№ 16
гр. Разград , 13.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Разпореждане № 260297/ 20. 11. 2020 г. по ч. гр. д. № 552/ 2020 г. по описа на
Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Г. Е. за
сумата 2321, 43 лв. – главница, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на
заявлението 21. 10. 2020 г. до изплащане на вземането; сумата 1 212, 14 лв. –договорно
възнаграждение за периода 15. 03. 2019 г. до 31. 07. 2019 г. – датата на предсрочната
изискуемост; сумата 1 277, 19 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги;
сумата 431, 86 лв. – лихва за забава за периода 11. 02. 2019 г. – дата на изпадане на длъжника
в забава до 31. 07. 2019 г. – дата на предсрочна изискуемост; 41 лв. лихва за забава за
периода 31. 07. 2019 г. –дата на предсрочната изискуемост до 19. 10. 20 г. –като за периода
13. 03. 20 г. - 13. 07. 2020 г. не е начислявана законна лихва, предвид разпоредбата на чл. 6
от ЗМДВИППП; деловодни разноски в размер на 104, 85 лв. за държавна такса, 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
П. Г. Е. за сумата 2321, 43 лв. – главница, ведно със законната лихва , считано от датата на
1
подаване на заявлението 21. 10. 2020 г. до изплащане на вземането; сумата 1 212, 14 лв. –
договорно възнаграждение за периода 15. 03. 2019 г. до 31. 07. 2019 г. – датата на
предсрочната изискуемост; сумата 1 277, 19 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги; сумата 431, 86 лв. – лихва за забава за периода 11. 02. 2019 г. – дата на
изпадане на длъжника в забава до 31. 07. 2019 г. – дата на предсрочна изискуемост; 41 лв.
лихва за забава за периода 31. 07. 2019 г. –дата на предсрочната изискуемост до 19. 10. 20 г.,
като за периода 13. 03. -13. 07. 2020 г. не е начислявана законна лихва, предвид разпоредбата
на чл. 6 от ЗМДВИППП; деловодни разноски в размер на 104, 85 лв. за държавна такса, 150
лв. юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД. Приел е, че длъжникът е заплатил 22 погасителни вноски
по 268, 17 лв. всяка и е върнал на кредитора сумата 5 899, 74 лв., а е получил въз основа на
Потребителски кредит № **********/ 18. 11. 2016 г. сумата 4 000 лв. По отношение на
претендираните вземания, клаузите уреждащи дължимост на възнаградителна лихва при
ГПР 49, 89%, ГЛП 41, 17%, плащането на закупен допълнителен пакет от услуги, както и
плащането на такса за извънсъдебно събиране на вземането, са неравноправно договорени от
доставчик на финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е частично основателна. Според изменението на ГПК /ДВ.
бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е
подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е
приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на
спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление
следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането
се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на
районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги
по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
2
свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за
които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни
услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се
дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за
разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите
на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и
неравноправна клауза. Ето защо, сумата 1 277, 19 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги не се дължи от длъжника.
Основателен е доводът в частната жалба за необоснованост на съдебния акт, досежно
отхвърляне претенцията на заявителя по отношение на договорната лихва. Съдебната
практика, на която се позовава районният съд, че клаузата, уговаряща възнаградителна лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави и респ. е
нищожна, е формирана, когато в закона не е определена горна граница на договорната лихва
при потребителските кредити. Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В случая, предвидения в договора и трите анекса към него
ГПР, който се променя от 49, 89% до 32, 74 % в Анекс № 3 и ГЛП от 41, 17% не надвишава
пет пъти размера на законната лихва (50%), поради което не е налице нарушение на добрите
нрави при определяне на размера на възнаградителната лихва.
Въззивната инстанция споделя изложения довод в частната жалба, че в
производството по чл. 410 ГПК преценката на съда е сведена само до изложените от
заявителя факти. В това производство, съдът издава заповед за изпълнение само въз основа
на твърденията на заявителя, без да е необходимо да се представят документи, доказващи
вземането. С новата ал. 3 на чл. 411 от ГПК е въведено изключение, когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако
е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия, ако има такива. В рамките на исковото производство заявителят и длъжникът
3
излагат твърденията си и представят доказателства за съществуването или несъществуването
на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение. Изисквания за удостоверяване
на изискуемостта на вземането са въведени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК, за разлика от
производството по чл. 410 от ГПК.
Отхвърлената претенция за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
главница за сумата 2321, 43 лв. следва да бъде уважена. Заявителят е направил признание за
плащане на 22 вноски, всяка от 268, 17 лв. , но с тези вноски не е погасявана само главница,
тъй като вноските съдържат различни пера или вид плащане. С оглед едностранния характер
на заповедното производство, съдът не може да извършва служебно прихващане по
отделните видове вземания и да определя с плащането вида задължение, което се погасява,
предвид разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, а и следва да се вземе предвид, че прихващане се
извършва по възражение на ответната страна.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част, досежно сумата от 2321, 43 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21. 10. 2020 г. до изплащане на
вземането; сумата 1 212, 14 лв. –договорно възнаграждение за периода 15. 03. 2019 г. до 31.
07. 2019 г. – датата на предсрочната изискуемост; сумата 431, 86 лв. – лихва за забава за
периода 11. 02. 2019 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 31. 07. 2019 г. – дата на
предсрочна изискуемост; 41 лв. лихва за забава за периода 31. 07. 2019 г. –дата на
предсрочната изискуемост до 19. 10. 20 г., като за периода 13. 03. -13. 07. 2020 г. не е
начислявана законна лихва, предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; деловодни
разноски в размер на 104, 85 лв. за държавна такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
а в останалата му част за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1 277, 19 лв. е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 260297/ 20. 11. 2020 г. по ч. гр. д. № 552/ 2020 г. по описа
на Кубратския районен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
П. Г. Е. за сумата 2321, 43 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 21. 10. 2020 г. до изплащане на вземането; сумата 1 212, 14 лв. –
договорно възнаграждение за периода 15. 03. 2019 г. до 31. 07. 2019 г. – датата на
предсрочната изискуемост; сумата 431, 86 лв. – лихва за забава за периода 11. 02. 2019 г. –
дата на изпадане на длъжника в забава до 31. 07. 2019 г. – дата на предсрочна изискуемост;
4
41 лв. лихва за забава за периода 31. 07. 2019 г. – дата на предсрочната изискуемост до 19.
10. 20 г. – като за периода 13. 03. 20 г. - 13. 07. 2020 г. не е начислявана законна лихва,
предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; деловодни разноски в размер на 104, 85 лв. за
държавна такса, 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „Профи кредит България“ ЕООД срещу П. Г. Е. за заплащане на сумата 2321, 43 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 21. 10.
2020 г. до изплащане на вземането; сумата 1 212, 14 лв. –договорно възнаграждение за
периода 15. 03. 2019 г. до 31. 07. 2019 г. – датата на предсрочната изискуемост; сумата 431,
86 лв. – лихва за забава за периода 11. 02. 2019 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до
31. 07. 2019 г. – дата на предсрочна изискуемост; 41 лв. лихва за забава за периода 31. 07.
2019 г. –дата на предсрочната изискуемост до 19. 10. 20 г. – като за периода 13. 03. 20 г. - 13.
07. 2020 г. не е начислявана законна лихва, предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП,
дължими по договор за Потребителски кредит № **********/ 18. 11. 2016 г.; деловодни
разноски в размер на 104, 85 лв. за държавна такса, 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Изпраща делото на РС Кубрат за издаване на заповед за изпълнение за горната сума.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260297/ 20. 11. 2020 г. по описа на Кубратския
районен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 1 277, 19 лв. за закупен допълнителен пакет
услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5