Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 35 от 30.01.2024 г., постановено по АНД № 1331/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с което на „М.“ ООД гр. Сливен е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП като незаконосъобразен и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати в полза на „М.“ ООД гр. Сливен, ЕИК *********, разноски в размер на 500,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че законодателят не е предвидил възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Посочва, че санкционираното лице не е положило необходимата грижа и е допуснало движението на процесното пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без да се увери, че бордовото устройство, монтирано в ППС, е изправно, включено правилно в електрическото захранване, с неизчерпана батерия, годно да осъществи връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват, т.е. да предава данни, необходими за установяване на размера и заплащане на съответната тол такса. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен като незаконосъобразно и неправилно и да потвърди Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********** за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона на пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако такъв бъде надлежно предявен, като моли същият да бъде определен под минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, с оглед на конкретната правна и фактическа сложност на делото и в съответствие с Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юриск. К. С., която поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и излага становище по същество.

В с.з. ответникът по касационната жалба – „М.“ ООД, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. Н. К. от ***, в качеството му на пълномощник на „М.“ ООД, който заявява, че оспорва касационната жалба и изразява становището си по същество. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд като мотивирано, последователно, при установена фактическа и правна обстановка, и със съответни на нея правни изводи, следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.03.2022 г. в 12:37 часа било установено нарушение № DB1EAC1641F32E71E053041F160AFF13 с ППС влекач „Скания Р 124 ЛА“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община Сливен, за движение по път I-6, км. 407+136, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В електронния фиш било отразено, че нарушението е установено с устройство № 40542, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6, км. 407+136. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на ответника по касацията бил издаден процесният ЕФ, с който на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500,00 лева. В ЕФ било посочено още, че независимо от налагането на това административно наказание, дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното ППС, в размер на 167,00 лева.

Според приложените по делото на районния съд Становище от НТУ, таблица с данни за движение на ППС и писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД: от получените и платени тол декларации за датата на нарушението - 16.03.2022 г., не била получена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението; на посочената дата и час бордовото устройство на процесното ППС е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, или с изчерпана батерия, и поради тази причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. В следствие на това не били генерирани данни за геолокация на бордовото устройство, съответно нямало създадени тол декларации за преминаването през процесния сегмент, като това било причината за регистриране неправомерно ползване на платената пътна мрежа.

С решение № 197 от 17.05.2023 г. по АНД № 1235/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен било отменено Наказателно постановление № BG04042022/3000/P8-143 от 03.10.2022 г., издадено от директора на НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София. Наказателното постановление било издадено срещу И. А. И. за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 16.03.2022 г. в 12:37 часа по път № I-6, км 407+136, е било управлявано пътно превозно средство на път, включен в обхвата на платена пътна мрежа, за което била дължима, но не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. С решението по АНД № 1235/2022 г. Районен съд – Сливен е приел, че от приетия по делото пътен лист се установявало, че на посочената в АУАН и в НП дата и час на нарушението автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя И. А. И., а от лицето Й. Й.. Решението е влязло в сила на 13.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че при издаване на ЕФ са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Приел е, че в случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП законодателят не е предвидил налагане на административно наказание с електронен фиш и е следвало при така констатираното нарушение да бъде съставен АУАН и административнонаказващият орган да издаде НП. Изложил е съображения за основателността на подадената жалба. Формирал е извод, че в издадения електронен фиш не е посочено, че собственикът е допуснал движението на процесното ППС и че същият не е изпълнил задълженията си във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Приел е, че от обективна страна не е доказано нарушението на жалбоподателя, доколкото дължимата пътна такса не е била заплатена поради технически причини свързани с бордовото устройство на процесното ППС, а не поради действия на собственика на ППС. С такива мотиви районният съд е отменил ЕФ.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, при следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Посочената в ЕФ правна норма послужила като основание за издаването му е чл. 179, ал. 3б от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), според която собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответника по касация за извършено от него административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.

В касационната жалба се излагат доводи за отпадане на необходимостта от тълкуване по процесния случай предвид законодателната промяна на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП ( с ДВ, бр. 13 от 2024 г.), която обаче е неприложима към процесния казус. Цитираната норма е в сила от 13.02.2024 г. и не е била част от действащото право към момента на извършване на административното нарушение - 16.03.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, към момента на извършването му.

Като е съобразил изложените обстоятелства и е отменил електронния фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото е неоснователна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Своевременна и основателна е претенцията на ответника по касацията за разноски във вид на адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. Реално извършените такива възлизат на 400,00 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Предвид минимално предвиденият размер по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, съдът намира възражението за прекомерност на касационния жалбоподател за неоснователно. Претенцията за разноски на ответника по касацията следва да се уважи в заявения размер от 400,00 лева и да се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

 

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 30.01.2024 г., постановено по АНД № 1331/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София да заплати в полза на „М.“ ООД гр. Сливен, ЕИК *********, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.