№ 34105
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20231110105739 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№27131/01.02.2023 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу М. Т. И. за задължения по договор за стоков кредит №***/08.11.2020
г. между „Банка ДСК“ АД и длъжника, които са цедирани на заявителя, като се претендират
и следните суми: 120,00 лв.-такси по тарифа, дължими при изискуем кредит, както и 200,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението е частично неоснователно.
1. Цитираната тарифа не е представена по делото, въпреки изявлението в молба вх.
№57757/01.03.2023 г.
2. Клаузата за дължимостта на таксата при изискуем кредит е нищожна. Тази претенция
се основава на нищожна договорна клауза, според която длъжникът следва да заплати
на кредитора второ обезщетение за забава, различно от претендираното със
заявлението обезщетението за забава, което е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
3. Заявлението в частта за разноските също е частично неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, приложим и в заповедното производство, „В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) „За защита по
бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 180 лв.“-следователно неговият размер не зависи от
1
материалния интерес по делото.
При сезиране на съда със заявление по чл.410 ГПК единствената процесуална дейност за
защита интересите на заявителя в производството е изготвянето на заявлението по
нормативно утвърдения образец и депозирането му в съда, поради което съдът намира, че
следващо се юрк.възнаграждение следва да е в минималния размер по чл.26 НЗПП.
Цитираната в заявлението разпоредба на чл.13, т.2 НЗПП изобщо не касае и е напълно
неприложима при възнагражденията за процесуално представителство по чл.78 ГПК,
защото касае т.нар.“първична правна помощ“ по чл.21, т.1 и 2 ЗПП, която е различна от
правната помощ под формата на процесуално представителство-чл.21, т.3 ЗПП-
следователно на основание чл.78 ГПК не може да се присъжда юрк.възнаграждение за
„подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл.13, т.2 НЗПП, защото тази дейност се
извършва преди да е налице висящо дело и не се включва в дейността по процесуално
представителство.
Заявлението следва да се отхвърли и в съответната част на претендираните разноски
съответни на отхвърлената част от заявлението: за държавна такса и юрк.възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№27131/01.02.2023 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу М. Т. И. за задължения по договор за стоков кредит №***/08.11.2020 г. между „Банка ДСК“
АД и длъжника, които са цедирани на заявителя, за следните суми: 120,00 лв.-такси по тарифа,
дължими при изискуем кредит, както в частта му относно искането за присъждане на
държавна такса от 3,25 лв. (над дължимата държавна такса от 21,75 лв. до пълния
претендиран размер от 25,00 лв.) и за присъждане на юрк.възнаграждение по делото в
размер на 156,50 лв. (над дължимото юрк.възнаграждение от 43,50 лв. до пълния заявен
размер-200,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2