Мотиви
към Присъда № 232 от 13.11.2013 година,
постановена по НОХД №
3844/2012 година по описа на РС - Бургас:
Производството по делото е образувано по
предявено от Районна прокуратура – гр. Бургас обвинение против А.Г.А. за извършени в условията на реална
съвкупност престъпления по чл. 310, ал. 1, предложение първо, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, както следва:
1. На 27.11.2010 г., в гр. Бургас, в качеството си на
длъжностно лице – продавач-консултант в магазин на дружеството "ХЕНДИ -
ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга на службата си, сама съставила неистински
частен документ – Договор № **** от 27.11.2010 г., като му придала вид, че
изхожда от Д.П.С., ЕГН **********, изписвайки собственоръчно трите имена на Д.П.С.
като «Абонат» и полагайки подпис и го употребила на 27.11.2010г. пред «М.» ЕАД
– гр. София,
за да докаже, че съществуват договорни отношения между Д.П.С., ЕГН ********** и
«М.» ЕАД – гр. София;
2. На 27.11.2010 г., в гр.
Бургас, в качеството си на длъжностно лице – Продавач-консултант в магазин на
дружеството "ХЕНДИ - ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга на службата си,
сама съставила неистински частен документ – Данни за потребител към договор от
27.11.2010 г. на СИМ-карта № ****, като му придала вид, че изхожда от Д.П.С., ЕГН **********
изписвайки собственоръчно трите имена на Д.П.С. като «Абонат» и полагайки
подпис и го употребила на 27.11.2010 г. пред «М.» ЕАД – гр. София, за да докаже, че съществуват договорна отношения между Д.П.С., ЕГН **********
и «М.» ЕАД – гр. София;
3. На 27.11.2010 г., в гр. Бургас, в качеството си на
длъжностно лице – продавач-консултант в магазин на дружеството "ХЕНДИ -
ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга на службата си, сама съставила неистински
частен документ – Приложение № 1 към Договор от 27.11.2010 г. /Условия за ползване на тарифни планове
план M-tel Extra Advance и M-tel Extra Pro/, като му придала вид, че изхожда от Д.П.С., ЕГН **********,
изписвайки собственоръчно трите имена на Д.П.С. като «Абонат» и полагайки
подпис и го употребила на 27.11.2010 г. пред «М.» ЕАД – гр. София, за да докаже че съществуват договорни
отношения между Д.П.С. ЕГН **********
и «М.» ЕАД – гр. София;
4. На 27.11.2010 г., в гр. Бургас, в качеството си на
длъжностно лице – продавач-консултант в магазин на дружеството "ХЕНДИ -
ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга на службата си, сама съставила неистински частен документ –
Приложение № 2 към Договор от
27.11.2010 г. /Условия за тарифно обвързване към тарифен план M-tel Extra Pro при закупуване на промоционален пакет SIM карта плюс телефон или телефон/, като му придала
вид, че изхожда от Д.П.С., ЕГН **********, изписвайки собственоръчно трите
имена на Д.П.С. като «Абонат» и
полагайки подпис и го употребила на 27.11.2010 г. пред «М.» ЕАД – гр. София, за
да докаже, че съществуват договорни отношения между Д.П.С., ЕГН ********** и «М.»
ЕАД – гр. София;
5. На 27.11.2010 г., в гр.
Бургас, в качеството си на длъжностно лице – продавач-консултант в магазин на
дружеството "ХЕНДИ - ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга на службата си, сама
съставила неистински частен документ – Приложение № 2.1 към Договор от 27.11.2010
г. /Условия за ползване на M-tel тарифни планове при закупуване на промоционален пакет SIM карта + телефон/, като му придала вид, че изхожда
от Д.П.С., ЕГН **********, изписвайки собственоръчно трите имена на Д.П.С. като
«Абонат» и полагайки подпис и го употребила на 27.11.2010 г. пред «М.» ЕАД –
гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между Д.П.С., ЕГН **********
и «М.» ЕАД – гр. София;
6. На 27.11.2010 г., в гр.
Бургас, в качеството си на длъжностно лице – продавач-консултант в магазин на
дружеството "ХЕНДИ - ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга на службата си, сама
съставила неистински частен документ – Договор № М2591983/2325971 от 27.11.2010
г., като му придала вид, че изхожда от Д.П.С., ЕГН **********, изписвайки
собственоръчно трите имена на Д.П.С. като «Абонат» и полагайки подпис и го
употребила на 27.11.2010 г. пред «М.» ЕАД – гр. София, за да докаже, че съществуват договорни
отношения между Д.П.С., ЕГН ********** и «М.» ЕАД – гр. София;
7. На 27.11.2010 г. в гр. Бургас, в качеството си
на длъжностно лице – продавач-консултант в магазин на дружеството "ХЕНДИ -
ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга на службата си, сама съставила неистински частен документ – Данни за потребител на СИМ карта № ******** към договор от
27.11.2010г., като му
придала вид, че изхожда от Д.П.С., ЕГН **********,
изписвайки собственоръчно трите имена на Д.П.С.
като «Абонат» и полагайки подпис и го употребила на 27.11.2010 г. пред «М.»
ЕАД – гр. София, за да докаже, че съществуват договорни отношения между Д.П.С.,
ЕГН ********** и «М.» ЕАД – гр. София;
8. На 27.11.2010 г., в гр. Бургас, в качеството си
на длъжностно лице - продавач - консултант в магазин на дружеството "ХЕНДИ - ТЕЛ" ЕООД в гр. Бургас, в кръга
на службата си, сама съставила неистински частен документ – Приложение № 1 към
Договор /Условия за ползване на тарифни планове
Mtel Comfort 100, Mtel Comfort 150, Mtel Comfort 250, Mtel Comfort 500/, като
му придала вид, че изхожда от Д.П.С., ЕГН **********, изписвайки собственоръчно
трите имена на Д.П.С. като «Абонат» и полагайки подпис и го употребила на
27.11.2010 г. пред «М.» ЕАД – гр. София, за да докаже, че съществуват договорни
отношения между Д.П.С., ЕГН ********** и «М.» ЕАД – гр. София.
Предвид наличието на искане от защитниците на подсъдимата и самата подсъдима, и наличие на основания за провеждане на съкратено
съдебно следствие, беше проведено предварителното им изслушване,
с което дадоха съгласие да не се провежда разпит на свидетелката Д.П.С. и
вещото лице Д.П.Н., а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието
на съответния протокол за разпит и експертно заключение.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимата.
Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимата да бъде призната за
виновна, като при условията на чл. 54 от НК и чл. 23, ал. 1 от НК й се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимата дава кратки обяснения, частично кореспондиращи с
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка на даятелността, а именно,
че е „разписала договора” и „че е изписала имената в договора”, с което си
поведение не е искала да навреди на никого по никакъв начин и за която постъпка
заявява самосъзнание и безкрайно съжалява. Изразява несъгласие с приетото в
обвинителния акт, че се е сдобила с личните данни на г-жа С. по неустановен /в
смисъла на нерегламентиран/ начин, като обяснява, че предвид изминалото от
случая време не си спомня точната ситуация, но при всички положения пред нея се
е явил човек с личната карта на лицето, тъй като без лична карта няма как да
бъде изготвен договор.
Защитниците на подсъдимата
последователно пледират за оправдаването й поради липса на субективния елемент
от състава на престъплението, в което е обвинена с довод, че без участието на
лице, което да представи личната карта на С., процесните договори и техните
приложения няма как да бъдат изготвени и в тази връзка, че липсват
доказателства, уличаващи подсъдимата в умишленото им съставяне. Считат, че от
обективна страна описаната в обвинителния акт деятелност е извършена в
условията на чл. 26, ал. 1 от НК и представлява маловажен случай, поради което
алтернативно молят, ако съдът приеме, че подсъдимата е виновна, да приложи
императивната разпоредба на чл.78а от НК. На последно място молят, ако съдът
приеме, че подсъдимата е виновна по повдигнатото й обвинение, при условията на
чл. 55 от НК да й наложи наказание пробация в минимално предвидените в закона
параметри.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
По силата на трудов договор от 02.11.2009 г., сключен между „Х.Т.”
ЕООД – гр. София /работодател/ и подс. А.Г.А., последната считано от 03.11.2009 г. е била
назначена на длъжност продавач-консултант в магазин на дружеството в гр. Бургас. Съгласно длъностната й
характеристика, част от
служебните й задължения били да осъществява продажби на крайни клиенти в
търговския обект, да предлага на всеки клиент различни схеми на разплащане, да
изготвя и попълва грижливо документацията, съпътстваща продажбите, да не
разпространява и да не използва по какъвто и да е начин информацията, свързана
с личните данни на клиентите, да отговаря материално за стоките и продуктите,
заведени в магазина, да носи пълна материална отговорност относно заведената
стока и активи в търговския обект, както и съхранение и опазване на касовата
наличност. Предвид последните две трудови функции, свързани с пазене и
управление на имущество на юридическото лице, подсъдимата към
инкриминираната дата е била длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК, като в качеството й на продавач-консултант в
магазина на юридическото лице й е
било връчено и поверено да пази и управлява чуждо имущество – стоки, продукти, активи и касова
наличност.
Основната цел и дейност на
заеманата от подсъдимата длъжност съобразно характеристиката й била да извършва
продажби на стоките и услугите от номенклатурата на „Х.Т.” ЕООД и „М.” ЕАД, с
грижата на добър стопанин, увеличавайки мрежата от клиенти на дружеството. За
тази цел в т. 21 от характеристиката е било регламентирано, че
продавач-консултантът изпълнява зададените от регионалния мениджър ежемесечни
„таргети” /цели/ на магазина по пера, в това число брой извършени активации по
подписани договори за мобилни абонаментни услуги с абонати на „М.” ЕАД, като
при неизпълнение на зададените цели през два последователни работни месеца,
работодателят можел да наложи на продавач-консултанта дисциплинарно наказание
по установенияв КТ ред, а неизпълнението на поставените ежемесечни цели по пера
освобождавало работодателя от задължението му да изплати на
продавач-консултанта допълнително възнаграждение.
От предоставена на досъдебното
производство информация с писмо от „Х.Т.” ЕООД, се установява, че
дружеството-работодател е оторизиран посредник при сключване на договори за
услуги с потребители, като служителите му изпълняват нарочна процедура,
възложена от оператора „М.” ЕАД. Съгласно фирмената политика, след подписване
на два еднообразни екземпляра от договор за услуга – един за потребителя на
услугата и един за „М.” ЕАД, тази нарочна процедура завършва с изпращането в „М.”
ЕАД на единия от екземплярите /ведно с всички прилежащи му документи/ от
изпълняващия процедурата служител.
В кръга на службата си, на
27.11.2010 г. подсъдимата изготвила следните документи: Договор № **** от
27.11.2010 г., Данни за потребител към договор от 27.11.2010 г. на СИМ-карта № ****,
Приложение № 1 към Договор от
27.11.2010 г. /Условия за ползване на тарифни планове план M-tel Extra Advance и M-tel Extra Pro/, Приложение № 2 към Договор от 27.11.2010 г.
/Условия за тарифно обвързване към тарифен план M-tel Extra Pro при закупуване на промоционален пакет SIM карта плюс телефон или телефон/, Приложение № 2.1 към Договор от 27.11.2010
г. /Условия за ползване на M-tel тарифни планове при закупуване на промоционален пакет SIM карта + телефон/, Договор № М2591983/2325971 от 27.11.2010
г., Данни за потребител
на СИМ карта № 8935901087086629140
към договор от 27.11.2010г., Приложение № 1 към Договор
/Условия за ползване на тарифни планове Mtel Comfort 100, Mtel Comfort 150, Mtel Comfort 250, Mtel Comfort 500.
Във всеки един от осемте
документа /два договора и приложения към тях/ подсъдимата последователно
изписала собственоръчно трите имена на Д.П.С. като «Абонат» и положила
собственоръчно подпис под името. По този начинп придала вид на съставените
документи, че изхождат от св. Д.П.С., ЕГН ********** и ги представила на 27.11.2010 г. на „М.” ЕАД, като по този начин удостоверила, че са възникнали и
съществуват договорни отношения между св. Д.П.С. и „М.” ЕАД с
произтичащите от това права и задължения за страните.
Видно от заключението /приобщено по реда на чл. 283,
вр. чл. 373, ал. 1 от НПК/ на
изготвената по делото графическа експертиза /Протокол № 269/15.08.2012 г. на НТЛ при ОД на МВР – Бургас/, ръкописният цифров и буквен
текст, с който е изпълнено съдържанието на Договор № **** с абонат Д.П.С., ЕГН **********
/към него Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 2.1/; Договор №
М2591983/2325971 /Данни запотребител, Приложение № 1 към Договор № -- след
думите Договор № ..., трите имена на служителя, приел документа, данни на
абоната, дата на подписване, М-тел магазин, населено място, оператор /трите
имена/ и след думите: абонат, трите имена, потребител, абонат /трите имена/ е
изпълнен от подсъдимата А.. Видно от заключението, подписите, положени от името
на св. Д.П.С. в изброените документи, са изпълнени от подсъдимата А..
Св. Д.П.С. ***, като около шест години преди инкриминираната дата имала договорни
отношения с „М.” ЕАД във връзка със закупени от магазин на „Х.Т.” ЕООД в гр.
Ямбол и изплатени два мобилни апарата, които отношения била прекратила. На
13.03.2012 г. свидетелкта получила обаждане на домашния си телефон от лице,
което се представило за служител на агенция „Кронос” към „М.” ЕАД и което й
съобщило за дължима от нея сума за закупени през ноември 2010 г. два мобилни
телефонни апарата. След разговора св. С. отишла в офис на „М.” ЕАД в гр. Ямбол,
където й били предоставени двата договора за покупка на мобилни телефони от
магазин на „Х.Т.” ЕООД в гр. Бургас, каквито тя не била сключвала. Тъй като данните в договорите били нейни, но почеркът и подписите не били
нейни, тя незабавно сигнализирала
РУ”П” – гр. Ямбол.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява, че подсъдимата е
неосъждана. Същата е 23-годишна, неомъжена и трудовозаета като
търговски представител.
Съдебното следствие се проведе по правилата
на Глава 27 от НПК. След анализ на депозираните пред съдебния състав обяснения на
подсъдимата, приобщените по реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1 от НПК протокол от разпит на св. Д.П.С. и протокол от заключение на графическа експертиза, изготвено от вещото лице Д.П.Н. /с оглед на изразеното съгласие на предварителното
изслушване на страните по чл. 371, т. 1 от НПК/, както и от всички приобщени по делото писмени
доказателства, се
извеждат по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на описаната по-горе деятелност.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че следва цялостната
деятелност на подсъдимата да се квалифицира като продължавано престъпление по
чл. 310, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и тя да бъде
оправдана по обвинението за извършени осем отделни престъпления по чл. 310, ал.
1 от НК в условията на реална съвкупност.
С оглед съставомерността на престъплението от обективна страна се изисква да бъде безспорно установено наличието на следните
кумулативни предпоставки: инкриминираният документ да е неистински частен
документ; да е съставен лично
от дееца в качеството на длъжностно лице в кръга на службата му и също той да го е употребил, за да докаже, че
съществува или не, респективно,
че е
прекратено или изменено дадено
право,
задължение или правоотношение. Визираното
престъпление
същевременно е двуактно и се явява довършено след употребата на
такъв документ, като
съставянето му представлява междинен етап и само по себе си не е съставомерно. Ползването от своя страна предполага доказването на
употребата на документа пред определено
лице като редовен документ – с оглед
претендираното му правно значение. От субективна страна е необходимо деецът да
действа при форма на вината пряк умисъл.
Безспорно подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице, тъй като й е било възложено да изпълнява със заплата и постоянна работа, свързана с пазене или управление на чуждо
имущество в юридическо лице – по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „б” от НК . От
обективна страна в процесната хипотеза се явява категорично установено и че на посочената в
обвинителния акт дата подсъдимата съставила неистински частни документи – осем на
брой, в това число два договора и приложения към тях, от името на св. С., като поставила подписа си като служител на дружеството-работодател и подписала св. С. в графите „абонат», «трите имена»,
«потребител», «абонат /трите имена/» по договорите и приложенията. Същата е осъществила изпълнителното деяние
на престъпния състав чрез осем отделни деяния,
извършени през непродължителни периоди от време в деня на съставяне на процесните договори и приложения, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващите от обективна и субективна страна се явяват продължение на
предшестващите, като така описано изпълнителното деяние от състава на единното
продължавано престъпление подсъдимата е осъществила в кръга на службата си, тъй
като е била натоварена да сключва от името на фирмата, в която работи, договори с лица, които искат да станат абонати на „М.” ЕАД. Процесните
договори отговарят на наказателно-правната характеристика на понятието
„документ” - конкретно и изрично писмено изявление, направено от физическо
лице, което фиксира трайно сведение или информация относно факти с правно
значение /по смисъла на Постановление № 3 от 1981 г., Пленум на ВС/. В процесния случай договорите отразяват съгласието на двете
договарящи страни за създаване на определана правна връзка между тях с
предоставянето на определени права на страните и поемане на определени
задължения, като в знак на съгласие с постигнатото последните полагат и
подписите си. Договорите за предоставяне на мобилни услуги изразяват вътрешната воля на страните, като
документът е завършен като такъв с полагане подписите на страните. Съставянето на
неистински документ на
следващо място представлява писмено обективиране на изявление с претендирано правно
значение по начин, по който му се придава вид да е написано/подписано от друго лице, а не от онова, което фактически го е съставило. В настоящата хипотеза в договорите и приложенията е вписан „абонат” и „потребител” като автор
на същите, като се установи, че последният не е действителният такъв в договорите и приложенията, тъй като положените от негово име
подписи, не изхождат от него, поради което и
инкриминираните документи се явяват
неистински. Безспорно не е налице знание на С., че е подписвала тези документи и волеизявление от
нейна страна, че желае да сключи договори с „М.” ЕАД.
Изпълнено се явява и последното изискване с
оглед обективната съставомерност на деянието, а именно процесните договори да
са били използвани, доколкото ползването на
неистинския частен документ предполага
доказването на неговата употреба пред определено лице /в случая са изпратени на мобилния оператор „М.” ЕАД – гр. София/ като редовни документи –
с
оглед претендираното им правно значение. В тази насока са данните по т. 4
от писмо-отговор на л. 21 от ДП, според които при сключването на договорите
служителите на ХЕНДИ изпълняват установена процедура, като след сключването на
договорите, ведно с всички прилежащи документи се изпращат на оператора. Следователно престъплението е довършено.
Както бе отбелязано по-горе,
съдът не възприема правната интерпретация на държавното обвинение, че със
съставянето и употребата на взаимносвързаните договори и приложения към тях подсъдимата е
извършила осем престъпления при условията на реална
съвкупност.
В Тълкувателно решение №
3/15.02.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК, раздел
VІІ, п. 4, е очертана разликата между продължаваното престъпление и еднородната
реална съвкупност, като е посочено, че „...когато между отделните деяния не е
налице обективна и субективна връзка, позволяваща обединяването им в едно
продължавано престъпление, те трябва да се квалифицират като еднородна реална
съвкупност и за всяко престъпление да се налага едно наказание”. Едно от
основните качества на продължаваното престъпление е неразривната връзка между
отделните деяния, която осигурява тяхната приемственост във времето и дава
възможност те да не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като едно
престъпление със съвкупен общественоопасен резултат.
Според ТР № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по т.д. № 2/2010 г., ОСНК: „Вярно е, че
при еднородната реална съвкупност и при продължаваното престъпление се засягат
обществени отношения на едни и същи непосредствени обекти. Но само при проявите
на чл. 26, ал. 1 от НК съществува неизменност, трайност на повода или начина на
въздействие на субекта върху елементите на общественото отношение, подчинени на
една предварително определена или възобновяваща се в хода на престъпната
дейност цел”. Съгласно чл. 26, ал. 2 от НК, при продължаваното
престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в
тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
На следващо място, съдът намира, че деятелността на подсъдимата покрива критериите за “маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Съдът извежда по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид от: липсата на вредни последици, както за С., така и за „М.” ЕАД, безупречното съдебно
минало на подсъдимата и младата й възраст, характеристичните данни за
подсъдимата, които са изцяло положителни при отсъствието на други прояви и
липса на данни за други закононарушения, професионалното й развитие като
търговски представител, осъзнатата противоправност и укоримост на извършеното
деяние, нееднократно изказаното пред съда съжаление и критично отношение, както
и обстоятелството, че деянието се явява очевидно еднократна проява и изолиран епизод в живота й. Не на последно място следва да
се вземат под внимание подбудите за извършване на престъплението – с оглед на
поставените от работодателя задължения и последиците при неизпълнението им,
вписани в длъжностната характеристика на продавач-консултанта в „Х.Т.” ЕООД.
Така съдът оценя, че поведението на А. е било продиктувано преди всичко от
фирмената политика.
От субективна страна подсъдимата е осъществила престъпния състав при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия се изразява в
съзнанието за общественоопасния характер на деянието, респективно предвиждането
на общественоопасните му последици, а волевият – в съзнателното целене същите
да настъпят. Подс. А. е съзнавала всички
елементи от състава на престъплението и че
съставя неистински частни документи. Подсъдимата е осъществила деянието със специална цел, а именно да бъдат използвани тези документи като доказателство, че е налице правоотношение
между „М.” ЕАД и св.
С., целейки по този начин да не изгуби от работодателя си съответна имотна облага под формата на допълнително
възнаграждение или да не бъде наказана, отчитайки сключените договори в изпълнение на поставения месечен „таргет”.
Ирелевантен към предмета на доказване в
настоящото производство остава въпросът по какъв точно начин подсъдимата се е
снабдила с личните данни на свидетелите, каквито доводи са развити от защитата й. Но дори и да се приеме противното, то същата е
работила в офис на мобилен оператор, където без съмнение са се съхранявали
лични данни от
предишни клиенти на оператора,
до които, последната, като служител, е имала достъп, щом в длъжностаната й
характеристика се съдържа забрана да не разпространява и да не използва по
какъвто и да е начин информацията, свързана с личните данни на клиентите.
По гореизложените съображения
съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по повдигнатото й обвинение за
извършени множество престъпления по чл. 310, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 309, ал.
1 от НК в условията на реална съвкупност. Призна я за виновна в извършване на
престъпление по чл. 310, ал. 2, вр. чл. 310, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 309, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимата престъпление, за което съдът я призна за
виновна, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Подсъдимата не е осъждана и спрямо нея не е
прилагана разпоредбата на чл. 78а от
НК, а от престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай са налице всички законови предпоставки
за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. При
определяне на размера на наказанието съдът прецени липсата на каквато и да е степен
на обществена опасност на дейцата, младата й възраст и изразеното от нея
безкрайно съжаление за стореното. По тези съображения съдът й наложи глоба в
размер на 1 000 лева. Така
наложеното административно наказание е достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие върху подс. А..
При този изход на делото, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, РС осъди
А.А. да заплати направените по делото
разноски за изготвената експертиза в размер на 169,45 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:В.П.