Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 02.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на десети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРМАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 11341
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда начл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 86464 от 08.04.2019
г. по гр. д. № 2622/2018 г., Софийски районен съд (СРС),
ГО, 150 - и състав, е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, вр.
с чл. 124 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Г.С.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, ж. к. „Красно село“ №******, за признаване за установено, че
ответната страна дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в
размер на 2019,28 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., дължима за реално
потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г.
и № **********/31.07.2015 г., и 484,25 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 23.08.2017 г., 42,36 лв., представляваща сума за разпределение
на топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., и 10,87 лв. -
законна лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 23.08.2017 г., ведно със
законната лихва от 07.09.2017 г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на
сумите, като неоснователни и недоказани.
Осъдено е „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Г.С.С. сумата от 200 лв. -
разноски в заповедното производство, както и сумата от 400 лв., разноски в
исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., с която се обжалва първоинстанционното
решение в цялост, с
доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че не са представени доказателства за влизане в сила на
Общите условия от 2008 г. и 2014 г., което е ноторно известен факт. Ответникът Г.С.
не се е възползвала от правото си да възрази срещу общите условия, поради което
последните са влезли в сила спрямо нея. Твърди се, че съдът неправилно е
разпределил и доказателствената тежест - в тежест на ответната страна е следвало
да бъде възложено обстоятелството, че процесните Общи условия не са влезли в
сила. Предвид
изложеното,
се моли въззивният съд
да отмени решението и да уважи изцяло
предявените искове. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответницата Г.С.С., чрез адвокат Н.В., с твърдения за неоснователност на
въззивната жалба. Посочва се, че изрично в клаузата на чл. 33, ал. 2 от
актуалните към датата на издаване на процесните фактури - 31.07.2014 г. и
31.07.2015 г. Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г., срокът за плащане е 30 -
дневен, а не 45 - дневен, считано от края на периода, за който се отнася
плащането. Според въззиваемата страна първоинстанционният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест между страните и е отхвърлил изцяло
претенциите за главници и лихви за забава. Предвид изложеното, се моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -
потвърдено изцяло. Претендират за разноски за настоящата въззивна инстанция.
Третото лице - помагач
на страната на ищеца - „Б.“
ООД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като във връзка с
доводите на страните, настоящият състав намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимост
на суми, начислени на
ответницата като стойност на
получена и разходвана топлинна енергия за
апартамент № 122, находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен № 073393.
Производството се
развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в
полза на „Топлофокация София“
ЕАД. Предвид
разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита, поради което производството се явява процесуално допустимо.
За уважаване на
предявените искове и за ангажиране отговорността на
ответницата ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главница - че спорното главно право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, качеството на
ответницата на потребител на
такава топлинна енергия,
обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума, и по иска за законна
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
В тежест на ответницата е да докаже
положителния факт на плащане и своите защитни
правопогасяващи или правоизключващи възражения.
В случая по
делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира същият, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в
хода на първоинстанционното производство са приети протокол от 15.06.2002 г. от
проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.“
ООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти
(включително ответницата) са упълномощили лице, което да ги представлява пред „Б.Б.“
ООД, договор от 20.08.2002 г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „Б.Б.“ ООД да извършва услугата „топлинно счетоводство“, да
монтира индивидуални разпределители и термостатни вентили, да извършва проверка
и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция и демонтаж
на всички радиатори без монтирани разпределители, както и договор от 13.11.2007
г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД.
Безспорно по делото е обстоятелството, че
ответницата Г.С.С. е собственик на процесния апартамент № 122, находящ се в гр.
София, ж. к. „******, с абонатен № 73393.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не
е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл.
150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия (ОУ) на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г. и Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „19 минути“ и
вестник „24 часа“ от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
тъй като са били публикувани, което обстоятелство като служебно известно на
съда, не подлежи на доказване, съответно за същото не следва да се разпределя
изрично тежест на доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ,
несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди, нито има данни, че ответницата е упражнила правото
си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради
което последните са влезли в сила спрямо нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1
ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те
са клиенти на топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на
вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже
с всички допустими по ГПК доказателствени средства (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС).
Настоящият съдебен състав намира за
установен факта, че за процесния период м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г. страните
са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял
на ответницата топлинна енергия. Не е спорно, че последната е собственик на топлоснабдения имот, а и това обстоятелство
се установява от представения списък на етажните собственици, носещ подписа на
ответницата. Като такъв, по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ (при липса на ангажирани доказателства за ползването на
имота от друго лице съгласно разясненията на посоченото тълкувателно решение),
дължи цената на доставената в имота топлинна енергия за процесния период.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през
процесния период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.). По делото не се спори, че
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ - по прогнозни месечни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение.
За установяване на количеството потребена топлинна енергия и нейната стойност в първоинстанционното производство са приети заключения на
съдебно - техническа и съдебно - счетоводна
експертизи, които съдът след преценка по чл. 202 ГПК, следва да кредитира.
От заключението на съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване
през процесния период м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г. „Т.С.“ ЕАД ежемесечно е
извършвала отчети на общия топломер в абонатната станция. За абоната се
разпределя топлинна енергия за отопление на имот по данни от 3 отоплителни тела
с уреди за дялово разпределение и щранг - лира, като отоплително тяло без
възможност за монтаж на уред за дялово разпределение. Изчислява се сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване по данни от 1 брой водомер, общите
части в етажната собственост се отопляват. За абоната са представени редовни
отчети от уредите през процесния период, подписани от потребител. Посочено е,
че дяловото разпределение, извършено от фирма „Б.“ ООД за етажната собственост
и имота на ответницата е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.
В заключението е прието, че изравнителната
сума за процесния период е сума за доплащане (+) 68,08 лв. Общата сума за
топлинна енергия, начислена прогнозно от ищеца за абоната е 1921,20 лв., от
която 1233,66 лв. за отопление на имот, 131,04 лв. за сградна инсталация и
556,50 лв. за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в абонатната
станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потребена топлинна енергия за имота на Г.С., абонатен № 073393 са в
съответствие с действащата Наредба за топлоснабдяването и цени на топлинна
енергия за процесния период. За сметка на ищеца „Т.С.“ ЕАД са отчислявани
технологични разходи за абонатната станция, в размер съгласно данни за
подгревателите от производител и във връзка с нормативните разпоредби. През
процесния период в абонатната станция на етажната собственост е действал общ
топломер, който е от търговски тип и е преминавал периодично метрологичен
контрол, съгласно изискванията на Наредбата. Изправността на топломера е
документирана със свидетелства за проведените изпитания и протоколи.
Съгласно заключението
на съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ)
за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., включително, прогнозно
фактурираните суми за топлинна енергия, начислени по партидата на абонатен №
073393 за топлофициран имот в гр. София, ж. к. „Красно село“, бл.******, са на
обща стойност 1921,20 лв. Изравнителните сметки по стойност с ДДС са
осчетоводени в м. 07.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 07.2015 г. в общ размер на (+)
98,08 лв. С изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения
извън процесния период. Няма данни за извършени от абоната плащания на суми за
топлинна енергия, касаещи процесната сума. Според вещото лице, неплатените суми
за топлинна енергия, възлизат в размер на 2019,28 лв. (прогнозни фактури -
1921,20 лв. и изравнителни сметки - 98,08 лв.). Посочено е, че са начислени 2
броя фактури за услуга дялово разпределение в общ размер на 42,36 лв. и лихва
10,87 лв., осчетоводени в м. 04.2014 г. и м. 05.2015 г. Законната лихва за
трите фактури, изчислена от 15.09.2014 г. (датата на изпадане в забава -
първият ден след срока на плащане) до 23.08.2017 г. - датата на извлечение от
сметки, възлиза в общ размер на 495,12 лв. Вещото лице е посочило, че общо
неплатените суми са в размер на 2556,76 лв., от които: главница ТЕ 2019,28 лв.
и лихва 484,25 лв., главница за дялово разпределение - 42,36 лв. и лихва върху
главницата за дялово разпределение - 10,87 лв.
Неоснователни са доводите на ответницата в
отговора на исковата молба, че по делото не са ангажирани доказателства,
установяващи техническата годност на общия топломер, монтиран в абонатната
станция в жилищната сграда - етажна собственост, в която се намира процесният апартамент,
липсата на доказателства за извършена метрологична проверка на топломера и
съответно законово изискуема негова сертификация за отчетния период. От
заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че топломерът
в абонатната станция е преминавал периодични комплексни проверки, извършвани от
оправомощени лица, в лицензирани лаборатории през м. 10.2012 г., м. 09.2014 г.
и м. 09.2016 г., като уредът е бил технически годен. Изправността на топломера е
документирана съгласно изискванията със свидетелства за проведените изпитания и
протоколи. Заключението е изготвено не само на база приложените по делото
документи, но и въз основа на информация, предоставена на вещото лице от
фирмата за дялово разпределение „Б.“ ООД, документи за метрологичен контрол на
общ топломер, действал в абонатната станция, отчети от уреда за процесния
период и документи на ТР Земляне (протоколи за демонтаж/монтаж и свидетелства
за годност за общ топломер ф. № 60097600 от м. 10.2012 г., м. 09.2014 г. и м.
09.2016 г., справка с ежемесечни отчети от общ топломер за процесния период на
ТР Земляне). При кредитиране на заключението на СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към
същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
постъпила топлинна енергия. Във връзка с
оспорването, че посоченият в експертизата топломер не съответства по фабричен
номер с монтирания в абонатната станция в етажната собственост, съдът отчита
заявлението на вещото лице, че към момента на провеждане на откритото съдебно
заседание - 21.11.2018 г. е възможно топломерът да е друг, тъй като същият
подлежи на смяна на две години, т. е. възможно е да не отговаря по номер на съществуващия
топломер през процесния период. При тези данни следва да се
приемат за спазени параметрите на предоставената услуга, обуславящи извод за
точно изпълнение на задълженията на
ищеца. Няма основание да не се приеме съдебно - техническата експертиза, тъй
като е подробна и обоснована, както и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото.
Неоснователни са доводите на въззиваемата
страна, че не следва да се кредитира заключението на ССчЕ, тъй като вещото лице
е работило от Общите условия на дружеството от 2016 г. В съдебно заседание пред
районния съд на 21.11.2018 г. експертът е посочил, че при изпълнение на
възложената задача е взел предвид Общите условия на „Т.С.“ ЕАД за начина на
изчисление на лихвите от 2014 г., като е посочил и погасената част от
последните.
Съгласно разпоредбата на чл.
327, ал. 1 ТЗ за
предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да
претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка -
договор за продажба, и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения -
договор за продажба на топлинна енергия, възникнали
по закон, като за периода м. 05. 2013 г. - м.
04. 2015 г. ответницата не е заплатила
потребената топлоенергия, цената
на която, съгласно приетите по
делото експертизи възлиза на сумата от 1989,28 лв., а неплатените суми за дялово разпределение - на 42,36 лв. Относно размера на дължимата главница, настоящият съдебен
състав кредитира заключението на СТЕ, доколкото посочената в последното сума за
доплащане от 68,08 лв. съответства на представените от фирмата, извършваща
дяловото разпределение за топлоснабдения имот, документи, а видно от Таблица №
2 към ССчЕ при изчисляване размера на сумите по изравнителните сметки са
включени и задължения за периоди, извън процесния (в общ размер на 29,99 лв.).
Поради
изложеното, съдът приема, че искът е основателен за сумата от 1989,28 лв. -
главница и сумата от 42,36 лв. - главница за услугата дялово разпределение.
Възражението за погасяване на дълга за
главница по давност (направено както с
възражението по чл. 414 ГПК, така и с отговора на исковата молба) е частично неоснователно. Съгласно
разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Вземанията на „Т.С.“ ЕАД съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.
Следва да се посочи,
че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски (равни или прогнозни)
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно
издадената в тази връзка фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по - голям или по - малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено
в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни
или прогнозни) , а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
За периода 01.05.2013
г. - 12.03.2014 г. са действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от
2008 г., съгласно които купувачите на топлинна енергия дължат плащане на
месечно дължимата /прогнозна/ сума в 30 - дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за
периода м. 05.2013 г. - м. 02.2014 г. са погасени по давност,
тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението
-
07.09.2017
г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111,
б. „в“
ЗЗД.
За процесния период
м. 03.2014
г. - 30.04.2015 г. са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, влезли в сила от 12.03.2014 г., според
които клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 -
на десет равни месечни вноски и две изравнителни вноски; т.
2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите
когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 (т. е. за месечната дължима сума)
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по фактурата, и ако
клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се
приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се
възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи,
че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има
просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши
прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури, в 30 - дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 -дневен срок от датата на публикуването й
на интернет страницата на продавача. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и
то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД когато е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т. е. за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия,
приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, следващ изтичането
на съответния месец. Издаването на изравнителна сметка не променя срока, в
който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях.
В случая вземанията за
цената на доставената топлинна енергия за периода м. 03.2014
г. - м. 08.2014
г. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.09.2017
г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД. За вземанията за периода
01.09.2014 г. - 30.04.2015 г., чиято изискуемост е настъпила след 07.09.2017
г., погасителната давност не е изтекла. Техният размер
възлиза на сумата от 968,53 лв., съгласно изчисленията на приетите по делото експертизи
и след собствени изчисления по реда на чл. 162 ГПК относно дължимата сума за
доплащане. Поради това до размер на сумата от 968,53 лв. и за периода м. 09.2014
г. - 30.04.2015 г. предявеният иск за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до
пълния предявен от 2 019,28 лв. и за периода м. 05.2013
г. - м. 08.2014 г., искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземанията по
давност.
Съгласно процесните Общи условия месечната дължима от купувача сума за топлинна
енергия се състои от два компонента -
сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по
цената за услугата „дялово разпределение“.
В случая услугата „дялово
разпределение“ безспорно е извършена (по
делото са събрани доказателства, че за имота са
съставени изравнителни сметки на база извършените от фирмата за дялово разпределение отчети на уредите). При определяне на дължимия
размер на таксата за дялово разпределение настоящият състав
намира, че по давност е погасено вземането във
фактура № **********/31.07.2014 г., начислено за м. 06.2014 г. в размер на
18,36 лв. съгласно
съдебно - счетоводната експертиза. Вземането за главница за дялово разпределение за м. 05.2015 г., начислено
във фактура № **********/31.07.2015 г., в размер на 24 лв., е дължимо, тъй като
не е обхванато от погасителната давност. Поради това, искът за заплащане на
главница за дялово разпределение е основателен до сумата от 24 лв., като за
разликата над този размер до претендирания 42,36 лв. искът следва да бъде
отхвърлен поради изтекла погасителна давност, т. е. искът за главница е
основателен до размера от 992,53 лв.
Вземанията за лихви са акцесорни
спрямо главните вземания, поради което с погасяването на последните се
погасяват и добавъчните вземания - чл. 119 ЗЗД. Поради това претенциите за
лихви върху погасените по давност вземания за периода м. 05.2013 г. -
м. 08.2014
г. следва да бъдат отхвърлени. За вземанията от 01.09.2014
г. до 30.04.2015 г. в отношенията между страните са
приложими общите условия от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30 - дневен
срок дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от
новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 (по
общата фактура), ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл.
33 - в 30 - дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача. От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест
за това съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, не са ангажирани доказателства за
датата на публикуване на общата фактура на
интернет страницата му, поради което не може да се установи дали ответницата
е изпаднала в забава, респективно
от кой момент. Поради това искът за присъждане на лихви за забава върху
вземанията
за периода от 01.09.2014
г. до 30.04.2015 г. също подлежи на
отхвърляне.
Вземанията за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, осчетоводени в м. 06.2014 г. и м. 05.2015 г. съгласно
приетото заключение на съдебно - счетоводната
експертиза, възлизат общо на сумата от 10,87
лв. Доколкото обаче липсва предвиден срок за плащане на дължимите такси за
дялово разпределение и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за
изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо отправяне на покана, за
каквато липсват представени доказателства. Поради това претенциите за заплащане
на лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014
г. -
23.08.2017
г. също следва да бъдат
отхвърлени.
Поради изложеното, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за цена на
потребена топлинна енергия за
сумата от 968,53 лв. и за периода м. 09.2014 г. - м. 30.04.2015 г., както и за
цена на услуга дялово разпределение за сумата от 24 лв., начислена за м.
05.2015 г., и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове
да бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която искът за
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия е отхвърлен
за разликата над сумата от 968,53 лв. до пълния претендиран размер от 2019,28
лв. и за м. 05.2013 г. - м. 08.2014 г., искът за главница за услуга дялово
разпределение е отхвърлен за разликата над сумата от 24 лв. до пълния
претендиран размер от 42,36 лв., както и искът лихва за забава (484,25 лв. -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и 10,87 лв. - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение) са отхвърлени изцяло,
решението на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор право на
разноски имат и двете страни по делото.
За заповедното производство в полза на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят
разноски в размер на 39,26 лв., от общо претендираните 101,14 лв., съразмерно с
уважената част от исковите претенции.
За първоинстанционното производство в
полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се
присъдят разноски в общ размер на 380,29 лв., от претендираните такива в размер
на: 179,63 лв. - внесена държавна такса, 700 лв. - депозити за експертизи и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП в
размер на 100 лв.), съразмерно с уважената част от исковите претенции.
За заповедното производство на ответницата
Г.С.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат
разноски в размер на 122,36 лв. (от претендираните 200 лв. за адвокатско
възнаграждение), с оглед приложените доказателства - договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 10.11.2017 г. (л. 15 от заповедното производство),
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
За първоинстанционното производство на
ответницата Г.С.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат
разноски в размер на 244,72 лв. (от претендираните 400 лв. за адвокатско
възнаграждение), с оглед приложените доказателства - договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 02.04.2018 г. (л. 50 от първоинстанционното
производство). Поради това, първоинстанционното решение в частта, с която в
полза на Г.С.С. са присъдени разноски над сумата от 122,36 лв. до
сумата от 200 лв., разноски в заповедното производство, и разноски над сумата
от 244,72 лв. до сумата от 400 лв., разноски в първоинстанционното производство,
следва да бъде отменено.
За настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззивника (ищец в
първоинстанционното производство) - „Т.С.“ ЕАД, следва да се присъди сумата от общо
58,67 лв. - внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (определеното на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП в
размер на 100 лв., с оглед фактическата и
правна сложност на делото), съразмерно с уважената
част от въззивната жалба.
В полза на въззиваемата страна (ответник в
първоинстанционното производство) - Г.С.С., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, се дължат разноски в размер на
244,72 лв. за адвокатско възнаграждение, предвид представените по делото
доказателства - договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019 г. и адвокатско
пълномощно, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 86464 от 08.04.2019
г. по гр. д. № 2622/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 150 - и състав, в частта, с
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, срещу Г.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ж.
к. „Красно село“ №******, кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от 968,53 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 09.2014
г. - м. 04.2015 г. и за сумата от 24 лв., представляваща стойност на услуга
дялово разпределение за м. 05.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен № 073393, както и в
частите, с които е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ж. к. „Красно село“ №******,
сумата над 122,36 лв. до сумата от 200 лв., разноски в заповедното производство
(по ч. гр. д. № 62168/2017 г. по описа на СРС, ГО, 150 - и състав) и сумата над
244,72 лв. до сумата от 400 лв., разноски в първоинстанционното производство,
като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, че Г.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ж. к.
„Красно село“ №******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 968,53 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м. 09.2014 г. - м.
04.2015 г. и сумата от 24 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за м. 05.2015 г. за апартамент № 122, находящ се в гр. София, ж. к. „******, абонатен № 073393, ведно със
законната лихва, считано от 07.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86464 от 08.04.2019
г. по гр. д. № 2622/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 150 - и състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ж. к. „Красно село“ №******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
общо 419,55 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща разноски за заповедното производство (по ч. гр. д. №
62168/2017 г. по описа на СРС, ГО, 150 - и състав) и за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ж. к. „Красно село“ №******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 58,67 лв. (петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, да заплати на Г.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, ж. к. „Красно село“ №******, сумата от 244,72 лв.
(двеста четиридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Б.“ ООД.
Решението е
окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.