№ 164
гр. Л., 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20224310200421 по описа за 2022
година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ №22-0906-000387 от 12.05.2022 год. на Н. В. Н., на
длъжност Началник сектор в ОДМВР Л., сектор ПП Л., упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год.,
е наложено на Б. К. Б., ЕГН-********** от гр.А., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП - глоба в размер на 1 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца или всичко
глоба в размер на 1 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за това, че на
17.04.2022 год. в 03:29 часа, в гр.Л., на бул.“Б.“, като водач на лек автомобил М. ***, ** **** **,
при обстоятелства : В гр.Л., бул.“В. Т“, зад ресторант „О.“ до блок №*** управлява товарен
автомобил М. ***, собственост на О. Л. клон Л. ЕООД, БУЛСТАТ № : ******** като водачът
управлява под въздействие на алкохол като е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер ******* с фабр.№АRNA-******, като уреда отчита 1.13 промила алкохол в кръвта
установено по метода на издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване №********
и 7 броя стикери за сигурност и валидност на пробите с №*******, с което виновно е нарушил чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от НП останал жалбоподателят Б. К. Б. от гр.А., който чрез пълномощника си
адв.Е. Ц. от АК-гр.Л., който го обжалва пред съда. Позовава се на измененията в ЗАНН /ДВ бр.109
от 2020 год./ и счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, установено или изменени с новите процесуални
норми. Твърди, че наказателното постановление не съдържа изискуемите императивни реквизити,
установени със ЗАНН. Отделно от това акцентира и на обстоятелството, че описата фактическа
обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на
действителната такава.
Предвид изложеното моли съда да образува административно наказателно производство и
1
след като докаже основателността на твърденията си, да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се
от адв.М. И., който поддържа жалбата. Акцентира на две неща, а именно, че в акта за установяване
на административно нарушение /АУАН/ е посочено, че автомобила е спрян и че извършеното от
доверителя му нарушение е извършено на 17.04.2022 год. в 03:29 часа. От ежедневната форма,
която е предявена на свидетеля е видно, че автомобила е спрян в 2:52 часа, възможно е да е и много
по-рано, и освободен в 03:20 часа, а в АУАН е посочен друг час. Счита, че в случая не се доказа по
безпорен начин кога е извършено нарушението, като сериозното разминаване на мястото, на което е
извършено нарушението представлява нарушение на империтивните текстове на чл.42, ал.1, т.3 и
чл.57, ал1, т.5 от ЗАНН. В НП няма техническа грешка, поради което моли съда да отмени като
незаконосъобразно НП №22-0906-000387 от 12.05.2022 год. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответникът - ОД на МВР гр.Л., Сектор ПП, редовно призован, не изпраща представител, но
в съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка,
моли съда да остави жалбата без последние и да потвърди наложеното наказание. Моли, на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако уважи жалбата, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
съгласно Наредба №1/09.07.2024 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Б.
В. Ц. и Х. В. И., както и становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
На 17.04.2022 год. е съставен АУАН Серия GA АКТ №****** от свидетеля Б. В. Ц. на
длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Л., Сектор ПП Л., в присъствието на свидетеля П. П. П.
от гр.Л. - очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта и Х. В.
И. от с.Й. - очевидец, присъствал при установяване на нарушението или при съставяне на акта
против Б. К. Б., на 44 години, с ЕГН-**********, дата на раждане **.**.**** год., живущ в гр.А.,
Област-гр.Л., на длъжност : не посочва, за това, че като водач на лек автомобил - М. ***, вид ППС
товарен автомобил, рег.№** **** **, държава Б., със СУМПС №******, в гр.Л., бул.“В. Т“, зад
ресторант „О.“, до блок №*** управлява товарен автомобил М. Л**** собственост на О. Л. клон Л.
ЕООД, БУЛСТАТ №******** като водачът управлява под въздействието на алкохол като е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер ******* с фабр.№АRNA-******,
като уреда отчита 1.13 промила алкохол в кръвта установено по метода на издишания въздух.
Издаден талон за медицинско изследване №******** и 7 броя стикери за сигурност и валидност на
пробите с №*******, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – Управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохолв кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително.
С АУАН са иззети като доказателства СУМПС №******, контролен талон №*****.
Нарушителят се е запознал със съдържанито на акта, без да направи възражения по него. АУАН му
е връчен срещу подпис на 17.04.2022 год.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав въз основа на императивно вмененото му задължение за
2
цялостна проверка на обжалваното НП относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи : Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
срок от връчване на НП и пред надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че жалбата на Б. К. Б. е процесуално допустима за
разглеждане.
Безпорно е, че настоящото производство е от административно наказателен характер, като
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП, и
дали е извършено от него виновно. Затова и в тежест на административно наказващия орган (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител - ППВС № 10/1973 год. Това произтича и от разпоредбата на
чл.84 от ЗАНН, препращаща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая
нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. В административно
наказателното производство следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното
преследване.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни
органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. Видно е, че НП е надлежно
връчено лично на нарушителя на 18.05.2022 год., а жалбата е подадена чрез административно
наказващият орган до РС-гр.Л. с вх.№906000-8759/26.05.2022 год., т.е. спазен е срокът по чл.59,
ал.2 от ЗАНН.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното НП и АУАН констатира следното : По отношение спазването на
процесуалните правила - и при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН, включително са спазени и преклузивните срокове на чл.34 от
ЗАНН.
От показанията на разпитаните пред настоящата съдебна инстанция свидетели се
установява, че актосъставителят Б. В. Ц. поддържа това, което е написал в АУАН. Колегите го
извикали за съдействие, в гр.Л., зад реторант „О.“. Изпробвал водача за алкохол с техническо
средство, като пробата му излязла положителна. Съставил необходимите документи там, на
мястото на нарушението. Актосъставителят не си спомни жалбоподателят да е изразил желание да
даде кръвна проба, няма спомен и за точният час на пробата.
Свидетелят Х. В. И. заяви в показанията си дадени пред съда, че работи в РУ на МВР като
ВПА – полицай, водач на патрулен автомобил. Били нощна смяна с колегата си П. П., като се
движили по ул.“О.“ в гр.Л., с посока на движение бул.“В. Т“. Забелязали, че пред тях се движи
джип в посока ресторант „О.“ по ул.“О.“. Подали му сигнал с колегата и нарушителят веднага завил
и паркирал зад фургона, зад ресторант „О.“. Поискали документите на водача, който първоначално
не ги давал, но впоследствие им ги предоставил. Вочачът на автомобила лъхал на алкохол. Не бил
сам, в автомобила бил с една жена, който работели в ресторант „К.“. Тогава нямали право да
извършват проба и затова извикали колегите от ПП. Колегата му Б. Ц. съставил АУАН, като те
3
станали свидетели. Иззели свидетелството за управление на МПС на водача на автомобила.
Първоначално Б. Б. не искал да си даде документите и искал да избегне пробата за алкохол, но след
10-15 минути се дал документите, като казал, че е пил нормално. Свидетелят няма спомен дали
водача на автомобила е пожелал да даде кръв, тъй като това е по негово желание. Той ако иска дава
кръв или не дава. Те не са длъжни да следят дали има желание да даде кръв. По това време те все
още нямали таблети и пишели доклад за всеки един автомобил, който спират – написват дата,
място, час.
Показанията на другият свидетел по АУАН П. П. П. бяха прочетени в хода на съдебното
следствие, на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК.
Съдът анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и И. и тези на
св.П., приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, включително и приетите и вложени по делото
писмени доказателства, намира, че и от АУАН и от издаденото въз основа на него НП, с оглед
обжалване на последното в настоящото производство, не се разбира къде точно, на кое място в
гр.Л. е станало нарушението. Видно е, че в АУАН е посочено, че нарушението е станало в гр.Л.,
бул.“Б.“, като при описание на обстоятелствата, при които е станало нарушнието отново в АУАН се
посочва - в гр.Л., бул.“В. Т“, зад ресторант „О.“, до блок №***. По същия идентичен начин е
възпроизведена фактическата обстановка и в НП. В показанията си свидетелят по АУАН И. уточни,
че се движили по ул.“О.“, с посока на движение бул.“В. Т“, а актосъставителят Ц. си спомни, че
колегите го извикали за съдействие зад ресторант „О.“. Ето защо, с оглед на събраните по делото
гласни доказателства, съдът намира, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.42,
т.3 от ЗАНН, което е пренесено и в издаденото въз основа на него НП, при издаването на което е
нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като и в двата акта наказващият орган не е
презицирал на кой точно булевард в гр.Л. – бул.“Б.“ или бул.“В. Т“ е извършено нарушението от
страна на Б. К. Б.. Липсва посочване и на номера на буливардите и в двата акта, като в АУАН, така и
в НП.
Едва в приобщената като доказателство по делото ежедневна форма за отчет с дата
16.04.2022 год. – Приложение №11 към чл.75, ал.2, т.1, се разбира, че проверката е извършена на
бул.“В. Т“, зад ресторант „О.“, но в същата като час на спиране за проверка на МПС с рег.№** ****
**, с водач Б. К. Б., ЕГН-********** е посочен 02:52 часа, а като час на освобождаване 03:20 часа, в
който смисъл съдът намира, че е налице несъответствие не само относно мястото на извършване на
нарушението, но и в точният час, който е посочен в АУАН и НП – 03:29 часа, което дори и да не е
съществен реквизит от посочените в чл.57, ал.1 на ЗАНН, според съда е от значение за изясняване
на действителната фактическа обстановка. На св.И. съдът предяви цитираната по-горе ежедневна
форма за отчет с дата 16.04.2022 год. – Приложение №11 към чл.75, ал.2, т.1 /стр.41 от делото/,
който свидетел поясни, че това е документ, който не от тях, а е съставен от колегите им от ПП.
Подчерта, че часът на спиране на водача на автомобила е 02:55 часа, който отново не съответства
на часа, записан в АУАН и НП. Именно този час 02:55 е посочен и в докладната записка, изготвена
от мл.инспектор Х. И. до Началник РУ-Л., гл.инспектор З. М относно извършена проверка на МПС
на дата 16.04.2022 год. /стр.38 от делото/, както и в писмените сведения на Ю. Г. П., която е била
заедно с Б. Б. в управлявания от него автомобил. Тя е посочила, че датата, на която били спрени от
служители на МВр за проверка е 17.04.2022 год., около 02:50 часа /стр.39 на делото/.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От изложеното, безспорно се установява, че
мястото на нарушението, посочено в АУАН не отговаря на действителната обстановка и тъй като е
4
основен реквизит, както на АУАН, така и на издаденото в тази връзка и атакувано НП, съдът счита,
че е налице съществено процесуално нарушение съгласно императивните изисквания на чл.42,
ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Според съда е налице нарушение и в точното изписване в АУАН и НП на нарушението, за
което е наложена глоба в размер на 1 000 лева и е лишен от право за управлява МПС за 12 месеца. В
АУАН е посочено, че се касае за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително, а в НП, предмет на обжалване в настоящото административно производство е
посочено, че Б. К. Б. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В нормата на чл.5, ал.3, т.1 в
редакцията й към датата на съставяне на НП – 12.05.2022 год. законодателят е предвидил три
различни хипотези, а именно : „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба
на наркотични вещества или техните аналози“. В конкретният казус в АУАН е посочена, че се касае
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1, без да е уточнен вида на превозното средство, управлявано от
нарушителя, а в НП е изписано, че Б. К. Б. управлява МПС, но не е прецизирано, че се касае за
хипотезата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, в който смисъл според съда административно
наказващият орган е допуснал грубо нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което
поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина
нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се за съществено нарушение
на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за
правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него
производство следва да знае каква е точната юридическа формулировка на нарушението, за което е
обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения
относно констатираното административно нарушение. АУАН е основен процесуален акт във фазата
по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно
на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се
свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да
съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от
закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и
защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта.
Пълното и прецизно текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален,
но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е
предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на
издаденото въз основа на него НП. Константна е съдебната практика, че не посочването и/или
неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото
на защита на посоченото за нарушител лице. Административно наказателното производство е
формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните
актове и наказателни постановления.
5
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установи по безпорен и
категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че е налице управление на автомобила от
страна на жалбоподателя Б. К. Б. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително на посоченото в акта място и час, с което си действие е нарушил посочената в
НП разпоредба на ЗДвП.
По изложените дотук съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното от
Б. К. Б. НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН , в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК , когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ
съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В конкретният случай жалбата е подадена от
адв.Е. Ц., който още с подаване на жалбата е представил Договор за правна защита и съдействие с
дата 23.05.2022 год., в който е отразено, че клиентът Б. К. Б. е заплатил на адвокат Е. Ц. договорено
възнаграждение в размер на 300 лв., в брой при подписване на настоящия договор. Налице е и
Договор за права защита и съдействие с дата 30.04.2025 год., сключен между клиента Б. К. Б. и
адв.М. И., от който се разбира, че договореното възнаграждение е 600 лева, платено в брой, при
подписване на настоящия договор.
Съдът е сезиран с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение още в
съпроводителното писмо, с което е изпратена до съда жалбата от страна на ответника, на основание
чл.60, ал.2 от ЗАНН, което възражение е основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за защита
по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер общо на сумата 900 лева, като предмет на обжалване е
наказателно постановление, с който е наложено административно наказание "глоба" в размер 1 000
лева. Според съда делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от
адв.Ц. правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в две от
общо проведените пред трети наказателен състав три публични съдебни заседания.
Жалбоподателят е представляван и от адв.И., който се е явил в последното съдено заседание, но
според съда заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение за този адвокат
значително надвишава минимално предвидения по цитираната по-горе Наредба, като с оглед на
6
оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36,
ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл. 18,
ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 400 лв., тъй като този адвокат
се е явил само в едно публично съдебно заседание, проведено пред настоящия четвърти състав на
19.06.2025 год. а хонорарът за адв.Ц. не следва да се присъжда. Следователно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски до пълния претендиран размер на сумата от 900 лева
следва да се остави без уважение. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира
в структурата на Областна дирекция на МВР-Л., именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0906-000387 от 12.05.2022 год.,
издадено от Н. В. Н., на длъжност Началник сектор в ОДМВР Л., Сектор ПП Л., упълномощен с
8121з-1632/02.12.2021 год., с което е наложено на Б. К. Б., ЕГН-********** от гр.А., Област-гр.Л.,
ул.“С. **, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1 000 лева,
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца или всичко глоба в размер на 1 000 лева,
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Л. да заплати на Б. К. Б., ЕГН-********** от гр.А., Област-гр.Л.,
ул.“С. ** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски – адвокатски хонорар за адв.М. И..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. К. Б., ЕГН-********** от гр.А., Област-гр.Л.,
ул.“С. ** за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер
от 900 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Л., по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
7