№ 243
гр. С., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500346 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 538/28.06.2023 г., постановено по гр.д. N° 2007/2023 по описа на
Pайонен съд- С., с което е признато за установено, че М. И. Ц. ЕГН ********** с адрес: гр.
С., ул. Д.Ц., № *, вх. *, ет. *, ап. * не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков -Казанджията, № 4-6 сумата
1582,30 лева, представляваща главница по договор за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и допълнен с Анекс № 1 от
30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2011 година до
окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева, представляваща просрочена редовна лихва
за периода от 10.11.2009 година до 03.04.2010 година, включително, сумата лева,
представляваща просрочена наказателна лихва за периода от година до 05.06.2011 година,
включително и сумата 245,59 лева, представляваща разноски по делото, по издаден
Изпълнителен лист от 07.06.2011 година, въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от
07.06.2011 година, постановени по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд - С. за 2011
година поради погасяване на вземанията по давност.
Осъдено е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6 да заплати на М. И. Ц. ЕГН ********** с
адрес: гр. С., ул. Д.Ц., № *, вх. *, ет. *, ап. * на основание чл. 55 от ЗЗД общо сумата 440, 62
лева /четиристотин и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки/, удържана в резултат на
1
незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н.
Г., рег. № 836 на КЧСИ и ИД № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., рег. № 765 на
КЧСИ и е осъдено дружеството да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по пълномощие, в
която се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради противоречие с
материалния закон. Приложимостта на ППВС 3/80 г. за изпълнителните дела, образувани по
време на неговото действие, до отмяната му с ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е потвърдена с
новото Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 на ОСГТК на ВКС,
според което „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. N° 2/2013 г., ОСГТК, ВКС". Поради
изгубване на правоспособността на ЧСИ Н. Г., архивът й е прехвърлен на ЧСИ Г. И. и
изпълнителното дело е заведено под нов номер - 3932/2017 г.
Следователно, за вземането по лист от 07.06.2011 г. давността е започнала да тече на
26.06.2015 г. След тази дата, по изп. дело № 430/2011 и изп. дело № 3932/2017г. са искани и
извършвани изпълнителни действия, които са годни да прекъснат отново давността. На
03.07.2019 г. е подадена молба от взискателя „ЕОС Матрикс" ЕООД за опис на движими
вещи. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване
на взискателя. Дори и да се приеме, че по делото е настъпила перемпция, следва да се има
предвид задължителната съдебна практика на ВКС, че перемцията по изпълнителното дело е
без правно значение. По образуваното изпълнително дело многократно са прекъсвани
давностните срокове. Изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на
принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното
изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени. От момента на образуване на изпълнителното дело до сега са извършвани
периодично изпълнителни действия, прекъсващи давността, от което следва, че исковата
претенция е неоснователна. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови
ново, с което да се отхвърли претенцията.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди,
че е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно се е ориентирал във фактическата
обстановка по спора, приложимата нормативна уредба и относимата съдебна практика и е
решил делото законосъобразно. Последното предприето валидно изпълнително действие е
от 27.06.2011г., което означава, че перемпцията е настъпила на 27.06.2013г. и преди
2б.О6.2О15г., когато е постановено ТР № 2 по тълк. д. N9 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Ако
приемем за правилно Решение № 170/17.09.2018г. по г.д. № 2382/2017 на ВКС, то давността
е била спряна до перемирането на изпълнителното дело, след което е започнала да тече и
към настоящия момент отново е изтекла, а не е започнала да тече на 26.06.2015г., каквато е
основната постановка на Решение № 170/17.09.2018г. по г.д. № 2382/2017 на ВКС - същата
2
постановка е откровено неправилна. Излагат се подробни аргументи относно
приложимостта на перемпцията и давността, като в обобщение се твърди, че всички
предприети изпълнителни действия след последното предприето валидно изпълнително
действие от 27.06.2011г. и след настъпването на перемпцията на 27.06.2013г„ са невалидни
и не пораждат правно действие. Поради това се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се поддържа жалбата.
Въззиваемата не се явява. В писмено становище представител по пълномощие оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Няма спор по фактите, а именно че въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от
07.06.2011 година, постановена по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд - С. за 2011
година е издаден Изпълнителен лист от 07.06.2011 година за осъждането М. И. Ц. да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 1582,30 лева, представляваща главница по
договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006
година, изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.10.2009 година, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 06.06.2011 година до окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева,
представляваща просрочена редовна лихва за периода от 10.11.2009 година до 03.04.2010
година, включително, сумата лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода
от година до 05.06.2011 година, включително и сумата 245,59 лева, представляваща
разноски по делото.
С молба, вх. № 02870/24.06.2011 година, ползвайки се от издадения Изпълнителен лист
„Райфайзенбанк България" ЕАД образува изпълнително дело № 430/2011 година по описа на
ЧСИ Н. Г., рег. № 836, район на действие ОС-С. срещу ищцата.
3
След образуване на изпълнителното дело на 27.06.2011 година ЧСИ Н. Г. изпраща ПДИ,
уведомление по чл. 191 от ДОПК и предприема действия за изготвяне на справки.
С договор за цесия от 25.04.2012 година „Райфайзенбанк България" ЕАД прехвърля
вземането срещу ищцата на „ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът се е конституирал като
взискател по изпълнителното дело с молба от 09.12.2013 година. Следващото изпълнително
действие е удържана сума от запор на 21.12.2013 година. От 27.06.2011 година до 27.06.2013
година няма поискани и предприети изпълнителни действия от ЧСИ. ЧСИ Н. Г.,
преустановява дейността си като архивът й е приет от ЧСИ Г. И., рег. № 765, район на
действие ОС Стара Загора и изпълнителното дело е заведено под нов № 3932/2017 година.
Новоконституираният взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - ответник по делото е
продължил да иска извършване на справки и предприемане на принудителни действия,
преди и след като изпълнителното дело е било преобразувано под № 3932/2017 година по
описа на ЧСИ Г. И..
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК е
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно чл.130
ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове.
Така в случая следва да се приеме, че за вземането по лист от 07.06.2011 г. давността е
започнала да тече на 26.06.2015 г. След тази дата, по изп. дело № 430/2011 и изп. дело №
3932/2017г. са искани и извършвани изпълнителни действия, които са годни да прекъснат
отново давността. Поради това и вземанията не са погасени по давност. Това налага
решението да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 106,65 лева представляваща заплатена държавна такса за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 538/28.06.2023 г., постановено по гр.д. N° 2007/2023 по описа на
Pайонен съд- С. изцяло като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Ц. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. Д.Ц., № *, вх. *,
ет. *, ап. * против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Рачо Петков -Казанджията, № 4-6 иск с правно основание чл. 439
от ГПК и иск по чл. 55 от ЗЗД за признаване за установено, че М. И. Ц. ЕГН ********** с
адрес: гр. С., ул. Д.Ц., № *, вх. *, ет. *, ап. * не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
4
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков -Казанджията, №
4-6 сумата 1582,30 лева, представляваща главница по договор за издаване и ползване на
национална кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и допълнен с Анекс № 1
от 30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2011 година до
окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева, представляваща просрочена редовна лихва
за периода от 10.11.2009 година до 03.04.2010 година, включително, сумата лева,
представляваща просрочена наказателна лихва за периода от година до 05.06.2011 година,
включително и сумата 245,59 лева, представляваща разноски по делото, по издаден
Изпълнителен лист от 07.06.2011 година, въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от
07.06.2011 година, постановени по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд - С. за 2011
година като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. Ц. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. Д.Ц., № *, вх. *, ет. *, ап. * да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Рачо Петков -Казанджията, № 4-6 сумата сумата от 106,65 лева
представляваща заплатена държавна такса за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5