РЕШЕНИЕ
№ 23155
/адрес/, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110134363 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника В. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 3 105,06
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –07.03.2025 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 499,85 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2023 г. до 26.02.2025 г., сумата от 64,02лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със
законна лихва от 07.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 013,42 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2022 г. до 26.02.2025 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д.“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и моли съда да отхвърли исковете.
С определение от 03.11.2025 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Д.“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила писмена молба, с която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 13887/2025 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 3 105,06 лева (три хиляди сто и пет лева и 06
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация
***********/аб.№ ******, ведно със законна лихва от 07.03.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 499,85 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и 85
стотинки),представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2023 г. до 26.02.2025
г., сумата от 64,02лева (шестдесет и четири лева и 02 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва от 07.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,42 лева
(тринадесет лева и 42 стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 26.02.2025 г. С възражение от 17.04.2025
г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ
№***/10.06.1969г., удостоврение от ГИС С. от 29.04.2014г., Г. Г. М., е признат за собственик
на процесния недвижим имот, предствляващ ап.14, находящ се в /адрес/.
Съгласно удостоврение за наследници на Г. Г. М., последния е починала на
07.11.1984г., като е оставила за свои единствен законен В. Г. М..
На 09.10.1992г. ответника е подал до ищцовото дружество молба-декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „М.Е.“ ООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 25.09.2002г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 09.06.2020 г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за използвана ТЕ, представени от
„Д.“ ООД за следните периоди: от 01.05.22г. до 30.04.23г. и 01.05.23г. до 30.04.24г. и
протокол за извършен отчет.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил фактура № **********/31.07.2023г., фактура № ***********/31.07.2024г. и
справка за задължения на абонатния номер.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
2
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт №***/10.06.1969г., удостоврение от ГИС
С. от 29.04.2014г., ведно с удостоверение за наследници на Г. Г. М., се установява по
категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния
недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В
този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска
съобразно чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот. Неоснователно е възражението, че
липсват доказатеслтва за приемане на наследството, оставено от неговия баща, доколкото на
09.10.1992г. ответника е подал до ищцовото дружество молба-декларация за откриване на
партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот (стр. 19).
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен иска, ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени
от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 3105,06 лв. /съобразно отразеното във фактури фактура №
**********/31.07.2023г. на стойност 2239,00 лв. със срок за плащане 14.09.2023г. и фактура
№ ***********/31.07.2024г. на стойност 866,06 лв. със срок за плащане 14.09.2024г.,
приложени на л.26-29 от делото/. Или предявеният иск за главница е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2023 г. /след датата на срока за плащане по
фактура № **********/31.07.2023г. / до 26.02.2025 г. Съгласно служебните изчисления на
съда, лихвата върху сумата от 2239,00 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 26.02.2025 г. е в
3
размер 448,52 лв., а лихва върху сумата от 866,06 лв. за периода 15.09.2024г. до 26.02.2025 г.
е в размер 54,10 лв., като общо дължимата лихва е в размер на 502,62 лв. Или предявеният
иск за сумата от 499,85 лева, следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д.“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, страните имат право на разноски, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014
г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските
и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 13887/2025
г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът
намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
249,20 лв., от които 174,20 лв. за заплатена ДТ и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищеца следва да заплати на адв. Н. сумата
от 250,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника, от
която сумата от 200 лв. в исковото производство, а сумата от 50 лв.- в заповедното.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес /адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 3 105,06 лева (три хиляди сто и пет лева и 06 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.03.2025 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 499,85 лева (четиристотин деветдесет и
девет лева и 85 стотинки),представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2023 г.
до 26.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед №8325/21.03.2025г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13887/2025 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 64,02лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от
07.03.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 013,42 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 26.02.2025 г.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 249,20 лева (двеста
четиридесет и девет лева и 20 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 13887/2025 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. И. А. Н. от С., с
адрес /адрес/, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника В. М. по настоящото
дело и по ч.гр.д.№ 13887/2025 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Д.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 13887/2025 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5