ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№325
гр. Велико Търново, 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд гр. Велико Търново, ХI-ти адм. състав, в закрито
заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 176/2019 г. по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба вх. № 3794/28.08.2019 г.,
подадена от името на директора на Агенция „Митници“, действащ чрез
упълномощения юрисконсулт, с искане за изменение на постановеното по делото
Решение, в частта за присъдените разноски.
В съобразителната част на същата се излага, че
неправилно съдът не присъдил разноски на ответника при прекратяване на
производството в съответната част, които съобразно материалния интерес определя
на 7 844лв., съобразно „отхвърлената част от жалбата“. Като обръща
внимание на това, че ПП на жалбоподателя не е представил списък с разноски,
настоява че присъденото нему юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до 558лв., т.к. производството не било
с материален интерес. Във връзка с изложеното ПП на ответника иска от съда да
измени постановеното Решение, в частта му за разноските, като им присъди
разноски по делото в размер на 7 844лв. и да намали присъдените на
жалбоподателя разноски до 558лв. В условия на евентуалност претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 787лв.,
колкото е посочено в Списъка с разноските, представен в о.с.з.
В предоставения срок ответната по Молбата страна ангажира Становище с вх. №
3898/10.09.2019г. Определя искането за изменение като неоснователно. Счита, че делото е с
материален интерес, но той не включва размера на главницата, представляващ
недължимо платен акциз за периода, защото Решението на АО в тази част не е
обжалвано. Изтъква, че самият ПП на ответника е приел, че материалния интерес
по делото е разликата между възстановената и претендирана
лихва, видно от представения от него Списък с разноски в о.с.з. и изчислено ЮКВ
в размер на 3 787лв.
Съдът взе предвид исканията и доводите на страните,
съобрази данните по делото и приложимия закон. При това намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
по делото е образувано по жалба на търговско дружество с фирма „ТЕЦ Горна
Оряховица“ЕАД срещу Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018 г. на началника
на Митница Свищов, потвърдено с Решение
№ Р-224/32-64254/01.03.2019г. на директора на Агенция „Митници“ с което е отказано възстановяване на законна лихва
върху недължимо платения акциз, за целия претендиран
период.
С Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 176/2019г. по описа на АСВТ е оставена без разглеждане,
като недопустима, жалбата на дружеството, в една част, а в другата е уважена,
като оспореният акт е отменен и преписката е върната на АО за ново произнасяне
със задължителни указания по тълкуване и приложение на материалния закон.
Видно от диспозитива на съдебното
Решение има произнасяне относно разноските, но само относно уважената част от
жалбата. Относно прекратената част от производството такова произнасяне не е
правено, въпреки че разноски са претендирани своевременно от ПП на ответника. В този ред на
мисли съдът приема, че е сезиран с искане за допълване на визираното Решение в
частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Молбата за допълване е допустима, като подадена в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК от страна, представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В
другата й част Молбата съдържа същинско искане за изменение на Решението в
частта за разноските като бъде намалена сумата на присъдените на другата страна
разноски.
Разгледана по същество Молбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, относно исканото допълване и неоснователна
относно исканото намаление на присъдените на жалбоподателя разноски, поради
следното:
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на ответника се
присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията
вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Цитираната норма се отнася за случаите, когато съдът
с решение се произнася по същество на
спора като уважава или отхвърля жалбата. В ДОПК не се съдържа уредба на
разноските при прекратяване на делото.
Поради това и на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно
приложение намира чл. 78, ал. 4 ГПК. По силата на чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК
възниква правото за възмездяване за разноски на ответника в случаите на
прекратяване на производството по заведеното срещу него дело. В случая
разноските за ответника се определят в размер на 300 лв., изчислени също по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Искането за присъждане на разноски е своевременно направено преди
приключване на устните състезания по спора и е основателно с оглед
осъщественото процесуално представителство на органа от юрисконсулт. По
изложените съображения, на посочените основания е видно, че правната норма на
ГПК не предписва изчисляването на възнаграждението на юрисконсулта върху
материалния интерес по делото, за разлика от ДОПК. Предвид това, исканото
допълване на Решението в частта за разноските следва да бъде уважено до размера
от 300лв., а не за претендираните 7 844лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на АМ за прекратената
част от производството.
Исканото изменение чрез намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение, присъдено на жалбоподателя
от 3 787лв. на 558лв., съобразно уважената част от жалбата е
неоснователно. Противно на застъпеното от ПП на ответника съдът последователно
определя делото като такова с материален интерес. Същият съобразно допустимата
част от производството, свързана с дължимата, но невъзстановена лихва, възлиза
на 125 701,25лв. От това по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдвС се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 787лв. Точно толкова и точно така е изчислена
тя в представения от ПП на ответника Списък с разноските на л. 241 от делото.
Предвид изложеното Молбата за допълване на
постановеното Решение № 354 от 09.08.2019г. по адм.
дело № 176/2019 г., в частта му за разноските е основателни и следва да бъдат
уважена, а отхвърлена в частта за редуциране на разноските на другата страна.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
във вр. с §2 от ДР на
ДОПК, съдът в посочения състав:
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПЪЛВА Решение № 354 от 09.08.2019г.,
постановено по адм. дело №176/2019 г. на АСВТ, в частта му за разноските, като в диспозитива на същото да се чете следното допълнение:
ОСЪЖДА търговско дружество с фирма „ТЕЦ
Горна Оряховица“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна
Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I“ № 29, представлявано от Георги Георгиев-изп. директор и Валентина Ралева-член на СД да
заплати на Агенция „Митници“ гр. София съдебни разноски за производството в
размер на 300,00лв./триста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за
изменение на Решение № 354 от 09.08.2019г.,
постановено по адм. дело №176/2019 г. на АСВТ, в
частта му за разноските чрез намаляване на присъдените на жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение от 3 787лв. на 500лв.
Определението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: