РЕШЕНИЕ
№ 1733
гр. Варна, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110104596 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от А. П. ЛНЧ **********, с
настоящ адрес: гр. В., ул. „Д.“ №*****, бл.***, ет.****, aп. *****, с която се
претендира да бъде осъдено ***** „Д*****: Ж. и З.“ **** ЕИК *****, със седалище:
гр. С., ж.к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № **** да му заплати сумата от 20 лева - частичен иск от
738,72 лв., представляващи неплатен остатък от общо 900 лв. - дължимо обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден десен калник и задна броня
на лек автомобил марка „Р. Ф.“, с peг. № ******, причинени в резултат на ПТП
осъществено на 01.08.2022г., в гр. В., реализирано по вина на водача на л.а. марка
„М.“, с peг. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.04.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 01.08.2022г., около 15:00 часа, в гр. В. на ул. "С. В." № ****,
паркиран лек автомобил марка „М.“, с peг. № ***** самопотеглил на заден ход и
блъснал паркирания лек автомобил марка „Р. Ф.", с peг. № *****, собственост на
ищеца А. П.. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в
който като виновен за настъпилото произшествие бил посочен А. И., паркирал и
необезопасил от самопотегляне л.а. „М.“ с peг. № ********, застрахован по
застраховка „Г. о.“ от застрахователна компания ****** „Д******: Ж. и З.“ ****, със
срок на действие от 02.11.2021г. до 02.11.2022г. На 04.08.2022г. ищецът уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. От страна на ответното
дружество бил извършен оглед на лек автомобил марка „Р. Ф.“, с peг. № *****,
изготвен бил снимков материал и бил съставен Опис-заключение по щета №
******/2022-01. Като увредени детайли били посочени заден десен калник и задна
броня. Във връзка със заведената щета ищецът получил застрахователно обезщетение в
размер на 161,28 лева. Същата била недостатъчна за отстраняване на констатираните
1
щети. Ищецът извършил проучване, колко ще струва отстраняването на щетите и
установил, че същите възлизат в размер на 900 лева, от която да бъде приспаднато вече
изплатеното му от застрахователя обезщетение от 161,28 лева и претендира за дължима
от застрахователя разликата от 738,72 лв. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е
депозиран отговор, с който оспорва иска изцяло по основание и размер, счита същия за
неоснователен. Счита претендираното обезщетение за силно завишено и твърди, че не
всички констатирани вреди са в резултат на процесното ПТП. Оспорват се всички
констатирани щети по заден десен калник/панел/ да са в следствие на настъпилото
ПТП и счита, че произшествието от 01.08.2022г., не е изключително по вина на водача
застрахован в ответното дружество. Оспорва се и представения от ищеца двустранен
констативен протокол по отношение на обстоятелствата и причините за настъпилото
ПТП и механизма му. Ответното дружество твърди, че процесното ПТП е настъпило
по изключителна вина на водача на лек автомобил „Р. Ф.“, с peг. № *****. Същият бил
паркирал на по-малко от 5м. от кръстовище, на забранено за паркиране място, с което
бил нарушил ЗДвП и ППЗДвП и съпричнил процесното ПТП. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – свидетелство за регистрация, регистрационна
карта на чужденец с предоставена временна закрила № *****; задължителна
застраховка „Г. о.“ на автомобилистите, двустранен констативен протокол за ПТП от
01.08.2022г.; опис-заключение по щета на МПС № ******/****; претенция за
изплащане на обезщетение за щети по МПС полица № BG/****/***** от 04.08.2022г.,
уведомление за необходими документи за завеждане на претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение и застраховка, опис заключение по щета на МПС №
*****/2022-01 със снимков материал- 13 листа, се установява, че: л.а. „М.“ с peг. №
***** бил застрахован по застраховка „Г. о.“ от застрахователна компания ****
„Д*****: Ж. и З.“ *****, със срок на действие от 02.11.2021г. до 02.11.2022г. На
01.08.2022г. от А. П. и А. И. бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП
настъпило на същата дата около 15:00 часа, в гр. В. на ул. С. В. № ****, вследствие на
самопотеглил паркиран лек автомобил марка „М.“, с peг. № ******, който блъснал с
предната си дясна част задната дясна част на паркиран до него лек автомобил марка „Р.
Ф.“, с peг. № ****, собственост на ищеца А. П.. На 04.08.2022г. А. П. уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като представител на
последния извършил оглед и заснемане на лек автомобил марка „Р. Ф.“, с peг. №
*****, и бил съставен Опис-заключение по щета № *****/2022-01, в който като
увредени детайли били посочени заден десен калник и задна броня. Във връзка със
заведената щета ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 161,28
лева.
От заключението на вещите лица по назначените две СТЕ /единична и тройна/
се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е удар между предна дясна част на
самопотеглил автомобил марка „М.“, с peг. № ***** и задна дясна част на паркиран
косо спрямо него лек автомобил марка „Р. Ф.“, с peг. № ****. Описаните от
застрахователя вреди по заден десен калник и задна броня на лек автомобил марка „Р.
Ф.“, с peг. № ****** отговарят на приетия механизъм на настъпването им, като
действителната стойност по средни пазарни цени на необходимите труд и части за
възстановителни работи е на стойност 900,21 лв. – според единичната експертиза и
890,43 лева- според тройната.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
2
застрахователя по застраховка "Г. о.", който сключвайки я се е задължил да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това
следва, че рискът при застраховката "Г. о." включва не само опасността от възникване
на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 01.06.2012
г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени
имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Г. о.” при ответното
дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и
стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите.
Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у деликвента,
съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване
от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените
увреждания.
По делото са приети на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответното дружество и трето за
производството лице е бил налице валиден договор за застраховка „Г. о.” относно л.а.
„М.“, с peг. № ***** със срок на действие от 02.11.2021г. до 02.11.2022г.
От съставения двустранен протокол за ПТП - документ, нормативно уреден по
форма и съдържание в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, издадена на основание чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и във връзка с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 от Кодекса за
застраховането, констатациите в който относно механизма за настъпването на ПТП и
отговорния за него водач се потвърждават от СТЕ, съдът намира за установено и
обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на „М.“, с peг. № ******,
което е противоречало на нормите на чл. 96 ЗДвП („Водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само.“) е настъпило ПТП, при което на собствената на ищеца вещ
„Р. Ф.“, с peг. № *******, са увредени заден десен калник и задна броня.
От застрахователят не са въведени възражения за съпричиняване или други
основания за намаляване на дължимото обезщетение при завеждане на щетата или
преди изплащането му. От това следва, че с плащането на такова обезщетение
застрахователят конклудентно е признал заявеният от правоимащото лице механизъм
на настъпване на вредите, както и вида им, като вследствие на това единственият
спорен въпрос е размерът им. За пълното следва да се отбележи, че тези обстоятелства
/механизъм на настъпване на ПТП и вид на вредите/ се установяват и обсъдените
заключения на вещите лица.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена
застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на увредената
вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386, ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда.
Същото не може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото
3
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 402 КЗ/.
В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС,
ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение
№ 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика и по аналгочините норми
от действащия КЗ.
В случая, според заключенията на вещите лица по СТЕ, стойността на частите и
ремонтите дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и
качество отпреди произшествието е 900,21 лв. – според единичната експертиза и 890,43
лева- според тройната. Изрично в чл. 400 ал. 2 КЗ е посочено, че при определяне на
възстановителната стойност, обезценка не се прилага. След като се приспаднат общо
изплатените от ответника 161,28 лева, остатъкът и според двете заключения е на по-
голяма стойност от претендираната сума от 20лв.
Въз основа на изложените правни доводи, съдът намира за установено
наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права
на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 20
лева предявени като частичен иск от 738,72 лв., представляващи неплатен остатък от
общо 900 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –
договор за правна помощ /уговореното в който адвокатско възнаграждение не
надвишава минималния посочен в чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС/, и
вносни бележки за депозит за експертиза и държавна такса са в общ размер от 730 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД *****„Д*****: Ж. и
З.“ ***** ЕИК *****, със седалище: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № ****, да заплати на А. П.
ЛНЧ **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. „Д.“ № ****, бл.****, ет.*****, aп. *****,
сумата от 20 лева – предявени като частичен иск от 738,72 лв., представляващи
неплатен остатък от общо 900 лв. - дължимо обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на заден десен калник и задна броня на лек автомобил
марка „Р. Ф.“, с peг. № ******, причинени в резултат на ПТП осъществено на
01.08.2022г., в гр. В., реализирано по вина на водача на л.а. марка „М.“, с peг. №
*******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Д.: Ж. и З.“ ***** ЕИК
*************, със седалище: гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № **** да заплати на А. П. ЛНЧ
********** сумата от 730 лева представляващи сторените разноски в производството
за държавна такса, депозит за експертиза и възнаграждение на адвокат, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4