Разпореждане по дело №90/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от С. общообразователно У. (СОУ) „Х. Б. Г. – длъжник по изпълнително дело № 111/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, район на действие Окръжен съд – Кърджали, против наложен от частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело запор на банкови сметки и вземания на длъжника от „Т. Б. Д” С, Ф. ц. – К.. Твърди се, че СОУ „Х. Б. гр. Джебел било държавно учреждение на бюджетна издръжка, като О. Д. в качеството на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити разпределял средствата постъпили за училището от държавния бюджет, на основание чл.41а от ЗНП. Твърди също, че на основание чл.519, ал.1 от ГПК, не се допускало изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, каквото всъщност било СОУ „Х. Б. гр. Д.. От друга страна, ако се приемело, че училището е общинско по своя статут, то на основание чл.520, ал.1 от ГПК не се допускало изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и други‗е бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. При въведените с цитираните норми на ГПК ограничения релевантен бил факта средствата, които служат за финансиране, постъпили по сметки на СОУ „Х. Б. гр. Д., да са от републиканския бюджет, при което принудително изпълнение срещу тях не се допускало. Иска се отмяна на наложения от частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 запор на банкови сметки и вземания на СОУ „Х. Б. гр. Д.за сумата до 6 644 лева.

В законовия срок ответната страна – Ш. И. И., не е подала писмени възражения срещу жалбата.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК, частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които сочи, че запора бил наложен по банкови сметки на длъжника, по които не постъпват средства от републиканския бюджет.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото и доводите в жалбата, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 111/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова, с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, е образувано по молба на Ш. И. И. – взискател, срещу СОУ „Х. Б. гр. Д. – длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 21.11.2012 г., издаден от Районен съд – Момчилград, съгласно който СОУ „Х. Б. гр. Д. е осъдено да заплати на Ш. И. И. сумата в размер на 4 622.64 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 27.09.2011 г. До 01.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане.

От приложеното копие от изпълнителното дело и в частност от писмо от 15.04.2013 г. на „Т. Б. Д” С. се установява, че частният съдебен изпълнител е наложил запор по банковите сметки на длъжника СОУ „Х. Б. гр. Д. в „Т. Б. Д” С., Ф. ц. – К.. От цитираното писмо се установява, че запорът е наложен на 09.04.2013 г. по банковите сметки на СОУ „Х. Б. гр. Д. в „Т. Б. Д” С., Ф. ц. – К., без средства постъпващи като субсидия от републиканския бюджет.

При така установената фактическа обстановка, жалбата е неоснователна.

Действително, разпоредбата на чл.519, ал.1 от ГПК, на която се позовава жалбоподателя, предвижда, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. В тази връзка обаче, въпреки направените в жалбата твърдения, не се представят каквито и да са доказателства, които да установяват, че СОУ „Х. Б. гр. Д. е държавно У. по смисъла на чл.10, ал.2 от Закона за народната просвета, което като такова да представлява „държавно учреждение” по смисъла на чл.519, ал.1 от ГПК. Напротив, от направената от съда справка в регистъра на средните училища и детски градини към Министерството на образованието и науката, поддържан на електронната страница на министерството, се установи, че СОУ „Х. Б. гр. Д. е общинско У. по смисъла на чл.10, ал.4 от Закона за народната просвета и като такова се финансира от общинските бюджети. При това положение, съдът намира,че СОУ „Х. Б. гр. Д. не е „държавно учреждение” по смисъла на чл.519, ал.1 от ГПК, поради което не е налице законова забрана за изпълнение на парични вземания срещу него.

Неоснователен е и довода за нарушение на чл.520, ал.1 от ГПК, съгласно който не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет. В тази връзка, от една страна по делото липсват доказателства, че СОУ „Х. Б. гр. Д. е бюджетно субсидирано заведение, получаващо субсидия от държавния бюджет. От друга страна, от цитираното по – горе писмо от 15.04.2013 г. на Т. Б. Д” С. изрично се установява, че запорът е наложен по банковите сметки на СОУ „Х. Б. гр. Д. в „Т. Б. Д” С., Ф. ц. – К., с изключение на средства постъпващи като субсидия от републиканския бюджет. Ето защо, с налагането на запора частният съдебен изпълнител не е нарушил разпоредбата на чл.520, ал.1 от ГПК.

Поради изложеното, жалбата на длъжника против наложения от частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело запор на банкови сметки и вземания на СОУ „Х. Б. гр. Д. от „Т. Б. Д” С., Ф. ц. – К., е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от изложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СОУ „Х. Б. гр. Д., обл.К, със съдебен адрес в Г., У.Т. № , обл.К., против наложения от частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, район на действие Окръжен съд – Кърджали, запор на банкови сметки и вземания на СОУ „Х. Б. гр. Д. от „Т. Б. Д” С., Ф. ц. – К, по изпълнително дело № 111/2012 г., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.