РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Кюстендил, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20251500100169 по описа за 2025 година
Делото е образувано в Окръжен съд-Кюстендил след изпращането му от РС-
Кюстендил за разглеждане по правилата на родовата подсъдност.
Б. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.К., ж.к.„*************“ бл.*,
ет.*, ап.*, в качеството й на земеделски производител с БУЛСТАТ *********, е
предявила против Община Кюстендил, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.К., пл.
„*******“ №*, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл.12 ал.2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на Община
Кюстендил да заплати на ищцата сума в размер на 40 000 лева, съставляваща
увеличената стойност на земеделски имот №000310, находящ се в с.Р., ЕКАТТЕ 63608,
с площ от 28.970 дка, който имот, съгласно Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-573/27.02.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 63608.8.310, находящ се в с.Р.,
общ.К., обл.К., местност „********“, площ: 28968 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение,
категория: шеста – обект на Договор за аренда №Д-00-839/14.07.2011г., сключен
между страните, вследствие на подобрения, извършени от арендатора Б. със съгласието
на арендодателя Община Кюстендил в периода 2011г. – 2020г. чрез засаждане на
трайни насаждения – 1160 броя арониеви храсти, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.09.2023г., до
окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на Община Кюстендил да заплати на Б. Б. сума в размер на 12 672.59 лева,
представляваща обезщетение за забава плащането на горната сума за периода от
02.10.2020г. – датата на прекратяване на договора за аренда, до 24.09.2023г. – датата,
предшестваща тази на подаване на исковата молба в съда.
Ищцата в исковата си молба и в уточняваща молба от 10.04.2024г. поддържа, че в
1
качеството си на земеделски производител на 21.07.2011г. е сключила с ответника –
Община Кюстендил, договор за аренда №Д-00-839/14.07.2011г. за създаване на трайни
насаждения, по силата на който й бил предоставен за временно ползване за срок от
десет стопански години земеделски имот №000310, находящ се в с.Р., ЕКАТТЕ 63608,
с площ от 28.970 дка, а съгласно КККР – представляващ ПИ с идентификатор
63608.8.310, находящ се в с.Р., общ.К., местност „********“. Сочи, че преди
сключване на договора, ищцата е подала молба до Кмета на общината, с която го е
уведомила, че има намерение да използва имота за засаждане на арониеви храсти,
поради което се е наложило да бъде извършена промяна в начина на трайно ползване
на същия, който към онзи момент е представлявал пасище-мера, а с решение на
Общинския съвет е било дадено съгласие за промяна на предназначението на имота и
начина на трайно ползване – трайни насаждения. Твърди се, че през 2011г. ищцата
засадила върху площ от 21 дка от имота трайни насаждения – арониеви храсти.
Ищцата счита, че по силата на чл.12 ал.3 от сключения договор това действие следва
да се счита за извършено със съгласието на арендодателя, тъй като не е свързано с
изменение ползването на арендувания обект. Сочи се, че с изтичането на срока, за
който е бил сключен, договорът между страните е бил прекратен и на 22.01.2021г.
имотът бил предаден на ответника, заедно със засадените в него 1160 броя арониеви
храсти. Ищцата твърди, че по силата на чл.15 от договора, насажденията станали
собственост на арендодателя, но за тях последният й дължал обезщетение,
заплащането на каквото също било предвидено в тази клауза от договора. Твърди се,
че на 27.10.2022г. ищцата поканила Община Кюстендил доброволно извънсъдебно да
уредят отношенията си, търсейки заплащане на сума в размер на 24 360 лева,
представляваща, според направена по нейна инициатива оценка, стойността на
насажденията, но не получила отговор на поканата си. Според Б., освен дължимата
стойност на арониевите храсти, която е хода на производството е увеличена на 40 000
лева, й се следва и обезщетение за забава върху тази сума, което за времето от датата
на прекратяване на договора за аренда – 02.10.2020г., до датата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда – 24.09.2023г., се счита, че възлиза на 12 672.59
лева. Претендира се заплащане и на законна лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2023г. до окончателно
заплащане на вземането. Претендират се и разноските, направени в производството.
Ответникът в подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор нс исковата
молба изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове,
поради което моли същите да бъдат отхвърлени. Поддържа, че процесният договор е
бил сключен на основание решение №856 с рег.№61-00-117/04.05.2011г. на Общински
съвет – Кюстендил, взето на заседание, проведено на 28.04.2011г. с протокол №52,
както и, че нито при сключването на договора, нито по време на изпълнението му,
предназначението на имота е било променяно. Твърди още, че предназначението на
имота е било изменено преди провеждането на търга, съгласно решение №836 с рег.
№61-00-97/07.04.2011г. на Общински съвет – Кюстендил, проведено на 31.03.2011г. с
протокол №51. Ответникът възразява и срещу твърдението на ищцата, че е давал
съгласие за извършване на подобрения в имота, каквото – писмено такова - счита, че
се е следвало, съгласно изискването на чл.9 ал.3 от Закона за арендата в земеделието.
Поддържа се и разбиране, че насажденията от арониеви храсти не са трайно
прикрепени към обекта на аренда и не могат да бъдат разглеждани като подобрения на
имота, тъй като могат да бъдат преместени без да се засегне тяхната субстанция.
Възразява се срещу дължимостта на законна лихва, поради недължимост на
главницата; прави се и възражение срещу претендирания начален момент, от който се
2
счита, че следва да бъде начисляване. Прави се и възражение за погасяване по давност
на вземането за лихва за забава. Претендират се разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в съвкупност, както и след като взе предвид твърденията
и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Според удостоверение изх.№452/19.03.2014г., издадено от Община Кюстендил
(л.32), имената Б. И. Б. и Б. И. К. са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
На 26.01.2011г. Б. И. К. е подала заявление до Кмета на Община Кюстендил –
заявление с рег.№94-Б-18/26.01.2011г. (л.167), с което е поискала да й бъде
предоставена за ползване – чрез аренда за 15 години, 25 дка земеделска земя от ОПФ,
представляваща част от имот 000278 с площ от 53.970 дка – пасище-мера в землището
на с.Р., местност „********“, със статут на публична общинска собственост,
необходима й за създаване на трайни насаждения от арония, които да бъдат
сертифицирани за производство на екологично чиста продукция. Посочила е, че е
регистрирана като земеделски производител, одобрен по мярката „Създаване на
стопанства на млади фермери по програмата за развитие на селските райони“ и
съгласно одобрения проект е необходими през 2011г. да създаде новото насаждение.
Въз основа на така подаденото заявление, в докладна записка с рег.№61-00-
83/24.03.2011г. (л.168) Кметът на Община Кюстендил е посочил, че част от имот с
№000278 в землището на с.Р., а именно – имот с проектен номер 000310 с площ от
28.970 кв.м., е свободна за ползване, поради което е предложил на ОбС-Кюстендил да
приеме две решения: 1/ за даване на съгласие за промяна на предназначението на имот
проектен №000310 в землището на с.Р. от публична общинска собственост в частна
общинска собственост и 2/ за провеждане на публичен търг за имот №000310, с начин
на трайно ползване – трайни насаждения.
Не е спорно между страните, видно е и от представения по делото препис на
документа (л.51), че с решение №836, прието на заседание на Общински съвет –
Кюстендил, проведено на 31.03.2011г. по протокол №51, че Общинският съвет е дал
съгласие за промяна на предназначението на част от имот №000278, а именно – частта,
представляваща имот №000310 с площ от 28.970 дка, представляващ земеделска земя –
мери и пасища, публична общинска собственост в землището на с.Р., общ.К. в
общинска частна собственост, както и да бъде проведена процедура по раздел I –
„Организиране и провеждане на публични търгове“ от Наредбата за стопанисване и
управление на земеделските земи от общинския поземлен фонд за имот №000310 с
размер 28.970 дка в землището на с.Р., общ.К., с начин на трайно ползване– трайни
насаждения, при описани съседи на имота.
С решение №856 с рег.№61-00-117/04.05.2011г. на Общински съвет – Кюстендил,
взето на заседание, проведено на 28.04.2011г. с протокол №52 (л.50) са определени
началните тръжни цени за отдаване под наем или аренда на мери и пасища, на ливади
и за създаване и отглеждане на трайни насаждения.
Видно от приложения на л.166 от делото протокол, на 06.06.2011г. е бил проведен
търг с тайно наддаване за отдаване под наем и аренда за 10 години на земеделски имот
№000310, находящ се в землището на с.Р., с площ от 28.970 кв.м., при начална тръжна
цена от 24.00 лева/дка, без ДДС, който е бил спечелен от Б. И. К. с предложена цена от
24 лв./дка без ДДС.
На 21.07.2011г. е бил сключен процесния договор за аренда между Община
Кюстендил като арендодател, и Б. И. К. – земеделски производител, като арендатор, с
3
който арендодателя се е задължил да предостави на арендатора за временно ползване
за срок от 10 стопански години следната своя земеделска земя – земеделски имот с
№000310, находящ се в с.Р., ЕКАТТЕ 63608, с площ от 28.970 дка срещу задължението
на арендатора да извърши определеното в договора арендно плащане в размер на 24
лв./дка, дължимо за 2013г.до 2020г. стопански години, при тригодишен гратисен
период. Страните са уредили своите права и задължения, като в чл.12 ал.1 от договора
е предвидено, че арендаторът няма право да променя начина на трайно ползване на
обекта, нито да извършва строителни работи, за които се изисква разрешение за
строеж, освен с предварително писмено съгласие на арендодателя. В чл.12 ал.2 е
посочено, че арендаторът няма право да променя предназначението на земеделската
земя, а в чл.12 ал.3 е предвидено, че извън случаите на ал.1 и ал.2, арендаторът може
да извършва подобрения и строителни работи, както и да изменя ползването на
арендувания обект и без съгласието на арендодателя.
В чл.15 ал.1 от договора е предвидено, че при прекратяване на договора
арендаторът е длъжен да върне обекта в състоянието, в което го е приел, с изключение
на обикновеното изхабяване, дължащо се на ползването с грижата на добрия стопанин.
Според клаузата на чл.15 ал.2, при прекратяване на договора арендаторът има право да
вдигне вещите, които е привнесъл в арендувания имот, с изключение на трайно
прикрепените към обекта вещи, които стават собственост на арендодателя и за които
последният дължи съответно обезщетение. Предвидено е в чл.15 ал.3 от договора, при
връщането на арендувания обект да се състави опис, който е подписва от страните.
Не е спорно по делото, установява се и от събраните доказателства, че през 2011г.
след сключването на договора между страните, ищцата е засадила в имота1 160 бр.
храсти арония.
Установено е по делото, че в срока на действие на договора имотът, който е
предмет на аренда е заснет в Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-573/27.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, като
поземлен имот с идентификатор 63608.8.310, находящ се в с.Р., общ.К., обл.К.,
местност „********“, площ: 28968 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория: шеста.
Видно от намиращото се на л.162 от делото заявление, на 18.09.2019г. Б. Б. е
предложила на Кмета на Община Кюстендил срокът на сключения договор за аренда,
изтичащ през следващата календарна година, да бъде продължен за още 10 години, за
да може да ползва продукцията от създаденото в обекта насаждение от арония. В
отговор с писмо с изх.№94-00-3342/16.10.2019г. Б. е уведомена, че заявлението не
може да бъде удовлетворено, а договорът ще се прекрати с изтичането на срока, за
който е сключен.
На 22.01.2021г. е подписан от ищцата и от работна група към Община Кюстендил
приемо - предавателен протокол, според който фактически е предаден и приет обект с
идентификатор 63608.8.310 и номер 000310 (стар по КВС), общинска собственост,
находящ се в землището на с.Р., местност „********“, площ от 28.968 дка със
създадено трайно насаждение от 1 160 броя храсти арония, като е отразено, че при
извършените приемо-предавателни действия имотът се намира в състояние, описано в
договора за аренда и разположение в него 1 160 броя храсти от арония. Изготвен е и
опис, съставляващ неразделна част от протокола.
На 27.10.2022г. ответната Община е получила покана с вх.№94-00-
4090/27.10.2022г. от Б. Б. (л.29), в която ищцата е посочила, че засадените в имота
4
арониеви храсти представляват трайно прикрепени към обекта вещи, които, на
основание чл.15 ал.2 от договора, са станали собственост на арендодателя, поради
което същият дължи заплащане на обезщетение, което, според направена по възлагане
от Б. оценка е в размер на 24 360 лева и не е заплатено. Община Кюстендил е поканена
в двуседмичен срок от получаване на поканата да бъде уредена създалата се ситуация.
Не е спорно, че плащане на търсеното обезщетение не е било извършено.
По делото са приети заключения по назначена съдебно – оценителна и аграрно-
техническа експертиза – заключение с вх.№7376/19.06.2024г. на в.л.Т. С. Д.,
допълнително заключение с вх.№11204/02.10.2024г. на същото вещо лице и
заключение с вх.№2881/ 10.03.2025г. на вещото лице Д. В. Н. по назначена повторна
експертиза.
Между заключенията на двете вещи лица няма противоречие относно извода, че
аронията, като многогодишен овощен храст е закрепена трайно към земята; с добре
развита коренова система и същата не може да се премества на друг терен.
Относно пазарната стойност на насажденията от 1 160 броя арониеви храсти и
относно увеличената стойност на поземления имот в следствие на извършените трайни
насаждения между заключенията на двете вещи лица има известно различие, като
съдът счита, че следва да направи фактическите си изводи на база заключение с вх.
№2881/ 10.03.2025г. на вещото лице Д. В. Н. по повторната експертиза, тъй като
последната е назначена именно поради неясната аргументация, съдържаща се в
основното и допълнителното заключение на вещото лице Д., чиито изводи са хаотично
и не добре мотивирани, поради което и не могат да бъдат обосновано кредитирани от
съда.
Според заключението на вещото лице Н., пазарната стойност на трайното
насаждение от арония – 1 160 броя храсти, засадени в имота, предмет на договора за
аренда, определена към датата на прекратяване на договора – 02.10.202020г. е 44 174
лева. Според вещото лице, това е и сумата, с която се е увеличила пазарната стойност
на земеделския имот в резултат на засаждането му с процесните трайни насаждения,
при отчитане на вложените разходи и оставащия за получаване чист доход за срока на
плододаване.
Съобразявайки установените по делото факти, съдът формира следните правни
изводи:
Исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума от
40 000 лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на
договора за аренда, вследствие на извършените подобрения, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащане на
вземането, е основателна и следва да се уважи.
Доказани по делото са следните правнозначими за основателността на исковата
претенции факти, а именно – че между страните е бил сключен договор за аренда на
земеделски имот, който е бил прекратен с изтичане на срока, за който е бил сключен и,
че по време на действие на договора ищцата, като арендатор е засадила в имота, обект
на аренда 1 160 броя храсти арония.
Доколкото, съгласно чл.12 ал.2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), при
прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила
стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие
подобрения, между страните е очертан спор дали насажденията в имота представляват
подобрения, извършени със съгласието на арендодателя.
5
Спори се между страните и във връзка с приложението на клаузата на чл.15 ал.2
от сключения договор за аренда, според която при прекратяване на договора
арендаторът има право да вдигне вещите, които е привнесъл в арендувания имот, с
изключение на трайно прикрепените към обекта вещи, които стават собственост на
арендодателя и за които последният дължи съответно обезщетение, като ответникът
поддържа разбиране, че засадените арониеви храсти не са трайно прикрепени към
имота и арендаторът следва да ги вдигне без за тях да се дължи заплащане на
обезщетение.
Съдът намира, че данните по делото сочат на недвусмислен извод, че засаждането
в имота, обект на сключения между страните договор за аренда, на насажденията от
арония, е извършено със знанието и съгласието на арендодателя. Показателно в това
отношение е обстоятелството, че преди провеждането на търга, довел до сключване на
договора, до знанието на Община Кюстендил, чрез кмета на Общината, е доведено от
страна на ищцата намерението й да сключи договора, с цел създаване на трайни
насаждения от арония ( в този смисъл е заявление вх.№94-Б-18/26.01.2011г.).
Последващите действия, предприети от бъдещия арендодател и инициирани от
бъдещия арендатор, които са детайлно описани по-горе в съдебния акт и са свързани с
промяна на предназначението на имота от публична в частна общинска собственост и
промяна на начина на трайно ползване – от пасище-мера на трайни насаждения,
показват ясно, че предприетите правни действия от ответника са били насочени
именно към създаване на възможност имотът да бъде засаден със земеделската
култура, посочена в заявлението на ищцата. Последващото отричане от ответника
създаването на насаждението да е било сторено с негово съгласие е по-скоро израз на
избраната материално-правна защита по иска отколкото на обективните данни по
делото.
Съществено в случая е да се има предвид и факта, че в договора за аренда от
21.07.2011г. страните са уредили изрично за кои подобрения, извършвани от
арендатора, е необходимо съгласието на арендодателя и за кои– не. Така, с клаузата на
чл.12 ал.3 от договора е предвидено, че извън случаите на ал.1 и ал.2, арендаторът
може да извършва подобрения и строителни работи, както и да изменя ползването на
арендувания обект и без съгласието на арендодателя, а това са случаите, при които не
се променя начина на трайно ползване на обекта, не се извършват строителни работи,
за които се изисква разрешение за строеж, както и не се променя предназначението на
земеделската земя. Явно е, че за извършеното подобрение, изразяващо се в
засаждането на арониеви храсти, съгласно договора, който, според чл.20а ал.1 от ЗЗД,
има силата на закон за страните, които са го сключили, не е било необходимо
предварително съгласие на арендодателя нито е променен начина на трайно ползване
на обекта, който вече е бил трайни насаждения, нито е било променено
предназначението на земеделската земя. С уговореното между страните е било
дерогирано правилото на чл.9 ал.3 изр.1 от ЗАЗ, според което арендаторът може да
изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в
него само с предварително писмено съгласие на арендодателя, което е допустимо
отклонение, тъй като нормата не е императивна.
От изложеното може да се направи извода, че трайните насаждения в имота,
обект на договора за аренда, представляват подобрения, за които по силата на чл.11
ал.2 от ЗАЗ и според чл.15 ал.2 от сключения договор се дължи обезщетение, освен ако
същите не биха могли да бъдат вдигнати от арендатора.
Относно последното по делото се събраха категорични доказателства, чрез
6
използването на специални знания на вещи лица, че аронията е многогодишен овощен
вид, който развива дълбока коренова система и не може да бъде разсаждан на друг
терен, тъй като изкореняването и преместването би унищожило растенията.
Следователно, доказано е и обстоятелството, че насажденията не биха могли да
бъдат вдигнати от арендатора по смисъла на чл.15 ал.2 изр.1 от сключения договор.
При това положение се налага извод, че е осъществена хипотезата на чл.15 ал.2 изр.2
от договора, при която арендодателя дължи заплащане на съответно обезщетение.
Съответното обезщетение се равнява на цената, с която се е увеличила пазарната
стойност на дадената под аренда земя в следствие на извършеното подобрение,
изчислена към датата на прекратяване на договора.
Според възприетото от съда заключение на вещото лице Д. Н., стойността на
увеличението възлиза на 44 174 лева. Доколкото исковата претенция е в по-нисък
размер – 40 000 лева, това е сумата, която се следва на ищцата. Върху нея се дължи
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Искът следва да бъде уважен изцяло.
Претенцията за присъждане на обезщетение за забава плащането на горната сума,
считано от датата на прекратяване на договора за аренда е частично основателна, като
следва да бъде уважена за сума в размер на 4 117.05 лева и за периода от 11.11.2022г.
до 24.09.2023г., включително, съответно – отхвърлена за разликата над тази сума до
претендираните 12 672.59 лева и за периода от 02.10.2020г. до 10.11.2022г.,
включително, поради следното:
Според чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
За изпадането на длъжника в забава, също действат правилата на Закона за
задълженията и договорите. Доколкото за заплащане на претендираното обезщетение
не е налице фиксиран ден, след изтичането на който арендодателят да изпадне в забава
(не може да се приеме, че това е денят на прекратяване на договора, както счита
ищцата), то последният, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, изпада в забава, след като бъде
поканен да плати от кредитора, в случая, от ищцата. В производството се установи, Б.
е отправила подобна покана до ответника. Същата му е била връчена на 27.10.2022г. и
с нея е бил предоставен двуседмичен срок за изпълнение, с изтичането на който
ответникът е изпаднал в забава. Срокът е изтекъл на 10.11.2022г. и от 11.11.2022г.
Община Кюстендил е в забава плащането на обезщетението.
Относно размера на последното, съизмерим със законната лихва, според
цитираното правило на чл.86 ал.1 от ЗЗД, съдът използва програмен продукт за
изчисляване на законната лихва, при което се установи, че за периода от 11.11.2022г. до
24.09.2023г. законната лихва върху главница от 40 000 лева е в размер на 4 117.05 лева.
Разпечатка от извършеното изчисляване ще бъде приложена по делото.
Относно разноските:
Ищцата е сторила разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице в
размер общо на 2 662.91 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете на
ищцата се следват 2 230.38 лева.
Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение по силата на няколко договора за
правна защита и съдействие в общ размер на 6 141 лева. Направено е възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което, съдът, съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото и положените процесуални усилия от
7
адвоката, намира за основателно и счита, че същото, с оглед уважената цена на
исковете и предвидения в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. размер, следва да бъде
намалено до предвиденото по тази Наредба, а именно – до сумата от 4 179 лева.
На ответника Община Кюстендил, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, с оглед частичното
отхвърляне на единия от исковете, се следва заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл.25 ал.1 от НЗПП, предвид фактическата и правна сложност на
делото пред тази инстанция на същата се следва присъждане на възнаграждение в
размер на сумата от 100.00 лева.
Ответникът е направил разноски за вещи лица в размер на 650 лева, които не му
се следват, доколкото тези разноски са сторени за защита по главния иск, който се
уважава изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кюстендил, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.К., пл.
„********“ №* да заплати на Б. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.К.,
ж.к.„*************“ бл.*, ет.*, ап.*, в качеството й на земеделски производител с
БУЛСТАТ *********, следните суми: 40 000 лева (четиридесет хиляди лева),
съставляваща увеличената стойност на земеделски имот №000310, находящ се в с.Р.,
ЕКАТТЕ 63608, с площ от 28.970 дка, който имот, съгласно Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-573/27.02.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор
63608.8.310, находящ се в с.Р., общ.К., обл.К., местност „********“, площ: 28968 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг
вид трайно насаждение, категория: шеста – обект на Договор за аренда №Д-00-
839/14.07.2011г., сключен между страните, вследствие на подобрения, извършени от
арендатора Б. със съгласието на арендодателя Община Кюстендил в периода 2011г. –
2020г. чрез засаждане на трайни насаждения – 1160 броя арониеви храсти, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 25.09.2023г., до окончателното изплащане; 4 117.05 лева (четири хиляди сто и
седемнадесет лева и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава плащането
на горната сума за периода от 11.11.2022г. до 24.09.2023г., както и сумата от 6 409.74
лева (шест хиляди четиристотин и девет лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща сторени разноски, от които 4 179.36 лева – за адвокатско
възнаграждение и 2 230.38 лева – за държавни такси и вещи лица, като иска за
присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 40 000 лева за периода от
02.10.2020г. до 10.11.2022г., включително и за разликата над 4 117.05 лева до
претендираните 12 672.59 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.К., ж.к.„******
*******“ бл.*, ет.*, ап.*, в качеството й на земеделски производител с БУЛСТАТ
*********, да заплати на Община Кюстендил, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.К., пл.
„*******“ №*, сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща разноски за
възнаграждение на юрисконсулт, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.86
ал.1 от ЗЗД.
8
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
9