Решение по дело №5465/2019 на Районен съд - Сливен

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 212

 

гр. Сливен,  19.02.2020    година

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5465 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Т.С.П., ЕГН: ********** *** чрез адв. Й.Ж. *** против Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с  чл. 187 и чл. 179 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1664 лв., съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за общо 256 часа през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на коефициента на положения нощен труд като 1,143 ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че работи при ответника като водач на специален автомобил и пожарникар в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР през процесния период. Бил изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време и имал статута на държавен служител, който бил работел по служебно правоотношение съгласно ЗМВР и бил получавал брутно месечно възнаграждение, което се било състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения сред които и възнаграждението за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време била регламентира в чл. 187 ЗМВР, а съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители работещи на 8,12 или 24 часови смени се било изчислявало сумирано за тримесечен период извън редовното работно време и се било компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа  на отчетен период или 280 часа годишно. През процесния период били действали две наредби- Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., които се били предхождали от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която била уреждала за разлика от тях преобразуването на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Счита, че следва субсидиарно да се приложи КТ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при превръщането на нощните часове в дневни да се приложи коефициент равен на 1,143. Твърди, че за процесния период бил положил общо 1792 часа нощен труд, който бил преизчислен с коефициент равен на 1,143 и възлизал на 2048 часа, който положен труд бил извънреден и следвало да се изчисли по чл. 187, ал. 6 ЗМВР. През процесния период му било заплатено възнаграждение за извънреден труд, но до определен брой часове, като не му бил заплатен извънредния труд получен след преизчисляване на нощния в дневен труд.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 1664 лв., съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за общо 256 часа през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на коефициента на положения нощен труд като 1,143 ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен. Не оспорва, че ищецът работи по служебно правоотношение при него. Оспорва останалите обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала подобна разпоредба. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не била обхващала процесния период и била отменена. Цитира чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР като счита, че това е специалната уредба приложима към служебното правоотношение на ищеца и от която било следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа. Позовава се на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Коефициентът при преобразуване на нощните часове в дневни следвало да бъде 1, а не 1,143. Било налице разграничение между правото да бъде заплатен нощен труд уредено в чл. 179, ал. 1 ЗМВР и правото да бъде заплатен извънреден труд уредено в чл. 178, т. 3 ЗМВР. Полагането на нощен труд в установеното работно време не било съставлявало полагане на извънреден труд и се било заплащало като нощен труд по т. 1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Часовете над установеното работно време при преобразуването на нощния в дневен труд не се били явявали извънреден труд, а следвало да бъдат заплатени по реда, по който се заплаща нощния труд, тъй като се било целяло да се заплати нощния труд. Положеният от ищеца нощен труд бил правилно отчетен и заплатен. Претендират сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него иск като иск се счита за предявен в размер на  1783,33 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 252 часа за периода от 01.09.2016 до 30.09.2019 г.   

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност водач на специален автомобил и пожарникар в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 %  увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода от 01.09.2016 до 30.09.2019 г. ищецът е положил 5144 часа труд, от които 1624 часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 се равнява на 1856 часа, като разликата между положения нощен труд и преизчисления нощен труд с коефициент 1,143 е 232 часа. Индивидуалната норма работно време на ищеца в разглеждания период е 4872 часа, като същият е изработил за този период 5144 часа или е положил общо 272 часа извънреден труд, като са му заплатени 40 часа извънреден труд и остават за доплащане още 232 часа, като дължимото допълнително възнаграждение за тях се равнява на 1612,87 лв., като вещото лице е взело предвид размера на дължимото основно месечно възнаграждение на ищеца за различните периоди. Разпитано в съдебното заседание вещото лице заявява, че за нито едно от тримесечията на процесния период ищецът не е положил повече от 70 часа извънреден труд, който да не подлежи на парична компенсация.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на иска сумата  от 1783,33 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 252 часа за периода от 01.09.2016 до 30.09.2019 г. в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като водач на специален автомобил и пожарникар в Регионална дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в изчисления от вещото лице размер.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., последната приложима към процесния период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.09.2016 до 30.09.2019 г. ищецът е положил незаплатен извънреден труд в размер на 232 часа, като дължимото брутно парично възнаграждение за положения извънреден труд е 1612,87 лв.

В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него иск като иск се счита за предявен в размер на  1783,33 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 252 часа за периода от 01.09.2016 до 30.09.2019 г. Искът следва да се уважи съгсласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице в размера на 232 часа, като дължимото брутно парично възнаграждение за положения извънреден труд е в размер на 1612,87 лв. и да се отхвърли за разликата над 232 часа  до 252 часа  и за разликата над 1612,87 лв. до предявен в размер на  1783,33 лв. като недоказан.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 316,54 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска. Съдът, счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. не е прекомерно съгласно чл. 7, ал. 2 от НМРАВ и не следва да бъде уважено направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 9,55 лв. съобразно отхвърлената част на иска.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на  64,51 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 248,26 лв.  съобразно с уважената част на иска. Така мотивиран, РС Сливен

Р Е Ш И:

 ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, да заплати по иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с  чл. 187 и чл. 179 ЗМВР на Т.С.П., ЕГН: ********** ***, сумата от 1612,87 лв., представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 до 30.09.2019 г., в размер на 232 часа след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143 ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 15.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 316,54 лв. – разноски в производството пред първата инстанция съобразно с уважената част на иска.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с  чл. 187 и чл. 179 ЗМВР за разликата над 232 часа  до 252 часа, съставляващи положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и за разликата над сумата от 1612,87 лв. до предявен в размер на иска от 1783,33 лв., съставляваща  допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 до 30.09.2019 г.като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от 64,51  лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 248,26 лв. – възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН: ********** *** да заплати на Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР сумата от 9,55 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: