Решение по дело №851/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 537
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Кирил Хаджитанев
Дело: 20224110200851
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20224110200851 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Т. Б. Т., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 359/16.05.2022г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане в Националното тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което за извършено административно нарушение
по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното НП обосноваващи според жалбоподателя неговата отмяна.
Молят за присъждане на разноски в размер на 820 лева.
В съдебно заседание, жалбоподателят се не явява и не се
представлява. Подадено е писмено становище за отмяна на наказателното
постановление. Дава се становище за неправилно приложение на
материалния закон.
Въззиваемата страна се представлява от ю. к. К. – заето е становище
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно наказателно производство е започнало чрез
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
359/19.12.2021 г., съставен от Г. И. Г., главен инспектор в отдел ПТРР,
териториална дирекция „ТД Митница Русе“, срещу Т. Б. Т., гражданка на
Република България, с ЕГН: **********. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствието на свидетелите Д. В.
Р. и В. В. Г.
1
АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В
съответната графа не са вписани възражения. В законоустановения срок не са
подавани писмени възражения.
Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление се приема за установено, че на 19.12.2021 г. в 18:25:33 часа в
направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост, е пристигнало пътно
превозно средство с peг. № ***, вид: Влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС
АКТРОС, с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, 5 оси,
управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна контролните органи е било
установено, че на 09.12.2021 г., в 08:11:32 часа, горепосоченото пътно
превозно средство (ППС) с регистрационен № ***, попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е
засечено на 09.12.2021 г., в 08:11:32 часа, по път І-5, км 107+250, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път 1-5, км 107+250, за който
се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението D37BB8E34C2E269AE053011F160AA506.
Прието е за установено, че за процесното пътното превозно средство
на посочената дата 09.12.2021 г., в 08:11:32 ч. няма получени тол декларации
и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна
инфраструктура“ за сегмента – ********** на рамката (20532), на която е
отчетено нарушението.
В хода на извършената проверка, на 19.12.2021 г., жалбоподателят е
заплатил дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в
размер на 133,00 (сто тридесет и три) лева с Квитанция за платени пътни
такси в Република България № 21BG004031X43765617 от 19.12,2021 г.
При така установеното от фактическа страна наказващият орган е
приел, че е налице извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1800 лева.
От формална страна не се констатираха нарушения на адм.
наказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това
лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния
ред в рамките на законовите срокове.
При осъществяване на контрола за законосъобразност и
2
обоснованост на НП, съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство административното обвинение е останало
недоказано. В рамките на административно наказателното производство
задължение на наказващия орган е да докаже изцяло и безспорно наличието
на твърдяното административно нарушение и обстоятелствата при които то е
извършено. Следва наказващия орган да ангажира безспорни доказателства
относно всички елементи от обективната и субективна страна на деянието.
В настоящия казус се твърди да е извършено административно
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, който предвижда, че водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В приетата за установена по преписката фактическа обстановка
липсва пълно и ясно описание на съставомерните обстоятелства, от които
може да се направи извод за наличието или липсата на нарушение. Това е
така защото се приема за установено, че за процесното пътното превозно
средство на посочената дата 09.12.2021 г., в 08:11:32 ч. няма получени тол
декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в
Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента – ********** на рамката
(20532), на която е отчетено нарушението. Следва да се има предвид, че за
ППС над 3,5 тона, каквото безспорно е процесното МПС се изисква
заплащане на „тол такса“, съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗП. Същата може да бъде
заплатена по два начина - чрез закупуването на маршрутна карта или с
абонаментен договор към националните доставчици на услуги или чрез
доставчиците на декларирани данни съгласно чл. 12 и следващите от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. При закупуването на
маршрутна карта собственикът на превозното средство заплаплаща
предварително избрания от него маршрут и е длъжен да се движи по него.
При втория вариант превозните средства се оборудват с бордови устройства,
които предават местоположението на превозното средство и пътя, през който
е минал, като пътните такси се заплащат съгласно условията по сключения
3
договор между страните - чрез поддържане на депозит или чрез фактуриране
на използваните услуги през определен период от време. В обстоятелствената
част на наказателното постановление не е налице твърдение, нито пък по
преписката са налице доказателства за коя хипотеза отчитане става въпрос –
дали се твърди, че няма маршрутна карта или пък, че няма бордово
устройство, или пък, че има такова устройство но то не е функционирало по
времето и на мястото на твърдяното нарушение.
Това е от съществено значение за правилната квалификация на
деянието, тъй като от една страна от вида на отчитане на изминатото
разстояние зависи обема на дължимо доказване по административно
наказателната преписка. При първата хипотеза е налице необходимост от
документално съответсвие на закупената маршрутна карта с установения
маршрут – изминатото разстояние между входната и изходната точка на
маршрута съгласно нормите на чл.11 от НАРЕДБА за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. При втората хипотеза е необходимо доказване на
множество факти, описани в нормите на чл.12 и чл.13 от НАРЕДБА за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние и по конкретно. Следва да се
извърши доказване и на относимите към административнонаказателната
отговорност обстоятелства за различните хипотези описани в чл.13, ал.6 и
ал.7 от Наредбата, където се предвижда ред и процедура за действие при
наличие на техническа неизправност от страна на собствениците и
ползвателите на ППС и от страна на доставчикът на услуга по електронно
събиране на тол такса.
В приетата за установена фактическа обстановка липсва твърдение и
не са събрани доказателства за наличие на извършена на място проверка от
страна на контролните органи, дали ако ППС има монтирано устройство за
подаване на тол данни, което не функционира това не се дължи на умишлена
намеса във функционирането на това устройство. Според съда контролните
органи във всеки случай са задължени да извършат такава проверка с оглед
нормата на чл.179, ал.3г от ЗДвП, който изключва наказуемостта, ако е
спазена процедурата за уведомяване на АПИ, описано в чл.13 от НАРЕДБА
4
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние.
Липсата на надлежно описание на посочените по-горе обстоятелства
води до невъзможност да се направи еднозначен извод за приложимия
материален закон, тъй като не са налице достатъчно доказателства за
съставомерността на деянието от обективна страна.
От субективна страна.
Съдът приема, че не са наведени твърдения от страна на наказващия
орган нито пък достатъчно доказателства за наличието на умишлено
извършено деяние, което да отговаря на нормата на чл.7, ал.1 от ЗАНН,
съгласно който деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите
деяния се наказват само в изрично предвидени случаи. В настоящия казус не
са налице доказателства за наличие на умишлено деяние, тъй като няма
твърдения или доказателства, че жалбоподателят като водач на процесното
ППС е знаел и желаел настъпването на обстоятелствата включени в
обективната страна на деянието.
Предвид горното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени
изцяло.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, въззиваемата страна,
следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. и 100 лева пътни разходи за явяване в
съдебно заседание.
Направено е възражение за прекомерност от представителя на
въззиваемата страна което е основателно. Претендираното възнаграждение за
адвокат от 720 лв, е над минималните размери, според правилата на чл. 36 от
Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и адвокатския
хонорар се явява прекомерен. Съобразно фактическата и правна сложност на
делото съдът на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН счита, че следва да се
присъдят разноски в частта им за възнаграждение за адвокат в по- нисък
размер а именно 480 лева.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 359/16.05.2022г., издадено
от началник отдел „Контрол и правоприлагане в Националното тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Т. Б. Т., ЕГН
********** за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр.София,
бул.“Македония“№3, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. Т., ЕГН ********** направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. и 100 лева пътни
разходи за явяване в съдебно заседание.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6