№ 1648
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110216843 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. С. С., ЕГН: **********, срещу електронен
фиш серия К № 9455310 на СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалб. С., който
обжалва същия, като твърди, че е неправилен и незаконосъобразен. Оплаква
се, че не било ясно дали е заснет неговия автомобил и дали бил единствен,
както и дали бил попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/2015 г., ведно със съпровождащите го документи относно мястото на
контрол, снимка на разположението на АТТС, началото и края на
контролирания участък. Липсвали доказателства за компетентност на органа,
издал ЕФ. Излага съображения, че при издаването на ЕФ било допуснато
съществено нарушение на материалния закон, тъй като изложените
обстоятелства били неверни и вътрешно противоречиви, тъй като разрешената
скорост в населено място е 50 км/ч и не било ясно защо скоростта е била
ограничена до 50 км/ч с пътен знак В-26, поради което било налице
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и
не се представлява. Постъпило писмено становище от адв. И. от САК,
пълномощник на жалбоподателя, която поддържа жалбата и съображенията,
изложени в нея. Излага и допълнителни възражения – че от представения
1
снимков материал не се установявала свързаност между мястото, където било
позиционирано АТТС и мястото на нарушението, за което е санкциониран
доверителя й, тъй като на снимката, показваща местоположението на АТТС
имало неясно изображение на лек автомобил, на който не може да се определи
рег. номер, марка и модел. Твърди, че на видеоклипа с неясно изображение на
МПС като време на нарушението е посочено 12,54 ч., а в ЕФ е посочен час
14,01 ч., който час бил посочен и в обяснителната записка към снимката към
ЕФ. С тези съображения счита, че АНО не е доказал нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят и иска отмяна на ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от
ЗАдв, съобразно представен договор и списък.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
В постъпили бланкетни писмени бележки от процесуален представител се
оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Моли за
решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита,
че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и за намаление на исканото адвокатско възнаграждение от
насрещната страна, в случай, че надвишава нормативно определения
минимум.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна
и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.07.2024 г. в 14:01 часа, в гр. София, автоматизирано техническо
средство СORDON M2 с № MD1196 заснело лек автомобил „Опел Сигнум“ с
рег. № *****, движещ се по бул. “Брюксел“ при връзката с бул. „Цариградско
шосе“, с посока на движение от ж. к. “Дружба“ към ж. к. „Младост“, със
скорост на движение от 64 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 до 50 км/ч, съответно било налице превишение на скоростта
от 14 км/ч. Процесният лек автомобил бил собственост на жалб. С., което се
установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл.
283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К №
9455310 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив
на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол от
проверка № 145-СГ-ИСИС от 06.12.2023 г. на видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации, преглед на вписан тип средство за
измерване в БИМ; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш;
ежедневна форма на отчет; протокол за използване на автоматизирано
2
техническо средство или система от 14.07.2024 г., справка – разпечатка от
АИС-АНД.
По доказателствата:
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е
оборена.
По делото е представен снимков материал, от който се установява точната
дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от
установеното ограничение, точните координати, на които е извършено
нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното
нарушение е заснето с мобилна система за видеоконтрол СORDON M2 с №
MD1197. Системата е преминала периодичен преглед за техническа
изправност, съгласно протокол за проверка от 06.12.2023 г., както и същата е
от одобрен тип средство за измерване, видно от вписването му в регистъра на
вписаните типове средства за измерване към БИМ. Във връзка с направеното
от адв. И. възражение относно това, че на снимката с техническото средство се
виждал отдалече автомобил, на който не може да се определи марка, модел и
рег. номер, поради което не може да се свърже с автомобила на
жалбоподателя, следва да се отбележи, че никъде няма твърдение, че това е
автомобила на жалбоподателя, това е снимка на разположението на уреда по
смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Именно затова и
часът, отбелязан на нея, е 12,54 ч. – непосредствено след началото на
осъществяване на контрола – 12,50 ч. съобразно представения протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Представени са и снимки от същата
дата и време на пътния знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на
движение от 50 км/ч, както и на служебния автомобил на служителите,
осъществяващи контрола. Няма как да има снимка на автомобила на
жалбоподателя и техническото средство, доколкото именно последното
осъществява заснемането. В противен случай означава, да има още една
камера, която да снима всички приближаващи техническото средство
автомобили, които са обект на контрол, заедно с АТТС, което е абсурдно и
лишено от логика.
Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.
15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено
средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото,
посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно
измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и
3
това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е
именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния
участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява от този снимков
материал, от който е видно, че в процесния участък към датата на
нарушението е бил монтиран пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на
скоростта до 50 км/ч.
По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето,
извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.
189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.
Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени
по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по
безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на
нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и
начините за доброволното й заплащане.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата,
със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че
последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.
Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.
4
От горното следва извода, че процесният ЕФ съдържа всички изискуеми
реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано
по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както
самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е
разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като изрично
е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В-26; установената
скорост на движение 64 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 14
км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в
снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от
представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при
измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай.
Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 67
км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 64 км/ч, която се явява по-
благоприятна по размер от действително измерената скорост от 67 км/ч.
Следва да се отбележи, че мястото на нарушението е посочено не само чрез
Джи Пи Ес координати, а е описано и по лесно разбираем начин – конкретен
булевард и пътен възел на него, посочена е и посоката на движение. Изрично е
посочено, че е извършено в населено място – гр. София.
Съдът не констатира нарушения на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е
приложен протокол за използване на мобилната система, които е попълнен
коректно. От снимковия материал е видно, че техническото средство е било
разположено статично именно на мястото, посочено в ЕФ като място на
нарушението и именно там е направен снимковия материал. Посочването в
протокола, че знакът е разположен 250 м. от техническото средство означава,
че нарушителят е имал достатъчна възможност да редуцира скоростта си до
указаната, което очевидно не е сторил. Знакът също се вижда на снимковия
материал, поради което съдът не прие възражението в таз посока.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както
от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, въведена за
конкретния участък с пътен знак B26, която от доказателствата по делото се
установява, че е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш
5
място и време със скорост от поне 64 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3
км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е поне 14 км/ч. Ето защо
съдът прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице
несъответствие между фактическото описание и правната му квалификация.
От приложената справка е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалб. С..
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост в населено място, за превишаване от 11 до
20 км/ч – налагане на глоба от 50 лева. Размерът на санкцията е абсолютно
определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното
му ревизиране.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
Мобилна система за видеоконтрол СORDON M2 с № MD1197 е именно такова
техническо средство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно, в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
6
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни/преносими системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол СORDON M2 с № MD1197, представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за видеоконтрол отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
7
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
С горните мотиви съдът намира, че ЕФ е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в
производството, претендиращ юрисконсултско възнаграждение, поради което
и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно същата съдът
определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал. 1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл. 27е от
която е определен размер на възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на минималния такъв
от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д, ал.
3 и 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9455310, издаден от
СДВР, с който на З. С. С. за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА З. С. С., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 80.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8