№ 39664
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следН. състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20211110162730 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 287978/29.08.2025 г., на ответниците Н.
И. Г., Д. Л. А. и А. Ч. П., всички чрез адв. Я., с която се иска изменение на
постановеното по делото решение № 13749/14.07.2025 г. в частта за
разноските като им бъдат присъдени още 3 000 лв. над присъдеН. размер от
6 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение Изложени са
съображеН., че възнаграждението му не следва да бъде намалявано под
минималН. размер на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждеН.. Изложени са съображеН., че адвокатското
възнаграждение следва да бъде съобразено с броя на исковете, на проведените
открити съдебни заседаН., както и с размера на пазарната стойност на имота.
Налице са твърдеН., че стойността на имотите в района на процесН. парцел –
вилна зона Американски колеж е 740 лв. на кв.м., като според процесната
площ материалН. интерес на спора е 17 020 лв. Намира, че в този случай
размера на дължимото адвокатско възнаграждение е 11 592 лв. за всички
предявени искове. Представя писмени доказателства за пазарната стойност на
имотите.
Ответната страна по молбата С. Р. С., чрез адв. Т., взема становище за
неоснователност на молбата. Излага съображеН., че материалН. интерес по
делото не е свързан с пазарната оценка на имота, тъй като се касае за
владелчески искове. Намира, че съдът е определил възнаграждението след
като е уважил направеното от него възражение за прекомерност, макар и не в
посочеН. размер от 3 000 лв., а го е присъдил в двоен размер.Твърди, че с
оглед актуалната практика на СЕС съдът не е обвързан с размерите на
адвокатските възнаграждеН. по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждеН.та за
адвокатска работа.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лица с
правен интерес, при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана по
1
същество за неоснователна, по следните съображеН..
В мотивите на постановеното по делото решение № 13749/14.07.2025 г.
съдът е изложил съображеН. в частта за разноските на ответниците, че в тяхна
полза, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски, според
отхвърлените искови претенции, като са сторили съдебно-деловодни в размер
на 10 668 лв., от които сума в размер на 5 000 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, сума в размер на 4
000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.№
62731 от 2021 г., 166 с-в, по описа на Софийски районен съд, сума в размер на
1 668 лв., представляваща внесени депозити за вещи лица. Предвид
своевременно релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът е приел същото за основателно при
съобразяване, че съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждеН., за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, то заплатеното от страна на ответниците
възнаграждение в общ размер на 9 000 лв. се явява прекомерно, поради което
същото е намалено до сума в общ размер на 6 000 лв.
Тези изводи на съда не се оборват и в хода на настоящото разглеждане на
молбите по чл. 248 от ГПК, като съдът намира, че естеството на спора, вида и
броя на исковете, както и като се вземе предвид, че делото е лишено от правна
сложност, адвокатското възнаграждение на процесуалН. представител на
ответниците следва да бъде намалено под предвидеН. минимум на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждеН.. Следва да
се отчете и обстоятелството, че с оглед съединяването на делата по исковете
по чл. 75 от ЗС и чл. 76 от ЗС, по същите не са извършвани различни
процесуални действия, респ. не са събирани различни доказателства.
На следващо място съдът е намерил за основателно възражението на
ищеца за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждеН., по
следните съображеН.. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждеН. и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националН.т съд е длъжен да откаже
да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималН., определен с наредба, приета от съсловна организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималН., трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничеН. не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националН.т съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
2
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и
други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждеН. не съответства
на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждеН. могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждеН., но без
да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждеН. в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, цената на исковете, като в тази насока съдът намира, че цената е
определена според данъчната оценка, за която има данни. По делото съдът не
може да приеме за пазарна оценка представените от ответниците извлечеН. от
оферти в интернет сайтове.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 287978/29.08.2025 г., на
ответниците Н. И. Г., Д. Л. А. и А. Ч. П., всички чрез адв. Я., с която се иска
изменение на постановеното по делото решение № 13749/14.07.2025 г. в
частта за разноските като им бъдат присъдени още 3 000 лв. над присъдеН.
размер от 6 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение
Изложени са съображеН., че възнаграждението му не следва да бъде
намалявано под минималН. размер на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждеН..
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3