№ 504
гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530201675 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-2500097 от 23.05.2025 година
на Д.а на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на
основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с
чл. 77, ал.3, във връзка с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 8 000 /осем
хиляди/ лева за нарушение по чл. 13 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност.
Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда
да я отмени. Мотивира се че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и че същото е необосновано и неправилно. Моли съда да
отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, взема становище, че жалбата е неоснователна и моли
съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства
– писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и
на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На дружеството жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 24-2500097/24.04.2025 година, за това, че при извършена
проверка на 01.04.2025 година, 14.04.2025 година и 24.04.2025 година по документи в
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище град Стара Загора е установено, че „Керасус
Лоджистик“ ООД, в качеството си на работодател е наел на работа 09.12.2024 г., с Трудов
договор №.../09.12.2024 г., в град Стара Загора чужденеца-гражданин на трета държава
(Република Турция) М.Ю., дата на раждане ... г., като шофьор на товарен автомобил –
дванайсет и повече тона“, за който няма данни да е законно пребиваващ на територията на
Република България.
Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като
административно нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
На основание така съставеният акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което фактическата
обстановка е описана така, както в акта. За това нарушение, на дружеството жалбоподател е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000,00 лева.
Административно-наказващият орган е определил размера на това наказание, като е приел,
че нарушението е извършено в условията на повторност , поради това че за нарушение на
същия вид на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция с
НП 24-2300064 в размер на 4000 лева, влязло в законна сила на 12.03.2025 година.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
изменено на основание чл. 63, ал.7, т.1 и т.2 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на
територията на Република България граждани на трети държави. Разпоредбата на чл. 77,
ал.2 от същия закон предвижда, че Работодател – юридическо лице, който наруши забраната
по чл. 13, ал.1 се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв.
По отношение на субекта на нарушението:
Субекта на разглежданото административно нарушение, като елемент от
фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално
дефинирано в §1., т.1 от Допълнителните разпоредби на кодекса на труда, както следва:
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
2
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“. Видно от представения по
делото Трудов договор № ..., на 09.12.2024 година между дружеството жалбоподател и
лицето М.Ю. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което наказаното
дружество е възложило на работника изпълнението на длъжността „шофьор на товарен
автомобил над 12 тона, международни превози в предприятието „Керасус Лоджистик“
ЕООД. Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се
доказва и от представените по делото допълнителни споразумения, списъци за
командировки и разчетно-платежна ведомост. В тази връзка съдът намира, че
административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.
По отношение на изпълнителното деяние:
Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в наемане на
работа на незаконно пребиваващо лице, на територията на Република България. Както се
установи, действително на 09.12.2025 година дружеството жалбоподател е приело на работа
лицето М.Ю.. От представеното по делото писмо УРИ 537700-1121-07.04.2025 година на ОД
на МВР Стара Загора, се установява, че лицето М.Ю., родено на ... г. в Република Турция не
фигурира в масивите на МВР. От писмо УРИ 537700-1193-14.04.2025 година на ОД на МВР
се установява, че лицето М.Ю. е родено на ... г., с гражданство – Турция и разрешение за
пребиваване в Полша. За да се прецени дали това лице действително е незаконно
пребиваващо по смисъла на чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, обстоятелството, че лицето е имало разрешение за пребиваване в Република
Полша следва да се съобрази в светлината на разпоредбата на чл. 13, от Регламент (ЕО)
№562/2006 в частта на чл.5, параграф 4, в който чрез дерогация от параграф 1, в чл.5 е
регламентирано следното: „на граждани на трети страни, които не отговарят на условията,
посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно
влизане, издадени от някоя от държавите-членки или и двата документа в случаите, когато
това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави-членки за
транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала
разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако имената им не са
включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно
преминаване в държавата-членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат.“
Ето защо и установеното разрешение за пребиваване дава право на преминаване през
територията на Република България, но не дава право на достъп до пазара на труд в
страната, респективно и да се сключи трудов договор. Това разрешение за пребиваване също
така не може да замести липсата на надлежно издадено от българските компетентни органи
разрешение за пребиваване на територията на България по реда, предвиден в ЗЧРБ. Това
разрешение от друга страна не може да се приравни и на гражданство на ЕС, за да обуслови
и надлежно пребиваване на лицето в България. Следователно единствения извод е, че
лицето е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на
3
надлежно разрешение от органите на МВР. Съгласно § 1 т.14 от ДР на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на §1, т.3б от
допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България т.е. всеки
чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република
България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производството,
което следва да започне по молба на чуждия гражданин, който да посочи и основанията, на
които обосновава искането си за пребиваване. В случая доколкото няма данни лицето да е
имало издадено разрешение за пребиваване на територията на страната а и не се твърди
такова, то се явява и доказано твърдението на АНО, че към момента на сключване на
трудовия договор, лицето М.Ю. е било незаконно пребиваващо. /така Решение
№949/12.03.2025 г. по к.а.н.дело №60/2025 година по описа на Старозагорския
административен съд/. По този начин съдът намира за доказано изпълнителното деяние на
разглежданото административно нарушение.
Нарушението е такова на просто извършване, поради което липсата на
настъпил конкретен противоправен резулат е ирелевантна.
Предвид факта, че спрямо дружеството жалбоподател е реализирана
административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 ЗАНН, същата се приема за
обективна и безвиновна.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административно наказателното
обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да
го разбере и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на
наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено
изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН. В случая е
налице съответствие между фактическото и юридическото формулиране на
административно наказателното обвинение, позволяващо на санкционирания субект да го
разбере и да организира адекватно защитата си. Посочени са всички необходими факти и
обстоятелства от съставомерен характер, субсумиращи се от една страна – отговарящи
съобразно правната квалификация на нарушението на императивните изисквания за
съдържание на АУАН и НП, предвидени в ЗАНН.
Така съдът намира, че от обективна и субективна страна, от страна на
жалбоподателя са осъществени елементите на разглежданото административно нарушение.
По отношение на определеното наказание:
За това административно нарушение, разпоредбата на чл.77, ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност е предвидил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 3000 до 30 000 лева. В конкретния случай
4
административно наказващия орган е приел, че нарушението е извършено в условията на
повторност, като съгласно разпоредбата на чл. 77, ал.3 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага
глоба от 1500 до 15 000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 6000
до 60 000 лв. Съгласно разпоредбата на § 1., т.15 от допълнителните разпоредби на закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност "Повторно нарушение" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение. В мотивите си, за да обоснове
повторността на нарушението, административно наказващият орган се е позовал на
Наказателно постановление № 24-2500097/23.05.2025 година, влязло в сила на 12.03.2025
година.
Установи се, от друга страна, че настоящото нарушение е извършено на
09.12.2024 година, т.е. преди влизане в сила на цитираното Наказателно постановление №
24-2500097/23.05.2025 година. Поради това и съдът намира, че по отношение на
разглежданото административно нарушение не е налице повторност, по смисъла на § 1., т.15
от допълнителните разпоредби на закона.
В тази връзка, на основание чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН следва да бъде изменено
обжалваното наказателно постановление, като деянието следва да бъде преквалифицирано
от такова по чл. 13, ал.1 ЗТМТМ, във връзка с чл. 79, ал.4, във връзка с чл. 77 ал.3, във връзка
с ал.2 ЗТМТМ в такова по чл. 13, ал.1 ЗТМТМ, във връзка с чл. 79, ал.4, във връзка с чл. 77
ал.2 ЗТМТМ. На основание чл. 63, ал.7 т.2 ЗАНН следва да бъде намалено от 8000,00 лева
на 4000,00 лева, с оглед относително определения размер на административното наказание в
размер на 3000 лв. до 30 000 лв. Такъв размер, към минималния, определен в посочената
разпоредба съдът намира, че съответства на целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая се явява неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено в горепосочения смисъл
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д ЗАНН следва да бъде осъдено
дружеството жалбоподател да заплати на въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда“
Стара Загора, сумата от 50,00 лева, представляваща разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъде осъдена въззиваемата Дирекция
„Инспекция по труда“ да заплати на дружеството жалбоподател сумата в размер на 250,00
лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-2500097 от 23.05.2025 година на
Д.а на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, на
основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с
чл. 77, ал.3, във връзка с ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 8 000 /осем
хиляди/ лева за нарушение по чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 13, ал.1 ЗТМТМ, във
връзка с чл. 79, ал.4, във връзка с чл. 77 ал.3, във връзка с ал.2 ЗТМТМ в такова по чл. 13,
ал.1 ЗТМТМ, във връзка с чл. 79, ал.4, във връзка с чл. 77 ал.2 ЗТМТМ и НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“, от 8000,00 /
осем хиляди/ лева, на 4000,00 /четири хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, сумата от 50
/петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, ДА ЗАПЛАТИ НА
„КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК *********, сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6