№ 6403
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. Б.ОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. Б.ОВ Гражданско дело №
20221110111080 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба за признаване за установено по отношение
на И. А. И., ЕГН **********, че Б. Т. В., ЕГН ********** не дължи сумите за
вземанията по изп. лист издаден на 10.12.2009г. по ч.гр.д.№565/2009г. по
описана Районен съд - Пирдоп в размер на 6605,70 лв.-главница по договор за
кредит от 03.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, 1705,08 лв.-мораторна лихва за
периода от 05.11.2008г. до 07.12.2009г., 166,22 лв. –разноски по делото и
2121,02 лв., представляваща заплатена от ответника законна лихва за периода
от 08.12.2009г. до 12.03.2013г. , въз основа на който е образувано изп. дело
№99/2022г. по описа на ДСИ при СРС, поради погасяването по давност на
вземанията в периода след 13.03.2013г., за които вземания е образувано
изпълнително дело №99/2022г. по описа на ДСИ при Софийския районен съд.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 565/2009 г. по
описа на РС Пирдоп, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдил с
изпълнителен лист за процесното вземане, представляващо главница по
договор за кредит от 03.08.2005 г. и законна лихва върху нея, а именно
6605,70 лв.-главница по договор за кредит от 03.08.2005 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2013г. до окончателното изплащане на
1
задължението, 1705,08 лв.-мораторна лихва за периода от 05.11.2008г. до
07.12.2009г., 166,22 лв. –разноски по делото, като изпълнителния лист е
издаден срещу ищеца, като кредитополучател и ответника, като поръчител.
Твърди, че по издадения изпълнителен лист от 10.12.2009 г. е образувано
изп.д. № 2012.0400902 по описа на ЧСИ Р. М., рег. № . в КЧСИ, като към
12.03.2013 г. ответнника заплатил цялото задължение и на основание чл. 429,
ал. 1 от ГПК се конституирал като взискател срещу настоящия ищец.
Впоследствие не били извършвани никакви изпълнителни действия, макар да
били образувани изп. дело № 111/2021 г. по описа на ДСИ при РС Пирдоп и
изпълнително дело № 99/2022г. по описа на ДСИ при Софийския районен
съд, 27 уч., като на 13.03.2018 г. вземането било погасено по давност. Ищецът
заявява, че вземането е погасено по давност, поради изтичане на предвидената
петгодишна давност и иска съда да признае за установено, че не дължи на
ответника сума от общо както следва: 6605,70 лв.-главница по договор за
кредит от 03.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, 1705,08 лв.-мораторна лихва за
периода от 05.11.2008г. до 07.12.2009г., 166,22 лв. –разноски по делото и
2121,02 лв., представляваща заплатена от ответника законна лихва за периода
от 08.12.2009г. до 12.03.2013г. , въз основа на който е образувано изп. дело
№99/2022г. по описа на ДСИ при СРС, поради погасяването й по давност.
Претендира направените в производството разноски.
Ответникът И. А. И. е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва иска като напълно
неоснователен. Твърди, че за периода след 13.03.2013г. по образуваните от
него изпълнителни дела е предприемал множество изпълнителни действия,
които са от естество да прекъснат изтичането на давността. Заявява, че е
налице още едно изпълнително дело, а именно изп.д. № 40/2014 г. по описа на
СИС при РС Пирдоп, по което са налице както извършени изпълнителни
действия, така и е поискано от него извършването на такива действия, като
последното е на 13.11.2017 г., поради което не е изтекла предвидената в
закона петгодишна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
2
Видно от приложен по делото Изпълнителен лист от 10.12.2009 г.,
издаден по ч.гр.д. № 565/2009 г. по описа на РС Пирдоп, въз основа на
постановена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК,
страните по делото, а именно ищеца Б. Т. В., като кредитополучател и
ответника И. А. И., като поръчител, са осъдени да заплатят на кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД, сумите както следва: 6605,70 лв.-главница по договор за
кредит от 03.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, 1705,08 лв.-мораторна лихва за
периода от 05.11.2008г. до 07.12.2009г., 166,22 лв. –разноски по делото, за
което вземане е образувано изп. д. № 2012.0400902 по описа на ЧСИ Р. М.,
рег. № . в КЧСИ, като към 12.03.2013 г., видно от издадено от съдебния
изпълнител удостоверение, ответника И. А. И. е заплатил цялото задължение
и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК се конституирал като взискател срещу
настоящия ищец Б. Т. В..
Впоследствие с молба от 12.09.2014 г. взискателят И. А. И. поискал
делото да продължи по подсъдност, с оглед установени недвижими имоти на
длъжника пред ДСИ при РС Пирдоп и било образувано изп. д. № 40/2014 г.
по описа на СИС при РС Пирдоп. По това изпълнително дело бил наложен
запор на трудовото възнаграждение на ищеца на 25.11.2014 г., а на 27.01.2017
г. и на 13.11.2017 г. взискателят И. А. И. поискал налагането на запор на
трудовото възнаграждение на ищеца Б. Т. В.. С постановление от 12.07.2021
г. на съдебния изпълнител изпълнителното дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а с молба от 23.12.2021 г. взискателят И.
А. И. поискал да му бъде върнат процесния изпълнителен лист.
Видно от данните по делото изп. дело № 111/2021 г. по описа на ДСИ
при РС Пирдоп, което е изпратено по подсъдност и е образувано
изпълнително дело № 99/2022г. по описа на ДСИ при Софийския районен
съд, 27 уч., същото е образувано по молба на взискателя И. А. И. от
29.12.2021 г., като то е спряно по издадена по настоящото гражданско дело
обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е бил длъжник по договор за кредит от
03.08.2005 г., като кредитополучател, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, а
3
ответникът е бил поръчител, който към 12.03.2013 г., е заплатил цялото
задължение и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК се конституирал като
взискател срещу настоящия ищец Б. Т. В.. От страна на ищеца не се оспорва,
че дължи сумата, както следва: 6605,70 лв.-главница по договор за кредит от
03.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, 1705,08 лв.-мораторна лихва за
периода от 05.11.2008г. до 07.12.2009г., 166,22 лв. –разноски по делото и
2121,02 лв., представляваща заплатена от ответника законна лихва за периода
от 08.12.2009г. до 12.03.2013г., въз основа на който е образувано изп.дело
№99/2022г. по описа на ДСИ при СРС, както и че не я е върнал, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист към
момента на издаването му.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото
ищецът оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, поради
изтекла погасителна давност, искът се явява допустим.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване
по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая давността е
прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК на 09.12.2009 г., а
и с влизане на заповед по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 565/2009 г. по
описа на РС Пирдоп. По образуваното изп.д. № 2012.0400902 по описа на
ЧСИ Р. М., рег. № . в КЧСИ давност не е текла към 12.03.2013 г., когато
ответнника е заплатил цялото задължение и на основание чл. 429, ал. 1 от
ГПК се конституирал като взискател срещу настоящия ищец. Следващите
действия, които са от естество да прекъснат давността са извършени по изп.
д. № 40/2014 г. по описа на СИС при РС Пирдоп , а именно запор на
трудовото възнаграждение на ищеца на 25.11.2014 г., както и на 27.01.2017 г.
4
и на 13.11.2017 г., когато взискателят И. А. И. е поискал налагането на запор
на трудовото възнаграждение на ищеца Б. Т. В.. В тази насока следва да се
има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от
26 юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Впоследствие с ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато
трае съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед по реда на чл. 417
от ГПК, а и касае вземане по договор за кредит. В тази насока е и решение №
50295/23.01.2023 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр. д. №
1030/2022 г. на ВКС, IV ГО и други, като е прието и че давност не тече в хода
на производството по чл. 439 от ГПК. Следователно от 13.11.2017 г., когато е
поискано извършването на последното валидно изпълнително действие
започва да тече давност в размер на 5 години, която не е изтекла към подаване
на исковата молба на 02.03.2022 г. и предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 400 лв. за
5
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Б. Т. В., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. . № ., чрез
адв. Г., против И. А. И., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ж.к. ., ., за
признаване за установено, че Б. Т. В. не дължи на И. А. И., сумите по
изпълнителен лист от 10.12.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 565/2009 г. по описа
на РС Пирдоп, както следва: 6605,70 лв.-главница по договор за кредит от
03.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, 1705,08 лв.-мораторна лихва за
периода от 05.11.2008г. до 07.12.2009г., 166,22 лв. –разноски по делото и
2121,02 лв., представляваща заплатена от ответника законна лихва за периода
от 08.12.2009г. до 12.03.2013г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 99/2022г. по описа на ДСИ при Софийския районен
съд, 27 уч., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА Б. Т. В., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. . № .,
чрез адв. Г., да заплати на И. А. И., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София,
ж.к. ., ., сумата 1 400 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6