект, в който ще
се извършва туристическата дейност, тоест отнесено към жалбоподателя, от него
следва да се представят данни за собственост спрямо стаята за гости, в който ще
се развива хотелиерската дейност, каквито данни безспорно се съдържат в
административната преписка.
В допълнение на изложеното,
следва да се има в предвид и нормата на чл.129а, т.1 от ЗТ, в която е посочено
минималното съдържание на заявлението-декларация, а именно, а) данни за
наименованието на лицето, както и името на местата за
настаняване – стаи за гости, апартаменти за гости (с изписване с български и с
латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако
разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното
лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) че лицето има право
да извършва дейност в обекта, в случай че това лице е различно от собственика
на обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в
зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том и
година и службата по вписванията, в която е вписан. Съответно, доколкото
процесния обект е собственост на жалбоподателя, към заявлението-декларация не е
било необходимо да се представят документите предвидени в нормата на чл.129а,
т.2 от ЗТ, тъй като те касаят случаите когато дейността ще се развива в обекти,
които не са собственост на заявителя или заявлението се подава от пълномощник.
Видно от подаденото
от жалбоподателя заявление-декларация, то отговаря на минимално предвиденото съдържание
в нормата на чл.129а, т.1 от ЗТ, поради което дори и да не е отговаряла на част
от изискванията предвидени в Наредбата на основание чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), е следвало да се приложат нормите на ЗТ, а не на
Наредбата и не са били налице основанията за постановяване на обжалвания отказ.
В случая, не са
налице и законови основания да се откаже извършването на исканата регистрация
на обекта, тъй като същия представлява офис и е разположен в административна
сграда.
Нито в ЗТ, нито в
Наредбата се съдържа изискване в какъв обект и в каква сграда следва да е
разположени стаите за гости. Съответно, в тях не са предвидени и конкретни
изисквания на които следва да отговарят отделните стаи за да може да се
извършва в тях хотелиерска дейност, за разлика от отменената Наредба за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията
(отм.07.07.2020г.).
В този смисъл, следва
да се има в предвид и че в легалните дефиниции дадени от законодателя в нормите
на §1, т.27 и т.29 от ЗТ, изрично е предвидено, че „къща за гости“ е жилищна
сграда, а „апартаменти за гости“ са самостоятелни апартаменти в една жилищна
сграда, предоставяни на туристи за нощувка, като спрямо стаите за гости в т.28
е предвидено, че те са самостоятелни или в апартаменти в една сграда, без да е
въведено изискване какво следва да е предназначението на сградата. Правните
норми следва да се прилагат според точния им смисъл, съгласно чл.46, ал.1 от
ЗНА и ако законодателя е имал в предвид, че стаите за гости следва да са
разположени в жилищни сгради, щеше да го предвиди изрично. Така е процедирано при
задаване на легалното определение за „къща за гости“, като първоначално при
приемането на ЗТ, е посочено, че тя е „сграда с ниска етажност …“, а в
последствие с изменение публикувано в ДВ бр.37/2018г. изрично е предвидено, че къщата
за гости е „жилищна сграда с ниска етажност …“. Недопустимо е посредством
разширително тълкуване на цитираните нормите да се въвеждат допълнителни
ограничения спрямо правата на отделните лица и да се утежнява тяхното
положение, като им се ограничава правото да ползват собствените си обекти.
В допълнение на изложеното,
следва да се има в предвид и че в ЗТ и Наредбата не е дадена легална дефиниция
на понятията „жилище“, „жилищна сграда“ и „административна сграда“. Такива се
съдържат в ЗУТ, като съгласно §5, т.29 от ДР на ЗУТ, „жилищна сграда“ е сграда,
предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища,
които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Съгласно
т.29 „Сграда със смесено предназначение“ е нежилищна
сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като
при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от разгънатата й
застроена площ.“, а съгласно т.30, „Жилище“
е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Стаите за гости, доколкото
посредством тях се извършва хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ и не се
ползват за задоволяване на жилищни нужди, не представляват жилище по смисъла на
ЗУТ. Съответно, сградата в която са разположени стаите за гости не следва да е
задължително жилищна сграда, като няма пречка тя да е със смесено
предназначение или да е такава с изцяло нежилищни обслужващи обекти по смисъла
на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
каквото е сградата в която е разположен процесния обект, тъй като както беше
посочено вече, посредством него се иска да се извършва хотелиерска дейност,
тоест дейност по обществено обслужване, а не дейност във връзка със
задоволяване на жилищни нужди. В този смисъл, ползването на процесния обект,
който е с начин на трайно ползване „за офис“, за хотелиерска дейност не е в противоречие
с разпоредбата на чл.178, ал.4 от ЗУТ, забраняваща строежите или части от тях
да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за
въвеждане в експлоатация.
Предназначението на обекта няма
и как да бъде променено от офис на жилище, тъй като не са налице законовите
изисквания за това, не е разположен в жилищна сграда или в сграда със смесено
предназначение, съответно не служи и не може да служи за задоволяване на
жилищни нужди. Ето защо, с посоченото в писмо с изх.№ 94-01-17781/2/18.07.2022г.,
указание жалбоподателя да посочи данни за правото на собственост върху апартамента,
в който се намира стаята за гости, изначално са дадени неизпълними указания,
който не представляват недостатъци на заявлението, както беше посочено вече.
Дори и да се приеме, както
твърди административния орган, че стаята за гости следва да се задължително
част от апартамент (което изискване не е изрично предвидено от законодателя и
не се установява от приложимите правни норми), то той е следвало директно да
постанови отказ, а не формално да остави без движение подаденото заявление на
основание чл.31, ал.2 от Наредбата, като постави неизпълними изисквания, след
което да постанови отказ по чл.31, ал.3 от Наредбата.
С оглед на изложеното, следва
да се приеме, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не са налице
предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за постановяване на
отказ по подаденото от жалбоподателя заявление-декларация. Неговото съдържание
е в съответствие с изискванията на чл.129а от ЗТ и чл.31, ал.1, т.1 от
Наредбата, съответно не съществува законова пречка и ограничение за извършване
от жалбоподателя на хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ, в обекта посочен в
заявлението, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена на
основание чл.172, ал.2 от АПК. На основание чл.173, ал.3 от АПК, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по
подаденото от Б.Б. заявление-декларация за регистриране за упражняване на
дейност хотелиерство в стая за гости, при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
настоящото решение.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за заплатена държавна такса за образуване на съдебното
производство в размер на 10,00 лева.
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас, десети състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед № 2990/31.08.2022г. на
кмета на Община Бургас.
ВРЪЩА преписка на Кмета на Община Бургас за ново
произнасяне по подаденото от Б.Б.Б. *** заявление-декларация за регистриране за
упражняване на дейност хотелиерство в стая за гости с вх.№
94-01-17781/27.05.2022г., съобразно мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати в
полза на Б.Б.Б. *** разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер
на 10,00 лева (десет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: