№ 1106
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100106637 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Н. К., с ЕГН:********** и
адрес гр. София, ул. „*******, и със съдебен адрес град София, ул. „*******, чрез адв. Н. А.,
САК, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с
която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на
Следствения отдел при Софийската градска прокуратура (СО-СГП), пр. пр. № 6238/2016г.
по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД
№826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, от незаконно повдигнато обвинение
по досъдебно производство №110/2016г. по описа на Следствения отдел при Софийската
градска прокуратура (СО-СГП), пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице
влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на
28.06.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 1322,22лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснатата полза от законна лихва по внесената парична гаранция в
размер на 10 000лв., от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство
№110/2016г. по описа на Следствения отдел при Софийската градска прокуратура (СО-
1
СГП), пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна
присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 13.07.2016г. му е било предявено обвинение по досъдебно
производство №110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че
умишлено не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на възложената
му работа като старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД и от това
възникнали щети за дружеството в размер на 4 229 576,05 лева. Била му определена мярка
за неотклонение „гаранция“ в размер на 10 000 лева, която внесъл чрез банков превод на
28.07.2016г.
През месец ноември 2016г. в СГС бил внесен обвинителен акт. Съдът в процедурата
по чл. 248 НПК прекратил съдебното производство и върна делото на прокурора поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на
защита.
В края на месец февруари на 2017г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на
който било образувано н.о.х.д. № 826/2017г., по описа на СГС. След проведени четири
съдебни заседания, с присъда от 28.09.2017г. ищецът бил оправдан, а мярката му за
неотклонение- отменена.
Софийската градска прокуратура протестирала оправдателната присъда. Било
образувано в.н.о.х.д. № 63/2018г. на САС. След проведени седем открити съдебни заседание
с решение от 15.05.2019г. протестът бил оставен без уважение, а присъдата потвърдена.
Софийската апелативна прокуратура не протестирала решението и то влязло в сила на
28.06.2019г.
В периода от 13.07.2016г. до 28.06.2019г. срещу ищеца било повдигнато обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление, производството за което завършило с влязла
в сила оправдателна присъда. Неоснователното обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление, чрез множество деяния, накърнило името и авторитетът му в обществото,
личната му чест и достойнство. След повдигането на обвинението ищецът станал неспокоен,
напрегнат, трудно се съсредоточавал в работата си. Изпаднал в депресия и страдал от
безсъние. Тези състояния продължили и години след приключване на делото.
Всички тези обстоятелства са го депресирали и карали да се чувства отритнат от
обществото. Въобще не е виждал възможност за възстановяване на пълноценното си
съществуване отпреди незаконното обвинение.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва
исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални
2
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за
съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на
Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 50 000
лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази
на ЕСПЧ/.
Твърди, че е налице неоснователно преекспониране /преувеличение/ с исковата молба
на непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени вреди. В
обстоятелствената част на исковата молба не се твърди влошаване на здравословното
състояния на ищеца, което от своя страна доказва по-ниската степен на претърпените
неимуществени вреди.
Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни преживявания -
уронване на престижа, личното достойнството и доброто име, злепоставяне сред
обществеността, накърняване на професионалната репутация, както и да са в пряк резултат
от процесното обвинение.
Оспорва като неоснователни и исковите претенции за имуществени вреди.
Посочените като доказателство договори за правна защита, по арг. на чл. 180 ГПК, по своя
характер са частни писмени документи. В тази връзка оспорва достоверността на датата на
представените с исковата молба договори. Иска съдът да приложи Тълкувателно решение
№ 1 от 11.12.2018г. по т. д. № 1/2017г. на ОСГК, което приема, че при иск по чл. 2, ал. 1
ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Твърди, че паричната гаранция като депозит подлежи на връщане във вида и размера,
в който е внесен и върху него не се дължат лихви. Евентуално такава би се дължала при
неоснователното й задържане след като необходимостта от него е отпаднала, но в
обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за такова обстоятелство.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че обективно съединените искове са допустими и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че
ищецът Н. Н. К. е заемал различни мениджърски длъжности в „Техномаркет България“ АД
от постъпването си на работа на 01.06.2007г., като след 08.10.2013г. заемал позицията
старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД.
Видно от приложеното към делото НОХД №826/2017г. на СГС, с постановление от
3
13.07.2016г. ищецът Н. К. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП за извършено
престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че умишлено
не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на възложената му работа
като старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД и от това възникнали щети
за дружеството в размер на 4 229 576,05 лева. На 13.07.2016г. на ищеца било предявено
обвинението в присъствието на защитник, като му била определена мярка за неотклонение
„гаранция“ в размер на 10 000 лева, която внесъл чрез банков превод на 28.07.2016г.
През месец ноември 2016г. в СГС бил внесен обвинителен акт. Съдът в процедурата
по чл. 248 НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурората поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на
защита.
В края на месец февруари на 2017г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на
който било образувано н.о.х.д. № 826/2017г., по описа на СГС. След проведени четири
съдебни заседания, с присъда от 28.09.2017г. ищецът бил оправдан, а мярката му за
неотклонение- отменена.
Софийската градска прокуратура протестирала оправдателната присъда. Било
образувано в.н.о.х.д. № 63/2018г. на САС. След проведени седем открити съдебни заседание
с решение от 15.05.2019г. протестът бил оставен без уважение, а присъдата потвърдена.
Софийската апелативна прокуратура не протестирала решението и то влязло в сила на
28.06.2019г.
Наказателното производство спрямо ищеца се е водило в периода от 13.07.2016г. до
28.06.2019г., т.е. приблизително три години, като е завършило с влязла в сила оправдателна
присъда.
По делото е разпитан един свидетел – адвокат И.Н.Л., която е приятел на семейство
К.и, семейството на родителите на ищеца, като е участвала в адвокатската защита по
наказателното дело. Същата свидетелства за психическите и емоционални болки на ищеца
през време, както и след приключване на наказателното производство. Видно от същите
показания ищецът е претърпял изключително тежко наказателното производство. Бил
потиснат от съществуването на това несправедливо обвинение, като станал неспокоен,
напрегнат, трудно се съсредоточавал в работата си. Впоследствие след повдигане на
обвинението бил отстранен от работа, като изпаднал в депресия и страдал от безсъние.
Видно от същите показания наказателното производство получило широко медийно
отразяване, което допълнително натоварило психическото състояние на ищеца. Същият се
чувствал безпомощен да се справи с „машината на наказателното правосъдие“. Ищецът
изпитвал и допълнителни притеснения, че вреди на добрия образ на баща си, тъй като
имената им съвпадат.
Видно от показанията на св.Л. наказателното дело е представлявало значителна
фактическа и правна сложност, тъй като в „Техномаркет България“ АД работят хиляди
4
служители, като е необходимо проучване на организацията на работата, отчетът на
доставена и продадена продукция, проучване на отстъпки и начина на плащане. Касае за
обвинение в безстопанственост за милиони левове.
По делото са приети доказателства за отразяване на процесното наказателно дело от
медии с национален обхват /лист 74- 76 от делото/.
По делото няма доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, не са
изслушвани медицински, психологически и други експертизи.
По делото са приети като доказателства справки от Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, от които е видно, че ищецът е управител и
съдружник в две търговски дружества, а именно: „Н. и К.“ ООД, с ЕИК: *******, ищецът е
съдружник в търговското дружество от 10.06.2008г. до настоящия момент. От справка за
актуално състояние на „ЕАН“ ООД, с ЕИК: *********, ищецът е управител от 20.12.2016 г.
и съдружник на търговското дружество от 20.12.2016г. до настоящия момент.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е приключило с оправдателна присъда, претърпени
вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както и размер на
вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г.
отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
В процесния случай безспорно е налице незаконно обвинение в извършване на
престъпление по досъдебно производство №110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №
6238/2016г. по описа на СГП, което е приключило с постановяване на оправдателна присъда.
Наказателното производство спрямо ищеца се е водило в периода от 13.07.2016г. до
28.06.2019г., т.е. приблизително три години, когато е завършило с влязла в сила
оправдателна присъда.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че вследствие на
незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради което и съдът
намира, че искът е доказан по своето основание.
5
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната
съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е
осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните
негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и пр.
Съгласно постоянната съдебна практика когато незаконното обвинение е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия),
следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени
професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително
завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни
професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по- голяма степен за случаите,
когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната
професионалната реализация. По всеки казус, с оглед обстоятелства по делото, съдът следва
да преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на
живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и
чест. Тази практика е възприета и в решение 344/24.11.2014г. по гр. дело № 2378/2014 г. на
ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК.
Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В
случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за
оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна- в този смисъл са
решение от 11.03.2013 г. на ВС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013 г.
на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1568/2011 г. При определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и
стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика
обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че общият период, през
6
който ищецът е търпял вреди (около три години), че спрямо ищеца е имало повдигнато
обвинения за тежко умишлено престъпление- безстопанственост, с което са причинени вреди
на значителна стойност –над 4млн лева. Съдът съобрази, че спрямо ищеца не е взимана
мярка за неотклонение, която да е свързана с ограничаване на свободата му на придвижване
в пространството. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца, както и че към датата на
извършване на деянието същият е бил на ръководна мениджърска позиция, както и
обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение естествено води до
накърняване честта и доброто име на личността, като последиците на това отзвучават дълго.
В същото време не е установено по наказателното производство спрямо ищеца да са
извършвани много на брой и/или интензивни процесуално- следствени действия.
Настоящият състав на съда намира, че в процесния случай в личен и социален план, ищецът
е изпитвал обичайните притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и неудобство от
извършваните процесуално следствени действия. В същото време наказателното
производство е приключило в разумен срок, за по- малко от три години. По делото няма
доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, не са изслушвани медицински,
психологически и други експертизи.
В същото време е видно, че и през периода на наказателното производство ищецът е
бил управител и съдружник в две търговски дружества, а именно: „Н. и К.“ ООД, с ЕИК:
******* и „ЕАН“ ООД, с ЕИК: *********, което е свидетелство, че същият е продължил да
развива търговската си дейност и през периода на наказателното производство.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл.52 ЗЗД настоящият състав намира, че
сумата от 20 000,00лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесната незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 50000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о.)
началният момент на забавата (съответно началния момент на дължимостта на мораторна
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни
органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане
в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съответно от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Предвид изложеното законната лихва се дължи, считано от 28.06.2019г.
Ответникът обаче е направил възражение за погасяване по давност на претенцията за
лихва. На основание чл.111 б.”в” от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват с кратката
тригодишна давност.
7
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди законна лихва върху
главницата, считано от 10.06.2021г.до окончателното изплащане на сумата, като за периода
от 28.06.2019г. до 09.06.2021г. претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, поради изтекла давност.
Относно разноските в наказателното производство:
Видно от договор №3820/04.05.2017г. ищецът и Адвокатско дружество „Д., А. и
съдружници“ са сключили договор за адвокатски услуги за процесуално представителство
по НОХД №826/2017г. на СГС, което представителство да се осъществява от адв. И. Л..
Страните са договорили дължимо от ищеца адвокатско възнаграждение от 20 000лв. без
ДДС и 24 000лв. с ДДС.
С банков превод от 07.06.2017г. е извършен превод на дължимото се възнаграждение,
като за това е издадена фактура №5368/31.05.2017г. от Адвокатско дружество „Д., А. и
съдружници“ за платено възнаграждение от 20 000лв. без ДДС и 24 000лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал реално направени
разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД №826/2017г. на СГС в размер на 24 000лв.
с ДДС.
Ответникът иска при определяне обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, платеното от ищеца адвокатско възнаграждение да бъде
намалено като прекомерно, като съдът приложи Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г.
по т. д. № 1/2017г. на ОСГК.
В задължителните разяснения обективирани в ТР № 1/2018 г по т. д № 1/2017 г. ОСГК,
е прието, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията,
посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство. Посочва се, че когато ответникът, процесуален субституент на
държавата в производството по ЗОДОВ, възрази за изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение, като прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за
обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В мотивите е разяснено, че
в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и
обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина
незаконното обвинение и не е необходима последица от него и същата остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение и за платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Прието е, че при
определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено
8
адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл. 2,
ал. 1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и правилата на чл. 5 ЗОДОВ.
В процесния случай съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от
ищеца за наказателното производство не е прекомерно. Касае се за наказателното дело,
което представлява значителна фактическа и правна сложност, тъй като в „Техномаркет
България“ АД работят хиляди служители, като е било необходимо проучване на значително
количество документи относно организацията на работата, отчетът на доставена и продадена
продукция, проучване на отстъпки и начина на плащане. Касае за обвинение за тежко
умишлено престъпление за безстопанственост за 4 229 576,05 лева. Това е адвокатско
възнаграждение за цялото наказателно производство, което е продължило приблизително
три години. Поради това и съдът намира, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение
не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложени по- горе съображения съдът намира, че следва да присъди законна лихва
върху главницата, считано от 10.06.2021г.до окончателното изплащане на сумата, като за
периода от 28.06.2019г. до 09.06.2021г. претенцията за законна лихва следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, поради изтекла давност.
Относно лихвата върху платената гаранция:
От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че ищецът е заплатил
парична гаранция по НОХД №826/2017г. на СГС в размер на 10 000 лева на 28.07.2016г.,
като същата мярка е отменена на 15.11.2017г., а сумата- върната на ищеца.
След използване на общодостъпен онлайн калкулатор за изчисление съдът е установил,
че размерът на законната лихва върху главница от 10 000лв. за процесния период е от
1322,22лв., която ищецът претендира като имуществена вреда от вида на пропуснати ползи.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз Решение № 281 от 4.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1684/2010 г., III г. о., ГК, дължи се обезщетение за имуществени вреди
като пропуснати ползи от законна лихва върху сума внесена като парична гаранция в
производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е
оправдано.Предвид изложеното и съдът намира, че следва да присъди претендираната сума.
По изложени по- горе съображения съдът намира, че следва да присъди законна лихва
върху главницата на претендираното обезщетение, считано от 10.06.2021г.до окончателното
изплащане на сумата, като за периода от 28.06.2019г. до 09.06.2021г. претенцията за законна
лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради изтекла давност.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
9
държавна такса.
Ищецът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв.с ДДС
за настоящето производство.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от
СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги".
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Съобразно уважения размер на исковете на ищеца следва да се присъди сумата от
1444,11лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лв. за разноски за държавна такса.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Н. Н. К., с ЕГН:********** и адрес гр. София, ул. „*******, и
със съдебен адрес град София, ул. „*******, чрез адв. Н. А., САК, на основание чл. 2, ал. 1,
т.3 ЗОДОВ, сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на
Следствения отдел при Софийската градска прокуратура (СО-СГП), пр. пр. № 6238/2016г.
по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД
№826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
10
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата му до пълния
предявен размер на иска от 50 000 лева, както и за законна лихва за забава върху главницата
за периода от 28.06.2019г. до 09.06.2021г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, да заплати на Н. Н. К., с ЕГН:********** и адрес гр. София, ул. „*******, и със съдебен
адрес град София, ул. „*******, чрез адв. Н. А., САК, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ,
сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение, от незаконно повдигнато обвинение по
досъдебно производство №110/2016г. по описа на Следствения отдел при Софийската
градска прокуратура (СО-СГП), пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице
влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на
28.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА
претенцията за законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2019г. до
09.06.2021г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, да заплати на Н. Н. К., с ЕГН:********** и адрес гр. София, ул. „*******, и със съдебен
адрес град София, ул. „*******, чрез адв. Н. А., САК, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ,
сумата от 1322,22лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснатата полза от законна лихва по внесената парична гаранция в размер на 10 000лв.,
от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на
Следствения отдел при Софийската градска прокуратура (СО-СГП), пр. пр. № 6238/2016г.
по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД
№826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията за законна лихва за забава върху
главницата за периода от 28.06.2019г. до 09.06.2021г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, да заплати на Н. Н. К., с ЕГН:********** и адрес гр. София, ул. „*******, и със съдебен
адрес град София, ул. „*******, чрез адв. Н. А., САК, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ,
сумата от 1444,11лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
съответствие с уважената част от исковете и сумата от 10 лв. за разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11