Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 12.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №653
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от адв.Т.Т.Д., с ЕГН **********,***, процесуален представител на: „МАРЖ
ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Порто Лагос“ №47, ет.5, представлявано от управителя Ж. Й. Б. , със съдебен
адрес:***6, чрез адв.Т.Т.Д. против Н.Н.К., с ЕГН **********,***, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че Договор за кредит №924/14.07.2016г. е
сключен на 14.07.2016г. между кредитора „Рива Кредит"ООД, ЕИК ********* и
кредитополучателя Н.Н.К., по силата на който кредиторът предоставя в заем
сумата от 1000,00 лв. на кредитополучателя с краен срок за погасяване -
14.05.2017г., при годишен лихвен процент 41%. Обща стойност на задължението
(главница и лихва) - 1197,40 лв. Твърди, че кредитът следва да бъде върнат на
10 равни месечни вноски всяка, от които в размер на 119,74 лв. Твърди, че сумата
по кредита е предадена на кредитополучателя в брой срещу разписка в деня на
сключване на цитирания договор за кредит. Кредитополучателят е платил в срок
първите три вноски, в забава е от 4-а вноска, която е с падеж 14.11.2016г. След
тази дата има частични плащания, но те не погасяват задължението изцяло. Към
настоящия момент крайният срок за погасяване е настъпил, всички суми са
изискуеми на основание изтекъл срок на договора. Твърди, че неизплатеният
остатък от главницата е: 4-та вноска - 94,64 лв., 5-та вноска - 97,88 лв., 6-та
вноска - 101,22 лв., 7-ма вноска - 104,68 лв., 8-ма вноска - 108,26 лв., 9-та
вноска - 111,96 лв., 10-та вноска - 115,78 лв., договорната лихва е погасена
изцяло.
Твърди, че
тъй като кредитополучателят е допуснал неизпълнение, на основание чл.16.1. от
цитирания договор за кредит дължи законна лихва в размер на 132,26 лв. върху
просрочената главница за периода 14.11.2016г. (датата на последното плащане) -
22.08.2018г. (датата, на която кредиторът „Рива Кредит"ООД предприема
действия по ангажиране отговорността на дружеството гарант). Твърди, че на
07.06.2018г. кредиторът „Рива кредит" ООД изпраща на длъжника 2 бр. покана
за плащане, но плащания не са постъпили.
Твърди се,
че Договор №ДГ 863/14.07.2016г. е сключен на 14.07.2016г. между „Рива
Кредит" ООД в качеството си на кредитор, Н.Н.К. в качеството си на
кредитополучател и „Марж Трейд" ООД в качеството си на дружество гарант,
по силата на който договор дружеството гарант се задължава да обезпечи пред
кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор за
кредит №924/14.07.2016г., както и при неизпълнение от страна на
кредитополучателя да заплати на кредитора всички задължения на
кредитополучателя. Срещу това си задължение дружеството гарант има право да
получи от кредитополучателя пълния размер на договореното възнаграждение, а
именно 923,20 лв., от което кредитополучателят е изплатил сумата от 433,20 лв.,
остават за плащане 490,00 лв. Същото се дължи изцяло от страна на
кредитополучателя, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно
задълженията си по договора за кредит, или е изпаднал в забава.
Сочи, че възнаграждението
се дължи с оглед поемане на риск от страна на дружеството гарант относно
ефективното събиране на вземането, както и с оглед насрещно задължение на
дружеството гарант да разполага с достатъчно парични средства, така че да има
възможност да заплати във всеки един момент стойността на дълга на
кредитополучателя към кредитора по договора за кредит. Възнаграждението е
разсрочено за плащане за улеснение на кредитополучателя до 14.05.2017г. Към
момента крайният срок на плащането му (14.05.2017г.) е изтекъл и неизплатеният
остатък е станал изискуем. Посочва, че след като дружеството гарант изплати на
кредитора всички задължения на кредитополучателя, на основание чл.8 същото
встъпва в правата на кредитора по договора за кредит. На 23.08.2018г.
кредиторът „Рива кредит" ООД уведомява дружеството гарант за неизпълнение
по договор за кредит №924/14.07.2016г., на 24.08.2018г. дружеството гарант
изплаща изцяло задължението на кредитополучателя към кредитора „Рива
кредит" ООД и на основание чл.8 от същия договор встъпва в правата на
кредитора, което обуславя и правния му интерес от завеждане на настоящото
производство. Твърди, че дружеството гарант „Марж Трейд" ООД е уведомило
кредитополучателя за извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора,
като е изпратило уведомление на 24.08.2018г. Възнаграждението на дружеството
гарант по договор №ДГ 863/14.07.2016г. не е изплатено изцяло към настоящия
момент, поради което за дружеството гарант се поражда правото на неустойка в
размер на 143,57 лв., изчислена на основание чл.12 от договор №ДГ 863/14.07.2016г.
- 0,05% за всеки ден забава върху дължимата сума 490,00 лв. за периода от
14.01.2017г. (датата, до която е плащано задължението) до 22.08.2018г. (датата,
на която кредиторът „Рива Кредит" ООД предприема действия по ангажиране
отговорността на дружеството гарант), общо 586 дни забава.
Твърди, че въпреки
уведомяването, плащания в патримониума на „Марж Трейд"ООД не са постъпили
до настоящия момент.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н.Н.К., с ЕГН
**********,*** съществуването на вземането на "МАРЖ ТРЕЙД" ООД за: сумата от 734,42 лв. - дължима
главница по договор за кредит №924/14.07.2016г., сумата от 132,26 лв. - дължима законна лихва за периода
14.11.2016г.-22.08.2018г., сумата от
490,00 лв. - дължимо възнаграждение по договор №ДГ 863/14.07.2016г., сумата от 143,57 лв., представляваща
неустойка по договор №ДГ 863/14.07.2016г. за периода 14.01.2017г.-22.08.2018г.,
общо 586 дни забава, както и разноски по настоящото и по заповедното
производство - адвокатско възнаграждение, държавни такси и др., съгласно
списък, който ще представя към датата на последното съдебно заседание.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено е
доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответницата, с който оспорва предявения иск. Счита същият
за недопустим. Сочи, че по установителни искове по чл.422 от ГПК е необходима
пълна идентификация на претенциите, заявени в двете производства - заповедното
и исковото. Искът по чл.422 от ГПК се счита предявен от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Исковото производство е установяване на
вземането на ищеца от ответника длъжник и то така както е заявено в заявлението
и съответно в издадената заповед за изпълнение. В настоящия казус такава
липсва. Сочи, че идентичността е процесуална предпоставка, както за редовността
на иска, така и за допустимостта на предявената претенция. Оспорва иска и по
основание и размер. Твърди, че същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде оставен без уважение. Твърди, че сключените договори са с неравноправни
клаузи, ощетяващи кредитополучателя.
Не сочи
доказателства. Заявява, че ще ползва представените такива от ищеца.
Съдът, след като се
запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и становището на особения
представител на ответницата и като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 31.10.2018 год., ищцовото
дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело №4406/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било
уважено и съдът е издал Заповед №2436 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 02.11.2018г., с която е разпоредил ответницата-длъжник да
заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата в размер на 1500,25 лв, от която: сумата от 734,42 лв. - дължима главница по Договор за кредит
№924/14.07.2016г., сумата от 132,26 лв. - дължима законна лихва за период
14.11.2016г.-22.08.2018г., сумата от 490.00 лв. – дължимо възнаграждение по
договор №ДГ 863/14.07.2016г., сумата от 143,57 лв. - неустойка по чл.12 от
договор №ДГ 863/14.07.2016г. за периода от 14.01.2017г. – 22.08.2018г. общо за
586 дни забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен
съд – 31.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото 30.01 лв. за държавна такса и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит
№924/14.07.2016г. и Договор №ДГ 863/14.07.2016г. Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
От
представените от ищеца, приети по делото и неоспорени писмени доказателства се
установява, че на 14.07.2016г. между трето неучастващо по делото търговско
дружество - „Рива Кредит" ООД като кредитор и ответницата Н.Н.К. като
кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит
№924/14.07.2016г. по силата, на който кредиторът е предоставил, при условията
на договора, на ответницата кредит в размер на 1000,00 лв., а кредитополучателят
се е задължил да върне сумата, ведно с лихвите на 10 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 119,74 лева с падежна дата – 14-то число на
съответния месец и съгласно изготвения и подписан от страните погасителен план.
Крайният срок за погасяване на кредита е 14.05.2017г. – падежът на последната
погасителна вноска. Общата стойност на плащанията по договора е 1197,40 лева.
Видно от приложената разписка е, че сумата по кредита е предадена и получена от
ответницата-кредитополучател в деня на сключване на процесния договор за кредит
– 14.07.2016г. В исковата молба, ищецът е признал плащането в срок на първите
три вноски по кредита, както и извършени частични плащания извън
сроковете.
Съгласно чл.16.1
от договора за кредит, при забава в плащането, на която и да е вноска по
кредита или на част от нея, кредитополучателят дължи освен просрочената
главница и лихвата върху нея, съгласно т.ІІ.10 от Общите условия до
окончателното изплащане на задължението.
На
07.06.2018г., кредиторът „Рива кредит" ООД е изпратил до ответницата, на
два адреса в гр.Пазарджик, 2 бр. уведомления за забава на плащанията й по
договора и с покана за плащане на дължимите суми в 7-дневен срок от
получаването. Видно от приложените разписки е, че уведомленията не са връчени
на ответницата, тъй като тя не е открита на адресите.
На датата 14.07.2016г.
/датата на сключване и на договора за кредит/ между кредитора „Рива
Кредит" ООД, кредитополучателя – ответницата Н.Н.К. и търговското
дружество – ищец „Марж Трейд" ООД като гарант е бил сключен Договор №ДГ
863/14.07.2016г. по силата, на който ищцовото дружество като гарант е поело задължение
да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договор за кредит №924/14.07.2016г., както и да заплати
при условията на договора всички задължения на кредитополучателя по договор за
кредит №924/14.07.2016г., срещу което кредитополучателят се е задължил да
заплати на гаранта възнаграждение в размер на 923,20 лева, платимо при условията
и в сроковете, уговорени в договора. Съгласно погасителния план към Договор №ДГ
863/14.07.2016г., възнаграждението на гаранта е платимо на десет месечни вноски
в размер на по 92,32 лева, с падеж 14-то число на съответния месец и с краен
срок – 14.05.2017г.
Съгласно
чл.5.1 от Договор №ДГ 863/14.07.2016г., възнаграждението се дължи изцяло от
страна на кредитополучателя в размера, определен в чл.1 от договора, а
платеното не подлежи на връщане, независимо дали кредитополучателят е плащал
редовно задълженията си по договора за кредит или е изпаднал в забава.
С чл.8 от Договор
№ДГ 863/14.07.2016г., страните са се договорили, че след изплащане на всички
суми към кредитора, гарантът встъпва в правата на кредитора спрямо
кредитополучателя, включително и по отношение на обезпеченията, и има право да
се удовлетвори от тях и от имуществото на кредитополучателя.
С Уведомление
изх.№669/23.08.2018г., получено от ищеца на същата дата, видно от направеното отбелязване,
кредиторът „Рива кредит" ООД е уведомило дружеството гарант за
неизпълнение на задълженията по договор за кредит №924/14.07.2016г. от страна
на кредитополучателя Н.Н.К. и го е поканило да изплати задълженията в 7-дневен
срок.
На 24.08.2018г. ищцовото
дружество е изплатило задължение на кредитополучателя към кредитора „Рива
кредит" ООД по процесния договор в размер на 866,68 лева, видно от
приложеното преводно нареждане за кредитен превод от същата дата.
Ищецът е изпратил
до ответницата два броя уведомления от 24.08.2018г., на два адреса в гр.Пазарджик, но същите не са
доставени, тъй като на единия адрес пратката е върната, поради отсъствие на
адресата, а на другия – като непотърсена.
Съгласно чл.12 от Договор
№ДГ 863/14.07.2016г., в случай на забава от страна на кредитополучателя досежно
изпълнение на задълженията им по договора, той дължи неустойка в размер на
0,05% за всеки ден забава, изчислена върху дължимата сума.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че по процесния договор за кредит са отразени като
постъпили суми в размер на 896,18 лв., с които са погасени: 265,58 лв. –
главница /изцяло трета погасителна вноска с падеж 14.10.2016г./; 197,40 лв. –
договорна лихва за периода 15.07.2016г.-14.05.2017г. /изцяло/; 433,20 лв. –
гаранции с падежи до 14.12.2016г. Извършените плащания на 31.03.2017г.,
28.04.2017г. и 29.09.2017г. неправилно са отнесени само към погасяване на
дължими договорни лихви и гаранции, с тях следва по ред да бъдат погасявани
задълженията с първи настъпил падеж, съответно лихва и главница. Според заключението
на вещото лице, по процесния договор за кредит са отразени като постъпили суми
в размер на 896,18 лв., с които следва да се погасят: 360,22 лв. – главница
/изцяло трета погасителна вноска с падеж 14.10.2016г.; 118,784 лв. – договорна
лихва за периода 15.07.2016г.-14.11.2016г.; 469,44 лв. – гаранции с падежи до
14.12.2016г. /частично/. Неустойката по договора за гаранция е в договорен
размер на 0,5% за всеки просрочен ден. Непогасено е задължение за гаранция в
размер на 453,76 лв. като неустойката за периода 14.01.2017г.-22.08.2018г. или
586 дни е равна на 132,95 лв. Законната лихва за забава на плащане на главница
от 734,42 лв. за периода 14.11.2016г.-22.08.2018г. е равна на 132,26 лв. Законната
лихва за забава на плащане на главница от 639,78 лв. за периода 14.11.2016г. –
22.08.2018г. е равна на 102,40 лв. Към
24.08.2018г. и 30.10.2018г. непогасени са: По договор за кредит: 639,78 лева –
главница; 78,66 лева – договорна лихва за периода 14.11.2016г.-14.05.2017г.;
102,40 лева – законна лихва за забава за периода 14.11.2016г. – 22.08.2016г. По
договора за гаранция: 453,76 лева – гаранция по договор; 132,95 лева –
неустойка за периода 14.01.2017г.-22.08.2018г. Към 30.10.2018г. всички,
посочени по-горе задължения за главница, договорна лихва и гаранция са
падежирали.
Ответницата
не представи доказателства за плащане на дължимите суми по процесните договори.
Не противопостави други правопогасяващи или правоизключващи възражения и
обстоятелства.
Процесните
договори и разписка за получената сума по кредита са подписани от ответницата.
Полагането на подписите и сключването на договорите не са оспорени от ответната
страна. Настъпили са падежите и
по двата договора.
Съдът
приема, че процесните договори са сключени при индивидуално уговорени условия.
Ответницата е имала предварителна информация за договорните клаузи, както и
възможността да влияе върху съдържанието им. Предвид на това възражението на
особения представител на ответницата за наличието на неравноправни клаузи в
процесните договори е неоснователно.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК е частично основателен.
Въз основа на представените и приети
по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата
експертизи, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и частично основателен за процесните претендирани
вземания за главници, лихви и неустойка в размерите, според заключението на
вещото лице. Над тях и до претендираните с исковата молба размери исковите
претенции ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед
изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство и в настоящето исково производство разноски, изчислени
съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата в размер на 1327,57 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Порто Лагос“ №47, ет.5, представлявано
от управителя Ж. Й. Б. , със съдебен адрес:***6, чрез адв.Т.Т.Д. против Н.Н.К.,
с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.К., с ЕГН ********** съществуването на вземането
на "МАРЖ ТРЕЙД" ООД за сумите, както следва: сумата от 718,44 лв. - дължима главница по договор за кредит
№924/14.07.2016г., сумата от 102,40
лв. - дължима законна лихва за периода 14.11.2016г.-22.08.2018г., сумата от 453,76 лв. - дължимо
възнаграждение по договор №ДГ 863/14.07.2016г., сумата от 132,95 лв., представляваща неустойка по договор №ДГ
863/14.07.2016г. за периода 14.01.2017г.-22.08.2018г., за които е издадена Заповед
№2436 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.11.2018 год.
по ч.гр.дело №4406/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд като ОТХВЪРЛЯ
иска за съществуването на вземания над посочените по-горе размери и до съответно
претендираните с исковата молба размери, а именно: 734,42 лв. - дължима главница по договор за кредит
№924/14.07.2016г., 132,26 лв. -
дължима законна лихва за периода 14.11.2016г.-22.08.2018г., 490,00 лв. - дължимо възнаграждение
по договор №ДГ 863/14.07.2016г.,
143,57 лв., представляваща неустойка по договор №ДГ 863/14.07.2016г. за
периода 14.01.2017г.-22.08.2018г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Н.К.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „МАРЖ
ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Порто Лагос“ №47, ет.5, представлявано от управителя Ж. Й. Б. , със съдебен
адрес:***6, чрез адв.Т.Т.Д. разноски в заповедното и в исковото производство, изчислени
съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1327,57 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: