Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  4                              16.02.2021г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На двадесети януари                                                  Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 454 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.Г. ***- 1873- 000131/15.06.2020г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ Разград, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено. По отношение на първото нарушение счита, че не е установено, че тя е паркирала автомобила, като собственик на същия е дружество с управител нейния баща. По отношение на второто нарушение счита, че липсва състав, ангажиращ отговорността й по чл.185 от ЗДвП. В с.з. при редовност в призоваването, не се явява.

Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з. В писмено становище излага доводи за правилност и законосъобразност на НП, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното НП.

Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от 08.06.2020г., съставен срещу жалбоподателката за това, че „на 08.06.2020г. около 11:30ч. в гр. Разград, ул. Симеон, управлявайки л.а. марка Пежо с рег.№  РР 2592 ВМ, собственост на фирма Бариспийт ЕООД с ЕИК *********, като извършва следните нарушения: 1. Паркира в лявата част по посока на движението в двупосочна улица; 2. Управлява МПС като не е заплатила глоба наложена с фиш серия Х, № 125810 от 06.03.2020г., с което виновно е нарушила чл.94, ал.3; чл.190, ал.3 във вр. с чл.187, ал.7 от ЗДвП“.

Обстоятелствата по акта са изложени и в обжалваното НП, поради което на Б.а са наложени на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.

Към преписката са приложени и квитанция за плащане на фиша от 08.06.2020г., докладна записка. Допълнително са представени глоба с фиш от 06.03.2020г., уведомление, известие за доставяне.

По  делото е разпитана актосъставителят св. Ш., която по същество  потвърждава изложените в АУАН обстоятелства. На посочената дата се движели с колегата й П.Д.по ул. Цар Симеон и на паркинга установили, че имало паркирани няколко автомобила, които не били паркирани правилно- имало автомобили на тротоара и от ляво по посоката на движение. Започнали да правят проверка и установили собствеността на автомобилите. Единият от автомобилите бил на фирма, като водачът го нямало, решили да изчакат, като по започнали да поставят уведомления на другите неправилно паркирани автомобили. От водач на друг автомобил установили, че процесния автомобил на фирма се управлява от бивша тяхна колежка, на която съпругът й също работи в системата. Предположили за кого става дума, поради което направили връзка с колегата Б., който им заявил,у че действително автомобилът се управлява от съпругата му /жалбоподател/ и щял да й се обади. До 5мин. дошла и жалбоподателката, която заявила, че именно тя кара автомобила, че й е трудно да намира място в централната част на града и затова паркира на този паркинг. Казали й, че е в нарушение и ще й съставят фиш, при което тя се съгласила. При справка за неплатени глоби установили, че има фиш, който не бил заплатен, поради което й съставила процесния АУАН за двете нарушения- неправилно паркиране и неплатени глоби.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява частично основателна и доказана.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът направи цялостна проверка и констатира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на предвидената за това процедура.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.  Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци".

В случая безспорно е установено, че на процесния автомобил, управляван от жалбоподателката е бил паркиран неправилно- бил е в лявата част на пътя по посока на движението в двупосочна улица, което е в нарушение на чл.94, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В този случай разпоредбата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП предвижда санкция в размер на 20 лв. за водач, който паркира неправилно.   

В НП е налице пълно и точно описание на нарушението и на мястото, на което е извършено – конкретизирано е местоположението на автомобила – Цар Симеон в лявата част на пътя по посока на движението в двупосочна улица.

От показанията на св. Ш. и от обстоятелствата в докладната записка, по безспорен начин се установява, че автор на нарушението е именно жалбоподателката, която именно е управлявала и паркирала процесния автомобил, собственост на фирмата на баща й. ето защо направените възражения в тази връзка съдът намира за неоснователни и недоказани.

При установеният по този начин факт за паркиране, е налице правилна квалификация на АНО на описаното в НП нарушение. При правилно приложение на материалния закон, като е отчел и особеностите на конкретния случай, наказващият орган е наложил адм. наказание в точно фиксирания размер предвиден в разпоредбата чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба от 20 лв.

Предвид тези съображения за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП в тази част, същото следва да бъде потвърдено.

Относно второто нарушение и актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателката има неплатени глоби в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът счита, че неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците за неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП има друг характер и се изразяват в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Ето защо наказателното постановление в тази част е издадено в нарушение на материалния закон.

В конкретния случай вмененото противоправно поведение на жалбоподателката Б.а не съставлява административно нарушение. По дефиницията на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт.

В конкретния случай жалбоподателката е санкционирана защото не е изпълнила задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, според който наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми. В нея не се предвижда наказание налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления.

Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици- невъзможност да си възстанови евентуално отнетите му контролни точки (чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление" на основание чл. 171, т. 1, б. "д" на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП- до заплащане на дължимата глоба.

Въз основа на така изложеното съдът намира, че неплащането на наложени глоби за нарушения на ЗДвП не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача. Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да бъде споделено. Освен това същото противоречи и с целта на закона заложена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП- Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Предвид изложеното в тази част НП се явява незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и следва да бъде отменено от съда.      

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП 20- 1873- 000131/15.06.2020г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ Разград, В ЧАСТТА, с която на В.Г. *** на основание чл.185 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20- 1873- 000131/15.06.2020г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ Разград В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: