Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ....../........03.2023г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, XXXIV състав, в
открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Елена Воденичарова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2902 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от Закона за
данък добавена стойност /ЗДДС/, вр. чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „ЕПИД 2“ ДЗЗД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „О.“ № **, ет. *, ап. **,
представлявано от управителя Д.Е.И., депозирана чрез пълномощник адв. В.Д.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
231-ФК/05.12.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите,
упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., с която на дружеството- жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект - магазин „Атлетик“,
находящ се в гр. Варна, ул. „*****“ № ** – централен кооперативен пазар,
стопанисван от „ЕПИД 2“ ДЗЗД, ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок
от 5 (пет) дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, в противоречие с
административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на
закона. Излага подробни съображения в тази връзка, изразяващи се в неизясняване
на обстоятелства от съществено значение за изхода на административното
производство по налагане на ПАМ. В жалбата са релевирани доводи за липса на
конкретни мотиви относно определения срок на действие на принудителната мярка.
Оспорващият твърди, че органът е изложил бланкетни мотиви, които не съдържат
никакви индивидуални съображения относно конкретния търговец и конкретните
факти по извършване и установяване на нарушението. Сочи се, че органите по
приходите не са взели предвид, че нарушението е извършено за първи път. Изтъква
се, че е налице издаден акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
и е образувано административнонаказателно производство срещу
дружеството-жалбоподател, но няма данни за издадено наказателно постановление
/НП/, тъй като издаването на заповед за налагане на ПАМ е вторично средство за
въздействие върху извършителите на административни нарушения. Твърди се, че с
издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди да е издадено НП, органите по
приходите са ограничили правото му на защита, като са го лишили от възможността,
визирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, за прекратяване на ПАМ след представяне на
доказателства за заплатена изцяло наложената имуществена санкция. Иска се съдът
да отмени заповедта като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
не се представлява. Депозирана е молба
от представлявящия, с която се поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован
за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. С писмени бележки,
чрез пълномощник оспорва жалбата. Твърди, че налагането на принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС се налага винаги
при неиздаване на фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта
фискално касово устройство за извършена услуга. Излага съображения, че производството
по налагане на ПАМ и това по ЗАНН са две различни и независими едно от друго
производства. Сочи се, че с протокол за извършена проверка административното
нарушение е безспорно установено, като обективното му извършаване е от значение
за издаване на заповед, а не издаването на АУАН и НП. Твърди, че срокът на
мярката е определен от административния орган по целесъобразност, като това правомощие е
упражнено в рамките на закона. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Съдът установи, че жалбата, подадена срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 231-ФК/05.12.2022
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, е депозирана от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима и следва
да се разгледа по същество.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в
производството е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
231-ФК/05.12.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството - жалбоподател е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект -
магазин „Атлетик“, находящ се в гр.
Варна, ул. „****“ № ** – централен кооперативен пазар, стопанисван от „ЕПИД 2“
ДЗЗД, ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок от 5 (пет) дни, на
основание чл.186, ал. 1, т.1, б. „А“ от Закона за данък върху добавената
стойност.
В представения на л.5 от преписката Протокол
№ 0062756/02.12.2022 г., е обективирана проверката, извършена в гореописания
търговски обект на същата дата от служители при ответника. Установено е, че за
извършена от тях контролна покупка в 15:55 часа на 02.12.2022 г. на обща стойност
72,00 лв., не е издаден фискален касов бон за тази сума от служителя-продавач.
Констатирано е, че в обекта има въведено в експлоатация фискално устройство с
осъществена дистанционна връзка с НАП. В протокола не са въведени възражения,
нито са подадени такива по-късно.
Гореизложената фактическа установеност, е
мотивирала ответника да приеме, че стопанисващият обекта търговец „ЕПИД 2“
ДЗЗД, ЕИК ********, в качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти,
чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба
на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. С това е допуснато
нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ. Прието е, че дружеството не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред.
Освен гореизложените факти и като мотиви, ответникът е посочил в оспорения
административен акт, че при продължаване на това нарушение за бюджета и
държавата биха произлезли значителни и труднопоправими вреди. Посочено в
заповедта е, че при определяне продължителността на мярката е съобразен
принципа на съразмерност.
Гореизложената фактическа установеност,
обосновава следните правни изводи на съда:
Оспорената заповед е издадена от началника на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
оправомощен да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., и двете
издадени от Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита продажбите на стоки и услуги,
извършени от него, в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските служби.
Административното производство е образувано
за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на продажбите, а именно
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. За този вид нарушения, разпоредбата
на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда на нарушителите да бъде наложено „глоба“ или
„имуществена санкция“. Отделно, разпоредбата на чл.186 от същия закон предвижда
и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал.1,
т.1, б. „А“ – неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова
бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
Принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
лице по арг. от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 и като
такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с разпоредбите на
АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат
фактическите и правни основания за издаване на акта. За целта, в конкретния
случай безспорно се установява, че за констатираното нарушение срещу
дружеството е съставен АУАН № F 688133/07.12.2022 г., за извършване на което в
чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание – „глоба“ или
„имуществена санкция“.
За да е осъществен съставът на нарушението по
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в обекта следва да има
фискално устройство, въведено в експлоатация и от него да не е издадена касова
бележка за получено плащане в брой. В случая, според ответника, при извършена
контролна покупка на стока, от служители на задълженото лице, и след заплащане
в брой не е издадена фискална касова бележка от въведения в експлоатация и
работещ ЕКАФП в обекта. Доказателствата, приложени към преписката, които
подкрепят това твърдение са дневен отчет, опис на паричните средства в касата и
изведеният КЛЕН, описани в съставения протокол за извършена проверка. Видно от
последния, във фискалното устройство не е регистрирана покупка в размер на
72,00 лв.
Съдът приема, че не е безспорно доказано по
делото извършването нарушение от страна на оспорващото дружество, състоящо се в
неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ при продажба.
Обстоятелството, че при проверката, направена в 15:55 ч. на 02.12.2022 г., не
се установява издаден касов бон за сумата в размер на 72,00 лв., изведен от
фискалното устройство, не обосновава по несъмнен и категоричен извод, че е било
извършено плащане. Още повече, че при описване на наличните средства в касата е
установено, че същите съответстват на тези от дневния отчет.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от ДОПК, както и
съгласно чл. 36, ал.2 от АПК, оспорващото дружество е било длъжно при
проверката да представи всички доказателства във връзка с регистрирането и
отчитането на продажбите в търговския обект. Същевременно съгласно чл. 5 и чл.
37, ал. 1 от ДОПК и съгласно чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК, органите по
приходите са длъжни служебно (дори когато няма искане от заинтересованите лица)
да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и въз основа на
обективен анализ и преценка да се обезпечи задължението (прогласено и за
принцип в ДОПК и АПК) на органите да основават административните актове на
действителните факти.
Доказателствена тежест на органа, съгласно
чл. 170, ал. 1 от АПК, е да установи по делото наличието на предпоставките за
издаване на оспорения акт, като установи, че е подложил на обективен анализ и
преценка всички релевантни факти, които се извличат от събраните служебно и по
искане на страните доказателства.
Съдът взе предвид, че протоколите, съставени
от органи по приходите, притежават обвързваща съда доказателствена сила в
съответствие с чл. 179, ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 1 от ДОПК, ако са изготвени
по реда и във формата по ДОПК.
Същевременно, Общите правила на дял първи от
кодекса, включително правилата за доказване по глава осма, в конкретния случай
са неприложими в производството за налагане на ПАМ по чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС, тъй като последният не е измежду тези по дял втори на ДОПК. Към
производството за налагане на ПАМ са приложими правилата на глава V, раздел I
от АПК. (В този смисъл: Решение № 8397/21.06.2018 г. на ВАС по адм.д. №
415/2018 г., VIII о., Решение № 2624/28.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 7366/2017
г., I о.).
Издавайки оспорената заповед за налагане на
ПАМ, при посочените по-горе обстоятелства и само въз основа на доказателствата,
приобщени към административната преписка, които предвид горецитираната
регламентация нямат обвързваща доказателствена стойност, съдът формира извод,
че ответникът не е доказал в пълнота извършено нарушение, което сочи на
неправилно приложение на материалния закон. Това нарушение представлява
основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – чл.168,
ал.1, във вр. с чл.146, т.4 от АПК. В тези производства е необходимо, но
недостатъчно събирането само на административната преписка, тъй като, както се
установи, доказателствената тежест за реалността на твърдените в заповедта
факти е върху ответника.
Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС
регламентират държавна принуда за защита на държавен интерес, а именно
гарантиране на постъпленията във фиска чрез спазване на фискалната дисциплина.
Целта на този вид производства е чрез налагане на ПАМ да се преустанови и/или
предотврати извършването на административни нарушения и последиците от тях,
поради което същите имат превантивен и преустановителен характер. Този вид
производства нямат санкционен характер. Санкцията за извършеното нарушение се
осъществява чрез налагане на административно наказание по реда на ЗАНН – в
случая имуществена санкция на юридическото лице. Според чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване
на обект за срок до тридесет дни", независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. При констатирани нарушения, състоящи се в неиздаване на
документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, органите по приходите действат в
условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да приложат
или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
Възражението на дружеството-жалбоподател
относно обстоятелството, че въз основа на издадения АУАН, не е издадено НП, е
неотносимо към настоящото производство, тъй като административнонаказателното
производство е отделно, самостоятелно производство от това за налагане на ПАМ.
Действително разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС сочи, че наложената ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, след като представи
доказателство, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. От
тълкуването на посочената норма следва, че издаването на НП е от значение за
прекратяване действието на ПАМ, като заплащането на административната санкция
има суспензивен характер, настъпил след налагането ù. Следователно
издаването на НП и изпълнение на наложената санкция не са от материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Текстът на
посочената разпоредба предвижда, че ПАМ се налага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че не е ограничено правото на защита на дружеството-жалбоподател.
Извън гореизложеното, съдът намира оспорената
заповед за незаконосъобразна и на още
едно основание. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС установява, че мярката се налага за
срок „до тридесет дни“. Конкретно определеният срок на процесната мярка е пет
дни. Законодателят, чрез налагането на ПАМ, преследва определени легитимни цели,
посочени в разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/. Всеки административен акт, както и процесният следва да
отговаря на основните принципи, заложени в АПК, което включва и принципа на
съразмерност. Този принцип постановява, че едно властническо волеизявление не
следва да засяга права и законни интереси на лицата, негови адресати, в
по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която се издава. В
случай, че все пак се налага засягане на такива права и интереси, следва да се
прилага тази мярка, която е по-благоприятна за засегнатото лице, ако и така се
постига целта на закона.
Наведеното в жалбата възражение на
оспорващото дружество се основава именно на твърдението за незаконосъобразност
на изложените в заповедта мотиви за определяне продължителността на ПАМ. В
самата заповед издателят излага мотиви, чрез които според него обосновава
продължителността на срока на ПАМ, която в конкретния случай същият намира за
уместна. В мотивите административният орган е обосновал тази продължителност на
ПАМ с възможността от извършване на нови нарушения срещу утвърдения ред в
данъчната дисциплина, от което ще настъпят значителни и труднопоправими вреди
за фиска. В допълнение на мотивите относно конкретно избраната продължителност
на срока от 5 дни следват доводи, които органът обичайно използва в
обстоятелствената част на актове като разглеждания, което се установява от
многобройната практика на съда при разглеждане на други производства от рода на
настоящото. В заключение се коментира принципът за съразмерност, законодателно
закрепен в чл. 6 от АПК и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената от
закона превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта,
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца и постигане като резултат правилното отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректно и недопускане на вреда за фиска. Служебно известно
на съда е, че тези „мотиви“ се съдържат във всеки един акт на ответника,
издаден по приложението на чл.186 от ЗДДС.
Единствената преценка, която органът може да
направи при издаване на акт като процесния в условия на оперативна
самостоятелност, е по отношение на решението му относно продължителността на
срока на принудителната административна мярка, за което задължително следва да
изложи конкретни мотиви, свързани с констатираното нарушение. С процесната
заповед се постановява запечатване на търговския обект за срок от 5 дни, при
максимално предвиден в закона срок до 30 дни. Макар и този срок да е определен
към минимума от законоустановения – 30 дни, то същият е необоснован от
административния орган с тежестта на конкретното нарушение, извършено от
дружеството-жалбоподател, както и обстоятелствата, при което е извършено. В
заповедта липсват съображения относно обстоятелството за първи път ли е
извършено нарушението, местонахождението на търговския обект, клиентопотока и
обстоятелства относно начина, по който органът е стигнал до извод, че ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди за фиска. При липса на конкретни и
относими съображения относно продължителността на срока на процесната ПАМ,
настоящият състав на съда намира, че процесната заповед е немотивирана.
Предвид изложеното съдът приема, че
оспорваната заповед е издадена при неспазване на изискването за мотивиране на
административния акт, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона,
с оглед на което и по аргумент от чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК се явява
незаконосъобразна, и следва да бъде отменена.
При този изход на делото жалбата се явява
основателна. Не е направено искане за присъждане на съдебни разноски в полза на
оспорващото дружество, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 231-ФК/05.12.2022 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ЕПИД 2“ ДЗЗД,
ЕИК ********, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект – магазин „Атлетик“, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № ** –
централен кооперативен пазар, стопанисван от „ЕПИД 2“ ДЗЗД, ЕИК ******** и
забрана за достъп до него за срок от 5 (пет) дни
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: