Решение по дело №213/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 124
Дата: 8 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20241210200213
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Благоевград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
в присъствието на прокурора А. Г. Д.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200213 по описа за 2024 година
След съвещание и на основание чл. 301 във връзка с чл. 303 във връзка с чл. 378, ал.4, т.1 от
НПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. А. Х. /A****/, роден на ********** г. в гр. А*********
за ВИНОВЕН, в това, че в качеството си на управител и представител на „А.М. Г. К**“****,
със седалище и адрес на управление ул. „Д******* в гр. Б******, ЕИК: *******, след като
управляваното от него дружеството е изпаднало на 19.04.2019г. в неплатежоспособност по
смисъла на чл.608 от Търговския закон /“неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане“/, както и след като дружеството е
имало публично-правни задължения към Национална агенция по приходите в общ размер
на 59 810. 19 лева, от които главница в размер на 58 028.47 лева и лихва в размер на
1 781.72 лева, установени със следните справки декларации за задължения по Закона за
данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2019 г., а именно:
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002246486/14.03.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002258318/13.04.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002267692/04.05.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002289215/08.06.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002304300/05.07.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002426289/14.01.2019 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002442820/13.02.2019 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 01002460123/13.03.2019 г.
1
в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 19.04.2019 г., а именно до
20.05.2019 г., включително, не е заявил това обстоятелство пред Окръжен съд - Благоевград
за откриване на производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1
от НК, като на основание същия законов текст във връзка чл. 78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия А. А. Х. със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сумата в размер на 888.60
лева, представляващи сторени в досъдебното производство разноски за изготвяне на
експертизи, както и по сметка на Районен съд гр.Благоевград 5 /пет/лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд - Благоевград в
15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 124/08.04.2024г.
постановено по НАХД № 213/2024г. по
описа на БлРС

Производството е по реда на чл. 375 и сл.
от НПК и е образувано с постановление на
Районна прокуратура – Благоевград от
06.02.2024 г., с което се прави предложение А.
А. Х. /******/ е роден на **************, да
бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, за
това, че в качеството си на управител и
представител на на „А.М. Г. *******, със
седалище и адрес на управление ул.
„Д********* * в гр. Б*******, ЕИК:
********, след като управляваното от него
дружеството е изпаднало на 19.04.2019г. в
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от
Търговския закон /“неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците
1
от прекратяването й, или публично-правно
задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане“/,
както и след като дружеството е имало
публично-правни задължения към
Национална агенция по приходите в общ
размер на 59 810. 19 лева, от които главница в
размер на 58 028.47 лева и лихва в размер на
1 781.72 лева, установени със следните
справки декларации за задължения по Закона
за данък върху добавената стойност за
периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2019 г., а
именно:
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002246486/14.03.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002258318/13.04.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002267692/04.05.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002289215/08.06.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002304300/05.07.2018 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
2
№ 01002426289/14.01.2019 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002442820/13.02.2019 г.
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002460123/13.03.2019 г.
в 30-дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 19.04.2019 г., а
именно до 20.05.2019 г., включително, не е
заявил това обстоятелство пред Окръжен съд
- Благоевград за откриване на производство
по несъстоятелност, престъпление по
чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК
В съдебно заседание Районна прокуратура
– Благоевград, редовно призовани се
представлява от прокурор Д., която подържа
обвинението, като счита, че същото се доказва
от събраните на досъдебното производство
доказателства, като моли обвиняемия да бъде
признат за виновен, като му се наложи
минимално предвиденото от законодателя
наказание при приложение на чл.78а от НК,
излага доводи .
В съдебно заседание обвиняемия се явява
лично заявява, че признава изцяло
обстоятелствата и фактите, изложени в
3
предложението на прокуратурата, не желае да
се събират доказателства за установяване на
тези факти, в правото си на последна дума
моли за минимално наказание. Защитата
излага доводи за приложение на чл.78 а от
НК, както и определяне на наказание в
законоустановения минимум.
Съдът, като прецени събраните в рамките на
досъдебното производство доказателства,
намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият А. А. Х. /./ е роден на
***************. От свидетелство за
съдимост се установява, че същия не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
„А.М. Г. ****** е вписано в Търговския
регистър на 21.01.2018г. като еднолично
дружество с ограничена отговорност, със
седалище и адрес на управление в ул. „Д*****
в гр. Б*******, ЕИК: ****** и с предмет на
дейност: покупка на стоки или други вещи с
цел да ги препродаде в първоначален,
преработен или обработен вид; изработване
на щампи върху трикотажни и други изделия,
като основно се занимавало с продажба на
4
коли.
Под управление на обвиняемия
дружеството продължавало да развива
търговска дейност, като подавало до ТД на
НАП – София Справки – декларация.
Счетоводното му обслужване се
осъществявало от св. А. по силата на договор
за счетоводно обслужване, сключен между
дружеството, представлявано от обвиняемия и
това от св.А .
Постепенно финансовото състояние на
дружеството започнало да се влошава, като
същото започнало да трупа задължения към
НАП и съконтрахенти, като последното
плащане към контрагент от страна на
дружеството било извършено на 18.04.2019 г.,
след която дата плащанията към кредиторите
били напълно преустановени. Поради
финансовите затруднения, които започнало да
има, дружеството постепенно спряло да
извършва дейност.
Публично-правните задължения на
дружеството към органа по приходите
произтичали от дължими данъци по ЗДДС,
които били установени със следните справки
–декларации: месечна справка-декларация по
5
Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ с вх.№ 01002246486/14.03.2018 г. , за
задължения за ДДС /данък добавена стойност
/ за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г.,
ведно с начислената лихва до 19.04.2019 г. в
общ размер на 3 238.82 лева, от които
главница в размер на 2914.19 лева и лихва в
размер на 324.63 лева;месечна справка-
декларация по ЗДДС с вх.№
01002258318/13.04.2018 г., за задължения за
ДДС за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018
г., ведно с начислената лихва до 19.04. 2019г.
в общ размер на 6548.97 лева, от които
главница в размер на 5941.53 лева и лихва в
размер на 607.44 лева; месечна справка-
декларация по ЗДДС с вх.№
01002267692/04.05.2018 г., за задължения за
ДДС за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018
г., ведно с начислената лихва до 19.04.2019 г.,
в общ размер на 42.81 лева, от които главница
в размер на 39.12 лева и лихва в размер на
3.69 лева;месечна справка-декларация по
ЗДДС с вх.№ 01002289215/08.06.2018 г. за
задължения за ДДС за периода от 01.05.2018
г. до 31.05.2018 г., ведно с начислената лихва
до 19.04.2019 г., в общ размер на 1 911.35
6
лева, от които главница в размер на 1760.25
лева и лихва в размер на 151.10 лева; месечна
справка-декларация по ЗДДС с вх.№
01002304300/05.07.2018 г., за задължения за
ДДС за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018
г., ведно със законна лихва до 19.04.2019 г., в
общ размер на 32.85 лева, от които главница в
размер на 30.50 лева и лихва в размер на 2.35
лева;месечна справка-декларация по ЗДДС с
вх.№ 01002426289/14.01.2019 г., за
задължения за ДДС за периода от 01.12.2018
г. до 31.12.2018 г., ведно с начислената лихва
до 19.04.2019 г., в общ размер на 117.11 лева,
от които главница в размер на 114.10 лева и
лихва в размер на 3.01 лева;месечна справка-
декларация по ЗДДС с вх.№
01002442820/13.02.2019 г., за задължения за
ДДС за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019
г., ведно с начислената лихва до 19.04.2019 г.,
в общ размер на 28 417.24 лева, от които
главница в размер на 27 920.83 лева и лихва в
размер на 496.41 лева;месечна справка-
декларация по ЗДДС с вх.№
01002460123/13.03.2019 г., за задължения за
ДДС за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019
г., ведно с начислената лихва до 19.04.2019 г.,
7
в общ размер на 19 501.04 лева, от които
главница в размер на 19 307.95 лева и лихва в
размер на 193.09 лева.
За събиране на публичните задължения от
страна на органите на НАП било образувано
изпълнително дело № **********/2018 г.. По
делото е проучено имущественото състояние
на дружеството, при което се установило, че
то няма декларирани активи - недвижими и
движими имоти, няма вписани такива в
Имотния регистър на Агенция по
вписванията, няма държавно участие, няма
данни за декларирани недвижими имоти и
превозни средства, не притежава земеделски
земи, както и горска и земеделска техника, не
притежава въздухоплавателни средства, не
притежава плавателни съдове, не притежава
без налични ценни книжа, акции и дялов в
дружества, както и че не обслужва
публичните си задължения. Тъй като
липсвали активи, собственост на дружеството
- длъжник, към който да бъде насочено
принудителното изпълнение, предстои
прекатегоризиране на дълга като несъбираем.
.Поради това до прокуратурата е изпратено
Уведомление, по повод на което е образувано
8
и настоящото производство.
В хода на проверката по образуваното
досъдебно производство било извършено
повторно проучване на дружеството, като
били изискани съответните справки, от които
се установило, че не притежава ДМА и
краткокрайни активи, липсват авоари и
налични средства.
Констатирало се, че дружеството,
управлявано от обвиняемия не извършва
плащания и не обслужва задълженията си.
Същевременно се констатирало, че
управителят на дружеството- Х. не е подал
молба в ОС Благоевград за откриване на
производство по несъстоятелност,
В хода на разследването била назначена и
извършена съдебно – счетоводна експертиза в
заключението, на която вещото лице
посочило, че „„А.М. Г. *********** е
изпаднало в състояние на
неплатежоспособност на 19.04.2019 г.
Вещото лице е посочило, че към датата на
изпадане в неплатежоспособност -
19.04.2019г., дружеството е имало
публичноправни задължения в общ размер на
59810.19 лева, от които главница в размер на
9
58028.47 лева и лихва в размер на 1781.72лева
и те произтичат от влезли в сила актове, както
следва:
месечна справка-декларация по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ с вх.
№ 01002246486/14.03.2018 г. , за задължения
за ДДС /данък добавена стойност / за периода
от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., ведно с
начислената лихва до 19.04.2019 г. в общ
размер на 3 238.82 лева, от които главница в
размер на 2914.19 лева и лихва в размер на
324.63 лева
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002258318/13.04.2018 г., за задължения
за ДДС за периода от 01.03.2018 г. до
31.03.2018 г., ведно с начислената лихва до
19.04. 2019г. в общ размер на 6548.97 лева, от
които главница в размер на 5941.53 лева и
лихва в размер на 607.44 лева
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002267692/04.05.2018 г., за задължения
за ДДС за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2018 г., ведно с начислената лихва до
19.04.2019 г., в общ размер на 42.81 лева, от
които главница в размер на 39.12 лева и лихва
в размер на 3.69 лева
10
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002289215/08.06.2018 г. за задължения за
ДДС за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018
г., ведно с начислената лихва до 19.04.2019 г.,
в общ размер на 1 911.35 лева, от които
главница в размер на 1760.25 лева и лихва в
размер на 151.10 лева
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002304300/05.07.2018 г., за задължения
за ДДС за периода от 01.06.2018 г. до
30.06.2018 г., ведно със законна лихва до
19.04.2019 г., в общ размер на 32.85 лева, от
които главница в размер на 30.50 лева и лихва
в размер на 2.35 лева
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002426289/14.01.2019 г., за задължения
за ДДС за периода от 01.12.2018 г. до
31.12.2018 г., ведно с начислената лихва до
19.04.2019 г., в общ размер на 117.11 лева, от
които главница в размер на 114.10 лева и
лихва в размер на 3.01 лева
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002442820/13.02.2019 г., за задължения
за ДДС за периода от 01.01.2019 г. до
31.01.2019 г., ведно с начислената лихва до
19.04.2019 г., в общ размер на 28 417.24 лева,
11
от които главница в размер на 27 920.83 лева
и лихва в размер на 496.41 лева
месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ 01002460123/13.03.2019 г., за задължения
за ДДС за периода от 01.02.2019 г. до
28.02.2019 г., ведно с начислената лихва до
19.04.2019 г., в общ размер на 19 501.04 лева,
от които главница в размер на 19 307.95 лева
и лихва в размер на 193.09 лева.
Всички актове са влезли в сила в законовия
срок и няма данни да са обжалвани. В
заключението по изготвената по делото
счетоводна експертиза, също е посочено, че
дружеството не притежава материални активи
или парични средства, с които да погаси
задълженията си.
В рамките на досъдебното производство са
разпитани св. А. /л. 66-67и св. А. /л.68-99//.
Чрез показанията на св.А. се установява
дейността на дружеството, периода в който е
работило и управителите, финансовото
състояние. Посредством показанията на този
свидетел се установява отношението му към
това дружество, като в показанията му се
съдържат и данни, относно финансовите
затруднения. Този свидетел установява
12
счетоводното състояние на дружеството,
финансовите възможности, управителите за
определен период, както и че в този период
управител е бил обвиняемия. Установеното
посредством показанията на този свидетел се
потвърждава и чрез разпита на св.А.,
служител на НАП, която сочи наличието на
публични задължения на дружеството, както
и актовете, с които са установени. От
показанията на тази свидетелка се установява
още и наличието на изпълнително дело, както
и какви действия са извършени във връзка с
проучване имуществото на дружеството и
какво е установено, а именно, че липсват
дълготрайни и краткотрайни активи срещу
които да бъде насочено изпълнението.
Приетото като факти се подкрепя и от
събраните в рамките на досъдебното
производство и неоспорени писмени
доказателства, включително писмо от
Окръжен съд гр.Благоевград, от което се
установява, че молба за откриване на
производство за несъстоятелност не е
подавана.
Изложената фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от
13
приложените писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели, както
и от заключението на кредитираната съдебно-
счетоводната експертиза, в която са
обективирани действията и изводите на
експерта, направен е анализ на финансовото
състояние на дружеството при пълнота на
доказателствата. Показанията на свидетелите
са логични, последователни и се допълват от
събраните писмените доказателства, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
При така изложената и установена
фактическа обстановка по делото, като
съобрази целия доказателствен материал,
съдът намира, че се доказа по безспорен и
категоричен начин, че Х. е осъществил от
обективна и субективна страна процесното
инкриминирано деяние по чл. 277б ал.2 от НК
.
От обективна страна безспорно се установи,
че обвиняемия е управител на
„А.М.Г.К******* и в това си качество
представлявал дружеството, както при
търговските взаимоотношения във връзка с
дейността му, така и пред съответните
институции. Именно в качеството си на
14
управител и представляващ дружеството не е
изпълнил задължението си в 30-дневен срок
след спиране на плащанията по задължения
към НАП да поиска от окръжния съд да
открие производство по несъстоятелност.
Установи се, че дружеството е спряло
плащанията по тези си задължения и е
изпаднало в неплатежоспособност към дата
19.04.2019 година и по смисъла на чл. 608,
ал.2 от ТЗ като длъжник е спряло плащанията
и не е изпълнило задълженията си в общ
размер на 59810.19 лв . към НАП и в 30-
дневен срок от това спиране на плащанията,
до 20.05.2019г. включително не е заявил това
пред съда, за да може да бъде открито
производство по несъстоятелност съгласно
ТЗ. В тази насока е изготвеното и приобщено
по делото експертно заключение, което по
категоричен начин установява, размера на
задълженията, датата на изпадане в
неплатежоспособност, както и
изпълнителните титули. От посоченото писмо
на Окръжен съд гр.Благоевград пък се
установява, че нито в определения срок, нито
понастоящем обвиняемия е подал молба за
откриване на производство по
15
несъстоятелност. От друга страна съдът
приема, че същите са ликвидни и изискуеми,
предвид на това, че видно от събраните по
делото писмени доказателства са установени
по съответния ред с влязъл в сила акт и са
станали изискуеми, от друга страна по делото
са налице категорични доказателства, че са
спрели плащанията. В тази насока са както
писмените доказателства, така и показанията
на разпитаните свидетели. Съставът на
чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, предвижда
наказателна отговорност за лицата, които
управляват и представляват търговско
дружество, ако в 30-дневен срок от спиране
на плащанията не са поискали от съда да
открие производство по несъстоятелност.
Следователно съставът на посоченото
престъпление е формален и се осъществява с
бездействие. От обективна страна са
релевантни два вида бездействие на дееца,
едното е спиране на плащанията на безспорни
и изискуеми парични задължения, а второто е
необявяването на това обстоятелство /спиране
на плащанията/ във визирания от Закона срок
пред компетентния съд.
Задължение на управителя на ЕООД за
16
заявяване произтича непосредствено от
закона и е свързано с качеството му на
управител и представител на неизправното
търговско дружество. От самото заявяване не
следва автоматично обявяване в
несъстоятелност, нито дори откриване на
производство по несъстоятелност, защото
всички тези въпроси са включени в
правомощията на съда. Точно съдът е
органът, който може да решава дали
затрудненията на длъжника са временни или
длъжникът разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията без
опасност за интересите на кредиторите.
Подаването на молба в ОС - Благоевград за
обявяване на въпросното дружество в
несъстоятелност не е обвързано непременно с
прекратяване на същото . В случая съдът
приема, че задължение за обявяване на факта
на настъпилата неплатежоспособност носи
именно управителят на търговското
дружество - в случая Х., посредством
събраните доказателства чрез разпита на св.А.
и А., се установява, че именно обвиняемия се
е занимавал с дейността на дружеството,
включително с неговото финансово
17
положение, поради което и според настоящия
състав правилно е определен субекта на
отговорност. В Окръжен съд Благоевград
обвиняемия не е заявил изпадане в
неплатежоспособност, съгласно изискванията
на чл.626, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.608, ал.1 и
ал.2 от Търговския закон търговецът изпада в
неплатежоспособност, ако не е в състояние да
изпълни изискуемо публично правно
задължение или задължение по търговска
сделка. При спиране на плащанията
неплатежоспособността се предполага, но при
евентуално наказателно производство следва
да се установи, че това спиране на
плащанията се дължи именно на изпадане в
неплатежоспособност, а не на други причини.
Съгласно чл.608 от Търговския закон,
неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност.
Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията си. В случая
горепосоченото дружество е изпаднало в
неплатежоспособност, тъй като при
18
предприетите действия по събиране на
публични задължения е установено, че
притежаваното от дружеството не би могло да
покрие или обезпечи установените
задължения, считано от 19.04.2019 г. В
случая, обвиняемия към тази дата е бил
управител на въпросното дружество и след
като е знаел, че е налице спиране на
плащанията по установени задължения към
държавата, то е следвало да поиска от съда по
регистрация на дружеството- Окръжен съд
гр.Благоевград, да бъде открито производство
по несъстоятелност в предвидения от закона
срок, което на практика не е реализирано.
Управителят и представителят на търговско
дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от
НК и следва да носи наказателна отговорност,
ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поиска от съда да открие
производство по несъстоятелност. От
обективна страна, обвиняемия, като лице,
управител и представляващ търговското
дружество е следвало да заяви
горепосоченото обстоятелство, като уведоми
компетентния съд по регистрацията на
19
Дружеството за изпадането в
неплатежоспособност в 30-дневен /към датата
на процесното деяние/ срок от спиране на
плащанията и да поиска съдът да открие
производство по несъстоятелност.
Неизпълнението на това задължение е
обявено за престъпление, ето защо следва да
понесе съответната отговорност.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че
обвиняемия към момента на изпадане в
неплатежоспособност на дружеството има
качеството на управител и представител на
същото. Именно в това си качество е
задължил управляваното от него дружество с
публични вземания в горепосочения размер.
Няма данни по тези вземания дружеството да
е погасявало суми, което налага извода, че
същото е изпаднало в неплатежоспособност.
В тази насока по делото са събрани
категорични доказателства, както писмени,
така и гласни. За това се извеждат данни,
както от съдебно-счетоводната експертиза,
така и от приложените доказателства, относно
финансовото състояние на дружеството ,
представената справка от НАП, събраните
20
гласни доказателства, приложените
финансови документите. Ето защо и съдът
прие за безспорно установено, че към дата
19.04.2019г. дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност. Не е спорно и че
обвиняемият е спрял да плаща задълженията
си, за това свидетелстват събраните гласни и
писмени доказателства, това обстоятелство не
се оспорва и от обвиняемия. Поради всичко
изложено съдът намира, че към дата
19.04.2019г. представляваното от Х.
дружество е изпаднало в
неплатежоспособност и от този момент за
него е било налице задължение в тридесет
дневен срок да заяви пред компетентния
окръжен съд неплатежоспособността на
дружеството си. Липсват данни по делото,
такова известие да е представяно пред съда,
което обуславя извода, че такова известяване
не е налично, което от своя страна обуславя
съставомерността на пасивното поведение на
обвиняемия, квалифицирано като
престъпление по чл. 227б ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено
при условията на пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е извършил деянието, като е
21
съзнавал общественоопасния характер на
инкриминираното деяние, а именно, че
нарушава нормите, регламентиращи
установения в страната правов ред за
уведомяване за изпадане в
неплатежоспособност и не го е сторил,
предвиждал е общественоопасните последици
от деянието и е искал настъпването му.
Конкретният акт на престъпните проява на
обвиняемия обективира отношението му към
деянието. Ето защо, анализирайки деянието
от субективната му страна, съдът счита, че
същото е извършено с пряк умисъл. От
показанията на св.А. се установява, че всички
документи, свързани с търговската дейност на
дружеството са били у обвиняемия, в същото
време от показанията на св.А. се установява,
че дружеството е имало задължения, поради
което и според съда същия е бил наясно с
финансовото състояние на представляваното
от него дружество и въпреки това не е
предприел вмененото му от закона
задължение да поиска откриване на
производство по несъстоятелност.На
следващо място, както се посочи по делото са
събрани категорични доказателства, че
22
дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност, установено
посредством анализ на активите на същото и
наличните задължения, установени по
надлежния ред, за които обвиняемия в
качеството си на управител е бил уведомяван.
От друга страна като лице занимаващо се с
търговска дейност същия е бил запознат със
задълженията си по ТЗ, включително и със
задължението по чл.626 от ТЗ, поради което и
съдът намери, че деянието е доказано и от
субективна страна. Не може да бъде прието,
като основание за изключване на отговорност
и това, че същия е чужд гражданин.
Представляваното от обвиняемия дружество е
установено на територията на Р.България и
осъществява дейност именно тук, което води
до извод, че същия е запознат с българското
законодателство във връзка с
осъществяваната дейност. В подкрепа този
извод на съда са и наличните доказателства,
че това дружество е регистрирано и работи от
2018г., поради което и не може да се приеме,
че обвиняемия, като чужд гражданин не е
знаел фактически обстоятелства релевантни
за състава на престъплението.
23
За пълнота следва да бъде посочено, че в
случая не може да бъде прието и приложение
на чл.9, ал.2 от НК. Законодателят е
предвидил изрично наказание за управители и
представители на търговски дружества, които
не обявят неплатежоспособност в 30-дневен
срок от спиране на плащанията си. В
производството по несъстоятелност, каквото
би се образувало пред съответния Окръжен
съд, кредиторите на търговеца, обявил
неплатежоспособност, могат да охранят
правата си, като насочат вземанията си към
имущество на търговеца или негови вземания,
което би дало възможност и за погасяване на
вземанията им. Липсата на подобно
производство и забавянето му във времето би
довело и до възможност за търговеца да
отчужди свое имущество, с което съществено
би създало затруднения за събирането на
задълженията от кредиторите му, поради
което и законодателят е предвидил изрично
наказателна отговорност за необявяването на
неплатежоспособност в определен срок. Ето
защо и съдът приема, че в конкретния случай
не бяха събрани каквито и да било
доказателства за малозначителност на
24
деянието, извършено от обвиняемия, не без
значение е и размера на задълженията и
периода на забава, поради което съдът не
намери основания за приложение на чл. 9 ал.2
от НК .
Ето защо и предвид установяване
осъществяването на престъплението от
обективна и субективна страна от
обвиняемия, съдът го призна за виновен по
повдигнатото му обвинение
Като съобрази разпоредбата на чл.78а от НК,
с оглед приложението и в настоящия случай и
при преценката си за освобождаване на Х. от
наказателна отговорност и налагането на
административно наказание съдът намери, че
са налице всичките законоустановени и
кумулативно необходими от закона
предпоставки на чл.78а от НК. За
извършеното престъпление, което е
умишлено, законодателят е предвидил
налагане на наказание "лишаване от свобода"
за срок до три години или "глоба" до 5 000
лева, обвиняемия не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание към
периода на обвинението, както и в случая
25
няма съставомерни вреди. При определяне на
административното наказание за извършеното
от обвиняемият престъпление в конкретният
случай, съдът отчете, като смекчаващи вината
обстоятелства, изразеното съжаление,
оказаното съдействие в хода на
разследването, както и липсата на
доказателства за други криминални прояви,
към датата на обвинението, като счете, че
наказанието “глоба”, предвидено в чл. 78а от
НК следва да бъде в минимален размер 1000
/хиляда/ лева, постановено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства и
при липса на отежняващи такива. В
конкретния случай макар и с чисто съдебно
минало, същото не може да бъде отчитано
като допълнително смекчаващо
обстоятелство, доколкото е предпоставка за
приложението на чл.78а НК и по аргумент от
чл.56 от НК не може да се отчита и като
смекчаващо отговорността на дееца.Съдът
намира, че така наложеното наказание и в
този размер ще окаже възпитателно и
възпиращо го от криминални прояви
въздействие и ще допринесе за неговото
поправяне, дисциплиниране и интегриране в
26
обществото. В случая следва да бъде
посочено, че е неприложима разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с тази
разпоредба е предвидено, че когато за
престъплението е предвидено само наказание
глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба. Очевидно,
идеята на законодателя е била да ограничи
размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки
максималните санкции- административната
по чл. 78а и наказателната, посочена в
съответния текст на Особената част на НК,
когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. В конкретния случай
за престъплението, за което обвиняемия бе
признат за виновен законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода”
или глоба, поради което и не може да бъде
прието, че може да се определи глоба под
1000 лв. Като за пълнота следва да бъде
посочено, че дори и в хипотеза при която би
намерила приложение посочената разпоредба
и в особената част на НК е предвидена долна
граница на наказанието глоба в размер под
27
1000 лв., то съдът при приложението на чл.
78а НК не може да определи размер на
административното наказание под
установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност
е винаги по-благоприятно за дееца, като при
прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни.
Тяхното изменение следва да бъде изрично
въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5
НК. След като липсва изрично правило за
изменение на минималния размер на
санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер
винаги трябва да се взема размерът от 1000
лв. Не може да се приеме, че това би
утежнило положението на дееца, когато
разпоредбата на Особената част предвижда
по-нисък минимум на глобата, доколкото
както бе посочено, независимо от тежестта си,
административното наказание по чл. 78а НК е
винаги по-благоприятен резултат от
осъждането.
Съдът по аргумента на чл. 301, ал.1, т.12 от
НПК възложи на обвиняемия да заплати по
сметка на ОД МВР Благоевград разноски по
делото в размер на 888.60 лева, както и по
28
сметка на Районен съд Благоевград 5 лв.,
представляващи държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Останалите разноски за устен превод и
превод на документи по аргумент от чл.189 от
НПК следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ










29
Съобщи за изтекли лични данни