Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ... ... …
град Кърджали, 19.06.2023 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ………..…..…
на двадесет и трети май ………….…..….…….……………….………………….………….………….…….………….
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, ……......……………………………...…….……….………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….……………….……... Павлина Петрова ...................................
като разгледа докладваното от ……………………………………… съдията Виктор Атанасов ……..…..……….
административно дело №149 …... по описа за …................ 2023 год. …..……………….……………......…
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от АПК,
във вр. с чл.186,
ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1, т.1, б.„а”
от Закона за данък върху
добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „Уста Строй” ООД, със седалище и адрес на управление:***, ***, с ЕИК ***,
представлявано от Б.Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-57-0122591 от 31.01.2023 год., издадена от началник
отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-63 от 27.02.2023 год. на директора на Дирекция
„Оперативни дейности” при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с
която, на „Уста Строй” ООД, със седалище и адрес на управление:***, ***, с ЕИК ***,
представлявано от Б.Д., е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: ***, находящ се на адрес – ***, стопанисван от Уста Строй” ООД,
с ЕИК *** и е забранен достъпът до търговския обект, за срок от
14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са възпроизведени фактите и обстоятелствата,
описани в оспорената заповед, съставения протокол за извършена проверка и
съставения АУАН №F694590/31.01.2023 год. от З. Д. А., инспектор по приходите в
ТД на НАП - Пловдив, в присъствието на свидетелите - Р. Т. Н. и Ч. А. Ч.,
връчен на 31.01.2023 год. Жалбоподателят счита, че издадената Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-57-0122591/31.01.2023 год. е незаконосъобразна,
неправилна и постановена в нарушение на процесуалните правила. Развива доводи
относно конкретните пороци на обжалваната заповед, като твърди най-напред, че от
формална страна, установеното с Протокол за извършена проверка cep.АА ПИП №0122591/20.01.2023 год. нарушение осъществява хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, като сочи, че при извършената контролна покупка
от страна на служители на НАП, същите не са получили касов бон, отговарящ на изискванията
на чл.118, ал.1 от ЗДДС, но това не се дължало на извършено нарушение. Твърди,
че неиздаването на касов бон е извършено поради грешка от умора, липса на достатъчно
опит при сервитьора А. Н., в края на работното време на заведението, когато служителят
на „Уста Строй“ ООД е бързал да приключи обслужването и заплащането на всички сметки
от клиенти. Сочи, че в протокола от проверката е установено, че е констатирана разлика
в отчетените по касов апарат средства, в размер на *** лева, но не било установено на какво се дължи тази разлика
и че наличието на разлика не обуславяло и не доказвало извършеното от страна на
служителя на „Уста Строй“ ООД нарушение. На следва място
жалбоподателят твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ
- 14 дни, е необоснована, като според него, в заповедта били изложени бланкетни и формални мотиви за срока на принудителната мярка, посочено било, че е констатирано неиздаване на касови
бонове, а било установено неиздаване само на един касов бон. Жалбоподателят
счита, че срокът на ПАМ не кореспондира нито с тежестта на конкретно установеното
нарушение, нито на установени други релевантни обстоятелства, свързани с неотчитане
на приходи от продажби от ресторанта. Счита също, че обжалваната Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-57-0122591/31.01.2023 год. е постановена
при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният
срок на действие на ПАМ налагал неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща
от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка.
Според жалбоподателя, за НАП било видно, че „Уста Строй“ ООД своевременно отчита
и внася данъчните и осигурителни задължения, свързани с работата на проверявания
ресторант и затварянето на ресторанта за 14 дни ще възпрепятства събирането на постъпления
за бюджета, а отделно щяло да доведе до много лоши последствия - бракуване на хранителни
стоки и напускане на персонал, което щяло да се отрази негативно и след възстановяване
на работа на обекта. Счита, че срокът на наложената ПАМ е необоснован, като при
определянето му е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК - продължителността
на налагането на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните
с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи
данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството. Излага съображения за
това, като в жалбата описва обстоятелствата, с които административният орган е
мотивирал определената продължителност на срока на мярката. Счита, че общо
формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с
наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, не обосновават, кое налага срокът на прилаганото
ограничение да бъде 14 дни. Твърди, че по-голямата част от изложените мотиви са
свързани с целите на упражнената административна принуда - предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране
поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно
се постига с налагането на самата ПАМ и че в случая не било ясно, как
използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението -
местоположение на търговския обект, работното време, предмета на
осъществяваната в обекта търговска дейност, се свързват с констатацията, че с
поведението си проверявано лице накърнява съществено обществения интерес и
фискалната политика.
Сочи, че за констатираното нарушение - нерегистриране на
продажба на стойност *** лева, която представлявала около 1.7% от регистрирания в обекта
оборот до момента на проверката – *** лева (в брой) и *** лева (на ПОС), определянето на 14-дневен срок за прилагането
на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС очевидно не може да бъде обосновано със
заявената цел за защита на Фиска „от настъпването на значителни
и трудно поправими вреди“. Сочи също, че действително срокът, за който се налага
ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, но
за определяне продължителността на действието е необходимо констатирането не само
на факта на нерегистрирането на продажбата, но установяването и на други обстоятелства,
а в случая, наличието на такива обстоятелства нито било обосновано, нито било доказано,
както и че изложените като „мотиви“ общи съждения били ирелевантни
за определянето на срока на прилаганото ограничение и по никакъв начин не могат
да обосноват необходимостта от прилагане на наложената със Заповед
№ФК-57-0122591/31.01.2023 год. принудителна административна мярка за
определения 14-дневен срок. Според жалбоподателя, отделно
от това, налагането на ПАМ - запечатване и забрана достъпа до търговския обект
за срок от 14 дни, очевидно било несъразмерно на тежестта на конкретното нарушение,
т.е. продължителността на ПАМ не била в разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на „Уста Строй“ ООД и охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения. Счита, че обжалваната заповед налага
необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава, както и че е немотивирано
и необосновано и разпореденото със заповедта отстраняване
на стоките от обекта и възможността НАП да извади стоки от обекта пред заведението.
Счита също, че това не съответства на нормата на чл.187, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.6, ал.3 от АПК, като сочи, че при съдебния контрол
по чл.169 от АПК, съдът не разполага с правомощие да намали продължителността
на срока за прилагането на ПАМ и че в този смисъл била и преобладаващата
съдебна практика, както и че по тази причина и при установяване на
несъразмерността и несправедливостта на наложеното ограничение - затваряне на
обекта за 14 дни и изнасяне на стоката, съдът следва да отмени обжалваната
заповед.
С жалбата моли съдът да се произнесе с решение, с което да
отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-57-0122591/31.01.2023
год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с
която, на „Уста Строй“ ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване
на търговски обект - ***, находящ се в *** и забрана за
достъп до него, за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС
и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразна. Моли също, на дружеството „Уста
строй“ ООД да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят „Уста
Строй” ООД, със седалище и адрес на управление:***, ***, с ЕИК ***, не се представлява.
От пълномощника на същия – адвокат Е.В. ***, преди съдебното заседание е
депозирана писмена молба, в която развива доводи и съображения в подкрепа на
жалбата. Счита, че обжалваната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-57-0122591/31.01.2023 год. е постановена при
несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният
срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези,
произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната
административна мярка. Счита също, че срокът на наложената ПАМ е необоснован,
като при определянето му е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК -
продължителността на налагането на мярката не е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. Развива доводи в тази насака,
като отново моли съда да отмени Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-57-0122591/31.01.2023 год., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „Уста строй“ ООД
е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - ***, находящ се в *** и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като
незаконосъобразна. Моли също, на дружеството „Уста Строй“ ООД да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк. Р.
Ю. Т., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Моли съда да остави в сила обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ, като счита същата за правилна, законосъобразна и обоснована. Сочи,
че при извършената проверка безспорно е установено, че е нарушена разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год., като неиздаването на касова бележка е
предпоставка за приложение на чл.186 от ЗДДС. Заявява, че поддържа изцяло
мотивите, изложени в обжалваното решение, като моли в полза на ответника да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Към изпратената в съда административна преписка е
приложено и писмено становище от И. А. – главен юрисконсулт в Отдел „Обжалване”
при ТД на НАП – Пловдив, като пълномощник на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, в което становище са изложени доводи и съображения в подкрепа на
оспорената заповед, като се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
жалбата, подадена от жалбоподателят „Уста Строй” ООД, със седалище и адрес на
управление:***, ***, като неоснователна. В
становището, по отношение на претендираните от
ответната страна/вероятно се има предвид
от жалбоподателя/ разноски и
по-конкретно адвокатско възнаграждение, се излага довод, че като се вземе
предвид ниската фактическата и правна сложност на делото, такова следва да бъде
присъдено в минимален размер. В становището е направено и искане да бъдат
присъдени разноски за осъществена юрисконсултска
защита в минимален размер, като към същото е изготвен и списък на направените
разноски, в който, е посочено юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 500 лева (!?!), съгласно чл.18, ал.3 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта
на жалбата:
Екземпляр от оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-57-0122591 от 31.01.2023
год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, видно от
попълнената и оформена разписка към нея/л.23/, е връчен на адресата й,
на датата 07.02.2023
год., като екземплярът е получен срещу подпис,
от упълномощено от управителя на
дружеството лице – К. С. Г., с приложено по преписката пълномощно с нотариално
заверен подпис, с рег.№75 от 13.01.2021 год. на нотариус Е. К., с рег.№*** на
Нотариалната камара/л.30-л.33/. Против заповедта е подадена в срок жалба до директора на ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП на 20.02.2023
год., регистрирана с Вх.№ИТ-1986/20.02.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив, Офис -
Кърджали/л.56-л.57/. По повод жалба е постановено и Решение
№ГДФК-63 от 27.02.2023
год. на директора на Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, което връчено лично и срещу подпис на Б.Д. - управител на дружеството „Уста Строй“ ООД ***, с ЕИК ***, на датата 19.03.2023 год., видно от попълнената и оформена разписка към решението/л.29, стр.2/. Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-57-0122591 от 31.01.2023
год., издадена от началник отдел
,,Оперативни дейности”
– Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, е подадена веднъж направо в Административен съд – Кърджали по електронен
път, на електронната поща на съда, на датата 29.03.2023 год., регистрирана в
деловодната система с Вх.№951/29.03.2023 год. Жалбата е подадена и втори път,
според изписаното в нея, чрез директора на Дирекция „Оперативни дейности” – Пловдив към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив Офис – Кърджали с Вх.№ИТ00-3307 на 29.03.2023 год., видно от положения
на същата и попълнен щембел/л.14/. От горното следва, че жалбата е подадена 10-ия/десетия/ ден след получаването
на екземпляр от решението на горестоящия
административен орган - директора на Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен
срок, по установения ред, в изискуемата се форма и съдържание, от лице, което е
адресат на наложената със заповедта ПАМ и за което, предвид това, е налице
правен интерес от оспорването й, тъй като с нея се засягат непосредствено негови
права и законни интереси.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложения по административната преписка Протокол сер.АА №0122591 от 20.01.2023 год. за извършена проверка в
обект/л.34-л.36/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, се установява, че на
20.01.2023 год., в *** часа, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „***“, находящ се на адрес – ***, стопанисван от
„Устра строй“ ООД, с ЕИК
***, при която е констатирано, че дружеството,
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ за регистринан и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за уплравлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и усвуги в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство. В протокола е отразено, че при проверката на 20.01.2023 год. е извършена
контролна покупка на 1 брой пиле, 1 брой айрян 2 броя
дроб по одрински, на обща стойност *** лева, заплатени в брой от проверяващия екип, преди легитимация, на
сервитьор, работещ в обекта, като за продажбата не издадена фискална касова бележка
от въведеното в обекта фискално устройство - модел „DATECS DP 150“, с peг.№*** и ФП ***, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Посомено е, че нарушението се обосновава от изведен дневен финансов „X“ отчет от ФУ, от
който се установява положителна касова разлика, която е документирана в опис на
паричните средства и която е в размер на *** лева, в която сума е включена и контролната покупка,
извършена от органите по приходите, както и от дадените обяснения от лицето,
описващо сумите и извършило продажбата, че цялата касова разлика се дължи на
неотчетени продажби. Отразено е, че извършеното нарушение е довело до неотразяване
на приходи.
За така констатираното нарушение, от инспектор по
приходите при ЦУ на НАП, на 31.01.2023 год. е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение сер.АN №F694590 от 31.01.2023 год.,
против „Уста Строй” ООД, със седалище и адрес на управление:***, ***, с ЕИК ***,
представлявано от Б.Д., който АУАН не е бил приложен по изпратената от
административния орган преписка, но е изискан от съда и е представен от ответника,
съответно приет и като доказателство по делото/л.58-л.59/ . В този АУАН е описано
деянието, отразено и в съставения Протокол
сер.АА №0122591 от 20.01.2023 год. за извършена
проверка в обект, като е прието, че със същото е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така съставения АУАН е бил предявен на
управителя но дружеството, който го е подписал на същата дата – 31.01.2023 год.,
без възражения, като екземпляр от него му е бил връчен в момента, видно от
оформената и подписана разписка към акта/л.59/.
Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената Заповед за налагане
на ПАМ №ФК-57-0122591 от 31.01.2023 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите/л.20-л.23/, с която, на
основание чл.186, ал.1, т.1,
б.„а” от ЗДДС, на жалбоподателя „Уста Строй” ООД, със седалище и адрес на управление:***, ***,
с ЕИК ***, представлявано от Б.Д., е наложена
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект:
ресторант „***“,
находящ се на адрес: ***, и стопанисван
от „Уста
Строй “ ООД, ЕИК *** и забрана
на достъпа
до него,
за срок от
14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.3
от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от Закона
за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност.
В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, като е посочено, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение и че при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект - на оживено място, с постоянен
човекопоток, големината на обекта, с възможност за реализиране на значителни
обороти предвид наличието на множество потенциални клиенти и видът на
предлаганите услуги - приготвени на място храни, напитки, разнообразие на
асортимента и констатираното неиздаване на фискални бонове, както и фактът, че
това се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения.
В мотивите на заповедта е посочено, че издаването на
съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки че
неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация
и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания
търговец. В мотивите е прието, че предвид неспазването на реда за издаване на
касова бележка и като бъдат преценени местоположението на обекта - разположен в
град Кърджали, на оживено място, което е със значителен и интензивен
човекопоток, даващо възможност за реализиране на високи обороти, характера на
дейността - ресторантьорство, липсата на отразяване на продажби преди
легитимация на органите по приходите, установената сума в повече в касата, в
размер на *** лева, която се дължи на
неотразяване на продажби, обичайната стойност на предлаганите храни и напитки,
спрямо неотразената във ФУ сума, която сочи, че неотразяването на продажби не е
инцидент, всички тези изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с
това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес
и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат отчитани
извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне
на дължимите данъци.
Административният орган е приел също, че следва да се
отчете фактът, че с настоящото нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти и че наличието на законоустановените реквизити на фискалния бон, издаването
на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и
работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския
обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118
от ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи
и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при
съответните предпоставки, както и че така извършеното деяние, показва поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. В
мотивите е посочено, че целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица
ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти и че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които
засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози,
както и че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок.
В мотивите на заповедта е отразено, че при определянето
на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и
че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Посочено
е също, че целта е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
В заповедта е указано, че запечатването следва да се извърши
в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка и че присъствието на представител на „Уста Строй“
ООД, ЕИК ***, е задължително. Указано е също, че при неосигуряване на достъп до
търговския обект, подлежащ на запечатване, виновното лице носи наказателна
отговорност по чл.258 от Наказателния кодекс.
В
заповедта е указано на „Уста Строй“ ООД, ЕИК ***, да
отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок
до определената дата на запечатване, на основание чл.187, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност и че ако стоките не бъдат отстранени в указания
срок, на основание чл.187, ал.З от Закона за данък върху добавената стойност,
органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без
задължение да ги пази, както и че отстраняването на стоките ще се извърши за
сметка на „Уста Строй“ ООД,
като НАП не носи отговорност за повреждане, похабяване или
загуба на стоките.
При така установената по делото фактическа
обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на
принудителна административна марка жалба се явява неоснователна и недоказана.
По отношение
компетентността на органа, издал административния
акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган - началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при
Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно
управление на Национална агенция по приходите, в съответствие с разпоредбата на
чл.186, ал.3, предл.II/второ/
от ЗДДС, като видно от съдържащата се в приобщената към делото административна
преписка и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на
изпълнителния директор на НАП/л.25/, със
същата, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на
Дирекции „Контрол” в Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели
„Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване
на обект” по чл.186 от ЗДДС.
Оспореният акт, на следващо място, е издаден
в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, т.е.
заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително посочени са фактическите
и правни основания за издаването й. Ясно е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на фискална касова бележка
от налично и работещо в търговския обект фискално устройство/ФУ/ или ръчна
касова бележка от кочан, за цялата извършена контролна покупка. Описаната в
Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение
безспорно се установяват от Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0122591 от 20.01.2023 год.,
на който е налице и изрично позоваване в заповедта за налагане на ПАМ. За това
деяние, от инспектор по приходите в НАП е съставен и АУАН сер.АN №F694590
от 31.01.2023 год., за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
При
издаването на заповедта не
са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила или казано по-друг начин - спазени са процесуалните правила за издаване
на оспорваната заповед. Всички действия на органите по
приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са
документирани по надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка,
съставен в присъствието на представляващ търговското дружество, и опис на
налични парични средства в касата към момента на започване на проверката към него/л.37/,
както и декларациите от 20.01.2023 год. от лице, работещо по трудово
правоотношение в същия търговски обект – 4 броя/л.39-л.42/. В Протокола
за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0122591 от 20.01.2023 год., са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката писмени доказателства,
установяващи нарушението, като със съдържанието му провереното лице е било
запознато, същото е вписало в този протокол, че няма възражение относно направената
констатация и протоколът е подписан от него.
По отношение
материалната законосъобразност,
т.е. по отношение на съответствието на обжалваната
заповед с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона, съдът намира
следното:
Съгласно нормата на чл.186, ал.1,
т.1, б.„а” от ЗДДС, в приложимата й в случая
редакция (изм., ДВ,
бр.104 от 2020 год., в сила от 12.12.2020 год.), принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.118 от с.з. Следва да се посочи, че в
съответствие с чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано или нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За реда за отчитане и
съхраняване на издадените от ФУ документи, въз основа на законовата делегация
от чл.118, ал.4 от ЗДДС, е приета Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл.25, ал.1,
т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредбата, задълженото
лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание
за налагане на процесната ПАМ, е търговецът да не е изпълнил
задължението си да издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС,
т.е. задължението си да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), което от своя страна, представлява административно нарушение на
чл.185 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1, предл.І/първо/
от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. В случая,
извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ или ръчна
касова бележка от кочан, за извършена контролна покупка, на обща стойност 47.50
лева, безспорно е установено, а то не се и оспорва от жалбоподателя. Казано по
друг начин, противоправното поведение в настоящия
случай се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде фискална касова
бележка за извършено плащане на храни и напитки, на обща стойност 47.50 лева,
като следва да се има предвид, че задължението за издаване на касова бележка
възниква в процеса на нормална търговска дейност на търговеца и в момента на
извършено плащане. Това нарушение се явява основание за налагане на процесната ПАМ, като при издаване на заповедта за това,
компетентният орган действа в условията на обвързана компетентост.
Предвид приложимата, т.е. сега действащата редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, компетентният
орган по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка „запечатване на обект” за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната
норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган
действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение,
той е длъжен да наложи принудителна мярка (в
този смисъл - решение №1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм.дело
№13684/2017 г., I о., решение №14927 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №8212/2018 г., I о., решение №3418 от 19.03.2018
г. на ВАС по адм.дело №1208/2018 г., I о. и мн.др.).
Следователно, свободата за преценка на органа не обхваща преценката дали да
наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на
срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на
оперативна самостоятелност, като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява
достъпът до него. Както вече се
посочи, нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС определя, че мярката се налага за срок
до 30 дни, т.е. органът има възможност при условията на оперативна
самостоятелност да определи конкретния срок, за който ще наложи ПАМ, като
прецени цялостното поведение на конкретния търговски субект. Тази негова
преценка не може да е самоцелна, тя е регулирана от чл.4, ал.2 и чл.6 от АПК,
т.е. преценката и на съда в случая е свързана с това, дали с избраната от
органа възможност се постига законовата цел, дали не е било възможно решение,
което е по-малко обременително за адресата и трети лица и ако не е имало такова
решение, дали е имало решение, което е осъществимо с по-малко разходи, како
несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на който е нарушено
поне едно от тези правила. Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. По аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният
орган, съобразно преследваната от
закона цел.
При
упражняване на оперативната
си самостоятелност относно срока на наложената ПАМ органът следва да съобрази
цялостното поведение на контролирания търговски обект – както установените при
конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез
наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични
задължения. Констатираното нарушение следва да бъде съобразено
с цялостното поведение на търговеца при индивидуализиране на продължителността
на мярката по смисъла на чл.6 от АПК, като по разбиране на настоящия състав,
такава индивидуализация в случая не е направена. Мотивите в заповедта по
отношение на срока са общи и относими към всички
случаи на установени нарушения на фискалната дисциплина по чл.186, ал.1, т.1,
б.„а“ от ЗДДС. Посочено е, че при проверката е установена сума в повече в
касата в размер на *** лева,
която се дължи на
неотразяването на продажби, като е направен извод, неясно въз основа на какви
други факти, че това не било инцидент/вероятно се има предвид инцидентно/, но
не е отчетено цялостното данъчно поведение на търговеца, а само е посочено, че
не е спазен редът за издаване на касова бележка и е извършена преценка
местоположението на обекта – в град Кърджали, на оживено място, със значителен
и интензивен човекопоток, даващо възможност за реализиране на високи обороти,
характера на дсейността - ресторантьорство.
Изложеното е твърде формално и преповтарящо се във всяка една заповед, от
категорията на оспорената в настоящото производство. Съдът не може да приеме,
че същите са относими към разглеждания случай, тъй
като тези мотиви могат да се изложат за всяко констатирано нарушение по чл.186,
ал.1 от ЗДДС в град Кърджали и не обвързват по никакъв начин установените факти
и обстоятелства от проверяващия орган. Следва да се посочи, че срокът, за който
се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената
продажба, като за определяне продължителността на действието е необходимо
констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата, но
установяването и на други обстоятелства, а в случая, наличието на такива
обстоятелства нито е обосновано, нито е доказано. Общо
формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с
наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, не обосновават кое налага срокът на прилаганото
ограничение да бъде 14 дни. По-голямата част от изложените мотиви са свързани с
целите на упражнената административна принуда - предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригиране
поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, което принципно
се постига с налагането на самата ПАМ. В случая не е ясно как използваните като
критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на
търговския обект, интензивния човекопоток, предмета на осъществяваната в обекта
търговска дейност, се свързват с констатацията, че с поведението си проверявано
лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика и как тези
критерии обосноват 14-дневния срок на продължителност на наложената ПАМ. Изложените
като „мотиви“ общи съждения в заповедта са ирелевантните
за определянето на срока на прилаганото ограничение и по никакъв начин не могат
да обосноват необходимостта от прилагане на наложената със Заповед
№ФК-57-0122591 от 31.01.2023 год. принудителна административна мярка, за
определения в нея 14-дневен срок. Изложеното по-горе, според натоящия състав, води до незаконосъборазност
на така издадената заповед за налагане на ПАМ и съставлява достатъчно
основание за отмяната.
На
следващо място, за процесното нарушение,
изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на стойност *** лева, на единадесетия ден след
извършването му - на 31.01.2023 год., т.е. на същата дата, на която е издадена
и оспорената заповед за налагане на ПАМ, е образувано и административнонаказателно
производство по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН, като срещу жалбоподателя „Уста
Строй“ ООД ***, с ЕИК ***, е издаден АУАН, серия АN, №F694590 от 31.01.2023 год./л.58-л.59/, предявен и връчен на
управителя на дружеството на същата дата, за неизпълнение на административното
задължение по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Посоченото обстоятелство, с
оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл.273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 год. относно общата система
на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз (Хартата), дадено в решението от 04 май 2023 год. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно
достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на законовата цел, независимо от изложените по-горе съображения за
немотивираност на срока на наложената
ПАМ.
Прилагането на санкционни мерки в областта на
ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1
от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 год. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение
от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson,
C-617/10 (EU: C:2013:105), т.27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15
(EU: C:2017:264), т.16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с
изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от
законодателството цели – чл.6, ал.2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4
май 2023 год. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането
на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно
производство срещу търговското дружество за налагане на имуществена санкция по чл.185,
ал.1 от ЗДДС за нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност *** лева) не зачита
правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т.55 от решението на Съда
на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна се явява
непропорционално. Спрямо фактите на конкретния случай (размерът на неплатения
ДДС за сумата от *** лева е *** лева), запечатването на търговския
обект, при това за срок от 14 дни, е мярка, която създава ограничения за
дейността на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел – обезпечаване
събирането на ДДС. Принудителната административна мярка е допълнителна тежест,
която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца административнонаказателно
производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки
56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на
основното право по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е
необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС),
преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV,
С-570/20, т.34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, издадена в рамките на
административно производство, което е отделно от вече започналото
административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото не
гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената
санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение,
ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административно-наказателно
производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг.
от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния
състав за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС
и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.
С
образуване на административнонаказателното
производство е преклудирана възможността на органите
на НАП да предприемат и действията по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“
и чл.187 от ЗДДС, доколкото производството по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС
се явява отделно от административнонаказателното
такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в
дейността на търговеца, наред с предвидената в чл.185, ал.1 от ЗДДС, административнонаказателна отговорност, без да е налице
възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението. За
направения извод е без значение обстоятелството, че по делото не са приложени
доказателства за финализиране на започналото административно-наказателно
производство с издаване на съответен санкционен акт – наказателно постановление,
дори напротив – от изявлението на процесуалния представител на ответника става
ясно, че такова към датата на съдебното заседание – 23.05.2023 год., в което е
даден и ход по същество на делото, не е било издадено, въпреки че от датата на
съставяне и връчване на АУАН серия АN №F694590 от 31.01.2023 год. са изминали
почти 4/четири/ месеца. Буди известно неодоумение
изявлението на процесуален представител на ответника, че било практика
наказателните постановления да се издават към края на 6/шест/-месечния срок/по чл.34, ал.3 от ЗАНН/, а в
случая, този срок изтичал в края на месец юли 2023 год., като следва да се
посочи, че настоящият съдебен състав е констатирал тази т.нар „практика“ и по
други подобни дела. Трудно може да се направи извод, защо от страна на
съответните компетентни административнонаказващи
органи в ТД на НАП – Пловдив се процедира по този начин, а именно -
наказателните постановления в такива случаи да се издават в края на 6-месечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, считано от съставянето на акта, като едно от
възможните обяснения за това е, че по този начин се препятства възможността на
лицето, по отношение на което е наложена и ПАМ „запечатване
на обект за срок до 30 дни“,
да се възползва от разпоредбата на чл.187, ал.4, предл.I/първо/ от ЗДДС, съгласно което, принудителната административна мярка се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или
имуществена санкция е заплатена изцяло. Пределно ясно,
че при липса на издадено наказателно постановление, то няма и как от лицето да
бъде заплатена глобата или имуществена санкция, за да се
възползва това лице от тази разпоредба. Независимо от горното, съдът намира, че
с факта на издаване и връчване на АУАН на 31.01.2023 год., в случая органите на
НАП са предприели действия за санкциониране на търговското дружество, чийто
логичен завършек е издаването на съответно наказателно постановление, с което
на дружеството следва да бъде наложена и предвидената за констатираното
нарушение имуществена санкция.
Така
или иначе, съгласно указаното в Решение на Съда на Европейския съюз/първи състав/
от 04.05.2023 год. по дело С-97/21 на СЕС, „Член 273
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която, за едно и също неизпълнение на
данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства
на тежестта на разглежданото нарушение. При това тълкуване на действащото
европейско законодателство, което е част и от правната уредба в Република
България, като член на Европейския съюз, се обосновава извод, че разпоредбата
на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС противоречи на цитираната европейска норма -
чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 год. и чл.50 от Хартата
на основните права на ЕС, като тълкуването и от Съда на СЕС и дадените в тази
връзка указания са задължителни. При такова противоречие
следва да бъде съобразено указанието на СЕС при извършеното тълкуване на тази
норма от европейската директива, с оглед съблюдаване на основен принцип обективиран в разпоредбата на чл.5, ал.4 от на Република България.
Така, изложените
по-горе аргументи
обосновават категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи
на материалния закон и неговите цели и този извод обуславя нейната отмяна.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а цитираната норма
чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 год. и
чл.50 от Хартата на основните права на ЕС са действали и към датата на издадената заповед.
Предвид всичко гореизложено,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-57-0122591 от 31.01.2023 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която, на основание
чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка
с чл.186, ал.1, т.1, б.„а” и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект: ***, находящ се на адрес – ***, стопанисван от Уста Строй” ООД
***, с ЕИК *** и с която е забранен достъпът до търговския обект, за срок от
14/четиринадесет/ дни, е основателна
и доказана, а оспорената заповед, като незаконосъобразна,
следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото, основателно се явява своевременно
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, за присъждане
на направените по делето разноски, възлизащи в случая
общо в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, за които е представен и списък
на разноските/л.63/ и
които произхождат от внесената държавна такса, в размер на 50.00/петдесет/
лева, за образуване на административното дело, съгласно представеното и
приложено по делото платежно нареждане за плащане към бюджета от 29.03.2023
год. на банка „УниКредит Булбанк“ АД/л.5/ и
заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на
300.00/триста/ лева, съгласно представения и приложен по делото Договор за
правна защита и съдействие от 19.04.2023 год./л.50-л.51/ и
подписано пълномощно към него от същата дата/л.49/. За
дължимите на жалбоподателя „Уста Строй”
ООД, със седалище и адрес на управление:***, ***, с
ЕИК ***, деловодни разноски, сторени в хода на настоящото производство, следва
да бъде осъдена Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище ***, която
съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София и към структурата на която принадлежи административнонаказващия
орган – началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, издал незаконосъобразния административен акт.
Мотивиран
от всичко изложено по-горе
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК и във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане
на принудителна административна
мярка №ФК-57-0122591 от
31.01.2023 год., издадена от началник отдел ,,Оперативни
дейности” – Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение №ГДФК-63 от
27.02.2023 год. на директора на Дирекция „Оперативни дейности” при
Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която, на „Уста Строй” ООД,
със седалище и адрес на управление:***, ***, с ЕИК ***, представлявано от Б.Д.,
е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: ***, находящ
се на адрес – ***, стопанисван от Уста Строй” ООД, с ЕИК *** и е забранен
достъпът до търговския обект, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
със седалище и адрес ***, с ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Уста
Строй” ООД, със седалище и адрес на управление:***, ***, с ЕИК ***, представлявано
от Б.Д., направени разноки по делото,
общо в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, съставляващи заплатена
дължимата ДТ в размер на 50.00 лева и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 300.00 лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК,
от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страната.
С Ъ Д И Я: