№ 1707
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330202976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-000403/01.04.2021 г.,
издадено от Началник РУ Стамболийски, при ОДМВР-Пловдив, в частта с която на И.
И. К. е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174,
ал.1, т.1 ЗДвП
Жалбоподателят оспорва НП единствено по отношение на нарушението по чл.
5, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП, като по отношение на наложеното му
наказание за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 наказателното постановление е влязло в
сила. Макар в жалбата да е посочено че се обжалва наказателното постановление
единствено в частта на наказанието лишаване от право, то съдът приема поради
изложените доводи, а именно такива по фактите, че се обжалва извършеното
нарушение в цялост, като се твърди незаконосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност, а не единствено незаконосъобразна
санкция. НП се оспорва в обжалваната част с доводи, че на жалбоподателя не е било
достатъчно времето за даване на кръвна проба, с което са били нарушени правата му.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
1
страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: на 19.03.2021 г. около 02:36 часа в гр. Кричим, на бул. Тракия до № 13,
жалбоподателят управлявал лек автомобил Ситроен Ц 4 1.6 ХДИ с рег. № ***, под
въздействието на алкохол. Същият бил спрян от служители на жандармерията, между
които и свид. Д., които установили, че той има признаци на алкохолно опиянение и
извикали колегите си от РУП Стамболийски, които да изпробват лицето с техническо
средство. На място дошли свид. Н.И. и негов колега. Жалбоподателят бил изпробван с
техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен № ARВА-0078, който отчел
положителен резултат 0,71 промила в издишания въздух. Пробата била показана на
водача, който не се съгласил. Водачът бил поканен в РУП Стамболийски, където около
3 часа на 19.03.2021 г. бил съставен АУАН № 855165 от същата дата и талон за
медицинско изследване № 091667, където било отразено че водачът следва да стигне
до УМБАЛ Свети Георги Пловдив за 120 мин. В талона лицето е декларирало, че
талонът му е връчен в 03.00 ч., след което лицето е било освободено да стигне до
лечебното заведение за вземане на кръв. В 05:13 ч. жалбоподателят е стигнал в
УМБАЛ Свети Георги, но след разговор с ОДЧ и установяването, че лицето е
пресрочило времето за вземане на кръвна проба дежурният екип е отказал вземането на
кръв за изследване. Наказателното постановление било издадено по показания на
техническото средство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, писмените доказателства – данни за апарата и
резултати от Draeger Alcotest 7510, талон за медицинско изследване № 091667, копие
от амбулаторен дневник, 2 бр. оправомощителни заповеди, протокол за преминала
техническа проверка на Draeger Alcotest 7510, както и показанията на свидетелите И. и
Д..
Съдът кредитира показанията на свид. Н.И. и свид. Д., тъй като същите са
логични непротиворечиви, незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия
доказателствен материал, като същите се допълват взаимно и не съдържат вътрешни
противоречия или такива помежду си. Кореспондират със съставените и приобщени по
делото писмени доказателства, справка от показанията на Алкотест Дрегер и талон за
медицинско изследване. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и
показанията на свид. Г., тъй като същите съдържат съществени противоречия както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Съдът отчита сходността на
процесуалното положение на жалбоподателя като на обвиняемия в наказателния
2
процес и поради това отчита двойнствената природа на обясненията, а именно като
доказателствено средство и като защитна версия. В настоящия случай съдът намира, че
същите имат именно втората функция. На първо място нарушителят твърди, че бил
спрян около 2,36 часа на 19.03.2021 г., но това не кореспондира с показанията на
техническото средство, с което е бил изследван за наличие на алкохол в издишания
въздух, който показва, че в 2,36 ч на 19.03.2021 г. същият е бил тестван. Установява се
от доказателствата, че след като е бил спрян водачът, той не е тестван веднага, тъй като
служителите на жандармерията не разполагали с технически средства за тестване на
водачите за алкохол, а са били извикани служители на РУП Стамболийски. Същите не
е било възможно да дойдат в същата минута. Друго противоречие се открива и относно
закъснението – видно от амбулаторния дневник закъснението е 13 минути, в
обясненията си нарушителят посочва 7 минути, а свид. Г. 3-4 минути. Съдът не
кредитира показанията на свид. Г., тъй като те остават изолирани и противоречиви не
само по отношение на времето на закъснението, но и по отношение на употребата на
алкохол. Същият посочва, че лицето нямало признаци на алкохолно опиянение, но бил
пил само една бира, което противоречи на показанията на служителя Д., който е бил
мотивиран да извика колеги с техническо средство за измерване на алкохол в
издишания въздух, именно от поведението и специфичните алкохолни изпарения около
нарушителя. Съдът отчита приятелската връзка между свид. Г. и жалбоподателя,
поради което намира, че показанията на свидетеля целят да подкрепят защитната теза
на жалбоподателя, а именно че закъснението за пристигане в болничното заведение се
дължи единствено и само на виновното поведение на служителите на МВР.
От представения по делото протокол за техническа проверка се установява
изправността на техническото средство и надеждността на дадените от него показания.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно се установява, че на 19.03.2021 г. около 2,36 ч. в гр. Кричим на бул.
Тракия, до № 13 жалбоподателя И. И. К. е управлявал лек автомобил марка Ситроен Ц
4 1,6 ХДИ с рег. № *** с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,71 на
хиляда, което е нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
Правилно е квалифицирано поведението на водача и правилно е определена
санкцията, въз основа на санкционната норма.
По отношение на наведеното от жалбоподателя възражение за нарушаване на
правото му на защита във връзка с недостигането му до лечебното заведение навреме,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози нарушителят
може да оспори показанията на техническото средство, като в този случай се пристъпва
към даване на кръвна проба, като същата следва да бъде дадена в указания от
3
контролния орган срок. В случай, че нарушителят се яви в съответното акредитирано
медицинско заведение и даде кръвна проба в указания от контролния орган срок
меродавни за административно-наказателната му отговорност са показанията на
кръвното изследване. В случай, че водачът не се яви в медицинското заведение в
указания срок или не даде кръвна проба, меродавни са стойностите измерени от
техническото средство. В цитирания чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.е посочен
и срокът за явяване за даване на кръвна проба, като същият е диференциран, както
следва до 45 мин, ако медицинското заведение се намира в същото населено място,
където е установено нарушението и до 120 мин в останалите случаи.
В процесния случай от приложения по делото Талон за медицинско изследване
№ 091667 се установява, че предоставеният срок е 120 мин. Мястото на констатиране
на нарушението е извън границите на град Пловдив, а именно в гр. Кричим, но
безспорно се установява, че талонът е връчен на лицето в 03.00 ч. в гр. Стамболийски.
За да се придвижи до медицинско заведение в гр. Пловдив жалбоподателят не е могъл
законосъобразно да отиде с управляваното от него МПС, а е следвало да си осигури
друг транспорт. За това е имал 120 мин., като ноторно известен факт е, че разстоянието
от Пловдив до гр. Стамболийски е около 20 км.
Независимо от причината, поради която водачът се е забавил с даването на
кръвна проба, същият се е явил в лечебното заведение след крайния срок посочен в
наредбата, поради което законосъобразно му е било отказано.
Съдът не намира за доказано, че на водача умишлено е било попречено да стигне
до лечебното заведение или същият не е имал обективна възможност да го направи.
Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и
категорично е бил установен с положителна проба за алкохол в издишания въздух,
която е доказателство за наличие на алкохол в кръвта и която е била над допустимата и
в границите между 0,5 и 0,8 на хиляда при управлението му на МПС, а именно в
размер на 0,71 на хиляда.
По спазването на процесуалните правила:
От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в
НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
4
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Съвсем коректно, предвид установената концентрация на алкохол -0,71 промила
е определена и санкционната норма- чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП . Предвидената санкция е в
абсолютно определен размер, поради което и по-нататъшни съображения относно
нейната индивидуализация не се дължат.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да
намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В подкрепа на този извод е и че се установява,
че лицето не е носило контролен талон на автомобила и нямало склрючена валидна
застраховка Гражданска отговорност, поради което не може да се твърди , че случаят е
маловажен.
Именно поради това съдът намира, че в обжалваната част правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя поради което
наказателното постановление следва да се потвърди в обжалваната част.
В частта за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП същото е
влязло в сила.
В частта за разноските:
При този изход от производството, право на разноски възникват за въззиваемата
страна, но същата не доказва такива да са направени и не претендира такива.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ІІІ н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0333-000403/01.04.2021 г.,
издадено от Началник РУ Стамболийски, при ОДМВР-Пловдив, в частта с която на И.
И. К. е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174,
ал.1, т.1 ЗДвП.
В останалата си част същото е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5