Р Е Ш Е Н И Е
№ 131 /27.02.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на дванадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар А*** и с участието на прокурора Александров разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 70/2018 г. по описа на Административен съд Монтана.
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение № 1/02.01.2018 г., постановено по АНД № 589/2017 г., Районен съд Лом е отменил наказателно постановление № 13/17.10.2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, гр.Монтана, с което на М.Я.М.,***, на основание чл. 151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена глоба в размер на 1400 лв. за нарушение по чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО
Недоволен от така постановеното решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е незаканосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, съществено противоречие в мотивите на решението, съдържащо взаимноизключващи се твърдения, което е съществен порок, т.к. не става ясно каква е действителната позиция на съда. В съдебно заседание пълномощникът на касатора се явява, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в писмено становище.
Ответникът, в писмено становище оспорва жалбата и моли да се постанови решение, с което се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наложената глоба въззивният съд от една страна приел, че „ жалбопадателката е извършила административното нарушение за което е наказана, както от обективна, така и от субективна страна/ л.35 от делото на РС Лом/. От друга страна е допуснат съществен пропуск в АУАН, като „не посочил изпълнителното деяние, с което е нарушил нормата на чл.112, ал.1, т.1 ЗУО.” „Но дори да се приеме, че е налице извършеното нарушение, то същото е маловажно, с оглед разпоредбите на чл.28 ЗАНН”, за което също е посочил неясни мотиви. След което посочил, че” т.к. са посочени няколко нарушения, а наложено едно наказание, не ставало ясно за кое нарушение е наложеното наказание.” След всичко тези съждения съдът постановил
„ Отменява НП №13/17.10.2017 г. на директора на РИОСВ Монтана..”.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за незаконосъобразно постановено при следните доводи:
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В случая пред въззивния съд е било обжалвано наказателно постановление № 13/17.10.2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, гр.Монтана, с което на М.Я.М.,***, на основание чл. 151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена глоба в размер на 1400 лв. за нарушение по чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба, подадена с вх.№ 4321/31.10.2017г. в РИОСВ и вх.№ 18380/03.11.2017 г. в РС Лом. В производството не са представени и събрани доказателства кога е връчено НП, въпреки това в решението е посочено, че „ жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, предвиден в чл.59, ал.2 ЗАНН…”/л.34 от делото на РС Лом/., неясно на какво се основава този извод на съда. Съдът е допуснал съществено нарушение на производствените правила. От едно страна без да събрал и приложил доказателства за срочността на жалбата, т.е. за допустимостта на производството, е постановил решение по същество. В постановено решение от друга страна, както правилно сочи касаторът, се съдържат противоречиви, взаимноизключващи се мотиви, поради което остава неясно кое обосновава крайното решение на съда, което е предмет на инстанционен контрол.
Във всички случаи, въззивният съд е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства по делото и въз основа на тях да постанови своето решение. Длъжен е да укаже на страните в производството, да ангажират годни доказателства за спазване на процесуалните си задължения. При постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи ясно мотивите въз основа на които е постановил решението си. В настоящия случай, предвид очевидно противоречие между изложените мотиви и диспозитив на решението, настоящата инстанция е в невъзможност да осъществи надлежен контрол. По разбиране на настоящия съдебен състав делото следва да се върне на друг състав на Районен съд Лом, който да изясни всички спорни факти и обстоятелства във връзка с наказателно постановление № 13/17.10.2017 г. на директора на РИОСВ Монтана и тогава да постанови обосновано и законосъобразно решение.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, при непълнота на доказателствата, при противоречиви, взаимноизключващи се мотиви, които не кореспондират с диспозитива на решението, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Лом, които преди да се произнесе по същество на спора да установи по надлежен ред срочността на жалбата.
Предвид гореизложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1/02.01.2018
г., постановено по АНД № 589/2017 г. по описа на Районен съд Лом.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Лом.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: