№ 237
гр. С., 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230101435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Ищцата В. Г. В. е предявила иск за делба срещу М. Х. Г., Г. Ф. Г., Р. И. В., С. Г.
Б., А. С. Б., П. А. П. и Ц. А. П. на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С.,
ул. ********** с площ от 818 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: III, при съседи: 65927.501.4219,
65927.501.2924, 65927.501.4397, 65927.501.4254 и 65927.501.2929, заедно с
построените в него: Жилищна сграда с идентификатор **********.1, със застроена
площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с идентификатор **********.2, със застроена
площ от 24 кв.м., на един етаж.
Предявен е и иск за делба от В. Г. В. е срещу М. Х. Г., Г. Ф. Г. на следните
недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор 20287.37.85, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/
15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ПОД СТЕНАТА, с площ
от 3 098 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 6, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 037085, при съседи: 20287.37.87. 20287.37.83,
20287.37.82 и 20287.37.130.
1
Поземлен имот с идентификатор 20287.36.24, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/
15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ЛИПА, с площ от 3 699
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
изоставена орна земя, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 036024, при съседи: 20287.36.471 и 20287.112.29.
Поземлен имот с идентификатор 20287.49.33, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/
15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност МУЗГАТА, с площ от 6
203 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 7, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 049033 при съседи: 20287.49.143, 20287.49.28,
20287.49.29, 20287.49.32 и 20287.49.128.
Поземлен имот с идентификатор 20287.41.32, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-18-99/
15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ****, с площ от 5 899
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
изоставена орна земя, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 041032, при съседи: 20287.41.33, 20287.113.14, 20287.113.34,
20287.41.30 и 20287.41.43.
В исковата молба се излагат съображения, че с нотариален акт за покупко-
продажба № 184, том 3, дело 846 от 19.12.1950г., изд. от Севлиевски околийски съдия,
дядото на В. В. - В.Г.Т. и нейният баща - Г.В.Г. придобиват имот с идентификатор
********** по кадастралната карта и регистри на гр.С., с административен адрес: гр.
С., ул. ********** Двамата не поделят имота, но се разбирали семейството на Г.В.Г. да
си построи къща и да живее там. Така единствено семейството на ищцата живяло и
владяло през годините имота. В. била малка, когато от село идват в града. Баща й е
построил първо една стая, после друга и така, за да може цялото семейство да дойде и
да живее заедно в гр. С.. Впоследствие бил построен и гараж в дворното място.
Налице било непрекъснато владение на поземления имот от страна на
наследодателя и въобще от рода на ищцата, продължило повече от необходимия срок
по чл. 79 от Закона за собствеността. Налице била придобивна давност относно земята.
От 1950г., откакто бил закупен поземления имот до момента единствено семейството
на В. - баща й и майка й владели имота.
Дълги години семейството на ищцата, състоящо се от двамата родители, В. и
брат й Ф. живяла в процесния имот. Впоследствие тя се омъжва и заедно със съпруга
си заживяла на друго място. По традиция брат й останал в къщата на ул. **********в
гр. С.. Брат и сестра се разбирали помежду си и не оправили наследствените си
2
отношения. Братът на ищцата - Ф.Г.Г. починал през 2020г. Той и семейството му
реално останали в имота, но не живеели постоянно там както и не поддържали имота,
не правили никакви подобрения. През годините сеели в двора различни култури и го
обработвали, но самите сгради не били ремонтирани от тях. Нямало дори вътрешна
баня и тоалетна. Поради тази причина, тъй като липсвали условия, Ф.Г. починал в
дома на съпругата си, където живеели трайно с нея. Сочи се, че до скоро ищцата се е
разбирала с роднините си. От няколко месеца обаче отношенията им се влошили,
племенникът й дори не отговарял на обажданията й. Миналата година В. решила да се
разберат с племенника си и майка му и да поделят имота като единият изплати дела на
другия, но това не се случило. След проведени разговори, включително и между адв.
М. като пълномощник на ищцата станало ясно, че това е невъзможно.
Излагат се съображения, че В. не се е отказала от наследството на родителите
си. Те са притежавали този имот и няколко поземлени имота - земеделска земя преди
смъртта си. Тя не искала да лиши племенника си от наследство или тя да бъде
ощетена. Искала всеки да получи своя дял от наследството на родителите й.
Твърди се, че с Решение на ПК по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ на бащата на В. били
възстановени и е признато правото му на собственост на няколко поземлени имота,
които също следва да се поделят между нея и първите двама ответници.
Искането към съда е да уважи предявения иск, като бъде допусната делба на
процесните имоти съобразно посочените в исковата молба квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците М.
Х. Г. и Г. Ф. Г.. В отговора се поддържа, че искът за делба следва да бъде отхвърлен по
отношение на Поземлен имот с идентификатор **********, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. С., ул. ****, с площ от 818 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: III, при съседи:
65927.501.4219, 65927.501.2924, 65927.501.4397, 65927.501.4254 и 65927.501.2929,
заедно с построените в него: Жилищна сграда с идентификатор **********.1, със
застроена площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с идентификатор **********.2, със
застроена площ от 24 кв.м., на един етаж. Твърди се, че имотът бил изключителна
собственост на ответниците. Сочи се, че имотът бил владян изцяло като собствен от
наследодателя Г.В.Г., чиито наследници са страните по делото. Поддържа се, че
ищцата живяла в имота с родителите си до 1965 г., след което го напуснала, а в имота
останал синът им Ф.Г.Г., който аедно със съпругата си М. Г. установили владение върху
целия имот, като през 1976 г. построили гаража и през 1984 г. пострили пристройка от
спалня, дневна и кухня към старата част на къщата. Сочи се, че от тогава до сега този
имот се владеел и владе като собствен само и изключително от Ф. Г. и понастоящем е
3
сосбтвеност на неговите наследници – съпруга – М. Г. и син Г. Г. Г.. Поддържа се, че
тот 2005 г. ищцата не е посещавала имота и няма ключ от него. Поддържа се, че
ищцата никога не била плащала данъци за имота и не се считала за собственик, като
едвса пред 2024 г. изненадващо предявила претенции за имота.
Искането към съда е да отхвърли иска за делба по отношение на Поземлен имот
с идентификатор **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С.,
ул. **********и построените в него сгради.
По отношение на другите поземлени имоти се поддържа, че искът за делба е
основателен и следва да бъде уважен.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Р. И. В., С. Г. Б., А. С. Б., П. А. П. и Ц. А. П..
Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
По делото е представен Нотариален акт № 184, том 3, дело 846 от 19.12.1950г.,
изд. от Севлиевски околийски съдия /л.5/, от който се установява, че В.Г.Т. и Г.В.Г. са
закупили следния недвижим имот: 787 кв.м. от парцел XXII-86, квартал 7, местност
„Край града“.
От представеното удостоверение с изх. № ДД-4-А-05.2126 – (1) от 31.10.2023 г.
се установява, че имот с идентификатор ********** по кадастралната карта на гр. С. е
идентичен с имота описан в Нотариален акт № 184, том 3, дело 846 от 19.12.1950г.,
изд. от Севлиевски околийски съдия.
По делото е приобщено Решение на поземлена комисия - гр. С. по чл. 17, ал. 1
от ЗСПЗЗ № 295 от 05.04.1998г /л. 17/, от което се установява, че е възстановено
правото на собственост на Генчо В. Г. на следните недвижими имоти: 1. Изоставена
нива от 3.699 дка (три дка и шестстотин
деветдесет и девет кв.м), осма категория, местност ЛИПА, имот
№ 036024 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): № 000471 Полски път на
ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА № 112029 Широколист.гора на ДЪРЖАВНО
ЛЕСНИЧЕЙСТВО; 2. Изоставена нива от 3.098дка (три дка и деветдесет и осем
кв.м), шеста категория, местност ПОД СТЕНАТА,имот №037085поплана за
земеразделяне, при граници (съседи): № 037087 Изоставена нива на насл. на ИВАН
П. СЛАВЕВ № 037130 Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА № 037082
Изоставена нива на М.Д. П. № 037 083, Изоставена нива на наел. на С.С.М.; 3.
Изоставена нива от 5.900 дка (пет дка и деветстотин кв.м), трета категория, местност
****, имот № 041032 по плана за Земеразделяне, при граници (съседи): № 041030
Изоставена нива на насл. на Й.Й.В. № 113034 Широколистна гора на насл. на И.Н.М.
№ 113014 Широколист.гора на ДЪРЖАВНО ЛЕСНИЧЕЙСТВО № 041033 Изоставена
4
нива на насл. на М.С.З. № 041043, Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И
ДЕРЕТА, 4. Изоставена нива от 6.203 дка (шест дка и двеста и три кв.м), седма
категория - местност МЪЗГАТА, имот № 049033 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): № 049028 Изоставена нива на НИКОЛА ИВАНОВ КОЙЧЕВ,№
049143 Полски път на ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА,№ 04912 8 Полски път на
ОБЩИНА С. - ПЪТИЩА И ДЕРЕТА,№ 04903 2 Изоставена нива на наел. на ИВАН П.
НИКОЛОВ,№ 049 02 9 Изоставена нива на СТАНЧО ИВАНОВ СТАНЧЕВ.
От удостоверение за наследници с изх. № ДД-1А-07.2440 от 01.10.2024 г. на
Община С. се установява, че Г.В.Г. е починал на 25.04.2001 г. и е оставил за свои
наследници – съпруга – Д.Д. Г. – починала на 18.10.2005 г., дъщеря – съделителката В.
Г. В., син – Ф. Г. В., починал на 21.11.2020 г. и оставил за свои наследници
съделителите М. Х. Г. и Г. Ф. Г..
От удостоверение за наследници с изх. № 059/144 от 21.11.2024 г. на Община С.
се установява, че В.Г.Т. е починал на 17.03.1951 г. и е оставил за свои наследници –
син – Г.В.Г., поч. на 25.04.2001 г. и оставил за свои наследници съделителите В. Г. В.,
М. Х. Г. и Г. Ф. Г., внучка – Р. И. В., внучка – В. И. Б.а, починала на 07.05.2012 г. и
оставила за свои наследници С. Г. Б. – съпруг и А. С. Б. – син.
По делото са приети 37 броя квитанции от Община С. за заплащане дължими
данъци за имоти такса битови отпадъци за периода 13.12.2006 г. – 13.02.2024 г.
По делото са разпитани свидетелите – В.Г. В., В.И.Р., И.Ц.И. и Н.Л. С.а.
Свидетелката В.Г. В. посочва, че познава съделителката В. от 1961 г. В 8-ми клас
били в един клас. Свидетелката обичала да ходи у тях. Къщата се намирала на
уличката до Петолъчка. Била къща с три стаи - една дневна и две спални. До 11-ти
клас свидетелката ходила там. Свидетелката сочи, че отношенията между В. и брат й
били много добри в миналото. Уважавали се много.
Свидетелката В.И.Р. /дъщеря на ищцата/ сочи, че имотът в който живеел чичо й
се намира на **********, баба й и дядо й са построили къщата. Гаражът и къщата си
ги имало, откакто е родена. Свидетелката посещавала имота, докато баба й била жива,
до преди 20 години. Те винаги били в добри отношения, не са се карали. Когато баба й
починала, вуйчо й продължил да има добро и уважително отношение към свидетелката
и нейните деца, към майка й и винаги се е отнасял с любов. След като баба й
починала, тогава останали да живеят вуйчо й и вуйна й в имота, само те двамата.
Племенникът, братовчед на свидетелката бил в София, майка й посещавала имота,
само докато била жива баба й. След смъртта ходела само за помощ. Ходела там да
коли кокошки. Свидетелката сочи, че М. и Г. се свързали с майка й, след като починал
вуйчо й. Роднините искали да уредят имота, за да се оправят нещата, тогава братовчед
й предложил по данъчна оценка да наплати половината част, думите му били: „майка
е проверила 20 000 е данъчната оценка, 10 000 лв. ви наплащам“, това споделила
5
майката на свидетелката.
Свидетелят И.Ц.И. посочва, че живее на улица Митрополит Климент“ №18 от
1967 година. Къщата на В., М. и Г. я знае. Там си живеели М. и Ф.. Те живеели с
родителите на Ф. и Г.. Имало извършвани ремонтни дейности, но свидетелят няма
спомен в кое време. Отнасяли се за пристройка прикрепена към другата. Гараж също
бил строен. Гаражът го ползвал Ф. за автомобила. Даже и в момента автомобилът бил
там. На Ф. майка му и баща му живеели в новопостроената част на постройката, в
западната част. В старата къща живеели Ф., М. и Г.. Свидетелят познава В. Г., но скоро
не я е виждал в имота, грубо казано от 10 години.
Свидетелката Н.Л. С.а мзаявява, че живее в град С. на улица ********** Знае
къщата на страните от 1967 г. и са съседи. Когато дошла да живее, имотът имал
пристройка и там живеели М., свекър й, свекърва й, мъжа й и малкото дете. Кога са
правили разширение на къщата не знае, но се правили. Купили си кола, направили. В
пристройката нямало тоалетна, тя била външна. В. идвала при брат си. Градината я
работел брат й и жена му. Той починал, сега М. работела в градината.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Между страните липсва спор и че Г.В.Г. е построил къща върху придобития
между него и В.Г.Т. с Нотариален акт № 184, том 3, дело 846 от 19.12.1950г., изд. от
Севлиевски околийски съдия, недвижим имот, като от 1950 г. Ганчо Г. и семейството
му до тяхната смърт стопанисват и ползват имота.
Съделителите П. А. П. и Ц. А. П. в проведеното на 10.07.2025 г. о.с.з. изрично
заявяват, че признават това обстоятелство и нямат претенции към посочения в горния
нотариален акт недвижим имот. По делото е депозирана молба от съделителката Р. И.
В., с която същата изрично заявява, че имотът е ползван и строен от Г.В.Г. и е ползван
само от неговото семейство, поради което няма претенции за него.
Съделителите С. Г. Б. и А. С. Б. не са подали отговор на исковата молба и не са
се явили, нито са изпратили представител в проведените о.з.с.
Съобразно изложеното, при изрично заявеното от трима от съделителите - П. А.
П., Ц. А. П., Р. И. В. признание, че имотът е владян от 1954 г. до сега от Г.В.Г. –
праводател на съделителите В. В., М. Г. и Г. Г., както и с оглед пасивното поведение
на другите двама съделители - С. Г. Б. и А. С. Б., съдът намира, че липсва спор по
отношение факта, че недвижимия имот - Поземлен имот с идентификатор **********,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед №
Р****. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. ****, с площ от 818 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: III, при съседи: 65927.501.4219, 65927.501.2924, 65927.501.4397, 65927.501.4254
6
и 65927.501.2929, заедно с построените в него: Жилищна сграда с идентификатор
**********.1, със застроена площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с идентификатор
**********.2, със застроена площ от 24 кв.м., на един етаж, следва да бъде допуснат
до делба единствено между наследниците на Г.В.Г. – В. Г. В., М. Х. Г. и Г. Ф. Г., а по
отношение на другите конституирани съделители, искът за делба следва да бъде
отхвърлен. Горното се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели, които
съдът, при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като пълни и логични.
Основният според въпрос в настоящото производство относно горния имот е
придобит ли е същия от съделителите М. Х. Г. и Г. Ф. Г. въз основа на осъществявано
от съделитеката М. Г. и съпругът й Ф.Г. недобросъвестно владение в периода 1965 г. до
завеждане на делото.
Наведеното от ответниците придобивно основание давностно владение е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя,
като същата да е осъществена както от тях, така и от техния праводател – Ф.Г..
Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови
основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и
субективният (animus) - намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната
теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се
явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен
признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на
фактическа власт върху имота представлява владение.
Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключението за наличие на неизвестен факт, а именно - субективния признак на
владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт -
обективния признак на владението - упражняването на фактическа власт върху вещта.
Понякога обаче придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е
свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е
фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за
възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на
факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява
фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв
начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две
лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е
7
предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните
им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме,
че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и
същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и
съвладелец. Такива са случаите при наследяването като универсално правоприемство.
Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и
основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да
бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва
въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и
следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите. При спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса
дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, какъвто и настоящият случай – по наследствено правоприемство, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС/.
Съобразно разясненията в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, при преценка дали едно лице се явява владелец или държател на
идеалните части на останалите съсобственици на вещта, следва да се изхожда от
основанията, на които е възникнала съсобствеността. Несъмнено в настоящия случай,
съсобствеността е възникнала въз основа на наследяване. Предвид основанието, на
което е възникнала съсобствеността между страните, то съдът намира, че
презумпцията по чл. 69 ЗС, а именно: че се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, се счита за оборена и Ф.Г. Г., респ. правоприемниците му - съпругата му и
неговия син – М. Х. Г. и Г. Ф. Г. се явяват владелци на притежаваните от тях идеални
части от съсобствеността и държатели на идеалните части на другия наследник на
8
общия праводател В.Г.Т. – В. Г. В.. В тази хипотеза ответниците, за да могат да
присъединият владението на своя праводател или да установят собствено, следваше да
установят, че с едностранни действия, достигнали до ищцата е отречено нейното
владение и е превърнато държането на притежаваните от тях идеални части от
съсобствеността във владение. Посоченото обстоятелство не бе установено от
приобщените по делото доказателства. От събраните в хода на съдебното дирене
гласни доказателства не се установи ответниците или техния праводател да е
преобразувал държането във владение. Същото е било и изрично указано на
ответниците с приетия за окончателен проект за доклад по делото, обективиран в
Определение №315 от 29.04. 2025 г. постановено по делото.
Поради изложеното, според настоящият съдебен състав, ответниците не
установиха наведеното възражение с отговора на исковата молба, че същите се явяват
единствени собственици на Поземлен имот с идентификатор **********, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед №
Р****. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. ********** с площ от 818
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: III, при съседи: 65927.501.4219, 65927.501.2924, 65927.501.4397,
65927.501.4254 и 65927.501.2929, заедно с построените в него: Жилищна сграда с
идентификатор **********.1, със застроена площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с
идентификатор **********.2, със застроена площ от 24 кв.м., на един етаж, въз основа
на осъществено от тях и техния праводател давностно владение. За доказване
превръщане държането във владение е ирелевантно плащането на данъци за имота, за
което са представени квитанции, то би било индиция за намерение за своене само в
хипотеза, в която презумпцията на чл. 69 ЗС не се счита изначално оборена, респ. в
случай, че бъде установено при условията на пълно и главно доказване превръщане на
държането във владение, от който момент започва да тече 10 годишния срок на
придобивната давност упражнявана чрез недобросъвестно владение.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне
упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: посочения
недвижим имот, между страните при квоти: за В. Г. В. – 1/2 ид. част, за М. Х. Г. – 1/4
ид. част, и за Г. Ф. Г. – 1/4 ид. част.
По отношение останалите недвижими имоти, предмет на делбеното
производство, липсва спор между страните и с оглед приетите по делото доказателства
– решение за възстановяването им и удостоверения за наследници, същите следва да
бъдат допуснати до декба при следните квоти: за В. Г. В. – 1/2 ид. част, за М. Х. Г. –
1/4 ид. част, и за Г. Ф. Г. – 1/4 ид. част.
Така мотивиран, Районен съд С.
9
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между В. Г. В., ЕГН:**********, с
адрес: гр.С., ул. ********** М. Х. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр.С., ********** №16
и Г. Ф. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр.С., ул. „**********, на следните недвижими
имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор **********, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. С., ул. ********** с площ от 818 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: III,
при съседи: 65927.501.4219, 65927.501.2924, 65927.501.4397, 65927.501.4254 и
65927.501.2929, заедно с построените в него: Жилищна сграда с идентификатор
**********.1, със застроена площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с идентификатор
**********.2, със застроена площ от 24 кв.м., на един етаж.
2. Поземлен имот с идентификатор 20287.37.85, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-
18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ПОД
СТЕНАТА, с площ от 3 098 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на
земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 037085,
при съседи: 20287.37.87. 20287.37.83, 20287.37.82 и 20287.37.130.
3. Поземлен имот с идентификатор 20287.36.24, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-
18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ЛИПА, с
площ от 3 699 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 8,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 036024, при
съседи: 20287.36.471 и 20287.112.29.
4. Поземлен имот с идентификатор 20287.49.33, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-
18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност
МУЗГАТА, с площ от 6 203 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на
земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 049033
10
при съседи: 20287.49.143, 20287.49.28, 20287.49.29, 20287.49.32 и
20287.49.128.
5. Поземлен имот с идентификатор 20287.41.32, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Д., общ. С., одобрени със Заповед № РД-
18-99/ 15.01.2018г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Д., общ. С., местност ****, с
площ от 5 899 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория на земята: 3,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 041032, при
съседи: 20287.41.33, 20287.113.14, 20287.113.34, 20287.41.30 и 20287.41.43.
ПРИ КВОТИ:
За В. Г. В. – 1/2 ид. част;
За М. Х. Г. – 1/4 ид. част;
За Г. Ф. Г. – 1/4 ид. част.;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба по отношение на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор **********, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № Р****. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. С., ул. ********** с площ от 818 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: III,
при съседи: 65927.501.4219, 65927.501.2924, 65927.501.4397, 65927.501.4254 и
65927.501.2929, заедно с построените в него: Жилищна сграда с идентификатор
**********.1, със застроена площ от 62 кв.м., на един етаж и Гараж с идентификатор
**********.2, със застроена площ от 24 кв.м., на един етаж, по отношение на С. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И.. ул. ****, А. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Н.И., ул. ****, П. А. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ********** № 26 и Ц. А.
П., ЕГН:**********, с адрес: гр.С., ул. ****
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
11