Р Е Ш Е Н И Е
Номер 174 Година 06.02.2020г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети януари две
хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ 2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря: И.Л.
Прокурор: А.Ч.
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 3011 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Бургас срещу решение № 290/01.11.2019г. постановено по н.а.х.д. № 1161/2019г.
по описа на Районен съд Несебър. Съдебното решение се обжалва като необосновано
и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон по отношение на
преквалифицирането на деянието и намаляване на имуществената санкция на
основание чл.415в, ал.1 от КТ от 1500 лева на 300 лева. Счита, че не е била
налице една от изискващите се по закон предпоставки за приложението на чл.415в,
ал.1 от КТ, тъй като нарушението не би могло да бъде отстранено веднага, след
извършването му. Прави искане за отмяна на решението и за потвърждаване на
измененото наказателно постановление.
Ответникът
– „Бока 2017“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, к-с.“Амара“, офис 1, представлявано от
управителя К.В.Н., редовно уведомен, прави искане да се отхвърли касационната
жалба и да се потвърди обжалваното решение, като при условията на евентуалност
да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на съдебното решение.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С
обжалваното решение Районен съд Несебър е изменил наказателно постановление № 02-0002579/19.08.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на „Бока 2017“
ЕООД на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лева за нарушение по 153, ал.2 от КТ, като съдът я е намалил на 300 лева.
Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е
налице съставомерност на установеното нарушение – дружеството не е осигурило на
С.Х.непрекъсната седмична почивка в размер на не по-малко от 36 часа в
условията на въведено сумирано изчисляване на работно време и правилно е
ангажирана неговата отговорност, в качеството му на „работодател”. Обоснован е извод, че за извършеното от
дружеството нарушение на чл.153, ал.2 от КТ са налице кумулативно предвидените
предпоставки за квалифицирането на нарушението като маловажно по смисъла на
чл.415в от КТ, респективно като основание за налагане на санкция по привилигерования
състав на посочената норма, тъй като липсват данни да са настъпили вредни
последици от нарушението за служителкатаХ., а и същото е първо за работодателя.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията
на касатора са основателни.
Обжалваното съдебно
решение е неправилно.
Настоящият
касационен състав споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви, че установеното
нарушение е доказано по несъмнен начин, но не и изводите за приложение на
чл.415в, ал.1 от КТ.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Правилно е
прието, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че дружеството не е осигурило на С.Х.непрекъсната седмична почивка в размер на
не по-малко от 36 часа в условията на въведено сумирано изчисляване на работно
време и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност,
в качеството му на „работодател”.
Правилно
съдът не е кредитирал свидетелските показания СтоянкаХ., като заинтересована от
изхода от делото, тъй като от една страна тя е лице назначено по трудов договор
в дружеството, а от друга страни тези показания са в противоречие с попълнената
лично от нея справка по чл.402 от КТ, къде е декларирала, че няма осигурена
седмична почивка или почивен ден. Също така, тези свидетелски показания са и в
противоречие с писмените обяснения дадени от управителя на дружеството на
25.07.2019г., след съставянето на АУАН.
Правилно
съдът не е кредитирал и представения график за работа, доколкото същият не е
бил представен в момента на проверката, а и сам по себе си изготвения график не
би могъл да докаже, че на лицето действително е била предоставена междуседмична
почивка, макара и да е била предвидена такава. Също така, както сочи и самия
управител на дружеството, в дадените от него писмени обяснения, през периода е
имало недостиг на персонал и „нарушението
е напълно неумишлено и няма за цел по никакъв начин да ощети Стоянка“,
тоест от него не се отрича, че не е била осигурена предвидената от законодателя
междуседмична почивка наХ..
Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.415в, ал.1 от КТ,
съгласно която норма за нарушение, което е отстрането веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 лв. до 300 лв., а виновното длъжностно
лице-с глоба в размер на 50 до 100 лв.
За да се
приеме, че нарушението е маловажно следва едновременно да са изпълнени
посочените в нормата условия - нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от същото да не са произтекли вредни последици за
работника. Районният съд неправилно е приел, че са налице и двете кумулативно
предвидени предпоставки за приложението на нормата, като по отношение на
първата не е изложил никакви конкретни съображения. Естеството на установеното
административно нарушение изключва приложението на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй
като същото е било довършено към момента, когато е установено и след неговото
извършване, то няма как да бъде отстранено. Също така, след като С.Х.е била
лишена от полагащата и́ се седмична почивка, не по-малко от 36 часа, то за
нея безспорно са налице вредни последици, които не могат да бъдат преодолени и
отстранени, чрез последващи действия на работодателя било чрез заплащане, било
чрез предоставяне на допълнителна почивка.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, обжалваното решение следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което да се потвърди
наказателното постановление. Искането на ответника по касация за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не следва
да се уважа, тъй като не са налице основанията по чл.222, ал.2 от АПК.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 290/01.11.2019г. постановено по н.а.х.д. № 1161/2019г.
на Районен съд Несебър и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002579/19.08.2019г. издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.