Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 12 162 по описа на съда за 2020
г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ю.Б.“ АД срещу
действие на частен съдебен изпълнител рег. № 848 – Р.А.на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 673/2020, изразяващо се в постановяване на отказ
за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото респ. не
били налице условията за кумулиране на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително производство с такова за
процесуално представителство.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя, с което жалбата е
оспорена.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 673/2020 г. по описа на ЧСИ рег. № 848 – Р.А.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на „Р.“ ЕООД, чрез адв.
Н.Н., с приложено към молбата пълномощно, въз основа
на обратен изпълнителен лист от 24.09.2020 г. на ОС - Монтана по т.д. 185/2013
г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на С.А.П., Р.Е.П.и Р.Т.И.сумата
от 187 459, 38 лв., представляваща разликата над 128 705, 73 лв. до
платените на взискателя „Ю.Б.“ АД суми от
316 165, 11 лв.
Вземането по обратния изпълнителен лист е цедирано
на „Р.“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 24.09.2020 г., приложен по
изпълнителното дело, ведно с уведомление до длъжника „Ю.Б.“ АД.
На 02.10.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника в същия ден, видно от стореното
отбелязване върху същата /стр.11 в изп. дело/.
На 05.10.2020 г. е постъпило възражение от длъжника относно
размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя
в изпълнителното производство. С постановление от 09.10.2020 г. ЧСИ е намалил
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
от 5 500 лв. на 2 838, 59 лв.
По изп. дело е представен и препис от
частна жалба, адресирана до САС и депозирана от „Ю.Б.“ АД срещу разпореждането
на ОС – Монтана за издаване на обратния изпълнителен лист с оглед противоречие
с нормата на чл. 422 ал.4 от ГПК.
Депозирана е и молба от 16.10.2020 г. на „Ю.Б.“ АД с приложено
определение 262378/14.10.2020 г. на СГС, с което действията по изпълнението по изп.дело 673/2020 г. на ЧСИ – Апостолова са спрени.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са
посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко
съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК.
Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д.
№ 673/2020 г., по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с разпореждане,
с което е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя до сочения от длъжника размер, което разпореждане
подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение
на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в
процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена
възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа
на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
релевантната й редакция, за образуване на изпълнително дело се дължат 100 лева,
а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал.
2 на наредбата.
С оглед на обстоятелството, че по изпълнителното дело към
настоящия момент не са извършени никакви действия от процесуалния представител
на взискателя, насочени към процесуално
представителство, вън от образуване на изпълнителното дело липсва основание за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия
респ. процесуално представителство. Видно от данните по делото, преди неговото
спиране с акта на СГС вън от поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани каквито и да е изпълнителни действия.
Самото изпълнително производство, от своя страна, не се отличава с
обемност и не притежава фактическа или правна сложност, които да обосноват
основателност на претенция за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуална защита и съдействие, вън от дължимото за образуване на изпълнителното
производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на
ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв., с оглед диспозитивното начало, поради което постановлението на ЧСИ
следва да бъде отменено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******постановление от 09.10.2020 г. на ЧСИ 848 – Р.А.по изп.дело 673/2020 г. в частта за горницата над 200 лв. до
присъдената сума от 2 839, 05 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.