РЕШЕНИЕ
№ 18626
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110118814 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я.
С. Т., М. С. Т. и М. С. Т., с която са предявени следните осъдителни искове:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 3193.77 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. А, ет..., за
периода 01.05.2022г.– 30.04.2024г., както и за сумата от 31.89 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 413.47 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2023г.– 14.02.2025г., както и за сумата от 6.52 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-14.02.2025г.
Сумите се претендират от ответниците при равни квоти от по 1/3 част от общите суми
спрямо всеки от тях.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на потребител на топлинна енергия за този период и имот като собственици
на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от баща им С. Л. Т.,
който бил собственик на ½ ид.ч. от имота, и въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите,
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. А, ет. ..., като ответниците
имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение,
което не са сторили. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г.,
ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната
собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Термокомплект“ ЕАД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово
разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им
задължения, ответника изпаднали в забава. Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.
Ответникът Я. С. Т. чрез адв. Д.-К. оспорва иска с довод, че ответникът няма качеството
на потребител на топлинна енергия в качеството на собственик на имота на 1/3 ид.ч. от ½
ид.ч., тъй като е направила отказ от наследството, оставено от покойния и баща С. Л. Т.. При
това съображение моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представя
доказателства.
Ответникът М. С. Т. чрез адв. Д.-К. оспорва иска с довод, че ответникът няма качеството
на потребител на топлинна енергия в качеството на собственик на имота на 1/3 ид.ч. от ½
ид.ч., тъй като е направила отказ от наследството, оставено от покойния и баща С. Л. Т.. При
това съображение моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представя
доказателства.
Ответникът М. С. Т. чрез адв. Д.-К. оспорва иска с довод, че ответникът няма качеството
на потребител на топлинна енергия в качеството на собственик на имота на 1/3 ид.ч. от ½
ид.ч., тъй като е направила отказ от наследството, оставено от покойния и баща С. Л. Т.. При
това съображение моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Представя
доказателства.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че е проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ж.к. „Л.“, блок .., вх.
.., на което е взето решение за сключване на договор с „Термокомплект“ ООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Страните не спорят, че в
изпълнение на взетото решение е сключен между ЕС и „Термокомплект“ ООД договор,
както и между последното дружество и ищеца. Обстоятелството, че дялово разпределение е
2
извършвано от ищеца се установява и от заключението на СТЕ. Съгласно постановките на
ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение.
Извежда се от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ от 26.02.1979г., че правото на собственост върху апартамент № ..., находящ
се в гр. София, ж.к. Л., ул. „..“, блок ..., е придобито от Л. С. Т. и М. Т. Т..
Съгласно приетото като доказателство удостоверение от Столична община, район
„Люлин“ на л. 12, посочения имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. Л., ул.
„..“, блок ..., има следния настоящ адрес – гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. А, вх. Б, вх. В и
вх. Г.
Установява се от удостоверение за наследници л. 10, че лицето Л. С. Т. – вдовец, е
починал на 06.06.2021г. и е оставил за свои законни наследници децата си С. Л. Т. и Н. Л. Т..
Видно е от удостоверение за наследници на л. 63, че С. Л. Т. – разведен, е починал на
06.02.2025г. и е оставил за свои законни наследници децата си – ответниците М. С. Т., М. С.
Т. и Я. С. Т..
Извежда се от представените към отговорите на исковата молба доказателства, че всеки
един от ответниците - М. С. Т., М. С. Т. и Я. С. Т., е направил отказ от наследството, оставено
им от покойния им баща С. Л. Т., ЕГН **********, починал на 06.02.2025г.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмЯ.та на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
3
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Ищецът основава претенцията си на довода, че ответника има качеството на потребител
на топлинна енергия за процесния период като наследник на И. Н., имащ качеството на
ползвател на топлоснабдения имот за исковия период.
Представените по делото доказателства дават основание да се приеме, че към исковия
период – м.05.2022 до м.04.2024г. С. Л. Т., ЕГН **********, е бил собственик на ½ ид.ч.
имота по силата на наследствено правоприемство, а собственик на останалата ½ ид.ч. е
трето за спора лице. След смъртта на С. Л. Т. правото на собственост е преминало върху
неговите наследници, ерго и задължението остава да тежи върху неговите наследници –
тези от първи ред се явяват призовани да наследят, които наследници от първи ред в случая
се явяват неговите деца и ответници М. С. Т., М. С. Т. и Я. С. Т..
Призованите към наследяване обаче са релевирали отказ от наследството на покойния си
баща, който е вписан в особената книга на СРС, при което и съобразно текстът на чл. 53 ЗН,
частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството,
уголемява дяловете на останалите наследници. В този случай и при липса на наследници от
същия ред, призован към наследяване се явяват наследници от следващ ред.
Направените откази от наследството на С. Л. Т. са своевременно заявени и след като не
са оспорени, то съдебният състав приема, че ответниците М. С. Т., М. С. Т. и Я. С. Т. нямат
качеството на наследник на покойния С. Л. Т., ЕГН **********, починал на 06.02.2025г.,
ерго не се явява задължена за стойността на доставената за процесния имот и период
топлинна енергия.
При липса на една от предпоставките за уважаване на исковете, съдът намира, че няма
необходимост да се произнася по останалите, както и по възражението за погасяване на
вземането по давност.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
4
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Ответникът М. С. Т. претендира своевременно разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение за оказано на ответника процесуално представителство в размер
на 420.00 лева, за плащането на които има доказателства. По отношение на техния размер,
съдебният състав взе предвид, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност от
този тип дела, могло е да протече в едно открито съдебно заседание, поради което и като взе
предвид, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер, придържащ се към
ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, намира, че то не следва да бъде намалено по
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът М. С. Т. претендира своевременно разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение за оказано на ответника процесуално представителство в размер
на 420.00 лева, за плащането на които има доказателства. По отношение на техния размер,
съдебният състав взе предвид, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност от
този тип дела, могло е да протече в едно открито съдебно заседание, поради което и като взе
предвид, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер, придържащ се към
ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, намира, че то не следва да бъде намалено по
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът Я. С. Т. претендира своевременно разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение за оказано на ответника процесуално представителство в размер
на 420.00 лева, за плащането на които има доказателства. По отношение на техния размер,
съдебният състав взе предвид, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност от
този тип дела, могло е да протече в едно открито съдебно заседание, поради което и като взе
предвид, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер, придържащ се към
ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, намира, че то не следва да бъде намалено по
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М.
С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „М.“, блок .., вх. .., ет. .., ап. .., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, а именно:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 1064.59 лева – незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх.., ет...., за периода
01.05.2022г.– 30.04.2024г., както и за сумата от 10.63 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със
5
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 137.82 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2023г.– 14.02.2025г., както и за сумата от 2.18 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-14.02.2025г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М.
С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. Е, ет. 2, ап. ..., обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, а именно:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 1064.59 лева – незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок.., вх. А, ет. ..., за
периода 01.05.2022г.– 30.04.2024г., както и за сумата от 10.63 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 137.82 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2023г.– 14.02.2025г., както и за сумата от 2.17 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-14.02.2025г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Я.
С. Т., ЕГН **********, с адрес с. К., Столична община, м. Р., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, а именно:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 1064.59 лева – незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок .., вх. А, ет. .., за
периода 01.05.2022г.– 30.04.2024г., както и за сумата от 10.63 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2025г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 137.82 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2023г.– 14.02.2025г., както и за сумата от 2.17 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-14.02.2025г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. С. Т., ЕГН
**********, сумата 420.00 лева– направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
6
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. С. Т., ЕГН
**********, сумата 420.00 лева– направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Я. С. Т., ЕГН
**********, сумата 420.00 лева– направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД, ЕИК *********,
като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7