ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1806 29.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 837 по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б.П.Ц. и В.Б.Е.,
двамата със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.Д.С., против решение № 4/17.01.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 192/2019 г. по описа на РС-Царево, е извършена съдебна
делба между съделителите Р.К.В., В.Б.Е. и Б.П.Ц. по отношение на съсобствения
им недвижим имот, като на основание
чл.348 ГПК, като е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 48619.502.211.1.12 по КККР на гр.Царево, с административен
адрес на имота гр.Царево, ул.“Хан Аспарух“ бл.4, вх.2, ет.2, който се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48619.502.211,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта
– 1, площ на имота 69,56 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 2 с площ
от 14,71 кв.м., както и 4,867 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 48619.502.211.1.11, 48619.502.211.1.13, под обекта:
48619.502.211.1.25, 48619.502.211.1.21, 48619.502.211.1.22, 48619.502.211.1.23.
48619.502.211.1.24, над обекта: 48619.502.211.1.15, при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 1/6 ид.ч за Р.В.,
1/6 ид.ч за В.Е. и 4/6 ид.ч за Б.Ц.. С решението са възложени в тежест на всеки
от съделителите дължимите държавни такси върху стойността на дела им и
направените по делото разноски.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от решението РС-Царево за изнасяне на делбения
имот на публична продан, като същото се счита за неправилно и необосновано. Посочва,
че неправилно съдът не е уважил направеното от въззивника Ц. искане за
възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК, въпреки, че същият
отговаря на предпоставките на посочената в нормата хипотеза, като се счита, че
качеството наследник следва да се преценява към момента на откриване на
наследството с оглед приетата за разглеждане претенция за възлагане. В тази
връзка се сочи, че като наследник Ц. е живял в имота при откриване на
наследството от починалата си съпруга и понастоящем живее там, не притежава и друго
жилище, поради което отговаря на условията за възлагане, за което въззивникът
се позовава на ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. Сочи се, че районният съд не е дал
разяснения защо отхвърля като неоснователно искането на съделителя и наследник Б.Ц.
за възлагане на недвижимия имот, като се счита за неправилен извода на ЦРС, че
„за да е налице възможност за възлагане, целия имот трябва да е придобит в режим на СИО, като не е достатъчно в режим
на СИО да е придобита само идеална част от имота, т.е. този способ е неприложим
ако имотът е съсобствен с трети лица“. В тази връзка, във въззивната жалба се
сочи, че в случая съсобствеността на делбения апартамент е придобита в режим на
СИО, която е прекратена със смъртта на единия съпруг, поради което се счита, че
неправилно е прието от съда, че само идеална част от имота е била придобита в
режим на съпружеска имуществена общност. За неправилен се счита и извода на
ЦРС, че придобиването на собственост в процесния имот от ищцата Р.В. е станало
чрез разпоредителна сделка, като се сочи, че възлагането от съдебен изпълнител
прехвърля върху купувача правата на длъжника, възлагателното постановление е
акт на орган на принудителното изпълнение и самата публична продан няма
характер на сделка и не е договор за продажба, а е едностранен акт на съдебния
изпълнител. Поради това се счита, че извършената публична продан по отношение
на един от наследниците не следва да се взема предвид и да играе пресичаща роля
по отношение на правото на ответника Б.Ц. да иска да бъде извършено възлагане
на неподеляемия недвижим имот.
Моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което делбения имот да
бъде възложен на Б.Ц. на основание чл.349, ал.2 и ал.3 ГПК, а на останалите
съделители да бъде постановено парично възмездяване съобразно притежаваните от
тях идеални части от имота. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Р.К.В.,
подаден чрез пълномощник адв.М.Л.-Стефанова, с който се взема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се като недопустима подадената
жалба от страна на съделителката В.Е., тъй като същата не претендира да й бъде
възложен делбения имот и в петитума на жалбата такова искане е направено само
за другия съделител Б.Ц., като въззиваемата счита за недопустимо упражняването
на чужди права. Оспорват се като неоснователни изложените във въззивната жалба
доводи от въззивника Ц. за възлагане на имота в негов дял, като се сочи, че в
случая съсобствеността между всички съделители е смесена, т.е. възникнала е
вследствие на повече от един юридически факт и нормата на чл.349 ГПК е
неприложима, за което са изложени съображения. Моли съда да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди решението на ЦРС като правилно и законосъобразно. Не са
направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по
настоящото дело съдебни разноски.
Предвид горното и след проверка
допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, съдът намира, че делото
следва да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267,
ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 837/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от Б.П.Ц. и В.Б.Е., както и
постъпилия писмен отговор от Р.К.В..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като се уведомят на посочените от тях адреси, вкл. чрез
процесуалните им представители и по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.