№ 391
гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20255220200917 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ... г. на Началник РУ Септември към ОД
на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.53
ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 ЗДвП на Е. Б. З. с
ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „О. С.” № 12.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от Е. Б. З.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението, като
се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата. Излагат се допълнителни доводи за отмяна
на атакуваното НП. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен
представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира
разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбоподателката е наказана за това, че на ... часа в село В., ул. „Т.“ в
района на № 2 е „допуснала неправоспособния и малолетен А. А. З. с ЕГН
********** – неин внук - да управлява лек автомобил „Ф.“ с рег. № ...“,
собственост на неговия дядо, който е починал.
АУАН е съставен от свидетеля Д. С. – полицейски служител при РУ на
МВР Септември, който заедно със свои колеги спрели на посочената дата и
място процесния автомобил с водач непълнолетния А. А. З.. Тъй като се
установили, че З. е на гости на своята баба – жалбоподателката, С. й съставил
АУАН. Жалбоподателката заявила, че не е знаела, че внукът й е взел колата на
починалия й съпруг, за да я кара във въпросната вечер. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на
актосъставителя Д. С., както и писмените такива. Съдът кредитира
показанията на свидетеля. Те са ясни и се допълват от писмените такива.
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Преди всичко са налице съществени процесуални нарушения при
издаването на НП, които са достатъчно основание да се отмени последното. В
НП е посочено, че жалбоподателката е „допуснала неправоспособния и
малолетен А. А. З. с ЕГН ********** – неин внук - да управлява лек
автомобил „Ф.“ с рег. № ...“. Първо следва да се отбележи, че водачът З. е бил
непълнолетен, а не малолетен към датата на управление, но това е по-малкия
проблем. По-съществено е, че съгласно чл.10 от ЗАНН: „При
административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите,
както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния
2
закон или указ“. В конкретния случай на жалбоподателката е вменено
нарушение по чл.150 ЗДвП, като е наказана на основание чл.177, ал.1, т.2
ЗДвП. Съгласно последната разпоредба се наказва с 300 лева, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая е безспорно, че жалбоподателката не е управлявала МПС на
процесната дата и няма как на това основание да бъде ангажирана нейната
отговорност като водач. Законодателят в различна разпоредбата – тази на
чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП всъщност е предвидил, че се наказва с 300 лева
собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е
правоспособен водач. Жалбоподателката обаче не е наказана на основание
чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, а на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП като
водач. Освен това, за да бъде ангажира нейната отговорност на основание
чл.177, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП следва да бъде установено и доказано по
безспорен и категоричен начин, че преди всичко тя е собственик, длъжностно
лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което не е правоспособен водач. В конкретния
случай в АУАН и НП не е посочено дали тя е собственик, съответно
длъжностно лице или водач на МПС, предоставено на неправоспособен.
Посочено е, че собственик е друго лице, което при това е починало. Освен
житейско логичното, че едно починало лице няма как да е собственик на
каквото и да е, включително точно определена вещ - МПС, остава да се гадае,
след като не е собственик на автомобила, като каква точно е наказана
жалбоподателката – като длъжностно лице или водач, който допуска или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е
правоспособен водач. На следващо място тази неяснота води до неяснота и
защото точно е ангажирана отговорността на жалбоподателката от гледна
точна на обстоятелството, че управлявалият МПС без да е правоспособен е
неин внук. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН: „За административни нарушения,
3
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и
поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им“. В конкретния случай няма данни жалбоподателката да
попечител или настойник на А. А. З., а видно от приетото по делото
удостоверение за раждане не е и негов родител. От тази гледна точка очевидно
може да се достигне до извод, че жалбоподателката не следва да отговаря за
извършеното от непълнолетния нарушение на чл.150 ЗДвП. Съгласно нея:
„Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо
превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността
по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“. Безспорно се установи, че на
процесната дата непълнолетният А. З. е управлявал горепосоченото МПС –
лек автомобил на посоченото място без да е правоспособен, по поради каква
причина за това негово нарушение е ангажирана отговорността на
жалбоподателката остава неясно. АНО не дава отговор на този въпрос - дали е
ангажирал нейната отговорност, защото е родител, настойник или попечител
на лицето управлявало МПС без да е правоспособно, дали защото е
собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е
правоспособен водач. Видно е, че в случая липсва изложение на редица
обстоятелства по извършеното нарушение, които са съставомерни, а
изложените такива са противоречиви. По същество е налице нарушение на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП следва да бъдат посочени датата и
мястото на нарушението, както и обстоятелства по неговото извършване.
4
Също така обаче НП е незаконосъобразно, защото по същество
нарушението остана и недоказано, като от АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за редица
съставомерни обстоятелства по нарушението. Актосъставителят в съдебно
заседание посочи, че полицейските служители са установили, че
жалбоподателката не е била наясно, че на процесната дата нейният внук е взел
да управлява автомобила, т.е. липсва виновно поведение от нейна страна, а
съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установи
жалбоподателката да е била наясно, че на процесната дата нейният внук е взел
да управлява автомобила. Нещо повече – липсват данни, че тя е имала
законово задължение и е следвало да следи за това дали този автомобил се
ползва от нейния внук. Няма данни тя да има качество на едно от изброените
по-горе лица - родител, настойник или попечител на лицето управлявало МПС
без да е правоспособно, или пък да е собственик, длъжностно лице или водач,
който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на
лице, което не е правоспособен водач. Липсват каквито и да е доказателства в
тази насока. Извършването на деянието от субективна страна подлежи на
доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган.
Последният не ангажира доказателства за това, че жалбоподателката изобщо
попада в категорията на едно от посочените лица, задължени по закон, поради
което не е налице и субективния елемент на извършено нарушение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и недоказаност.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателката, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като са представени и доказателства за
заплащането му. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати сумата от
5
400 лв. на жалбоподателката. Тази сума не следва да се намалява, тъй като е
съобразена с минимално определения размер съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... г. на
Началник РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба
в размер на 100 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.150 ЗДвП на Е. Б. З. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул.
„О. С.” № 12.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Е. Б. З. с ЕГН:
********** от гр. Пазарджик, ул. „О. С.” № 12 сторените по делото разноски в
размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6