№ 10698
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110147645 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т е предявил искове за осъждане на ответницата да му
заплати следните суми : 785,40 лв, представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.1111 с
абонатен № 111 по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; 125,75 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията
за периода от 15.09.2018г. до 26.11.2020г.; 21,69 лв, представляващи цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. , и 5,01
лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение”
за периода от 31.12.2017г. до 26.11.2020г.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове против ответника. При устните състезания в заседанието на
31.05.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответната страна В. З. Тошева оспорва исковете видно от изявленията на
пълномощника й в представения на 17.10.2022г. отговор на исковата молба. Предявено е
възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Оспорва се
дължимостта на лихвите поради недоказаност на изпадането в забава на ответницата , както
и на сумите за дялово разпределение , което е извршвано не от ищеца , а от третото лице-
помагач.
1
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа
оспорването на предявените искове. В заседанието на 31.05.2023г. , в което е даден ход по
същество на делото , не се е явил представител на ответницата.
Подпомагащата страна – „Н (конституирана с определението по чл.140 ГПК -б.с..)
счита, че предявените искове са основателни според твърденията на юрисконсулт на
дружеството в писменото изложение, представено с молбата от 10.02.2023г. Посочва се , че
сметките за потребеното количество топлинна енергия и топла вода за процесния имот са
определени съгласно правилата, установени в действащите през процесния период законови
нормативи. Уточнено е конкретно как са изчислявани дължимите суми през процесния
период.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
2
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния
период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2018г. и №
**********/31.07.2019г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София).
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2018г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., е 14.09.2018г. според посоченото
в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/31.07.2019г. ,
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Тези
падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр.
София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №
**********/31.07.2018г. е започнала да тече от 15.09.2018г. , и е изтекла на 15.09.2021г. ,
а за втората фактура № **********/31.07.2019г.е започнала да тече от 15.09.2019г. , и е
изтекла на 15.09.2022г. Исковата молба е предявена на 17.08.2021г., т.е. преди изтичането
на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е
ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция
ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответницата имот (видно от
представения Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ от
03.10.1969г. –б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това
правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да
съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т на потребители за битови нужди в гр.София,
които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответницата нито твърди,
нито представя доказателства за предложени от съсобствениците на апартамента специални
условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на
3
топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за
възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата като
собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на
доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ) ,
включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до
месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –
отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която
се намира процесния имот, е извършвана от „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ”ООД въз основа на
договор от 19.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение
на Общото събрание от 29.08.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено
в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на
етажните собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите
кворум и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при
взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Ответницата дължи на ищеца и начислените „суми за дяово разпределение”.
Възражението на пълномощника й в обратния смисъл е неоснователно. Според изричната
разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това
сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се
събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за
вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
ответницата като събственик на процесния имот да е предявявала рекламации пред „Т
и пред „НЕЛБО”ЕАД относно размерите на начисляваните й суми в издаваните фактури и
изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Всъщност ответната страна не оспорва размера на начислените суми и по настоящото дело.
С протоколно определение , постановено в заседанието на 24.02.2023г. , са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства осъществените доставки на
4
топлинна енергия в процесния имот през процесния период и размерите на начислените от
ищеца задължения във връзка с тези доставки.
Следователно за периода от месец май 2017г. до месец април 2019г. сборът от
дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот
е в размер на 785,40 лв, а сборът от сумите за дялово разпределение е 21,69 лв за периода
от месец ноември 2017г о месец април 2019г., изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа
на вписванията в представените с исковата молба съобщения към фактури № **********/
31.07.2018г. и № **********/31.07.2019г. Тъй като не са представени доказателства
тези суми да са платени от ответника (което е в негова доказателствена тежест съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество
съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за сумите за дялово
разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да бъдат присъдени на
ищеца. Искът по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен
изцяло.
Като не е изпълнила главните си задължения на съответните падежи, ответницата е
изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници, които са в размер на 125,75 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2018г. до 26.11.2020г. и 5,01 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 31.12.2017г. до 26.11.2020г., изчислени по реда на
чл.162 ГПК въз основа на вписванията в извлечението от сметка за абонатен № 158736,
представено с исковата молба. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не
са представени доказателства да са платени от ответника.Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да
бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (100 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата и на адвоката й (по реда на чл.38 ЗА), тъй
като исковете против нея са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. З. Тошева , ЕГН: ********** , гр. София, ж.к.1111 със съдебен адрес :
град София , 111, чрез адв. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК:111, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. 111, следните суми: 785,40 лв (седемстотин петдесет и пет
лева и четиридесет стотинки), представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.1111 с
абонатен № 111 по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; 125,75 лв (сто двадесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
15.09.2018г. до 26.11.2020г.; 21,69 лв (двадесет и един лева и шестдесет и девет стотинки),
представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода
от 01.11.2017г. до 30.04.2019г. , и 5,01 лв (пет лева и една стотинка), представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
31.12.2017г. до 26.11.2020г., заедно със законната лихва въху двете главници от датата на
предявяването на исковата молба- 17.08.2021г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 100 лв (сто лева), представляваща направените от
ищеца разноски по настоящото исково производство – платената държавна такса, а на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляващи полагащото се
на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Н ,гр. София, ж.к.
„Бели брези”, ул. „Хайдушка гора” № 58.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6