№ 11305
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110168507 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 54 състав, в закрито заседание на двадесет и
трети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Нора Маринова
като разгледа гр.д. № 68507 по описа на СРС за 2012г., намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, с оглед на което на ищеца следва
да се дадат указания за отстраняване на нередовностите по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
По искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе
в първото съдебно заседание след поставяне на въпроси към страните за конкретизиране на
твърденията им и отделяне на спорните от безспорните обстоятелства.
За процесуална икономия, въпреки нередовността на исковата молба, делото следва
да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за
връчване на ответника да посочи какъв е правният му интерес да претендира установяване
на вземания по заповедта за изпълнение, които длъжникът изрично е признал в срока за
подаване на възражение и по отношение на които заповедта е влязла в сила, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок исковата молба ще
бъде върната в посочената част, а производството по делото – прекратено.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
1
експертиза по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 69502/2021г. по описа на СРС, 26 състав, към производството по
делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 18.05.2023г. от 09.50
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Н. В. В. дължи на „Ю. 17803,30 лв., представляваща непогасена
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № . от 02.11.2020г. и
допълнително споразумение от 08.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 714,34 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 02.06.2021г. до 25.10.2021г., сумата от 186,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху за периода от 02.05.2021г. до 24.11.2021г. и сумата
от 17,50 лв., представляваща такса за периода от 02.06.2021г. до 02.10.2021г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
69502/2021г. на СРС, 26 състав.
Ищецът „Ю. твърди, че между него, в качеството му на кредитодател, и ответника в
качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № . от
02.11.2020г. в размер на 18060 лв., който ответникът следвало да погасява на месечни
вноски, включващи главница и лихви, съгласно погасителен план. Кредитът бил изцяло
усвоен от ответника на 02.11.2020г., а крайният срок на издължаването му бил уговорен да е
до 02.11.2030г. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателя дължал мораторна лихва върху
просрочените суми в размер на законната лихва. На 08.01.2021г. между страните било
сключено Допълнително споразумение, с което била уговорена промяна в начина на
погасяване на задълженията и бил съставен нов погасителен план, като крайният срок на
погасяване бил продължен до 02.02.2031г. с оглед отсрочването на плащанията по договора
за срок от три месеца. За периода на отсрочване се начислявала лихва съгласно условията на
договора, като след изтичане на периода на отсрочване непогасената лихва за този период
лихва, както и непогасената, която вече е била отсрочена при предишно прилагане на
условията, предвидени в Реда за отсрочване, ако такова е било договорено между страните,
се разпределяла на равни части, които се добавяли към всяка вноска по договора. Ищецът
твърди, че на основание чл. 14 от договора поради неплащане на погасителна вноска с
падеж – 02.05.2021г. в уговорения срок, банката е обявила предсрочната изискуемост по
кредита, за което е уведомила ответника. С оглед изложеното претендира установяване на
вземанията по договора за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, както и за
такса в твърдения размер, за който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 69502/2021г. на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът е възразил. Претендира
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване ан заповед
за изпълнение, както и разноски за производството.
Ответникът Н. В. В. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който изразява становище за недопустимост на исковата молба, в частта с която са
предявени искове за установяване на вземания за главница, възнаградителна лихва,
мораторна лихва над сумата от 21,07 лв. и такси, които са признати за дължими от
ответника в заповедното производство. Оспорва иска за установяване на вземане за
2
мораторна лихва за горницата над сумата от 21,07 лв., чийто размер счита за неправилно
определен за исковия период. Моли за прекратяване на производството в недопустимата
част и присъждане на разноски с оглед частичното прекратяване и отхвърляне на иска за
мораторна лихва. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор
за потребителски кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата на
кредитополучателя, предпоставките, уговорени в договора за настъпване на предсрочна
изискуемост, както и че е обявил кредита за предсрочно изискуем, съответно размера на
претендираните вземания.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че е
погасил претендираните вземания чрез плащане.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните са сключени договор за
потребителски кредит № . от 02.11.2020г., както и Допълнително споразумение от
08.01.2021г. с твърдяното съдържание, че сумата по кредита е усвоена от ответника, както и
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства да е платил претендираните
задължения.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите обстоятелства, тежестта на доказването за които носят, като относно
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне само с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3