№ 40156
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20251110105804 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.09.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 5804 по описа за 2025 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. С. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „.................“, бл. 473А, вх. В, ет. 2, ап. 4, против „.......................“ АД, с ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „....................“ № 13Б,
представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 240 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № 1027314 от 15.12.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба – 31.01.2025 г. до окончателното
1
плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 15.12.2023 г. сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № 1027314, по силата на който ответникът предоставил на ищцата
потребителски кредит в размер на 800 лв. Също така твърди, че в чл. 19 от договора било
предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с едно от посочените в
договора обезпечения, както и че третото лице поръчител, както и банковата гаранция
следва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия и да се одобрят от
кредитора. В чл. 29 от договора била предвидена неустойка в размер на 0,9 % от стойността
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Твърди, че на ищцата била начислена неустойка в размер на 216 лв., тъй като
не предоставила в срок посочените в договора обезпечения., а в погасителния план била
посочена общо дължима сума в размер на 824 лв., а когато не е осигурена гаранция – 1 040
лв. Срокът по кредита бил един месец, при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и
годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Навежда доводи, че е платила на
ответника сумата от 1 040 лв. Оспорва процесния договор като нищожен поради неспазване
на предвидената в закона форма, при неспазване на предвидената процедура в ЗПФУР и в
ЗЕДЕУУ, при непредоставяне на преддоговорна информация на ищцата и при неподписани
електронни документи. Оспорва процесния договор като сключен в противоречие със
закона, при непосочване на ГПР, начина на формирането му. Твърди, че липсва и разписана
в договора методика за формиране на ГПР, а в размера им не били посочени всички разходи.
Излага доводи за противоречие на ГПР на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва договора като
нищожен поради невъзможен предмет и поради противоречие с добрите нрави.
Единствената възможност на ищцата да получи кредита била да заплати договорената
неустойка в размер на 216 лв. Също така излага твърдения за нищожност на договора
поради заобикаляне на закона с оглед на договорената неустойка, както и като съдържащ
неравноправни клаузи. Съдържащата се в договора клауза за възнаградителна лихва оспорва
като нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага подробни съображения,
позовава се на съдебна практика. Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „.......................“ АД, с който оспорва исковата претенция
като неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на
процесния договор, като твърди, че договорът е валиден и е произвел правното си действие.
Не спори сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние
между страните, както и че е предоставил на ищеца сумата от 800 лв. Твърди, че договорът е
сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сочи, че при
формиране на ГПР са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Оспорва
заобикаляне на закона посредством договорената неустойка. Излага подробни съображения
относно начисляване на лихва по договора, като сочи, че възнаградителната лихва е част от
ГПР, както и че неустойката не е част от ГПК, позовава се на съдебна практика. Оспорва
2
изложените в исковата молба твърдения за неспазване на изискуемата по закон форма. Също
така излага съображения, че ищцата е могла да се откаже от сключения договор, но не е
упражнила правото си на отказ в предвидения 14-дневен срок. Твърди, че ищцата не е
предоставила договореното обезпечение, поради което и на същата е била начислена
неустойка, а евентуалното предоставяне на обезпечение би преустановило начисляването на
неустойка. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузите от договора. Навежда
доводи за сключени между страните три договора и нееднократно ползване на кредитни
продукти, предоставяни от ответника. Не спори получаването на процесната сума, но
твърди, че договорът е действителен и сумата е получена от ответника на годно правно
основание. Моли съда да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна,
претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са представени
писмени доказателства.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявена е искова претенция от Д. С. К. против „.......................“ АД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 240 лв., представляваща недължимо платена сума
по Договор за потребителски кредит № 1027314 от 15.12.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 31.01.2025 г. до
окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. Направени са възражения по чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както
и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
3
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца по
чл. 190 от ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза като основателни следва да
бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 5804/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.10.2025 г., от 10,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Д. С. К. против „.......................“ АД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 240 лв., представляваща недължимо платена сума
по Договор за потребителски кредит № 1027314 от 15.12.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 31.01.2025 г. до
окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „.......................“ АД, с който оспорва исковите претенции
като неоснователни, излага подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. Направени са възражения по чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 906817 от
23.11.2022 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи
условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
4
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответника писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи документите и справките, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените доказателства съдът ще
приложи чл. 161 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 400 /четиристотин/ лева, който да се внесе от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд,
като в същия срок се представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.Т.Б. с адрес: гр.София, ж.к.”....................”, бл.9А, вх.В,
ап.42, тел. ................, ................., като вещото лице се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5