РЕШЕНИЕ № .........
гр.Никопол, 23.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ....... граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР
ТИХОЛОВ
при секретаря Поля
Видолова, като разгледа докладваното гр.д.№652 по описа на съда за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В НРС с вх.№3156/22.11.2017г. е заведена искова
молба от С.Д.С., ЕГН********** *** чрез пълномощника му адв.Б.К. от ЛАК срещу „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ, ЕИК175038005 със седалище и
адрес на управление в ***.
Ищецът твърди, че е наследник на М.М.Ц.,
б.ж. на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ. Твърди, че във връзка с наследствените си
правоотношение с Ц. и решение №9000/06.06.1999г. на ПК-Гулянци е собственик на
недвижими имоти, които се намират в землището на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ, а
именно:
1. НИВА
от 18,999дка, трета категория, м.“КОПАНО
ГЪРЛО“, имот №031011 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: №031012 – нива на наследници на А.А.Т.; №000117 –
полски път на кметство с.ГИГЕН; №031010
– нива на Т.И.М. и №000193 напоителен канал на МЗХП-ХМС;
2. НИВА
от 20,884дка, трета категория, м.“ДУНАВА“,
имот №056013 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи:
№056014 – нива на наследници на Е.С.Р.; №000204 – полски път на кметство
с.ГИГЕН; №056012 – нива на С.И.Т.;
№056047 – нива на А.К.Б.; №056046 – нива на П.С.П. и №056045 – нива на А.С.И.;
3. ЛОЗЕ от 2,416дка, четвърта категория, м.“СУСОВИЦА“, имот №260006 по плана за земеразделяне,
при граници и съседи: №260005 – лозе
на наследници на М.Н.К.; №000761 – полски път на кметство с.ГИГЕН; №260007 –
лозе на В.Т.Б.; №260022 – лозе на П.И.И.; №260023 – лозе на А.И.И. и №260024 –
лозе на В.П.И..
Допълва, че при посещение в
ОбС“ЗЕМЕДЕЛИЕ“-ГУЛЯНЦИ научил, че изброените имоти били прехвърлени на
ответника.
Твърди, че продажбата била
извършена по силата на нотариално заверено пълномощно №0294/27.02.2008г. на
кметство с.ГИГЕН, издадено от Й.А.Ц.(втора съпруга) на наследодателя М. Ц. от
с.Гиген в полза на М.Я.Н. ***. Твърди се още, че Н. преупълномощил Р.Д.К. ***,
която прехвърлила посочените имоти с нотариален акт №171, том III, рег.№1374, дело
№578/2008г. на съдия по вписванията Д.Д. при НРС на ответника по делото.
Сочи се, че Й.А.Ц.е починала на
02.04.1997г., което според ищеца е видно от акт за смърт №23/03.04.1997г.
издаден от кметство с.ГИГЕН и поради този факт според ищеца няма правна и
фактическа възможност тя да е упълномощила Н. да прехвърли от нейно име
процесните имоти на ответника през 2008г.
Във връзка с изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство на ½ ид.ч. от описаните имоти намират в землището на
с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ. Моли съда с решението си да обяви за нищожна спрямо
ответника извършената продажба визирана в нотариален акт №171, том III, рег.№1374, дело
№578/2008г. на съдия по вписванията Д.Д. при НРС и на основание чл.108 от
ЗС да осъди ответника да предаде на ищеца владението и собствеността на
процесните имоти. Ищецът моли съда да му присъди направените по делото разноски.
Направени са доказателствени
искания
В законоустановеният едномесечен
срок е представен писмен отговор от ответника.
На първо място пълномощника на дружеството ответник в
отговора сочи, че предявеният от ищец иск е неоснователен, поради което моли
съда да го отхвърли.
Излагат се съображения за това, че дружеството валидно
е придобило на 06.03.2008г. правото на собственост върху спорните три
имота от продавача, чрез пълномощника К., без да знае, че купува от лице, което
е починало преди да упълномощи първия пълномощник М.Н., който от своя страна
преупълномощил К..
От ответника се твърди, че дружеството е добросъвестен
владелец по смисъла на чл.79, ал.2 във връзка с чл.70 от ЗС, тъй като е
придобило имотите на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик, като добросъвестността е съществувала
при възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното
съгласно оборимата презумпция на чл.70, ал.2 от ЗС. Допълва, че в конкретния
случай дружеството не е знаело, че продавачът не е собственик на спорните
имоти, нито че собственикът е бил починал към момента на упълномощаването и към
момента на изповядане на сделката. Изтъква се, че при осъществяване на
сделката „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ЕООД несъмнено е придобило правото на собственост
от лице, легитимирало се като собственик, действащо чрез пълномощници,
разполагали с надлежно представени документи. Сочи се още, че при изповядане на
сделката, обективно не са съществували каквито и да е индиции, че е имало и
други наследници освен продавача или поне купувачът е нямало как да знае това,
нито пък, че продавачът е починал преди упълномощаването, респективно преди
изповядане на сделката.
Твърди се още в отговора на ответника, че „АГРО
ФИНАНС“АДСИЦ, чрез другиго е владяло спорните имоти от самото им придобиване и
до настоящият момент, т.е. повече от пет години, във връзка с което твърдение
се прилагат писмени доказателства – договори за аренда/наем за целия период на
владение (за стопанските 2009г./2010г.; 2010г./2011г.; 2011г./2012г.; 2012г./2013г.;
2013г./2014г.; 2014г./2015г.; 2015г./2016г.; 2016г./2017г. и 2017г./2018г.)
относно спорните земеделски имоти. Твърди се от ответника, че тези
договори доказват
фактическата власт върху вещта, упражнявана от наематели/арендатори, държащи вещта за собственика. В тази
връзка от ответника се прави възражение
за изтекла в полза на дружеството придобивна непрекъсната пет годишна давност,
като добросъвестен владелец, като се подчертава от ответника, че
добросъвестността се предполага до доказване на противното, съгласно оборимата
презумпция на чл.70, ал.2 от ЗС.
От
ответника се прави възражение
и за размера на претендираната идеална част от ищеца в размер на ½ ид.ч. от спорните имоти,
за което се излагат доводи, че от представеното с исковата молба удостоверение
за наследници на М.М.Ц., ищецът С.Д.С. следва да наследи 1/6 ид.ч. от наследството на наследодателя си, тъй като от ответника
се твърди, че няма данни относно това Д.С.В. в каква родствена връзка е с ищеца
и какви наследници е оставил след смъртта си.
От ответника се заявява, че оспорва верността на
приложеното удостоверение за наследници на М.М.Ц., изх.№0277/29.06.2017г. в частта за
наследниците вписани под №2; 2.1; 2.2 и 2.3.
Правят се доказателствени
искания.
Съдът като разгледа
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
Не се спори, а и видно от
представеното на стр.15 от делото заверено копие на акт за смърт
№23/03.04.1997г. е, че на 02.04.1997г. Й.А.Ц. е починала в дома си в с.Гиген,
общ.Гулянци.
Видно от удостоверение за
наследници на стр.9 от делото, изх.№0277/29.06.2017г., както и от представеното
друго удостоверение за наследници по делото, изх.№035/29.01.2018г. е, че след
смъртта на М.М.Ц. на 11.01.1975г., за което е бил съставен акт за смърт
№05/12.01.1975г., наследници на Ц. са ищеца С.С. и М. С..
Не се спори между страните, а и
видно от намиращото се на стр.13-14 от делото заверено копие на решение
№9000/06.06.1999г. на ПК-Гулянци е, че на наследниците на М.М.Ц., бивш жител ***
е било възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне на
с.Гиген, общ.Гулянци върху земеделски имоти, а именно:
1.
НИВА от 18,999дка, трета
категория, м.“КОПАНО ГЪРЛО“, имот №031011 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи:
№031012 – нива на наследници на А.А.Т.; №000117 – полски път на кметство
с.ГИГЕН; №031010 – нива на Т.И.М. и
№000193 напоителен канал на МЗХП-ХМС;
2.
НИВА от 20,884дка, трета
категория, м.“ДУНАВА“, имот №056013 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: №056014 – нива на наследници на Е.С.Р.; №000204 –
полски път на кметство с.ГИГЕН; №056012
– нива на С.И.Т.; №056047 – нива на А.К.Б.; №056046 – нива на П.С.П. и №056045
– нива на А.С.И.;
3.
ЛОЗЕ от 2,416дка, четвърта
категория, м.“СУСОВИЦА“, имот №260006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: №260005 – лозе на наследници на М.Н.К.; №000761 –
полски път на кметство с.ГИГЕН; №260007 – лозе на В.Т.Б.; №260022 – лозе на П.И.И.;
№260023 – лозе на А.И.И. и №260024 – лозе на В.П.И..
Не се спори също така, че с нотариален
акт №171, том III,
рег.№1374, дело №578/2008г. на
съдия по вписванията Д.Д. при НРС Й.А.Ц., чрез пълномощника си Р.Д.К., преупълномощена
от М.Я.Н. продала на 06.03.2008г. на „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ – гр.СОФИЯ, чрез пълномощника на дружеството Р.Д.К. описаните по-горе три
имота.
Спорен между страните са останали
въпросите нищожен ли е договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт №171, том III,
рег.№1374, дело №578/2008г. на съдия по вписванията Д.Д. при НРС на соченото от ищеца
основание, придобил ли е ищецът правото на собственост по наследство върху
процесните земеделски имоти, на правно основание ли ги владее дружеството
ответник и следва ли дружеството да бъде осъдено да предаде владението и
отстъпи собствеността върху имотите на ищеца.
След като съда с разпореждане
№1098/23.11.2017г. е оставил без движение производството по делото и е дал
указания, с вх.№3223/30.11.2017г. ищецът със заявление е уточнил, че искът е
предявен и по чл.26, ал.2 от ЗЗД, т.е. липса на съгласие, като претендира
обявяване за нищожна сделката отразена в нотариален акт №171, том III, рег.№1374, дело
№578/2008г. на съдия по вписванията Д.Д. при НРС. Други фактически
твърдения от ищеца не са били изложени за това основание. Единственото, на
което ищеца се позовава е, че трето за процеса лице – Р.К., след като е била
преупълномощена от М.Н. е продала, като пълномощник на ответника по делото
имоти, собственост на наследодателя на ищеца. Ищецът с оглед направеното
уточнение е предявил пред съда правата си до ½ ид.ч.
Следва да се посочи, че основанието за нищожност поради липса на съгласие се свързва със случаи, при които зад външно обективирана воля не стои действителна воля, т.е. волята и изявлението не съвпадат. Липсата на воля следва да е съзнателна, за
да доведе до нищожност на договора. В противен случай договорът би бил унищожаем поради порок на
волята. Според настоящият състав този случай
е различен, тъй като трето лице, а именно М.Н., като
пълномощник на Й.А.Ц.
(копие на пълномощно на стр.48 от делото), която е наследник на общият наследодател М.М.Ц., преупълномощил Р.К., която продала чужди земеделски земи. За самото преупълномощаване на К.,
М.Н. ползвал неистински официални документи – удостоверение за
наследници №0111/27.08.2008г. на кметство с.Гиген, общ.Гулянци, декларация по
чл.264, ал.1 от ДОПК, декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД и пълномощно, с което Й.А.Ц.го упълномощава да продаде
процесните имоти, тъй като самата Ц. била починала на 02.04.1997г. Ищецът не е бил страна по сделката покупко-продажба, поради което и
не е налице хипотеза на липса на съгласие за продажба, т.е. не е налице нищожност на това основание.
Без значение за действителността на сделката е, че е
извършена с документ, издаден
възоснова на друг такъв с невярно съдържание, при съставянето и
използването, на който е
извършено престъпление.
Второто пълномощно във връзка, с което преупълномощената от Н.К. е продала
на дружеството ответник процесните имоти не е подправено, което навежда на извода, че при установяване, че в
действителност такива едностранни волеизявления от ищеца липсват,
не може да се приеме, че
порокът на пълномощното е породил нищожност и на сделката, от която черпи права
ответника. В правния мир съществуват подобни схеми за
злоупотреба, при които действителните собственици формално са страни по
сделката, но не са изявявали съгласие за продажба. В тези случаи
собствениците на земеделски земи, които не са изявявали воля за сключване на
такава сделка и не са издавали пълномощни за разпореждане със земите им,
защитават правата си, чрез иск за нищожност /поради липса на съгласие/ на
сделката, сключени от тяхно име без представителна власт.
В случая обаче се касае за продажба на чужд имот, която сделка не е
нищожна. Настоящият състав
счита, че продажбата на чужд имот макар, че не поражда
транслативен ефект, не е нищожна сделка. Ако не бъде изпълнено задължението за
прехвърляне на собствеността в случай, че е продадена чужда
вещ, това би било основание за разваляне на договора поради неизпълнение, но не
и основание за нищожност. Действителният собственик може да се защити чрез иск
за собственост, тъй като той не е изгубил своите права със сключване
на сделката. Поради изложеното искът по чл.26, ал.2 ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен досежно частта на ищеца в размер
на 1/2ид.ч. в съсобствеността от наследството на М.М.Ц..
По отношение искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да се посочи, че
ищецът е представил доказателства, от които може да се направи извод, че той
заедно с другия наследник М. С. са собственици на възстановените на общия
наследодател земеделски имоти след неговата смърт.
От друга
страна дружеството ответник към момента на
сделката – 06.03.2008г.
не е знаело, че праводателят му не е собственик,
поради което се налага извода, че към този момент за ответника е
била налице хипотезата на чл.70, ал.1 от ЗС и дружеството ответник към този момент е било
добросъвестен владелец. Владението, което дружеството
ответник е упражнявало от този момент е продължило повече от пет години, за което по делото са приложени писмени доказателства
– договори за аренда/наем за целия период на владение (за стопанските 2009г./2010г.; 2010г./2011г.; 2011г./2012г.; 2012г./2013г.; 2013г./2014г.;
2014г./2015г.; 2015г./2016г.; 2016г./2017г. и
2017г./2018г.), като в тази връзка процесните имоти са
придобити по давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС. Добросъвестността е съществувала при възникване на
правното основание. Самото правно
основание в случая се явява демонстриране на
завладяването, поради което за придобиване на собствеността е достатъчно
владелецът да упражнява фактическата власт в определения от закона пет годишен
срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други
действия, които да са противопоставени на действителния собственик.
Отделно от това в хода на производството по делото от страна на
ищеца не се наведоха доводи, че
владението е било изгубвано за повече от шест месеца или че е променено
намерението /анимуса/ на
владелеца. Ищецът не е изложил твърдения, че давността е спирала, в случаи на чл.115 ЗЗД, към който препраща чл.84 ЗС или че е прекъсвана в случаи по чл.116 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС. Изброените по-горе договори, като писмени доказателства не са
оспорени от ищцовата страна, нито са представени други, които да опровергават установения факт на непрекъснато владение на
ответника за срок по-голям от пет години.
Давността се прекъсва само в изрично посочените от закона случаи и само
предявяване на иск за собственост може да прекъсне придобивната давност в
хипотеза на чл. 116, б.”б”ЗЗД, което в конкретния случай е станало на 22.11.2017г. Освен това, последващото узнаване за правата на трети лица е без
значение за добросъвестното владение, тъй като съгласно чл.70, ал.1, предложение последно, достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на
правното основание.
Ето защо следва да се приеме, че ответното дружество е
придобило по давност собствеността върху земеделските земи – предмет на делото. Придобивната давност е способ за
придобиване на собственост или друго вещно право върху една вещ, чрез нейното
непрекъснато владение в течение на определен период, при определени условия,
предвидени в закон. Придобивната давност внася сигурност във вещните права на правните субекти,
тъй като без нея при отпадане на един придобивен акт биха отпаднали правата на
всички последващи приобретатели.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК и чл.26,
ал.2 от ЗЗД са неоснователни и недоказани до размера на 1/2ид.ч. съгласно
наследствените права на ищеца по делото.
Във връзка с горното следва
предявеният на основание чл.108 от ЗС иск да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение разноските по
делото, тъй като предявените искове се отхвърлят изцяло, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва ищеца да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 300лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените от ищеца С.Д.С.,
ЕГН********** *** чрез пълномощника му адв.Б.К. от ЛАК срещу „АГРО
ФИНАНС“АДСИЦ, ЕИК175038005 със седалище и адрес на управление в ***, чрез процесуалният представител
юрисконсулт Д.А.С. обективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка
с чл.26, ал.2 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик по наследство на ½ ид.ч. от земеделски имоти намиращи
се в землището на с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ, а именно:
1.
НИВА от 18,999дка, трета
категория, м.“КОПАНО ГЪРЛО“, имот №031011 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи:
№031012 – нива на наследници на А.А.Т.; №000117 – полски път на кметство
с.ГИГЕН; №031010 – нива на Т.И.М. и
№000193 напоителен канал на МЗХП-ХМС;
2.
НИВА от 20,884дка, трета
категория, м.“ДУНАВА“, имот №056013 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: №056014 – нива на наследници на Е.С.Р.; №000204 –
полски път на кметство с.ГИГЕН; №056012
– нива на С.И.Т.; №056047 – нива на А.К.Б.; №056046 – нива на П.С.П. и №056045
– нива на А.С.И.;
3.
ЛОЗЕ от 2,416дка, четвърта
категория, м.“СУСОВИЦА“, имот №260006 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: №260005 – лозе на наследници на М.Н.К.; №000761 –
полски път на кметство с.ГИГЕН; №260007 – лозе на В.Т.Б.; №260022 – лозе на П.И.И.;
№260023 – лозе на А.И.И. и №260024 – лозе на В.П.И. и обявяване за нищожна спрямо
ответника извършената продажба визирана в нотариален акт №171, том III, рег.№1374, дело №578/2008г. на съдия по вписванията Д.Д. при НРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявеният от ищеца С.Д.С.,
ЕГН********** *** чрез пълномощника му адв.Б.К. от ЛАК срещу „АГРО
ФИНАНС“АДСИЦ, ЕИК175038005 със седалище и адрес на управление в ***, чрез процесуалният представител
юрисконсулт Д.А.С. иск с основание чл.108 от ЗС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК осъжда С.Д.С., ЕГН********** *** да заплати на „АГРО ФИНАНС“АДСИЦ, ЕИК175038005 със
седалище и адрес на управление в *** направените по
делото разноски от ответника в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомлението до страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: