№ 15327
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110143769 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На първи юли две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.а
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 43769 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Н. И., с ЕГН **********, от гр.
*********************************, против „С.К., с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********************************, представлявано от
управителя Н.П.П., за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 677,42 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № 827570 от 13.03.2023 г., поради нищожност на клаузата като
противоречаща на добрите нрави и като неравноправна, претендира направените по делото
разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.03.2023 г. сключила с ответника Договор за
паричен заем № 827570 в размер на 15200 лв., която сума следвало да бъде върната на 4
месечни вноски. В чл. 6 от договора била договорена неустойка в размер на 677,42 лв., като
общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка възлизало на 2
311,28 лв. Оспорва клаузата за неустойка като договорена в противоречие с добрите нрави и
като неравноправна в нарушение на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че с оглед нарушаване на добрите нрави е
налице нееквивалентност на насрещните престации, с цел извличане на облага за кредитора.
Договореният размер на неустойката нарушавал принципът на добросъвестност и
справедливост. Клаузата на чл. 6 от процесния договор била неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Договорената неустойка излизала извън присъщите й функции и целяла
неоснователно обогатяване за кредитора. Твърди, че с клаузата се заобикаляла разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, поради което и била нищожна. Излага съображения за нищожност на
клаузата за неустойка, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание –
годишен процент на разходите /ГПР/, като посоченият в договора ГПР не отговаря на
реалният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и
сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва
клаузата за неустойка като нищожна. Позовава се на задължителната съдебна практика.
Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „С.К., с който оспорва исковата претенция като
2
неоснователна, предявена при злоупотреба с право. Твърди, че ищцата е предявила две
идентични искови молби, по които били образувани гр.д. № 43769/2024 г. и гр.д. №
36452/2024 г. по описа на СРС, като целта на ищцата била възлагане на разноските по
делото, поради което била налице злоупотреба с права в противоречие с принципа за
законност и добросъвестност в процеса по чл. 3 от ГПК. Позовава се на съдебна практика,
както и на практиката на СЕС. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, свързани с
нищожност на клауза от договора. Твърди, че са спазени законовите изисквания при
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ в съответствие с изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Също така твърди, че при сключване на договора потребителят е бил
уведомен за икономическите последици, като е имал право на отказ от договора, на не се е
възползвал от това право. Излага твърдения, че в периода от 2018 г. до 2024 г. ищцата е
сключила с ответника 25 договора. Оспорва изложените твърдения за неравноправност на
клаузи от договора и използване на заблуждаващи търговски практики. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по
делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 24 от ЗПК и чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от справка за
кредитна задлъжнялост, издадена от Централния кредитен регистър на БНБ, се установява,
че спрямо ответното дружество ищцата е задължена за сумата от 1 104 лв. спрямо ответника.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит, който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Спори се относно
валидността на клаузата на чл. 6 от договора.
От представената и приета като доказателство по делото справка може да се направи
единствено извод, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който „С.К. е предоставило на С. Н. И. кредит в размер от 1 500 лв., разрешен на
13.03.2023 г., крайният срок на погасяване на който кредит е 03.07.2023 г., като към
30.04.2023 г. задължението на ищцата е възлизало на 1 104 лв., от които сумата от 1 085 лв. –
главница.
По делото не са представени нито договора за кредит, сключен между страните, нито
общите условия, ако договорът е сключен при общи условия, нито погасителен план.
3
Липсата на доказателства относно конкретните условия, при които договорът е бил сключен
между страните, препятства съда да извърши преценка за валидността на договора, както и
за наличието на неравноправни клаузи, а също така за наличието на клауза за неустойка и
валидността на твърдяната клауза, за което ищцата е изложила твърдения в исковата си
молба. Дори и да се предположи, че между страните е бил сключен договор, то не може да
извърши преценка относно конкретните условия, при които договорът е сключен
Съобразно с разпределената между страните доказателствена тежест по реда на чл.
154 от ГПК, ищцата не представи сключеният между страните. Липсата на представени
доказателства, съобразно с дадените от съда указания, препятства съда да направи правни
изводи относно твърдяното спорно право. Ето защо исковата претенция като неоснователна
и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК съдът намира за основателно, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Н. И., с ЕГН **********, от гр.
*********************************, против „С.К., с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********************************, представлявано от
управителя Н.П.П., за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 677,42 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща дължима неустойка по чл. 6 от Договор за потребителски кредит
№ 827570 от 13.03.2023 г., поради нищожност на клаузата като противоречаща на добрите
нрави и като неравноправна
ОСЪЖДА С. Н. И., с ЕГН **********, от гр. *********************************,
ДА ЗАПЛАТИ на „С.К., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************************, представлявано от управителя Н.П.П., на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
4
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5