№ 284 / 13.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М., 13.08.2020г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.М.…. ….. наказателна колегия, ІV наказателен състав в публично заседание н. 04 август през две хиляди и двадесета година…………......................................................……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова..….….……..…………………и в присъствието н. прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..………………………..…………..…...АН дело 910 по описа за 2020г...………………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда н. чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-60 от 27.04.2020г. н. д. н. О. М. н. А.И.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер н. 300.00 лева н. основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала А.И.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание подържа жалбата си и навежда доводи, че има психическо заболяване, за което обстоятелство е представил с жалбата доказателства и поради тази причина е извършил и нарушението.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите н. жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата н. страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Н. жалбоподателя е съставен АУАН за това, че н. 17.04.2020г. около 13:40 часа в гр. М. н. пл. „Алеко Константинов” се намира н. открито обществено място, без да е поставило предпазна маска по време н. извънредно положение във връзка с COVID-19, съгласно Заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,допълнена със заповед РД-01-197/11.04.2020г. н. Министъра н. здравеопазването, с което нарушен чл.209 а ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето и т.9 от з-д РД-01-197/11.04.2020 г. н. Министъра н. здравеопазването.
При съставянето н. акта жалбоподателят не направил възражения по констатациите. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа н. писмените и гласни доказателства събрани в хода н. въззивното производство. Свидетелските показания н. М.В.П. и Н.Й.М., съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение н. процесуалните правила, което води до незаконосъобразност н. същото.
В хода н. въззивното производство са приобщени към доказателствения материал писмени доказателства, от които може да се обоснове единстевно и само извод, че административнонаказания жалбоподател в настоящето производство е лице с психично заболяванес давност от 2006г. – рецидивиращо депресивно разстройство сегашен епизод умерено тежък – арг.л.13
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбоподателят не може да бъде лице н. което да бъде вменена административнонаказателна отговорност.
Пълнолетните лица отговарят н. общо основание. Необходимо е лицето, достигнало определена възраст да е вменяемо, тоест да притежава съзнание и съзнателна воля, да има способност да въздейства върху обществените отношения. Невменяемо е лицето, което поради умствена недоразвитост или продължително или кратковременно разстройство н. съзнанието не е могло да разбира свойството и значението н. извършеното или да ръководи постъпките си. Такова лице не е наказателноотговорно и по отношение н. него могат да бъдат приложени само принудителни медицински мерки. Общ субект н. престъплението съгласно НК може де бъде всяко наказателноотговорно лице.
Съгласно чл.26 ал.1 от ЗАНН – “административно наказателно отговорни са пълнолетните лица навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние н. вменяемост.
Имайки предвид заболяването н. жалбоподателя в контекста н. липса н. данни по делото към момента н. извършване н. нарушението да е бил в състояние н. вменяемост, НП следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените мотиви и н. основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - М.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № М-60 от 27.04.2020г. н. д. н. О. М., с което н. А.И.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер н. 300.00 лева н. основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване по реда н. АПК пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: