№ 29
гр. Сливен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Д.
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20222200600077 по описа за 2022
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по
жалба на подсъдимия П. срещу Присъда № 260007/20.10.2021 г. по НЧХД № 11/2020 г. по
описа на РС-Н.З..
С посочената по-горе присъда подсъдимият П. е бил признат за виновен в това, че на
23.12.2019 г. около 11.30 ч. в гр.Н.З., на площада пред ОББ-Н.З., е причинил на Н. ИВ. К.
лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо
се в нанесени му травми: „Болезнени подутини в областта на носа, лявата половина на
лицето и устните с повърхностни одрасквания на кожата и кръвотечение от носа,
кръвоизливи в областта на лявата очна ябълка и липсата на долен централен резец, който е
бил протезиран“, с което е осъществил състава на чл.130, ал.1 от НК като на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/лева.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Н. ИВ. К. сумата 2 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, като в
останалата част до 4 000лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса в размер на 80лв върху уважената
от иска част, в полза на бюджета на съдебната власт.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. П. чрез неговия
1
защитник адв.Михайлова. Съдебният акт е атакуван както в наказателната, така и в
гражданската му част. Посочено е, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна,
немотивирана, постановена при съществени процесуални нарушения и в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал. В допълнителната въззивна жалба, депозирана
след запознаване с мотивите на съда, защитникът на подсъдимия е заявил, че съдебният акт
е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
довело до ограничаване правата на подсъдимия в наказателното производство. Твърдяното
нарушение според жалбоподателя се състои в липса на мотиви. Конкретизирано е, че
съдържанието на мотивите към присъдата е от такова естество, че се приравнява на липса на
мотиви, а с оглед обстоятелството, че един и същи състав на съда е разгледал настоящото
производство, както и производството по НЧХД № 10/2020 г. по описа на РС-Н.З., които се
твърди да са с идентични факти, би могло да се приеме, че съдебният акт е постановен от
незаконен състав. Сочи се още, че липсва анализ на доказателствения материал и правна
обосновка защо едни доказателства се кредитират като достоверни, а други - не. Волята на
съда се намира за неясна, доколкото в мотивите не ставало ясно по какви съображения се
приема, че подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд. Относно
цитираното по-горе НЧХД № 10/2020 г. на същия съд жалбоподателят е посочил, че делото е
образувано въз основа на частна жалба на Н.И., действащ като баща и законен представител
на малолетната си дъщеря В. И. и касае идентични факти. Намира се, че съдът, който е
разгледал и двете производства, е изградил вътрешното си убеждение въз основа на
материали, събирани в хода и на двете наказателни производства, което от своя страна е
намерило отражение в мотивите към двата съдебни акта, които са определени като
идентични. Последното оплакване е свързано с липса на мотиви на присъдата в гражданско-
правната й част досежно размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в контекста на твърдението, че липсват доказателства относно
интензитета на причинените увреждания и тяхната продължителност.
В обобщение от въззивната инстанция се иска да отмени присъдата като бъде
постановена нова такава, с която подс. П. бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Алтернативно от окръжния съд се иска да отмени присъдата и
да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Н.З., поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подс. П.. В допълнение се
сочи, че вместо да съблюдава принципа на служебното начало и да обедини двете
производства, съдът е разгледал и приключил двете дела като е придобил впечатления от
материалите в хода на другото производство. Заявява още, че мотивите са непълни, неясни и
от тях не става ясна волята на съда и въз основа на какви доказателства е приета описана в
съдебния акт фактическа обстановка, още повече и при наличието на безспорно пристрастен
свидетел, а именно дъщерята на тъжителя. Моли съда да отмени първостепенния съдебен
акт като признае за невиновен и оправдае подсъдимия, приемайки че последният е действал
2
в условията на неизбежна отбрана, а гражданският иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
Повереникът на частния тъжител моли съда да остави без уважение въззивната
жалба. Твърди, че не са налице визираните в жалбата нарушения и намира присъдата за
постановена в унисон с материалните и процесуални норми. Счита, че съдът е изложил
подробни мотиви на кои свидетелски показания дава вяра и на кои-неи въз основа на кои
доказателствени източници е изградил своето вътрешно убеждение. Намира съдебния акт за
правилен, законосъобразен и мотивиран, поради което моли съда да го потвърди както в
наказателната, така и в гражданската му част.
Частният тъжител Н.И. поддържа становището на повереника си.
Въззивната инстанция, след като се запозна с наведените в жалбата доводи, съобрази
становището на страните, изложено в съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в
хода на разследването и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя,
както и служебно изцяло по реда на чл. 314 ал. 1 от НК намира, че жалбата на подсъдимия е
основателна. В рамките на своята компетентност, произтичаща от разпоредбата на чл.314
ал.2 от НПК съдът прие, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда изцяло,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните в процеса. Процесуалните нарушения не могат да бъдат
отстранени от настоящата инстанция, но са отстраними от първостепенния съд.
Съдът след като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 ал. 1 от
НК намира, че както в хода на производството, така и при постановяване на присъдата са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което атакуваният съдебен акт
следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на
НЗРС.
Производството пред първостепенния съд е било образувано въз основа на частна
тъжба от Н.И. срещу подс. П.П. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Паралелно с това производство съдията-докладчик е разгледал и НЧХД № 10/2020 г. по
описа на РС-Н.З., образувано въз основа на частна тъжба от Н.И. Иванов, в качеството му на
баща и законен представител на малолетната В. И., родена на 03.10.2006 г., срещу подс.
П.П. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130, ал.1 от НК. Пред
въззивната инстанция защитникът на подсъдимия П. е представил заверено копие от мотиви
по НЧХД № 10/2020 г. по описа на РС-Н.З.. Установява се по категоричен начин от
приобщеното от въззивния съд писмено доказателство /заверен препис от мотиви по
цитираното дело/, че се касае за две паралелно протичащи наказателни производства между
идентични страни /първоначално Н.И. по НЧХД № 10/2020 г. е действал като законен
представител на малолетното дете, което в хода на съдебния процес е навършило
непълнолетие/ като вменените на подсъдимия престъпления /по двете съдебни дела/ се
твърди да са осъществени при сбиване пред ОББ-Н.З. на 23.12.2019 г. Доколкото в случая се
касае за дела с идентични страни и за повдигнати обвинения за престъпления, за които се е
3
твърдяло, че са осъществени при един и същ инцидент, т.е. делата имат връзка помежду си,
то съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.41, ал.1 и ал.3 от НПК. Действително
тази разпоредба урежда само една правна възможност, но не и задължение за съдията-
докладчик. В конкретния случай обаче обединяването на делата е било наложително за
правилното им изясняване и за да бъде избегнато допускането на съществено процесуално
нарушение – произнасяне на един и същи съдебен състав двукратно по едни и същи факти.
Това поставя под съмнение обективността на съда при постановяване на акта по същество.
В хода на първоинстанционното производство съдът е разпитал множество свидетели,
назначил е съдебно-медицинска експертиза, изслушал е обясненията и допълнителните
такива на подсъдимото лице. В обясненията на подсъдимото лице имплицитно се съдържат
доводи за наличието на института на неизбежната отбрана, доколкото подс.П. е заявил, че
частният тъжител „засилен“ се е приближил до П. и го е блъснал „с корем“, след което
подсъдимият е загубил равновесие, хванал се за тъжителя и двамата паднали като частният
тъжител е бил върху подсъдимия, „вкарал“ си пръстите в очите му. В цитираните
обяснения, дадени в съдебно заседание, проведено на 25.06.2020 г. подсъдимият е заявил:
Възможно е тогава да съм го ударил 1-2 пъти без да виждам нищо. След което по най-бързия
начин се превъртяхме, той застана под мен“. Подсъдимият е обяснил, че след като се е
изправил, е държал ръцете на тъжителя до тялото му, за да не бъде ударен. Все в същото
заседание е заявил, че частният тъжител преди инкриминираната дата е отправял спрямо
него заплахи към него и свид.Е.Г., че ще ги убие, както и че ще запали къщата на
подсъдимия в с.Млекарево, които са били възприети от майка му и тъщата му, а десет дни
преди инкримираната дата е изпратил на подсъдимия 15-20 съобщения по мобилния
телефон, в които е заявил, че ще води дела „Докато е жив“, а подсъдимият ще плаща. В
допълнително дадените на 23.08.2021 г. обяснения подсъдимият е заявил: Аз съм го ударил
един-два пъти, но нямах друг избор, той ми бръкна в очите, предполагам, че в лицето съм го
ударил, аз не виждах, просто исках да се отърва от него“.
Проявявайки процесуална активност за изясняване на относимите към предмета на
делото факти и обстоятелства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като в
разрез със забраната на чл.118 от НПК е разпитал частния тъжител Н.И.. Съгласно
цитираната разпоредба не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото
наказателно производство в друго процесуално качество. Предвидените изключения касаят
само пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник.
Действително Н.И. в наказателното производство има и качеството на граждански ищец, но
заявеното от него в съдебно заседание от 23.08.2021 г. не е във връзка претърпените
неимуществени вреди от деликт, а касае дискредитиране на показанията на свидетелите,
обслужващи защитната теза на подсъдимия.
Обсъдените по-горе две наказателни производства са разгледани от един и същи съдия-
докладчик, приключили са с присъди, с които подсъдимият е бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения и е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
4
При изграждането на фактическата обстановка съдът е допуснал смесване на факти и
твърдения. Изложил е твърденията на подсъдимия П., буквално възпроизвеждайки
обясненията му, цитирани по-горе в настоящия съдебен акт, както и се е позовал на цитат от
частната тъжба на Н.И. относно изложения в нея механизъм на получаване на телесните
увреждания. По аналогичен начин съдът е преразказал показанията на свидетелите Г., Н.,
Д., И., П.а и К.. За въззивната инстанция не става ясно въз основа на какви фактически
констатации първостепенния съд е изградил вътрешното си убеждение, в резултат на което е
стигнал до правен извод, че подсъдимият е осъществил престъпния състав по чл.130, ал.1 от
НК.
Видно от мотивите към двете присъди съдът е възприел, че при възникналия конфликт
между Н.И. и П.П. подсъдимият е осъществил престъпния състав по чл.131, ал.1, т.4,
предл.2 от НК спрямо малолетната /към инкриминираната дата/ В. И. и по чл.130, ал.1 от
НК спрямо Н.И.. Макар и фактическата обстановка да не е напълно идентична в мотивите
към двете присъди, то правните изводи са аналогични. Прави впечатление, че съдът се е
произнесъл по двете обвинения в двете дела по един и същи начин, като схематично е
изложил мотиви, че деянието от обективна и субективна страна осъществява престъпния
състав по повдигнатото обвинение, без да излага съображения относно формата на вина на
подсъдимото лице, а по отношение на обективния признак мотивите са бланкетни.
Абсолютно еднакви са изводите и за наличието на предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл.78 а от НК.
Предвид изложеното и в рамките на правомощията си като въззивен съд настоящата
инстанция, проверявайки ревизирания акт по реда на чл.313 и следващите от НПК, прие, че
присъдата на НЗРС не отговаря на изискванията, посочени в чл.305 от НПК. Съгласно този
текст от закона мотивите към присъдата следва да съдържат установените обстоятелства, да
се посочи въз основа на кои доказателствени материали е взето решение и какви са правните
съображения, за да бъде то взето. В конкретния случай се установи непълен анализ на
доказателствения материал, формални мотиви относно обективния признак на деянието и
пълна липса на мотиви в правните изводи, касаещи субективния признак на престъпния
състав по чл.130, ал.1от НК. Липса на мотиви се констатира по отношение на имплицитно
съдържащите се в обясненията на подсъдимия доводи за наличие на неизбежна отбрана.
Съдът не е проявил дължимата процесуална активност за изясняване на този съществен
въпрос така, както повелява чл.13, ал.1 от НПК. Защитната теза, включваща твърдения за
агресивно поведение на частния тъжител в предхождащите инкриминираната дата дни/
отправяне на закани за убийство, за телесни увреждания, за палеж/, възприета от конкретно
посочени от подс.П. лица, не е проверена. Подсъдимото лице е посочило, че заплахи се
съдържат и в получените от тъжителя 15-20 бр. SMS, но съдебното следствие е приключило
без да бъдат положени каквито и да е усилия да се изясни тяхното съдържание.
Непълните правни изводи и повърхностният анализ на доказателствената съвкупност
се приравняват на липса на мотиви, представляват пречка на контролиращата инстанция да
провери действителната воля на първостепенния съд и са абсолютно процесуално
5
нарушение, неотстранимо от контролиращата инстанция и водещо до отмяна на
проверявания съдебен акт.
Констатираните процесуални нарушения са съществени и неотстраними в настоящата
фаза на процеса. Налице е хипотезата на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 и т.3 от НПК, поради
което атакуваната присъда следва да бъде отменена изцяло и на основание чл.335 ал.2
вр.чл.334 т.1 предл.2 от НПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС-Н.З..
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 26007/20.10.2022 г. по НЧХД № 11/2020 г. на Новозагорски
районен съд.
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Новозагорски районен
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6