№ 9862
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110171012 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД срещу ответника ЗАД
„ОЗК[1]Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ,
вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане сумата от 767,70 лева,
представляваща главница за регресно вземане по щета № 0003-1261-19-
410528 за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по застраховка „Каско“, за вреди по лек автомобил „БМВ 118Д“ с
регистрационен № В9807СА, настъпили от пътнотранспортно произшествие
на 31.08.2019 г. в гр. Варна, на кръговото кръстовище на булевардите
„Владислав Варненчик“ и „Васил Левски“, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег. №
В6640НН, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 29.11.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 31.08.2019 г. в гр. Варна, на
кръговото кръстовище на булевардите „Владислав Варненчик“ и „Васил
Левски“, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег.
№ В6640НН, управляван от Гергана Георгиева, навлиза в съседната лява пътна
лента и удря движещия се по нея лек автомобил „БМВ 118Д“, с рег. №
В9807СА, вследствие на което реализира ПТП, при което на ударения лек
автомобил са причинени имуществени вреди. Ищецът посочва, че ПТП-то е
документирано с Протокол за ПТП от 31.08.2019 г., съставен от органите на
МВР. По отношение на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, с рег. №
В6640НН Гергана Антонова Георгиева е взето административно отношение и
е съставен акт за установяване на административно нарушение № 89772 за
нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че посоченото лице
1
виновно е нарушила правилата за движение по пътищата, вследствие на което
е настъпило процесното ПТП. Твърди, че водачът на лек автомобил марка
МПС „Мерцедес Ц220“, с рег. № В6640НН е бил застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
с валидно застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното
ПТП. Посочва, че за увредения лек автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“ с
рег. № В9807СА, е сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” със ищцовото дружество ЗК „Лев Инс” АД, по
полица № 93001810088533. Твърди, че във връзка с процесното ПТП при
ищеца е образувана щета № 0003-1261-19-410528 за възстановяване на
уврежданията по застрахования лек автомобил „БМВ 118Д“ с рег. №
В9807СА, причинени вследствие на процесното ПТП. В тази връзка и щетите
били отстранени от сервиз „Пегас Лизинг“ ЕООД, на който ищецът е заплатил
сумата от 1659,94 лв. на 17.10.2019 г. Поддържа, че ищецът като застраховател
по застраховка „Каско“ на МПС имал право да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. В тази връзка се твърди, че в случая ПТП
настъпило поради виновни и противоправни действия на водач на МПС с рег.
№ В6640НН, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в срока на
валидно застрахователно покритие. Предвид встъпването в правата на
увреденото лице ищцовото дружество изпратило до ответника регресна
покана. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД обаче след
извършено прихващане е погасил сума в размер на 907,24 лева, поради което
ищецът има право да иска остатъка. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени, като моли ответникът да бъде осъден да заплати незаплатения
остатък по регресната претенция – сумата от 767,70 лв. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, редовно уведомен, в срока
по чл. 131 ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеният иск по размер. Не оспорва настъпване на посоченото в исковата
молба ПТП, както и че МПС марка „Мерцедес С220“ с рег. № В6640НН е
застрахован при ответника. Оспорва единствено размера на вредите,
претърпени от собственика на МПС „БМВ 118“, с рег. № В9807СА, причинени
вследствие на процесното ПТП. Посочва, че в представените по делото
фактури цените на материали и труд са завишени в сравнение с
действителната стойност към датата на настъпване на събитието, а също така
посочва, че посочените количества труд и материали за възстановяване на
уврежданията са завишени в сравнение с действително необходимите за
възстановяване на уврежданията, причинени вследствие на процесното ПТП.
Поддържа, че доколкото автомобилът е извън гаранционен срок съобразно
Наредба № 24 автомобилът е следвало да бъде ремонтиран с влагане на нови
части от алтернативни доставчици и с цени на труд извън официалния сервиз.
Въз основа на посоченото поддържа, че ЗК „Лев Инс“ АД са изплатили
необосновано висок размер на застрахователното обезщетение, поради което
по регресната претенция ответникът е обвързан до размера на средните
пазарни цени. Поради това моли съдът да отхвърли предявения иск като
2
неоснователен. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че на 31.08.2019 г. в гр. Варна, на кръговото кръстовище на
булевардите „Владислав Варненчик“ и „Васил Левски“, е настъпило ПТП, при
което лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег. № В6640НН, управляван от
Светлана Владимирова и застрахован по задължителна застраховка
‚Гражданска отговорност“ на автомобилистите, навлиза в съседната лява
пътна лента реализира ПТП с движещия се по нея лек автомобил „БМВ 118Д“,
с рег. № В9807СА, застрахован по валидна имуществена застраховка „Каско“
на МПС при ЗК „Лев Инс“, при което са причинени имуществени вреди, както
и че за отстраняване на уврежданията на лек автомобил „БМВ 118Д“, с рег. №
В9807СА причинени вследствие на процесното ПТП, ЗК „Лев Инс“ е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1654,94 лв., а ответникът е заплатил
по регресната претенция сумата 907,24 лева.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по лек автомобил „БМВ 118Д“, с рег. №
В9807СА. Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 4740,32
лева.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
3
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 4740,32 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 15,00 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
4
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което и предвид диспозитивното начало искът е основателен в пълния
предявен размер като е съобразено и направеното от ответника частично
плащане преди завеждане на делото. Следва да се присъди и законната лихва
върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – за държавна такса в
размер на 50,00 лева, депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева и 100,00
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ при съобразяване материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-
Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователна
компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ сумата 767,70 лева, представляваща главница за регресно вземане по
щета № 0003-1261-19-410528 за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско“, за вреди по лек автомобил
„БМВ 118Д“ с регистрационен № В9807СА, настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 31.08.2019 г. в гр. Варна, на кръговото кръстовище на
булевардите „Владислав Варненчик“ и „Васил Левски“, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц220“, с рег. №
В6640НН, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 29.11.2024 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,00 лева – разноски в
производството пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: BG 54 BPBI 79451060201207.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6