Решение по дело №250/2021 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 52
Дата: 1 септември 2021 г.
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20214330100250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Тетевен , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100250 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск за собственост на поземлени имоти,с посочено
основание чл.124 от ГПК.
Ищецът излага,че е наследник на хх Х. В.,б.ж. на град Тетевен,който му е чичо-брат
на неговия баща.Към момента на откриване на наследството единствен наследник по закон
е братът на наследодателя-ответникът Д.В..Към момента на откриване на наследството се е
оказало,че наследодателят В. е имал задължения към „Банка ДСК“-АД,която е инициирала
производство по реда на чл.51 от ЗН.С решение,постановено по гр.дело №781/2020г по
описа на РС-Тетевен е постановено,че ответникът Д. ХР. В. е загубил правото да приеме
наследството от наследодателя В. и това е вписано в особената книга по чл.49,ал.1 от ЗН.
След приключване на описаното производство единствен наследник по закон на хх
В. е ищецът-негов племенник.Ответникът оспорва правото на ищеца,като твърди,че
решението по гр.дело №781/2020г по описа на РС-Тетевен е нищожно.
Наследствената маса на наследството,оставено от хх В. обхваща ½ ид.ч. от посочени
в исковата молба три недвижими имоти,находящи се в хх,Лов.обл.Тези имоти са придобити
от наследодателя В. и ответника Д.В. по реда на наследяването,като наследници при равни
права на техните родители хх
Ответникът е собственик на ½ ид.ч. от описаните недвижими имоти.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че е собственик на ½ ид.ч. от
описаните в исковата молба три поземлени имоти в хх,Лов.обл.
1
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника по първоначалния
такъв,с който при условията на обективно съединяване са предявени установителен иск за
собственост на поземлени имоти и иск за нищожност на отказ от наследство.В насрещната
искова молба се твърди от ищеца,че е единствен наследник на родителите си хх Х.,както и
на брат си хх Х. В..Наследството,оставено от родителите му се състои от три недвижими
имоти в хх,Лов.обл.,описани в насрещната искова молба.След като починал брат му се
оказало,че същият е имал кредит в „Банка ДСК“-ЕАД и той поел този дълг,обслужвал
го,сключил договор с банката.Въпреки това банката завела срещу него дело №781/2020г по
описа ан РС-Тетевен,за да заяви дали приема наследството от брат си,което вече бил
приел,като започнал да плаща кредита му.Доверил се на юристконсулта на банката,че ще
оттегли тази ненужна молба и не предприел никакви действия по делото.В резултат на това
съдът е решил,че се е отказал от наследството и е вписал този отказ.Същият е нищожен,неи
е загубил правото си на наследство и желае това обстоятелство да бъде установено със
съдебно решение.Желае да бъде установено по отношение на ответника,че е единствен
собственик на описваните в насрещната искова молба недвижими имоти.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме за установено по отношение на
ответника,че отказът от наследство,приет с решение по гр.дело №781/2020г по описа на РС-
Тетевен е нищожен,както и че е единствен собственик на трите недвижими имоти в
хх,Лов.обл.
Позовава се на писмени доказателства.
В отговор на насрещната искова молба МЛ. Д. ХР. заявява,че искът за признаване
нищожност на отказ от наследство е неоснователен и недоказан,а установителният иск за
собственост е основателен до ½ ид.ч. от процесните имоти.
На основание чл.219 от ГПК и по искане на ответника по първоначалния иск,съдът е
допуснал и конституирал като трето лице-помагач на ответника „Банка ДСК“-0ЕАД-
София,от която също е депозиран отговор в срока по чл.131 от ГПК.В отговора банката
излага,че предявеният с отговора на исковата молба насрещен иск е допустим и
основателен.Излага се,че действително на 21.12.2020г Д. ХР. В. започнал изплащане на
задължения по договор за текущо потребление от 12.05.2020г,сключен между нея и хх Х.
В.,като това се явяват действие по приемане на наследството.Погасявал в клон на банката в
град Троян,като са отбелязани направени вноски на дати 07.01.2021г в размер на 80 лева,на
09.02.2021г в размер на 200 лева,както и че на 09.02.20231г Д.В. е подал заявление,че в
качеството си на единствен наследник на своя брак хх Х. В.,поема изплащането на неговия
дълг.
По молба на банката е образувано ч.гр.д №781/2020г по описа на РС-Тетевен,по
2
което съдът се е произнесъл с решение от 22.02.2021г.,че Д.В. е загубил правото да приеме
наследството ,останало от своя брат хх В..Третото лице-помагач счита,че следва да бъде
уважен иска на Д.В.. Доказателства не сочи.
От представените писмени доказателства и показанията на свидетелите Иххсъдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът МЛ. Д. ХР. от сххов.обл. е син на ответника Д. ХР. В. от сххов.обл.
Д. ХР. В. е син на хх Х.,б.ж. на хх,Лов.обл.
От скица на поземлен имот №15-262972-13.03.2021г,издадена от СГКК-Ловеч се
установява,че на името на хх Х.а и с основание-протокол на РС-Тетевен от 30.03.1960г е
записан следния недвижим имот в хх,Лов.обл.: поземлен имот с идентификатор хх, с площ
от 550 кв.м.,,заедно с изградените в имота сгради с идентификатор хх.1,със застроена площ
от 68 кв.м.,еднофамилна и селскостопанска сграда с идентификатор хх.2,със застроена
площ от 35 кв.м.
От скица №15-262970-13.03.2021г,издадена от СКГГ-Ловеч се установява,че на
името на х и с основание протокол №23 от 30.03.1995г на РС-Тетевен е записан недвижим
имот в хх,Лов.обл. с площ от 895 кв.м.,с идентификатор хх,както и съобразно скица №15-
26268-13.03.2021г на СГКК-Ловеч,на същия наследодател и на същото основание е записан
и втори имот в хх,Лов.обл.,с идентификатор хх и площ от 744 кв.м.
Приложено е заявление вх.№1ххг от Д. ХР. В. до Банка ДСК-ЕАД,в което е
декларирано,че като наследник на хх Х. В.,Д. ХР. В.,поема задължението на кредит за
текущо потребление хх година.
Приложена е вноска бележка от дата 21.12.2020г,удостоверяваща внисане от Д. ХР.
В. в полза на хх Х. В. парична сума в размер на 170.00 лева,втора вноска бележка от дата
07.01.2021г с идентично съдържание,установяваща внисане на Д.В. на сума в размер на
80.00 лева,както и трета вноска бележка от дата09.02.2021г,удостоверяваща внисане по
сметка на Банка ДСК от Д.Х. на сума в размер на 200 лева.
От приложеното ч.гр.дело №781/2021г се установява,че по молба на Банка ДСКЕАД-
София,във връзка с приложен договор за кредит за текущо потребление от 12.05.2020г,с
кредитополучател хх Х. В.,б.ж. на град Тетевен,е инициирано на дата 24.11.2020г и
проведено производство по реда на чл.51 от ЗН,като с Решение №260012/22.02.2021г съдът е
постановил да се впише в книгата по чл.49,ал.1 от ЗН,водена в Рс-Тетевен,че съгласно
чл.51,ал.2 от ЗН Д. ХР. В. от сххов.обл. е загубил правото да приеме наследството от хх Х.
В.,б.ж. на град Тетевен,Лов.обл.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
3
Предявеният установителен иск за собственост,с който е инициирано производството
е допустим,в предвид изразените становище от страните и възникналия между тях правен
спор,а разгледан по същество е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.„
Ищецът МЛ. Д. ХР. сочи като основание за придобиване на ½ идеална част от трите
описани в иска поземлени имоти в хх,Лов.обл., наследствено правоприемство от хх Х.
В.,б.ж. на град Тетевен,Лов.обл.,починал на 20.07.2020 година-негов чичо.Твърди,че след
вписаното в книгата по чл.49 от ЗН ,водена в Районен съд-Тетевен,че неговият баща Д. ХР.
В. от сххов.обл. е загубил правото да приеме наследството от своя брат и с оглед
изложените както в исковата молба,така и в насрещния иск факти/неоспорени от страните и
подкрепени от писмените и гласни доказателства/,че имотите са били собственост на хх
Х.,б.ж. на хх,Лов.обл., ищецът замества баща си и наследява чичо си хх Х. В.,респ. че е
съсобственик с ответника-негов баща на процесните имоти,при равни квоти –по ½ ид.ч.
Същевременно ответникът по иска Д. ХР. В. е предявил насрещна искова молба,с
която са предявени два иска-за прогласяване нищожност на вписан отказ от наследство и
установителен иск за собственост/изключителна/ на процесните имоти.
Съобразно наложената по-нова съдебна практика/по въпроса Решение №577 от
30.09.2010г на ВКС по гр.д. №732/2010г,IV г.о.,ГК,докладчик съдия Борис Илиев и
др./,допустимо е самостоятелно предявяване на установителен иск за прогласяване на отказ
от наследство за нищожен,за предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не
може да бъде принуден да води други искове срещу наследниците,ако за защита на неговите
интереси ще е достатъчно да се установи действителното правно положение,а именно,че
направеният отказ от наследство не е произвел действие и че наследството е прието.
В настоящия казус ищецът по иска за прогласяване нищожност на отказ от
наследство,респ.приравненото на отказ вписване,че наследникът е загубил правото да
приеме наследството,не е предявен от кредитор,поради и което съдът приема,че за ищеца по
иска не е налице правен интерес от самостоятелното предявяване на този иск.Освен
изложеното,съдът приема и че ответникът по този иск-МЛ. Д. ХР.,не е пасивно легитимиран
да отговаря по иска,с оглед развилото се производство по чл.51 от ЗН/ч.гр.д.№781/2020г по
описа на РС-Тетевен/,инициирано от „Банка ДСК“-ЕАД-София,която е конституирана като
трето лице-помагач на ищеца по иска и което трето лице би било пасивно легитимирано по
този иск/в.ж. Решение №260194 от 21.09.2020г на РС-Перник по гр.д. №3009/2019г и др./.
В предвид горните съображения,производството по иска за прогласяване
нищожността на отказ от наследство,предявен като насрещен,квалифициран по
чл.26,ал.2,във в-ка с чл.51,ал.1,в-ка с чл.52 от ЗН,се явява недопустимо и подлежи на
прекратяване,в тази му част.
Въпреки изложеното,както в отговора на исковата молба от ответника Д. ХР.
В./стр.57 от делото/,така и в отговора на третото лице-помагач „Банка „ДСК“-АД,са
4
изложени възражения за недействителност на вписването по ч.гр.дело №781/2020г по описа
на РС-Тетевен,а именно,че Д. ХР. В. е загубил правото да приеме наследството от хх Х.
В.,б.ж. на град Тетевен,Лов.обл.,на основание чл.51,ал.2 от ЗН,тъй като преди това вписване
са извършени действия по приемане на наследството.
Съдът намира тези възражения за основателни.От представените от Д.В. писмени
доказателства се установява,че още на 21.12.2020г същият е извършил действия по приемане
на наследството от своя брат,започвайки да погасява негово парично задължение към „Банка
ДСК“-АД,във връзка с което именно задължение е било инициирано производството по
чл.51 от ЗН.Преди вписване на обстоятелството по чл.51,ал.2 от ЗН,на 09.02.2021г Д.В. е
депозирал до банката заявление,че е приел наследството на починалия хх Х. В. и поема
паричното му задължение по договора за кредит към банката.
Както се приема в съдебната практика, когато едно наследство вече е прието от
наследника, който впоследствие се отказва от него по реда на чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН. е
налице невъзможност на предмета,като основание за недействителност на
отказа.Приемането на наследство е окончателен акт и не само не може да бъде отменено от
приелия наследството, но и го лишава от възможността да се откаже от него.Тези правни
последици следва да бъдат зачетени и в настоящето производство,след като и вписването по
чл.51,ал.2 от ЗН се приравнява по последици на отказ от наследство.
В предвид изложеното,съдът приема,че след извършените от призования към
наследяване на хх В.,б.ж. на град Тетевен,Лов.обл. негов брат Д. ХР. В. действия по
приемане на наследството,посочени по-горе в мотивите и с оглед произхода на имотите по
установителните искове, именно Д. ХР. В. се явява изключителен собственик на тези
имоти,поради което предявеният от неговия син МЛ. Д. ХР. иск следва да бъде
отхвърлен,като неоснователен и недоказан,като се уважи предявеният,като
насрещен,установителен иск за собственост на Д. ХР. В..
Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от МЛ. Д. ХР. от сххов.обл.
против Д. ХР. В. от сххов.обл.,установителен иск за собственост на ½ идеална част от
следните недвижими имоти,а именно:
-Поземлен имот с идентификатор хх по КККР на хх,Лов.обл.,с адрес на
имота:хх,площ на имота 550 кв.м.,трайно предназначение на територията-
5
урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване,,при съседи-имоти с
идентификатори ххзаедно с построените в имоти сграда с идентификатор хх.1,,със застроена
площ от 68 кв.м.,брой етажи-2,предназначение-жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор,хх.2,със застроена площ от 35 кв.м.,брой етажи-2,предназначение-
селскостопанска сграда.
-841/895 идеални части от Поземлен имот с идентификатор хх по КККР на
хх,Лов.обл.,с адрес на имота:с.хх5 кв.м.,трайно предназначение на територията-
урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване,при съседи:имоти с
идентификатори хх
-720/744 идеални части от Поземлен имот с идентификатор хх по КККР на
хх,Лов.обл.,с адрес на имота:с.ххс площ от 744 кв.м.,трайно предназначение на територията-
урбанизирана,начин на трайно ползване –ниско застрояване,при съседи: имоти с
идентификатори хх
ОТХВЪРЛЯ,като недопустим ,поради липса на правен интерес и пасивна
процесуална легитимация,предявеният от Д. ХР. В. от сххов.обл. против МЛ. Д. ХР. от
сххов.обл. установителен иск по чл.26,1ал.2,във в-ка с чл.51,ал.1 и чл.52 от ЗН,за
прогласяване на нищожност на вписване с решение по ч.гр.дело №781/2020г по описа на
РС-Тетевен,че Д. ХР. В. от сххов.обл. е загубил правото да приеме наследството от хх Х.
В.,б.ж. на град Тетевен,Лов.обл. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото,в тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.124,ал.1 от ГПК,по отношение на
МЛ. Д. ХР. от сххов.обл.,че Д. ХР. В. от сххов.обл.,е собственик,чрез наследяване от хх
Х.а,б.ж. на хх,Лов.обл.,х,б.ж. на хх,Лов.обл. и хх Х. В.,б.ж. на град Тетевен,Лов.обл.,на
следните недвижими имоти,находящи се в хх,Лов.обл.,а именно:
--Поземлен имот с идентификатор хх по КККР на хх,Лов.обл.,с адрес на
имота:хх,площ на имота 550 кв.м.,трайно предназначение на територията-
урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване,,при съседи-имоти с
идентификатори ххзаедно с построените в имоти сграда с идентификатор хх.1,,със застроена
площ от 68 кв.м.,брой етажи-2,предназначение-жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор,хх.2,със застроена площ от 35 кв.м.,брой етажи-2,предназначение-
селскостопанска сграда.
-841/895 идеални части от Поземлен имот с идентификатор хх по КККР на
хх,Лов.обл.,с адрес на имота:с.хх5 кв.м.,трайно предназначение на територията-
урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване,при съседи:имоти с
идентификатори хх
-720/744 идеални части от Поземлен имот с идентификатор хх по КККР на
хх,Лов.обл.,с адрес на имота:с.ххс площ от 744 кв.м.,трайно предназначение на територията-
6
урбанизирана,начин на трайно ползване –ниско застрояване,при съседи: имоти с
идентификатори хх
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач-„Банка ДСК“-АД-
град София.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7